КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2849
гр. Варна, 05.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове: Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20263100501108 по описа за 2026 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 ГПК вр. чл. 32 а от
Правилника за вписванията и е образувано по частна жалба на нотариус
Ю. К. – К., рег. № 434 против Определение за отказ от вписване от 07
май 20267 година, по Вх.№ 12 591 от 07.05.2026 година на Брачен
договор сключен между П.Д.В. и Р.Я.В.
В жалбата се обръща внимание, че атакуваното определение се
явява незаконосъобразно и неправилно; излага се, че обстоятелството,
че страните не са български граждани е ирелевантно и че брачния им
съюз, които е сключен в Русия поражда действие предвид наличието на
Договор между Р България и СССР /Русия/. Според жалбата бракът се
признава в Р България по силата на чл.75 КМЧП. По същество искането
е да бъде отменен отказът от вписване.
В Определението на Съдия по вписванията се сочи, че отказът се
дължи на факта, че няма данни бракът да е регистриран в службите на Р
България.
За да се произнесе по спора ВОС, след като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, взе
предвид следното:
По делото не е спорно, че страните семейство В. – П. и Р. са
сключили Брачен договор нотариално заверен по отношение на
имущество придобито преди подписване на брачния договор – касае се
за ПИ 175 в град Бяла, със съпътстващите сгради в него и банковите им
сметки.
Съдията по вписванията към АВ е извършил отказ от вписването
на този договор, като е отчел обстоятелството, че брачния съюз между
П. и Р. не е бил регистриран в българските служби.
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, в рамките на преклузивният срок. Та е основателна и
съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.32а от Правилника за вписванията
недвусмислено определя формулировка за компетентността на Съдията
по вписванията досежно дължимата проверка за съответствие на
представения за вписване акт с изискванията на закона. Предвид този
текст и застъпената съдебна практика – вж. Определение №
410/28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г. на II г. о., Съдията по
вписванията може да откаже вписване при наличието на следните
предпоставки: 1. Ако актът не подлежи на вписване; 2.Ако не е съставен
съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ -
официален документ или частен документ във формата на нотариален
акт или с нотариална заверка на подписите; 3.Ако актът няма
необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота,
4. Ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато
конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта;5.Ако
не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/
и 6. Ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 ДОПК. На друго основание вписване в
нотариалните книги не може да бъде отказано. Съобразно посоченото
по – горе Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника
за вписванията (П..), който нормативен акт очертава пределите на
неговите правомощия. Проверката дали съдържащите се в
обективирания с нотариалния акт договор волеизявления на сключилите
договора лица съответстват на изискванията на закона, а оттам и налице
ли е порок на договора, който да обуслови неговата недействителност по
смисъла на чл. 26 и чл. 27 ЗЗД /респективно по реда на чл.216 ДОПК/ не
се извършва по реда на чл. 32а от Правилника. Съдията по вписванията
може да откаже вписването на акта само ако същият не подлежи на
вписване съгласно изискванията на чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от правилника или
няма предвиденото в чл. 6 съдържание, но не е компетентен да
осъществи контрол върху действителността на вписвания акт и не може
да откаже вписване по друга причина.
На първо място, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от КМЧП, разпоредбите
на КМЧП уреждат приложимото право към частноправните отношения
с международен елемент. А това са отношенията, свързани с две или
повече държави, съгласно чл. 1, ал. 2 от КМЧП (в случая Република
България и Руската Федерация, където е бил сключен брака).
Международният елемент при съпружеските имуществени отношения
може да приеме различна форма - различно гражданство на съпрузите,
еднакво гражданство на съпрузите, но общо обичайно
местопребиваване след сключването на брака в държава, различна от
държавата на общата им националност (какъвто е и настоящия случай),
или дори обичайно местопребиваване само на единия от съпрузите в
друга държава, различна от държавата на общото им гражданство.
Разпоредбите на КМЧП обаче не могат да засягат уредбата на
частноправните отношения с международен елемент, установена в
международен договор, в друг международен акт в сила за Република
България или в друг закон (чл. 3, ал. 1 от КМЧП).
Между Република България и Руската Федерация действа Договора
между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела. След като има сключен договор, в разпоредбите на който
се урежда въпроса за имуществените отношения между съпрузите,
приложение ще намери именно той.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Договора между Народна
република България и Съюза на съветските социалистически републики за
правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, имуществените
правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща
страна (в случая те се граждани на Р Полша), но имат постоянно
местожителство на територията на другата договаряща страна – Р България,
се уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно
местожителство.
По делото се установи, че към 05.05.2026 година – датата на сключване
на Брачния договор страните са имали постоянно местопребиваване
(местожителство) на територията на Република България. Следователно по
силата на чл. 23, т. 1 от Договора, имуществените отношенията между
страните ще се уредят от законодателството на Република България (КМЧП,
СК и др.). В договора за международно сътрудничество обаче двете
договарящи държави не са уредили възможността страните по делото да
направят избор на приложимо право, поради което съдът намира, че
приложение ще намери разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от КМЧП. Съгласно чл.
79, ал. 4 от КМЧП, съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените
си отношения приложимо право. Съгласно чл. 80, ал. 1 от КМЧП, изборът на
приложимо право по чл. 79, ал. 4 от КМЧП трябва да бъде направено в
писмена форма с дата и подпис на съпрузите. Като съгласно разпоредбата на
чл. 93, ал. 1 от КМЧП, договорите се уреждат от избраното от страните право,
но самият избор следва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите
на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното
отношение.
Тълкувайки волята на страните, изразена в брачния договор, съдът
намира, че страните са направили своя избор, като са разписали техните
имуществени отношения да се уредят по българското право. В раздел IV от
Брачния договор ясно е разписано, че договорът е съставен в съответствие със
законите на Република България и споровете по неговото изпълнение ще се
решават чрез преговори, а ако не бъде постигнато доброволно споразумение –
същите ще бъдат отнасяни към съда, а от самия брачен договор става ясно, че
той (договорът) се сключва на основание чл. 37, ал. 3 от СК на РБ („Брачният
договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака“). От
съдържанието на договора не може да се направи друг извод, освен, че
имуществените им отношения следва да се уредят от законодателството на
Република България.
Съгласно чл. 18, ал. 1, 2 и 4 от СК на РБ, режимите на имуществените
отношения между съпрузите са: законов режим на общност, законов режим на
разделност и договорен режим, като законовият режим на общност се прилага,
когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си
отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Режимът
на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака, като
брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен
електронен регистър към Агенцията по вписванията на РБ. Следователно СК
на Република България допуска сключването на брачен договор (чл. 18, 19, 37
и сл. от СК на РБ).
От събраните по делото доказателства се установи, че брачният договор
между страните (граждани на Р Полша) е сключен лично от тях, по време на
брака, със съдържанието по чл. 38 от СК на РБ, в предвидената в закона форма
- писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, от
нотариус Ю. К. – К.. Съгласно чл. 40, ал. 1 от СК на РБ, брачният договор
поражда своето действие от момента на сключване на брака, а когато е
сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга
дата, определена в него (в случая е породил действие от момента на
сключването му).
Съгласно Решение № 244 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, „В Семейния кодекс
от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която урежда правното значение на
отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и
регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията за
вписване. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл. 20 от
СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице,
ако няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се
прилага законовият режим на общност. Следователно вписването цели да
защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само
оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между
съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на
имуществени отношения. Това схващане се застъпва и в правната теория /А.
С., "Брачният договор", второ допълнено и преработено издание от 2011 г. на
"С. ", стр. 117./. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване
на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не
са предпоставки за неговата действителност“. В конкретния случай,
сключения между страните брачен договор е породил своето правно действие.
Преценката дали договорът е действителен, с изключение на
въпроса за спазване на изискуемата се от закона форма, но на
самостоятелно основание, предвидено в ПВ, а в още по-голяма степен,
дали със сключването му се постига целения от страните вещнотранслативен ефект /напр. при продажба на чужда вещ, когато сделката
по принцип не е нищожна, но не поражда прехвърлително действие/, се
явява прерогатив на съда. Такава проверка се извършва именно от
решаващия съд при преценка обема на собственически права на
страните или действителността на сделките при евентуалното им
оспорване, а редът, по който става това е единствено исковият, а не този,
регламентиран в производството, образувано пред съдията по
вписванията по Глава 54 от Гражданския процесуален кодекс. Съдията
по вписванията не е компетентен да осъществи контрол по отношение
придобиването и принадлежността на правото на собственост, а
въпросите за наличието, респ. липсата на материалноправните
предпоставки за придобиване на собствеността, както вече беше
отбелязано, могат да бъдат поставени само в един исков процес, но не и
в производството по вписването на акта. Не е основание да се приеме, че
отсъствието на брак, сключен в Р България е основание за отказ,
предвид отразеното по – горе наличие на Договор между Р България и
Русия (а бракът е сключен там) и предвид факта, че молителите
всъщност са постоянно пребиваващи в Р България, където имат
собственост.
При тези данни съдът приема, че атакуваното определение следва
да бъде отменено и производството върнато в АВ за извършване на
вписването.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 109 от 07.05.2026 година на Съдия по
вписванията при ВРС, с което е отказано вписване по Заявление с вх. рег. № с
вх. № 12 591 от 07.05.2026 година, подадено от нотариус Ю. К. - К., под №
434, относно вписване на Брачен Договор от 05.05.2026 година между П.Д.В.,
родена на 21.06.1978 година и Р. Я.В., роден на 31.01.1978 година, на
основание чл.37 ал.3 от СК.
УКАЗВА на Съдията по вписванията към Агенция по вписванията да
извърши исканото вписване по Заявление с вх. рег. № с вх. № 12 591 от
07.05.2026 година, подадено от нотариус Ю. К. - К., под № 434, относно
вписване на Брачен Договор от 05.05.2026 година между П.Д.В., родена на
21.06.1978 година и Р. Я.В., роден на 31.01.1978 година, на основание чл.37
ал.3 от СК.
Определението не подлежи на обжалване.