КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове: Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20242100500149 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.32б, вр. чл.32а от Правилника за вписванията,
вр. чл.577, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е жалба от И. Д. И., ЕГН **********, от гр. С. З., ул.“В. Л.“,
№ *, ет. *, ап. **, срещу определение №1, том №1 от 05.01.2024 год. на съдия
по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд - Несебър, В
ЧАСТИТЕ, с които е отказано да се извърши отбелязване по молба
подадена от жалбоподателя за заличаване на:
1.Възбрана вписана с peг. № 11864 от 2022 год. дв.вх. peг.№ 12024 /
9/9/2022 на службата по вписванията Несебър, наложена на 09.09.2022 год.
2. Възбрана вписана с peг. № 4282 от 2017 год. дв.вх. peг. № 4340 /
7/19/2017 на службата по вписванията Несебър, наложена на 19.07.2017 год.
3.Възбрана вписана с peг. № 7309 от 2015 год. дв.вх. peг. № 7480 /
9/14/2015 на службата по вписванията Несебър, наложена на 14.09.2015 год.
В жалбата се твърди, че не са налице основанията сочени от съдията по
вписвания за отказ от заличаване на възбраните. Сочи се, че в нормативните
актове не е налице изискване за подаване на отделни молби за заличаване на
всяка от възбраните, а при внасяне на дължимата държавна такса е
съобразена нормата на чл.3, ал.1 от Тарифа за държавните такси събирани от
агенцията по вписванията /ТДТСАВ/, която е половината от таксата за
вписване – т.е. по 7,50 за всяко заличаване, а не по 10 лв. както е посочено в
мотивите към обжалвания отказ. Направено е искане за отмяна на отказа в
обжалваните части и за задължаване на съдията по вписвания да извърши
поисканото заличаване на възбрани.
Във връзка с постъпилата жалба е депозирано становище от съдията по
вписванията при СВ-Несебър, в което са изложени съображения за нейната
неоснователност. Твърди се, че за заличаването на всяка от възбраните се
развива отделно охранително производство, като процедурата по заличаване
изисква по всяко искане да е депозирана отделна молба, а дължимата
държавна такса се генерири служебно от програмния продукт, с който работи
службата, като при задаване на "заличаване на възбрана" без посочване на
материален интерес, се генерира дължима такса в размер на 10 лв.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.
Отказът в обжалваните части е постановен по молба /заявление по
смисъла на чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията/ вх.рег.№32/05.01.2024
год. на АВ-СВ-Несебър, подадена от настоящия жалбоподател, към която е
приложено постановление по изп. дело № 20198000401028 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова, за възлагане в полза на И. Д. И. на недвижим имот
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
51500.506.265.1.95 по КК и КР на гр.Несебър - апартамент № ЗЗБ със
застроена площ: 74 кв. м., вписано в СП-Несебър на 05.12.2023г., вх. №14418,
дв.вх.рег.№ 14271/05.12.2023 год., след проведена по изпълнителното дело
публична продан.
С молбата е поискано заличаване на пет възбрани вписани върху
имота придобит от жалбоподателя от публичната продан, като отказът за
заличаване на две от възбраните : № 1906 от 2014 год. дв.вх. peг. № 1923 /
4/1/2014 на службата по вписванията Несебър, наложена на 01.04.2014 год. и
№ 225 от 2014 год. дв.вх. peг. № 217 / 1/21/2014 на службата по вписванията
Несебър, наложена на 22.01.2014 год. не е обжалван и е влязъл в сила.
Към молбата подадена до СВ-Несебър молителят е представил
платежно нареждане за заплащане на държавна такса по чл.3, ал.1 от Тарифа
за държавните такси събирани от агенцията по вписванията /ТДСАВ/ от общо
37,50 лв. – по 7,50 лв. за всяко от поисканите с молбата общо пет заличавания
на възбрани. За да постанови отказа, включително в обжалваните части,
съдията по вписванията е приел, че за заличаването на петте възбрани
наложени на различни основания, респ. - на трите възбрани предмет на
настоящото обжалване, вписани по различно време върху един и същ имот, е
необходимо подаване на отделни молби/заявления за всяка от вписаните
възбрани, каквито не са подадени от молителя, поради което и предвид
невъзможността за изпълнение на процедурата по заличаването, включваща и
подреждането на всяка молба/заявление в съответната книга, то не може да
бъде извършено. Посочено е също, че молителят не е представил
доказателства за внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса,
която съгласно чл.2 от ТДСАВ е по 10 лв. за всяко от поисканите
заличавания- т.е. общо 50 лв. за петте поискани заличавания.
Настоящият съдебен състав намира определението в обжалваната част
за правилно като краен резултат, макар да не споделя изцяло
съображенията изложени в отказа.
Съдебното производство по ГПК по обжалване отказа на съдията по
вписванията, се провежда по реда на чл.278, вр. чл.577, ал.1 от ГПК, като
окръжният съд и служебно проверява правилността на обжалвания акт.
Съгласно приетото с ТР 1/10.07.2018 год. по ТД 1/2015 год. на ОСГТК
на ВКС, молителят като купувач от публична продан е легитимиран по
смисъла на чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията да поиска заличаване на
вписаните възбрани по изпълнението, спрямо имота който е придобил при
публичната продан. Изрично в мотивите към т.3 е посочено, че след влизане в
сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да
поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е
противопоставима и не брани права. Предвид горното, жалбоподателят се
явява заинтересовано лице по искане за заличаване само на възбраните по
изпълнението, но не и по обезпечителните възбрани, наложени с определение
на съда.
Основателно е възражението на жалбоподателя относно размера на
дължимата държавна такса по молба за заличаване на възбрана. Съгласно чл.5
от Тарифа за държавните такси събирани от агенцията по вписванията
/ТДСАВ/, за вписване на възбрани се събира такса 15 лв ., а разпоредбата на
чл.3, ал.1 от ТДСАВ сочи, че з а извършване на заличаване на вписване се
събира половината от събраната такса за вписване. Ето защо, по искането за
заличаване на всяка една от вписаните възбрани се дължи такса от 7,50 лв.,
което сочи основателност на възражението на жалбоподателя, че по
поисканото от него заличаване на петте възбрани описани в депозираната от
него молба, общият размер на дължимата държавна такса е 37,50 лв. –
какъвто е размера на внесената от него държавна такса. В горния смисъл са
Определение № 7 от 9.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4694/2019 г., II г. о.,
ГК, и Определение № 13 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4697/2019 г.,
II г. о., ГК. Изложеното в обжалваното определение относно автоматично
генериране в програмния продукт, с който работи службата, на дължим
размер на таксата за заличаване на всяка от възбраните от по 10 лв., не
дерогира нормативните разпоредби, като не е валидно основание за събиране
на държавни такси в по-висок размер.
Останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно чл. 32 от Правилника за вписвания заличаването се извършва
чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е
станало, и кога е направено, като за извършеното заличаване съдията по
вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва
входящия номер на молбата за заличаване. С разпоредбата на чл.33, б.“п“
от Правилника за вписванията е предвидено воденето на книги, които се
образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни
протоколи – т.е. при извършване на заличаване на възбрана нормативната
база изисква извършване на поредица от действия от страна на съдията по
вписванията, която включва нанасянето и отбелязването, но и подреждането в
нарочна книга на молбата/заявлението за заличаването на възбраната.
Действително не е налице изрична забрана заинтересовано лице, с едно
заявление/молба да направи искане за заличаване на няколко възбрани
вписани върху един имот, но възможността за заличаването на няколко
възбрани по една сезираща молба следва да се преценява конкретно за всеки
отделен случай, тъй като такова заличаване не винаги е възможно.
В случаите, в които по отношение на част от исканите заличавания на
възбрани са налице основания за отказ /както е по исканията за две от
възбраните посочени в молбата/, на осн. чл.32а ал.2 от Правилника за
вписванията, молбата /в оригинал/ като акт, по който е постановен отказ,
трябва да бъде подредена в книгата за отказите по чл. 33, б „о“ от ПВ. В
този случай, за същата молба, с един индивидуаризиращ признак-входящ
номер, не би могло да се извърши едновременно записване в регистъра за
отказите по чл.33, б.“н“ от ПВ и подреждане в книгата за отказите по
чл.33, б.“о“ от ПВ от една страна, а от друга - да се извършат изискуемите
действия по заличаване на възбрани по чл.32 от ПВ и по чл.33б.“п“ -
отбелязване отстрани на вписания акт и посочване на входящия номер
на молбата за заличаване, и подреждането на молбата в друга нарочната
книга / по чл.33б.“п“/. Ето защо в този случай Правилникът за вписванията
не позволява по молба с един и същ входящ номер да се извърши
едновременно записване на две противоположни действия на съдията по
вписванията – едновременен отказ и уважаване на молбата, тъй като това би
създало правна несигурност и объркване, а и технически подреждането в
оригинал на една и съща молба в две книги е невъзможно.
Предвид горното, в случая законосъобразният отказ за извършване на
част от поисканите заличавания на възбрани по процесната молба /заявление/
е основание за цялостен отказ по нея, тъй като с подаването на една молба,
по която част от исканията за заличаване на възбрани са били неоснователни
и по тях е постановен законосъобразен отказ, съдията по вписванията е бил
поставен в невъзможност да извърши изскуемите действията по заличаване на
останалите три възбрани.
Въпреки, че в Правилника за вписванията не е посочено изрично
изискване да се депозират отделни молби по искане за заличаване на
множество възбрани наложени върху един имот, с оглед възможната частична
неоснователност на молбата и при частичен отказ, за да не се препятстват
останалите заличавания, молителят би следвало да представи отделни молби
за заличаване на всяка една от възбраните, каквато е и най-честата практика в
охранителните производства – за всяко отделно поискано съдействие от
страна на компетентния орган, да бъде представена отделна молба.
Предвид горното, като краен резултат обжалваният отказ е
законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Д. И., ЕГН **********, от
гр. С. З., ул.“В. Л.“, № *, ет. *, ап. **, срещу определение №1, том №1 от
05.01.2024 год. на съдия по вписванията при Служба по вписванията при
Районен съд - Несебър, В ЧАСТИТЕ, с които е отказано да се извърши
отбелязване по молба подадена от жалбоподателя за заличаване на:
1.Възбрана вписана с peг. № 11864 от 2022 год. дв.вх. peг.№ 12024 /
9/9/2022 на службата по вписванията Несебър, наложена на 09.09.2022 год.
2. Възбрана вписана с peг. № 4282 от 2017 год. дв.вх. peг. № 4340 /
7/19/2017 на службата по вписванията Несебър, наложена на 19.07.2017 год.
3.Възбрана вписана с peг. № 7309 от 2015 год. дв.вх. peг. № 7480 /
9/14/2015 на службата по вписванията Несебър, наложена на 14.09.2015 год.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
жалбоподателя.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________