О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 01.09.2011 година, гр. Б. Б.кият окръжен съд, гражданска колегия, на първи септември две хиляди и единадесета година, в закрито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЯРА КАМБУРОВА 2. мл.с. МАРТИН СТАМАТОВ като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов частно гражданско дело № 1382 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 577 ал.1 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК Образувано е по повод на частна жалба подадена от ЧСИ С.Г., рег. № 825 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - гр. П. против определение № 107/18.07.2011г. на Съдия по вписванията при РС - гр. Н., с което е постановен отказ за вписване на самостоятелен обект, предназначен за търговска дейност с идентификатор 51500.50.5.265.2.42, разположен в сграда с идентификатор 51500.505.265.2, построена в поземлен имот с идентификатор 51500.505.265 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., обл. Б. одобрени със заповед РД-185-46/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК. Жалбоподателя изразява доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като счита, че в част V от ПВ не е предвидено изискване към молбата за вписване на възбрана да се представят скици - копия от кадастралната карти за недвижимия имот, по отношение на който се иска вписване, поради което чл. 6 ал. 3 ПВ е неприложим. Сочи, че чл. 24 ПВ препраща към чл. 6, но само относно ал.1 б. „в” от него, както и че легитимно лица да получи такава скица е само собственика на недвижимия имот, като е възможно длъжника да не фигурира като такъв в АГКК и въпреки това да притежава правото на собственост. Моли определението да бъде отменено. Б.кият окръжен съд, след като взе предвид изложеното в частните жалби, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, пред надлежна инстанция, отговаря на изискванията за редовност по чл. 275. ал.2 във вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК, но ЧСИ С.Г. не е надлежна страна разполагаща с правото да обжалва, поради което е процесуално недопустима. С право да обжалват актове в производството по нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 577, ал. 1 ГПК разполагат лицата, които имат качеството на страни в него. Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство, каквото на осн. чл. 569, т. 5 ГПК е и това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване, са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие, като същата разпоредба предвижда разграничението им от участвуващи в нотариалното производство - лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. В това отношение частния съдебен изпълнител е приравнен на нотариус, тъй като и на него държавата е възложила определени правомощия свързани с гражданските правоотношения - принудителното изпълнение на частни притезания /чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ/. Освен за действията, за които е оправомощен от закона - Раздел II от ЗЧСИ и Глава 38, част V ГПК, други той не е компетентен да извършва и не разполага с гражданскопроцесуална легитимация във връзка с тях. Сред последните попада и обжалването на отказа на съдията по вписванията да впише исканата възбрана, за което легитимацията принадлежи на взискателя по изпълнителното дело, като страна в производството по вписването. Вярно е, че съгласно чл.26 от ПВ, възбраната върху недвижим имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, се вписва по искане на съдия изпълнителя, но това е действие в изпълнение на гореописаните правомощия, възникнали въз основа на молба взискателя да бъде събрано подлежащото му на изпълнение притезание и не означава включване в правомощията на съдебния изпълнител, правото да обжалва отказа на съдията по вписванията. Нотариалното действие по вписването на възбраната се изразява в обезпечителна мярка относно вземането на взискателя по изпълнението и това да бъде оповестено на третите лица. От това действие на вписването се ползва взискателя, като страна по изпълнението, аргумент за който извод е и предвидената в новата ал. 4 на чл. 431 ГПК в негова тежест такса за вписването. От това следва, че страна по смисъла на чл. 577 ГПК и заинтересовано лице по смисъла на ПВ е единствено взискателят, от чието име се прави искането за вписване на възбрана и съответно само той е процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията. В този смисъл е и практиката на ВКС – пр. определение № 56/14.02.2011г. по ч.гр.д. 14/2011г. на ВКС, определение № 215/26.05.2011г. по ч.гр.д. 103/2011г. и др. От гореизложеното следва, че жалбата, подадена от ЧСИ С.Г., е процесуално недопустима, тъй като осъществява право, с което в нотариалното производство по вписване разполага само взискателя. Поради това, настоящия съдебен състав счита, че тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Б.кият окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба, подадена от ЧСИ С.Г., рег. № 825 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - гр. П. против определение № 107/18.07.2011г. на Съдия по вписванията при РС - гр. Н., с което е постановен отказ за вписване на самостоятелен обект, предназначен за търговска дейност с идентификатор 51500.50.5.265.2.42, разположен в сграда с идентификатор 51500.505.265.2, построена в поземлен имот с идентификатор 51500.505.265 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., обл. Б. одобрени със заповед РД-185-46/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
|