КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 11.11.2009

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

СВЕТЛА ПЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 2291/09г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Демеа инвест” АД, гр. Сливен, срещу определение от 23.10.09г., постановено от съдия по вписванията при СВ-Варна по молба вх. № 29/23.10.09г., с което е отказано вписване на апортна вноска на недвижим имот в капитала на дружеството, на осн. чл. 6 от ПВп, чл. 60 от ЗКИР и чл. 2 от Тарифа за ДТ, събирани от АВп. В частната жалба се твърди, че постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като направеното искане е било да се впише в имотния регистър на устав по чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Поддържа се, че изискуемите съгласно тази норма документи са били представени – нотариално заверено извлечение от устава и съгласие от вносителя на непаричната вноска, както и документи, удостоверяващи правата на вносителя върху недвижимата вещ. Представено е било и доказателство за внесена ДТ в размер на 10 лв. Твърди се, че по същество следва да се впише устава в производство по реда на р. ІІІ от ПВ, а не акт относно недвижим имот, което подлежи на вписване по реда на раздел ІІ от ПВ. Поради това изискването за представяне на декларация по чл. 264 от ДОПК и на скица – копие от одобрената кадастрална карта, е неприложимо. Но дори и да се изисква посочената декларация, то такава е била представена при самото вписване на промените в устава в самата АВп. Наред с това дължимата ДТ е за вписване на документ /на устава/, то таксата е върху цената, по която е таксуван актът, но не по-малко от 10лв., каквато е внесена. Незаконосъобразно в този смисъл е определената такса от 7791лв. върху стойността на непаричната вноска. Незаконосъобразно е и изскването за представяне на оригинал на удостоверението за актуално състояние на молителя като се има предвид, че търговския регистър е публичен. Иска се от съда да обезсили отказа на съдията по вписванията и да се постанови вписването на устава като се присъдят и разноските пред тази инстанция.

Съдията по вписванията е изразил становище за неоснователност на жалбата като е привел доводи за законосъобразността на обжалвания негов отказ. В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че предмет на сделката е недвижим имот в гр. Варна, Западна промишлена зона, за който административен район е приета кадастрална карта. На това основание и във вр. с чл. 6, ал. 3 от ПВ, описанието на имота следва да съдържа данните по чл. 60 от ЗКИР, а съгласно чл. 26 от ЗКИР – следва да се представи скица и за всеки имот, представляващ сграда в поземления имот, за който има даден идентификатор. Съдията по вписванията е приел, че е задължително и представянето на декларации по чл. 264 от ДОПК и декларация за данъчната оценка на имота, тъй като от тях се установява наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наред с това е прието, че удостоверенията за вписани обстоятелства, издадени от АВп за фирмите следва да се представят в оригинал, а документът за собственост на фирмата вносител – в оригинал или препис. Освен това е прието, че дължимата ДТ според чл. 2 от Тарифа за ДТ, събирани от АВп в настоящия случай следва да се определи като 0.1% върху стойността на непаричната вноска, определена в удостоверението на АВп, която е в размер на 7 791 000лв. и възлиза на 7791лв.

Частната жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна процесуална легитимация, поради което частната жалба е допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен ефект относно правото на собственост върху имота. Именно поради това и е предвидено вписването на акта, с който това се извършва – устава и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му /чл. 73, ал. 1 и ал. 5 от ТЗ/. С оглед на посочения транслативен ефект, то и вписването следва да се извърши при спазване правилата на р. ІІ на ПВ – вписване на актове относно недвижими имоти /устава на АД в този случай е включен в хипотезата на чл. 4, б. „и”, изр. последно от ПВ/, а не по реда на р. ІІІ на ПВ – вписване на искови молби и на постановените по тях актове.

С оглед на провеждането на това производство по вписването, съдията по вписванията е длъжен да провери и всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 6 от ПВ, които в конкретния случай са тези по ал. 1 и 3 на цитираната норма – подлежи ли на вписване актът; отговаря ли на изискванията за форма; има ли необходимото съдържание – индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта; внесена ли е необходимата такса за вписването. Наред с това съобразно нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК заявилият вписването на непаричната вноска в капитала на търговското дружество, съдържаща недвижими имоти, следва да представи писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Освен горното, нормата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ в задължение на съдията по вписванията се вменява проверката на правата на вносителя.

Съдията по вписванията е направил горната проверка и е постановил обжалваното определение. В действителност към молбата за вписване на устава не са били представени скица-копие от кадастралната карта, тъй като имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, касаещи построените сгради и техните идентификатори /чл. 60 от ЗКИР във вр. с чл. 6, ал. 3 от ПВ/. Била е представеня скица-копие от кадастралната карта само за поземления имот. Освен това не е била представена декларация по чл. 264 от ДОПК и данъчна оценка, която е задължителна в случая. Това, че такава е била представена в рамките на друго производство (регистърното за вписване в търговския регистър на изменение на капитала чрез стойността на внесените непарични вноски), макар и отново пред Агенция по вписванията, не освобождава заявителя от задължението за представянето на тези документи и в рамките на това отделно производство. Дължимата държавна такса следва да се определи именно по реда на чл. 2 от Тарифа за ДТ, събирани от АВп - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът или документът. Дадената оценка на непаричната вноска от вещите лица по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ е по-висока и следователно следва да се приеме размера на оценката в даденото от вносителя съгласие, което не нарушава нормата на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, и в случая е в размер на 7 791 000лв. /това е размера, определил броя на получените акции в АД при посочена номинална стойност и респективно това е цената, върху която следва да се таксува документа/. Или, дължимата държавна такса за вписването възлиза на 7791лв., а представените доказателства са за внесена ДТ в размер на 10лв.

Наред с горното пред съдията по вписванията е представено доказателство, че имотът е собственост на „Хлебопроизводство и търговия” АД, гр. Варна /нотариален акт № 149, т. І, рег. № 2007, дело № 138/17.04.01г. на нотариус Ил. Маджунова, рег. № 195 на НК/. При направената служебна справка от настоящия съд /което доказва, че неоснователно се изисква оригинал на удостоверение за актуалното фирмено състояние от страна на съдията по вписванията/ в търговския регистър на „Булмикс интернешънъл” АД, гр. София по ЕИК /посочен на л. 43 в даденото съгласие/ се установи, че действително на 30.07.09г. е отразена промяна в наименованието като предишното наименование на това дружество е било „Агро Мел БГ” АД. Няма обаче доказателства /нито отразяване в търговския регистър по ЕИК на посоченото дружество „Булмикс интернешънъл” АД, гр. София/, че това дружество е идентично с посоченото в цитирания нотариален акт „Хлебопроизводство и търговия” АД, гр. Варна /налице е само твърдение в молбата на жалбоподателя – л. 39 в т. 4, че е налице решение от 05.07.06г. в тази насока/. При това положение съдиято по вписванията, проверявайки правата на вносителя не е могъл да достигне до положителен извод.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът



ОПРЕДЕЛИ:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Демеа инвест” АД, гр. Сливен, срещу определение от 23.10.09г., постановено от съдия по вписванията при СВ-Варна по молба вх. № 29/23.10.09г., с което е отказано вписване на апортна вноска на недвижим имот в капитала на дружеството, на осн. чл. 6 от ПВп, чл. 60 от ЗКИР и чл. 2 от Тарифа за ДТ, събирани от АВп.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от получаването му от жалбоподателя, пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.


Потвърдено с Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК