ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1360 гр. Благоевград, 03.12.2024 г. ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател: Петър Узунов Членове: Вера Коева Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500925 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на А.Н.К., гражданин на Руската Федерация, против определение №15/24.07.2024г на съдията по вписване в СВ при РС-Разлог, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.538 ГПК. С атакувания акт е отказано вписването на представеното чуждестранно решение, с което са уредени имуществените отношения между съпрузите след прекратяване на брака. Недоволен от така постановения отказ е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и извършване на исканото вписване. Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От материалите по делото се установи, че съдията по вписване е сезиран със заявление от А.К. за вписване на представеното решение на Магадански съд, Магаданска област, Руската Федерация, постановено по дело №2- 1201/2019г, с което като последица от прекратяването на брака между А.Н.К. и Л.В.К., е разделена собствеността върху подробно посочените недвижими имоти, сред които и такива в гр.Б., както следва: на А.К. е възложена собствеността върху студио (ателие) №39 с идентификатор 02676.11.14.1.43 и върху студио (ателие) №40-Б с идентификатор 02676.11.14.1.45, а на Л.К.а е възложена собствеността върху студио (ателие) №38 с идентификатор 02676.11.14.1.42. Със заявлението А.К. обаче е поискал вписване на цитираното съдебно решение относно възложеното в собственост на Л.К.а студио (ателие) №38 с идентификатор 02676.11.14.1.42 по КККР на гр.Б., като бъде вписан на нейно име в Имотния регистър на Агенция по вписванията. Към заявлението е приложено решението на Магаданския съд, Руска Федерация, на руски език, с нотариална заверка, както и превод на български език от заклет преводач, и двете заверени от адв.А.К.. В заявлението изрично е поискано от съдията по вписванията да определи дължимата държавна такса за вписване на представения акт. При тези данни съдията по вписване правилно е отказал исканото вписване. Съгласно задължителните указания, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 на ТР №7/2012г. разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. Ето защо в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията постановява отказ съгласно чл.32а от ПВп., без да дължи даването на указания за отстраняване на нередовността. В случая, заявителят не е приложил към заявлението доказателства за внесена държавна такса във връзка с исканото вписване по чл.2, ал.1 Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, поради което правилно е отказано исканото вписване. Обстоятелството, че в заявлението е поискал определянето на държавна такса за вписването не променя горните изводи, доколкото за съдията по вписванията не е съществувала такава правна възможност.Още повече, че не е приложена данъчна оценка на процесния недвижим имот по отношение на който е поискано вписване, поради което и не е било възможно търсеното определяне на държавната такса. Ето защо само на това основание съдията по вписванията е следвало да откаже вписване на представеното решение. Дори горното да се игнорира искането за вписване не намира опора в закона и данните по делото и заради следното: Вписването на чуждестранно бракоразводно решение, с което се уреждат имуществените отношения между съпрузите, е недопустимо поради неспазване предвидената в чл.12, ал.1 КМЧП компетентност и подведомственост относно прехвърлянето на вещни права върху имущества, находящи се на територията на РБългария. Според цитираната норма делата по чл.109 ГПК спрямо намиращи се в България недвижими имоти са изключително подведомствени на българските съдилища. Представеното чуждестранно решение, с което между бившите съпрузи се разделя собствеността на имоти в гр.Б., очевидно е извън предвидената в КМЧП подведомственост, поради което не подлежи на вписване (вж.Опр. №47/05.04.2021г на ВКС по ч.гр.д.№1053/21г). Цитираният от жалбоподателя чл.47 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, не е в състояние да подкрепи въззивната теза. В чл.1 от същия е предвидено, че гражданите на едната договаряща държава имат същите права за достъп до органите на другата договаряща държава, вкл. съд, каквито имат и нейните граждани. Договорът обаче не съдържа процесуални клаузи, уреждащи друга подсъдност по дела с предмет вещни права върху недвижими имоти, когато и двамата съпрузи имат постоянно местожителство на територията на държавата, на която са граждани, а имотите се намират в другата държава. Ето защо приложима в случая се явява нормата на чл.12 КМЧП, препращаща към чл.109 ГПК, която урежда изключителна подсъдност на българския съд по тези дела. С разпоредбата на чл.47 от Договора договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща държава и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер. По арг. от чл.52, б.“в“ от Договора обаче, признаване и изпълнение може да се откаже тогава, когато спорът попада под изключителната компетентност на правосъдните органите на държавата, на чиято територия съдебният акт следва да бъде изпълнен. В случая представеното решение в частта, касаеща недвижимите имоти в България не може да бъде изпълнено, защото българският съд има изключителна компетентност по отношение делбата на недвижими имоти в РБългария. По същата причина следва да се откаже и вписване на въпросното решение в СВп. (вж. Опр.№50092/23.03.2023г на ВКС по гр.д.№3131/22г, I гр.о.). Не на последно място - съдът намира, че вписването не може да се допусне и защото заявителят не разполага с процесуална легитимация да го иска. Със заявлението си заявителят А.К. е поискал вписване на процесното решение не по отношение на възложените му имотите, а в частта, касаеща присъденото в собственост на Л.К.а студио (ателие) №38, с идентификатор 02676.11.14.1.42, намиращо се в гр.Б.. По арг. от чл.26, ал.2 ГПК обаче заявителят А.К. не разполага с правото да предявява чужди права пред съдията по вписванията, респ. да иска вписване на акт, който не засяга неговата правна сфера. Ето защо и на посоченото основание следва да се постанови отказ по подаденото заявление. В контекста на горното атакуваното определение на съдията по вписванията се явява правилно и законосъобразно, което налага цялостното му потвърждаване. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение №15/24.07.2024г на съдията по вписване в СВ при РС-Разлог. Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
|