КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. С. , 25.02.2011 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КИРИЛ ПАВЛОВ
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

като разгледа докладваното от съдия Руневска ч. гр. д. № 33/2011 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 577, ал. 2 от ГПК.
Обжалва се определение № 17 от 20.12.2010 г. на съдията по вписванията в СВ при РС – Сливница, с което е отказано вписване на препис от саморъчно завещание на недвижими имоти – акт № 179, т. ІІІ, рег. № 5375/20.12.2010 г., обявено с протокол с общ рег. № 2984, дело № 1/21.07.2010 г. на нотариус Росица Георгиева с район на действие – РС – Сливница.
Определението е обжалвано от заветника Е. Б. К., като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска отмяната му.
Настоящият съдебен състав след преценка на доводите на жалбоподателя намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. Съображенията на съда са следните:
Съдията по вписванията е приел, че следва да откаже исканото вписване на препис от обявено саморъчно завещание, тъй като не са представени актовете за собственост на имотите на завещателя, предмет на завещателните разпореждания, поради което не могат да се установят обективно съществуващите права на завещателя върху тези имоти към момента на смъртта му, освен това тези актове за собственост са необходими с оглед вписване на завещанието по персоналните партиди на заветниците и служебното задължение в тази връзка на съдията по вписванията да създаде имотни партиди или да отнесе вписването на съответния акт към вече съществуващите такива, а при липса на актовете за собственост не може да се установи дали за имотите съществуват вече конкретни вписвания. Приел е също така, че от завещателните разпореждания е видно, че завещанието е направено под условие – да произведе действие след смъртта на съпругата на завещателя, а сбъдването на това условие не е доказано с представените с молбата доказателства. Приел е също, че не е доказано кога е починала заветницата П.К.П., чийто наследник С.Б.С. е поискал наред с настоящия жалбоподател удостоверяването на препис от обявеното завещание от нотариуса, съответно към кой момент са преминали нейните права към наследника й с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗН.
Настоящият съдебен състав намира, че определението, с което е отказано вписване, е неправилно. Преценката относно фактите, за доказване на които съдията по вписванията е преценил, че не са представени писмени доказателства, не е в неговите правомощия. Съществуването или несъществуването на правото на собственост върху завещаните имоти в полза на завещателя към момента на смъртта му, обстоятелството дали се е сбъднало условието, при което е направено завещанието /при това то е такова, което не обуславя действието на завещанието като акт за прехвърляне на право на собственост, а се отнася само до встъпването във фактическа власт над имотите/, както и обстоятелството дали завещателното разпореждане е произвело действие по отношение на заветницата П.К.П.с оглед момента на смъртта й и разпоредбата на чл. 20 от ЗН /и съответно дали нейните права по това завещание са преминали върху наследника й/ биха били предмет на преценка от страна на съда при евентуален спор от вещно-правен характер, касаещ завещаните имоти. Тези факти и обстоятелства не се преценяват в производството по вписване на препис от обявеното завещание. Затова и ПВ не изисква да бъдат представяни такива доказателства. Съдията по вписванията има задължението, когато е сезиран с молба за вписване, да прецени дали актът, чието вписване се иска, подлежи на вписване по чл. 4 от ПВ и дали отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. В тази връзка също са изложени съображения от съдията по вписванията, като съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира тези съображения за единствените относими към производството по вписване. Съдията по вписванията е приел, че актовете за собственост относно завещаните имоти са необходими поради факта, че при вписване на завещанието по персоналните партиди на заветниците съдията по вписванията има служебното задължение да създаде имотни партиди или да отнесе вписването на съответния акт към вече съществуващите такива, а при липса на актовете за собственост не може да се установи дали за имотите, предмет на завещателните разпореждания, съществуват вече конкретни вписвания. Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция. Горното задължение на съдията по вписванията може да бъде изпълнено въз основа на индивидуализацията на имотите, направена в представените от заветниците нотариално заверени декларации, с представянето на които е изпълнено и изискването на чл. 6, б. „в” от ПВ.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 17 от 20.12.2010 г. на съдията по вписванията в СВ при РС – Сливница, с което е отказано вписване на препис от саморъчно завещание – акт № 179, т. ІІІ, рег. № 5375/20.12.2010 г., обявено с протокол с общ рег. № 2984, дело № 1/21.07.2010 г. на нотариус Росица Георгиева с район на действие – РС – Сливница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.