КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1360
гр. Благоевград, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове: Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20241200500925 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А.Н.К., гражданин на Руската
Федерация, против определение №15/24.07.2024г на съдията по вписване в СВ
при РС-Разлог, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.538
ГПК.
С атакувания акт е отказано вписването на представеното чуждестранно
решение, с което са уредени имуществените отношения между съпрузите след
прекратяване на брака.
Недоволен от така постановения отказ е останал жалбоподателят, който
го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока. Настоява за неговата отмяна и извършване на исканото вписване.
Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че съдията по вписване е сезиран
със заявление от А.К. за вписване на представеното решение на Магадански
съд, Магаданска област, Руската Федерация, постановено по дело №2-
1201/2019г, с което като последица от прекратяването на брака между А.Н.К.
и Л.В.К., е разделена собствеността върху подробно посочените недвижими
имоти, сред които и такива в гр.Б., както следва: на А.К. е възложена
собствеността върху студио (ателие) №39 с идентификатор 02676.11.14.1.43 и
върху студио (ателие) №40-Б с идентификатор 02676.11.14.1.45, а на Л.К.а е
възложена собствеността върху студио (ателие) №38 с идентификатор
02676.11.14.1.42.
Със заявлението А.К. обаче е поискал вписване на цитираното съдебно
решение относно възложеното в собственост на Л.К.а студио (ателие) №38 с
идентификатор 02676.11.14.1.42 по КККР на гр.Б., като бъде вписан на нейно
име в Имотния регистър на Агенция по вписванията.
Към заявлението е приложено решението на Магаданския съд, Руска
Федерация, на руски език, с нотариална заверка, както и превод на български
език от заклет преводач, и двете заверени от адв.А.К.. В заявлението изрично е
поискано от съдията по вписванията да определи дължимата държавна такса
за вписване на представения акт.
При тези данни съдията по вписване правилно е отказал исканото
вписване.
Съгласно задължителните указания, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 на ТР
№7/2012г. разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството
по вписване на актове относно недвижими имоти. Ето защо в хипотезата на
нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията постановява
отказ съгласно чл.32а от ПВп., без да дължи даването на указания за
отстраняване на нередовността. В случая, заявителят не е приложил към
заявлението доказателства за внесена държавна такса във връзка с исканото
вписване по чл.2, ал.1 Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, поради
което правилно е отказано исканото вписване. Обстоятелството, че в
заявлението е поискал определянето на държавна такса за вписването не
променя горните изводи, доколкото за съдията по вписванията не е
съществувала такава правна възможност.Още повече, че не е приложена
данъчна оценка на процесния недвижим имот по отношение на който е
поискано вписване, поради което и не е било възможно търсеното определяне
на държавната такса. Ето защо само на това основание съдията по
вписванията е следвало да откаже вписване на представеното решение.
Дори горното да се игнорира искането за вписване не намира опора в
закона и данните по делото и заради следното:
Вписването на чуждестранно бракоразводно решение, с което се уреждат
имуществените отношения между съпрузите, е недопустимо поради
неспазване предвидената в чл.12, ал.1 КМЧП компетентност и
подведомственост относно прехвърлянето на вещни права върху имущества,
находящи се на територията на РБългария. Според цитираната норма делата
по чл.109 ГПК спрямо намиращи се в България недвижими имоти са
изключително подведомствени на българските съдилища. Представеното
чуждестранно решение, с което между бившите съпрузи се разделя
собствеността на имоти в гр.Б., очевидно е извън предвидената в КМЧП
подведомственост, поради което не подлежи на вписване (вж.Опр.
№47/05.04.2021г на ВКС по ч.гр.д.№1053/21г).
Цитираният от жалбоподателя чл.47 от Договора между НРБ и СССР за
правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, не е в състояние да
подкрепи въззивната теза. В чл.1 от същия е предвидено, че гражданите на
едната договаряща държава имат същите права за достъп до органите на
другата договаряща държава, вкл. съд, каквито имат и нейните граждани.
Договорът обаче не съдържа процесуални клаузи, уреждащи друга подсъдност
по дела с предмет вещни права върху недвижими имоти, когато и двамата
съпрузи имат постоянно местожителство на територията на държавата, на
която са граждани, а имотите се намират в другата държава. Ето защо
приложима в случая се явява нормата на чл.12 КМЧП, препращаща към
чл.109 ГПК, която урежда изключителна подсъдност на българския съд по
тези дела. С разпоредбата на чл.47 от Договора договарящите страни взаимно
признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща
държава и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански
и семейни дела от имуществен характер. По арг. от чл.52, б.“в“ от Договора
обаче, признаване и изпълнение може да се откаже тогава, когато спорът
попада под изключителната компетентност на правосъдните органите на
държавата, на чиято територия съдебният акт следва да бъде изпълнен. В
случая представеното решение в частта, касаеща недвижимите имоти в
България не може да бъде изпълнено, защото българският съд има
изключителна компетентност по отношение делбата на недвижими имоти в
РБългария. По същата причина следва да се откаже и вписване на въпросното
решение в СВп. (вж. Опр.№50092/23.03.2023г на ВКС по гр.д.№3131/22г, I
гр.о.).
Не на последно място - съдът намира, че вписването не може да се
допусне и защото заявителят не разполага с процесуална легитимация да го
иска. Със заявлението си заявителят А.К. е поискал вписване на процесното
решение не по отношение на възложените му имотите, а в частта, касаеща
присъденото в собственост на Л.К.а студио (ателие) №38, с идентификатор
02676.11.14.1.42, намиращо се в гр.Б.. По арг. от чл.26, ал.2 ГПК обаче
заявителят А.К. не разполага с правото да предявява чужди права пред
съдията по вписванията, респ. да иска вписване на акт, който не засяга
неговата правна сфера. Ето защо и на посоченото основание следва да се
постанови отказ по подаденото заявление.
В контекста на горното атакуваното определение на съдията по
вписванията се явява правилно и законосъобразно, което налага цялостното
му потвърждаване.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №15/24.07.2024г на съдията по вписване в
СВ при РС-Разлог.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1457
гр. Благоевград, 23.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове: Диана К. Ангелова
Крум Динев
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20241200501027 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Г. Х. Т.,
пълномощник на А. Н. К., гражданин на Руската федерация, против
Определение №19/27.08.2024 г. на Служба по вписванията при РС-Разлог,
постановено по преписка вх.№ 4396/27.08.2024 г. за отказ да впише решение
на Магаданския градски съд, Магаданска област на Руската федереция по дело
№ 2-1201/2019 г., с което е извършена делба на придобитите по време на брака
имоти на А. Н. К. и Л.В. К.а
Жалбоподателят счита определението за отказ от вписване на решението
за незаконосъобразно.
Посочва, че съдебното решение е влязло в сила на 24.08.2019 г. и е
надлежно преведено и заварено. С решението съдът е извършил съдебна
делба на имоти, находящи се в гр. Б., като на А. Н. К. е възложена
собствеността върху студио/ателие/ № 39 с идентификатор № 02676.11.14.1.43
и върху студио/ателие/ № 40-Б с идентификатор № 02676.11.14.1.45, а на
бившата му съпруга Л.В. К.а е възложена собствеността върху студио/ателие/
№ 38 с идентификатор № 02676.11.14.1.42.
Изтъква, че между РБългария и Руската федерация е налице Договор
между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. – ДВ, бр.
33 от 1975 г. в сила от 18.01.1976 г., който договор е в сила към момента.
По този договор Руската федерация е правоприемник на СССР.
Съгласно чл. 47, б. „а“ от него договарящите страни взаимно признават и
изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли
в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от
имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали след
влизане в сила на Договора между НРБ и СССР за оказване на правна помощ
по граждански, семейно-брачни и наказатeлни дела от 12.12.1975 г.
Посочва, че по своето естество решението на съда представлява съдебно
разделителен протокол, който съгласно чл. 112, б.“г“ от ЗСоб. подлежи на
вписване. Затова счита изводът на съдията по вписванията, че вписването на
посоченото решение на руския съд не е предвидено в закон за
незаконосъобразно. Моли да се уважи жалбата като се отмени обжалваното
определение и се постанови вписване в имотния регистър към Агенция по
вписване на решение на Магаданския градски съд, Магаданска област на
Руската федерация по дело № 2-1201/2019 г.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Видно е, че е подадено заявление адв. Г. Х. Т., пълномощник на А. Н. К.
до Съдията по вписвания чрез Служба по вписванията гр. Разлог за
разпореждане вписване на решение на Магаданския градски съд, Магаданска
област на Руската федерация по дело № 2-1201/2019 г., с което е върху
студио/ателие/ № 40-Б с идентификатор № 02676.11.14.1.45, се присъжда
собствеността на Л.В. К.а.
С атакуваното определение № 19/27.8.2024 г., постановено по преписка
с номер по входящия регистър 4396 от 27.8.2024 г. съдията по вписванията е
отказал да разпореди вписването.
Счел е, че от чл. 2 от ПВп., където е очертан кръга от актове, подлежащи
на вписване не е предвиден за вписване акта, който е представен. Посочил е,
че акта няма необходимото и изискуемо от закона съдържание; не е спазена
разпоредбата на чл. 6 от ПВп. относно посочване на лицата, по чиито партиди
да бъде извършено вписването, както и че няма индивидуализация на
недвижимите имоти съгласно разпоредбите на ПВ и ЗКИР; не става ясно кои
имоти са предмет на исканото вписване; не са представени скици,
удостоверения за данъчната оценка на имотите и др. свързани с
производството по вписване на имотите.
БлОС счита жалбата за неоснователна за което съобрази следното:
Съгласно нормата на чл. 112, б.“а“ ЗС във вр. с чл. 4, б. „а“ ПВп. на
вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля право на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права.
Проверката която съдията по вписванията извършва съгл. чл. 32а, ал. 1
от ПВп. се свежда единствено до това дали представения за вписване акт
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изисквания за форма и има ли
предвиденото в ПВп. съдържание. Не се проверяват материално-правните
предпоставки на акта, освен ако това изрично е предвидено в закон. (В този
смисъл т. 6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСТГК).
Съгласно чл. 47, б. „а“ от Договора между НРБ и СССР за правна помощ
по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на
Държавния съвет от 15.04.1975 г. – ДВ, бр. 33 от 1975 г. в сила от 18.01.1976 г.
договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на
територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на
органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен
характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила
на Договора между НРБ и СССР за оказване на правна помощ по граждански,
семейно-брачни и наказателни дела от 12.12.1975 г.
Процедура по признаване на решението на Магаданския градски съд,
което е решение по семейно дело с имуществен характер, очевидно не е
провеждана, поради което решението не следва да се вписва.
Ще следва да се отбележи, че имуществени права (вещното право на
собственост) по отношение на придобит по време на брака между страните,
граждани на Руската федерация на имот, находящ се в Република България т.е.
уреждането на вещни права, произтичащи от брачни правоотношения между
чужди граждани е в компетентността на българския съд по силата на чл. 12,
ал. 1 от КМЧП разпореждащ, че делата по чл. 109 ГПК /уреждащ
подсъдността на исковете за вещни права/ относно намиращи се в Република
България недвижими вещи са изключително подведомствени на българските
съдилища.
Самостоятелен аргумент за неоснователност на жалбата е и липсата на
правен интерес за лицето заявило вписване, предвид че искането за вписване е
за придобити вещни права не от него, а от друго лице – от бившата му
съпруга.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 19/27.08.2024 г. на Служба по
вписванията при РС-Разлог, постановено по преписка вх.№ 4396/27.08.2024 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на
жалбоподателя пред ВКС.