КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№...............

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Златина Кавърджикова


като разгледа докладваното от съдия Златина Кавърджикова ч.гр.д. № 2259 по описа за 2011г., за да се произнесе, намери следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 34629/02.11.2011г. от „С. ***, чрез управителя С.С. Деянова, срещу определение от 27.10.2011г. на съдия по вписванията при ВРС, с което е отказано заличаване на вписаната под № 281, т. ІV, вх. рег. № 34877/2007г. възбрана. Счита обжалваното определение за незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, като се моли да бъда отменен постановения отказ и постановено извършването на заличаване на вписаната възбрана. Сочи, че съдията по вписванията е отказал да извърши заличаване, защото в диспозитива на определение № 4101/09.09.2011г. е посочено, че се отменя определение от 02.10.2007г. по т.д. № 8489/2007г. на ВОС, вместо по т.д. № 848/2007г. на ВОС, т.е. налице е допусната очевидна фактическа грешка, но от мотивите и означението на т.д. по което е постановено, би следвало да се приеме, че касае тъкмо т.д. № 848/2007г. на ВОС. Върху имота от друга страна има вписана само една възбрана, чието заличаване се иска. Отделно молителят е представил съдебно удостоверение, от което е видно, че определение № 4101/09.09.2011г. е постановено по т.д. № 848/2007г. на ВОС.
Съставът на ВОС намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По делото е установено следното:
Със заявление вх.рег. № 24847/27.10.2011г. С.С. Деянова е поискала заличаването на вписания акт-обезпечителна заповед по т.д. № 848/2007г. по описа на ВОС под № 282, т. ІV, вх.рег. № 34877/20.11.2007г., като е представено копие на вписаната обезпечителна заповед, определение № 4101/09.09.2011г. по т.д. № 848/2007г. на ВОС. В приложение е посочено и съдебно удостоверение.
От обезпечителна заповед, вписана в Сл. по вписванията, АВ- Варна под № 281, т. І., вх. Рег.истър 34877/20.11.2007г. е видно, че съгласно определение от 03.10.2007г. по т.д. № 848/2007г. на ВОС е допуснато обезпечение по реда на чл. 308 и чл. 310 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения по т.д. № 848/2007г. на ВОС иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ от „Бул Инс” АД-София, срещу „С. ***, чрез налагане на възбрана недвижим имот, подробно описан в обезпечителната заповед.
С влязло в сила на 13.10.2011г. определение № 4101/09.09.2011г. по т.д. № 848/2007г. на ВОС е отменено определението от 02.10.2007г. по т.д. № 8489/2007г. на ВОС, с което е допуснато обезпечение на иска на ЗД „Бул Инс” ЕООД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, подробно индивидуализиран в определението.
Видно от съдебно удостоверение изх. № 848/27.10.2007г. на ВОС, определение № 4101/09.09.2011г. и определение № 1436/02.10.2007г. са постановени по т.д. № 848/2007г. на ВОС, ТО.
Съдията по вписванията е постановил отказ № 635/27.10.2011г. вземайки предвид, че според диспозитива на представеното му влязло в сила на 13.10.2011г. определение № 14101/09.09.2011г. на ВОС за отмяна на обезпечението се сочи номер на т.д. 8489/2007г., по което е било допуснато обезпечението, а определението, с което е било допуснато обезпечение на иска и е вписана обезпечителна заповед е по т.д. № 848/2007г. Поради липса на идентичност между делата по които е допуска и отменя обезпечението на иска и на осн. чл. 32а от ПВ е отказано заличаване на вписаната възбрана.
Настоящият състав намира, че правилно съдията по вписвания е отказал заличаване на вписаната възбрана, след като има разминаване на данните относно т.д. по което е допуснато вписването и се постановява отмяна на определението за допускане. Той не се е позовал на наличието на допусната от ВОС очевидна фактическа грешка, а и не е от компетентността му да преценява това, ако и от представените му обезпечителна заповед № 281, т. ІV, вх.рег. № 34877/20.11.2007г. определение № 4101/09.09.2011г. и съдебно удостоверение изх.№ 848/27.10.2011г., изд. от ВОС, при справка със записите в АВ и с публичните годишни отчети на ВОС да е възможно да се достигне до този извод. Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка се отстранява от същия по реда на чл. 247 от ГПК по инициатива на съда или по молба на страните. Видно от изисканата и приложена справка за движението на т.д. № 848/2007г. на ВОС, страната се е възползвала от възможността предвидена в закона и с определение № 5086/11.11.2011г. допуснатата в диспизитива на определение № 4101/09.09.2011г. очевидна фактическа грешка е отстранена.
Предвид изложеното дотук, окръжният съд следва да потвърди отказа № 635/27.10.2011г. да бъде заличена вписаната възбрана.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.10.2011г. на съдията по вписванията при ВРС, с което е откаано заличаване на вписаната възбрана по заявление № 24847/27.10.2011г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението на страните, по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Град Варна , 05.01.2012 година

ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. С.
ЧЛЕНОВЕ: М. М.
К. В.

След като се запозна с материалите по гр.дело № 2578, по описа за ВОС, за 2011 година, докладвано от съдия В., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 от ГПК и е образувано по жалба на „З. п.” АД, ЕИК ***, представлявано от И.Ч., чрез ю.к.М. против Определение от 08.12.2011 година за отказ № 28 840 година на Съдия по вписванията към АП – Варна.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, т.к. почива на неправилно тълкуване на наличните по делото документи; че е налице влязъл в сила съдебен акт, които постановява заличаване на възбраната и същата следва да се впише.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

На базата на Обезпечителна заповед, издадена по т.дело № 88/2001 година била вписана възбрана върху недвижим имот: единадесет етажен хотел „М.”, находящ се в КК „З. п.”, община В. при граници: север – хотел „Л.”, изток - плажна ивица, запад – хотел „М. з.”, юг – път.

Видно е от Определение на ВАпС от 20.09.2011 година, че горното определение е било отменено и е допуснато обезпечение в полза на ИТС Р. филиал на Реве Ц. със седалище Германия след внасяне на Парична гаранция в размер на 25 000 германски марки.Издадената преди това обезпечителна заповед е била обезсилена.

С Определение № 190 от 08.06.2006 година по т.дело № 88/2001 година на ВОС, е било отменено допуснатото обезпечение, освободена е била внесената гаранция и е разпоредено да се вдигне наложената възбрана по обезпечителната заповед.Отразено е, че определението не подлежи на обжалване.

При тези данни ВОС намира, че жалбата е основателна и съображенията са следните:

По смисъла на чл.4 от Правилника за вписване подлежат ва вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон); договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД ), в което има недвижими имоти;актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти (чл. 100 от Закона за собствеността ); договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно- разделителните протоколи относно такива имоти; молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя (чл. 67 от Закона за наследството ); договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД ), както и договорите за аренда;спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.Съгласно нормата на чл.23 от същия Правилник вписването на възбраните се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, а по смисъла на чл.31 вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.Самото заличаване се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено.

От материалите по делото е видно, че Обезпечителната Заповед, с която е наложена възбраната е била отменена от ВАпС, което е станало с Определение от 20.09.2011 година, а отделно от това с цитираното по – горе Определение № 190 от 08.02.2006 година ВОС е разпоредил да се вдигне наложената възбрана върху недвижимия имот.В контекстта на доводите на страните служебната проверка на настоящата инстанция показа, че Определението на ВАпС, с което е била отменена възбраната и определена парична гаранция е влязло в сила, при положение, че деловодната справка сочи връщане на производството обратно във ВОС от 15.10.2001 година.Т.е. налице са два последователни акта, с които е била отменена наложената възбрана и това обстоятелство е следвало да бъде отчетено от Съдията по вписванията.

Ето защо, по тези съображения, отказът на съдията по вписванията е без основание и следва да се отмени.С оглед разпоредбата на чл.577 от ГПК, ВОС,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 28 840 от 08.12.2011 година на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията – гр. В. за отказ от вписване на Молба с Вх.№ 28 840 от 2011 година по искането на „З. п.” АД, ЕИК ***, представлявано от И.Ч., чрез ю.к.М. за заличаване на ВЪЗБРАНА, наложена в полза на ИТС Р. - филиал РЕВЕ Ц. е.Г.-Германия върху хотел „М.”, находящ се в КК „З. п.”, община В. при граници: север – хотел „Л.”, изток - плажна ивица, запад – хотел „М. з.”, юг – път.
УКАЗВА на съдията по вписванията да извърши исканото действие – а именно заличаване на възбрана върху хотел „М.”, находящ се в КК „З. п.”, община В. при граници: север – хотел „Л.”, изток - плажна ивица, запад – хотел „М. з.”, юг – път.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………………………


ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание проведено на седемнадесети август две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Зл.Кавърджикова ч.гр.д. № 2235 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. чл. 32б, вр. чл. 32а, вр. чл. 31 и чл. 32 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по частна жалба на „Кей касълс“ ЕООД, ЕИК 124626608, представлявано от А.С.М., чрез адв. А.Г. против отказ на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна № 324/18.07.2012г. за заличаване на вписана възбрана, по подадената от представляващия дружеството молба вх. № 15243/18.07.2012г., предвид влязлото в сила на 06.07.2012г. определение № 1735/20.06.2012г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС. Навежда оплаквания, че неправомерно съдията по вписванията поискал от молителя да представи копие от обезпечителната заповед. Същият ден в 16.25ч. в информационната система на АВ нямало отразена информация за исканото заличаване или наличието на отказ. При справка с информационната система на другия ден се оказало, че е вписан отказ за заличаване на 6бр. възбрани, докато искането съдържало 3бр. Има произнасяне свръхпетитум. На място, процесуалният представител бил информиран, че в книгите по вписванията нямало регистриран отказ. Съдията по вписванията обяснил, че има регистриран отказ, но няма мотиви. Отказ без мотиви е в нарушение правилото на чл. 32а от ПВ. Моли се отказът да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде задължена АВ да извърши исканото заличаване.
Частната жалба е депозирана в срок, след като отказът е постановен на 18.07.2012г., а същата е входирана във ВОС с вх. № 23211/19.07.2012г., изхожда от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което следва извода, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С молба вх. № 15243/18.07.2012г. жалбоподателят „Кей касълс” ООД е посочил, че представя 2бр. заверени преписи от определение № 1735/20.06.2012г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС, влязло в сила на 06.07.2012г., с което на осн. чл. 402, ал. 2 от ГПК е отменено определението № 3535/22.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС, с което е било допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявени в последствие отт Никълъс Касълс срещу „Кей касълс” ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху 3бр. недвижими имоти, подробно индивидуализирани в молбата, постановено е обезсилване на обезпечителната заповед и заличаване на възбраните след влизане в сила на определението. Последното е влязло в сила на 06.07.20121г. На осн. чл. 31 и чл. 32 от ПВ се моли за заличаване на вписаните възбрани. Представено е доказателство за внесена държавна такса в размер на 10.00лв.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил съображения, че молбата за заличаване на вписаните възбрани не съдържа данни за извършеното вписване при налагане на обезпечителната мярка. Представено е било копие от обезпечителна заповед, вписано вх.рег. 21472, т. ІХ, акт № 99 от 28.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС. При служебно извършената справка съдията по вписванията е установил, че действително има вписана възбрана с посочените по-горе данни, като обезпечение на бъдещите искове на Никълъс Касъйлс срещу „Кей касълс” ЕООД, по отношение на три недвижими имота, но обезпечителната мярка е била наложена съгласно определение от 06.04.2007г. и без посочен номер на определението. Депозираните съдебни актове съдържат диспозитив, с който се отменя определение № 3535/22.10.2009г. по ч.гр.д. № 2198/2009г. на ВОС, обезсилва се обезпечителната заповед и постановява заличаване на възбраните по делото. Вписване на обезпечителна заповед по определение № 3535/22.10.2009г. на ВОС няма отразена по партидата на дружеството. Вписване е извършено съгласно определение от 06.04.2007г. Същевременно съдията по вписванията изтъква, че едностранният характер на охранителните производства изисква молителят да представи всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането си. В молбата за заличаване на вписаната възбрана не са посочени данните от вписването на обезпечителната заповед по определение № 3535/22.10.2009г. Представеното с молбата определение № 1735/20.06.2012г. по гр.д. № 2198/2009г. отменя определение, което по индивидуализацията си не съвпада с определението с което е извършено вписването на обезпечителната мярка върху процесните имоти по партидата на молителя. По тези съображения е постановен отказ по молбата на „Кей касълс” ЕООД с вх. № 15243/18.07.2012г. на АВ-Варна.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на дружеството-молител, че без правно основание съдията по вписванията е искал копие от обезпечителната заповед, че на 18.07.2012г. когато е подадена молба вх. № 15243/18.07.2012г. не е имало нито заличаване на вписаната възбрана нито пък постановен отказ, както и че отказът вписан под № 324/18.07.2012г. не съдържа мотиви, че се е произнесъл свръхпетитум. След като молителят сам не е посочил в молбата си данните за вписаните възбрани, чието заличаване се иска, няма причина да недоволства, че съдията по вписванията е поискал копие от вписаната обезпечителна заповед, за да е пределно ясно коя вписана възбрана следва да заличи ако са налице предпоставките за това. Още повече, че от представeната с частната жалба справка по партидата на „Кей касъл” ООД е видно наличието на множество вписани възбрани. На следващо място, видно от представения препис от отказ № 324, същият е постановен на 18.07.2012г. и ако информационната система не е съдържала резултат по молба вх. рег. 15243 в 16.45ч., както твърди страната, не означава, че не е бил постановен своевременно отказа, но не е отразен от оператора поддържащ системата на вписване преди приключване на работния ден. Видно от определение от 18.07.2012г. то съдържа и мотиви. Отказано е заличаване на вписаната възбрана съгласно молбата вх. № 152443/18.07.2012г. и само толкова. Дори и да бяха налице сочените от жалбоподателя нарушения-искане на допълнителни доказателства и липсата на вписан в книгите отказ на 18.07.2012г., с уговорката, че тези твърдения не се установяват, не биха били основание за отмяна на отказа по пътя на инстанционния контрол.
Действително, във вписаната обезпечителна заповед вх.рег. 21472, т. ІХ, акт № 99 от 28.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС е посочено, че е издадена на 27.10.2009г. от ВОС, на осн. чл. 308 от ГПК, при констатацията, че определение от 06.04.2007г. по гр.д. № 2198/2009г на ВОС подлежи на изпълнение, докато видно от представеното едва с частната жалба определение № 3535/22.10.2009г., същото е издадено на осн. чл. 390 от ГПК по ч.гр.д. № 2198/2009г. на ВОС, а диспозитивът му е пресъздаден буквално във вписаната обезпечителна заповед.
Очевидно в титулната част на вписаната обезпечителна заповед е допусната грешка при издаването, доколкото е посочено като основание чл. 308 от ГПК, което е разпоредба от вече отменения ГПК, като се има предвид, че гр.д. по което е издадено е образувано през 2009г. /при действието на новия ГПК 2007г./, вместо да е посочено коректното основание на чл. 390 от ГПК. Невъзможно е още определението въз основа на което е издадена обезпечителната заповед да е от 06.04.2007г., а гражданското дело по което е постановено да е образувано през 2009г., след като представлява гр.д. № 2198 по описа на ВОС за 2009г. Не е обаче от компетентността на съдията по вписванията да преценява дали е налице допусната очевидна фактическа грешка в акта на съда, още по-малко кое следва да се приеме за вярното записване.
Молителят е следвало да прояви активност и да представи на вниманието на съдията по вписванията достатъчно доказателства, с оглед на които той да е в състояние да направи еднозначен извод, че се иска заличаване точно на вписаните с обезпечителната заповед вх.рег. 21472, т. ІХ, акт № 99 от 28.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС възбрани, а като не е, съвсем закономерно е получил отказ по молбата вх. № 15243/18.07.2002г.
Известна неточност е допусната от съда и при постановяване на определение 1735/20.06.2012г. по гр.д. № 2198/2009г. доколкото в диспозитива е посочено, че се отменя определение № 3535/22.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2198/2009г. и се обезсилва издадената обезпечителна заповед, вместо, че се отменя обезпечението допуснато с определение № 3535/22.10.2009г. по ч.гр.д. № 2198/2009г. Следва да се приеме, че тази допусната неточност е преодолима, след като определението е постановено на осн. чл. 402, ал. 2 от ГПК.
При запознаване с всички събрани по делото доказателства и след извършена справка с деловодна система на ВОС, настоящият състав взема предвид, че гр.д. № 2198/2009г. на ВОС е образувано по молбата на Никълъс Касълс срещу „Кей касълс” ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещият му иск срещу дружеството с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 208938.20лв. и 2600 британски паунда, чрез налагане на възбрана по отношение на шест обекта, находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, м. „Св.Никола”, изградена в ПИ № 1651 по плана на „Св.Никола”, целият с площ от 1637кв.м., подробно индивидуализирани в молбата.
С определение № 3535/22.10.2009г. исканото обезпечение е допуснато, като са възбранени на осн. чл. 390 от ГПК шестте обекта в посочената жилищна сграда, за обезпечение на бъдещите искове на Никълас Касълс срещу „Кей касълс” ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По молбата за издаване на обезпечителна заповед е издадена такава на 27.10.2009г., вписана в Сл.по вписванията-Варна на 28.10.2009г. вх. Рег. № 21472, № 99, т. ІХ.
По постъпилата въззивна жалба от „Кей касълс” ЕООД е образувано гр.д. № 530/2009г. на ВАпС. С определение № 549/18.12.2009г. е отменено частично определение № 3535/22.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС по отношение на три от шестте възбранени имота.
Видно от справката за „Кей касълс” ЕООД, изд. от Сл.по вписванията-Варна, на 16.02.2010г. е извършено частично заличаване на вписаната на 28.10.2009г. по отношение на онези три имота, по отношение на които е отменено определение № 3535/22.10.2009г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС.
С определение № 1735/20.06.2012г. по гр.д. № 2198/2009г. на ВОС, по молбата на Никълъс Касълс е отменено допуснатото с определение № 3535/22.10.2009г. обезпечение по отношение и на останалите три обекта, като е преценено от съда, че основанието на което е било допуснато обезпечението е отпаднало. Определието е влязло в сила на 06.07.2012г., видно от направената нарочна отметка.
При това положение е безпредметно да остане незаличена вписаната в тежест върху имотите възбрана, щом е преценено от ВОС, че не съществува причината , поради която е било допуснато обезпечението, още повече, че заинтересованата страна, срещу която е било допуснато някога обезпечението не е в състояние сама да поиска корекция на вече издадената обезпечителна заповед.
Определението с което е отказано исканото заличаване на вписаната възбрана следва да бъде отменено и заличаването извършено, при уговорката, че съдията по вписванията не е бил в състояние да направи същите изводи, според представените му от молителя доказателства, без той да е проявил нужната активност, ограничен в крайна сметка и от рамките в които упражнява компетентността си.
Воден от горното , съдът



О П Р Е Д Е Л И :



ОТМЕНЯ отказа на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна № 324/23.07.2012г. за заличаване на възбраните по молбата на „Кей касълс” ЕООД, ЕИК 124626608, представлявано от А.С.М. вх. № 15343/18.07.2012г., вписани на 28.10.2009г., т. ІХ, № 99, вх.рег. № 21472, относно следните недвижими имоти, а именно: 1. АПАРТАМЕНТ № 1 (едно) на полуподземен етаж с площ от 54.15 (петдесет и четири цяло и петнадесет стотни) кв.м. и площ с общите части 60.17 (шестдесет цяло и седемнадесет стотни) кв.м., състоящ се от: преддверие, спалня, дневна, кухненски бокс. баня-тоалет, при граници: стълбище, избено помещение № 12, №13, №14 и №15. двор, двор и сауна; ведно с избено помещение № 1 (едно) с площ от 2.73 (две цяло седемдесет и три стотни) кв.м., както и 0.0325% (нула цяло триста двадесет и пет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; 2. АПАРТАМЕНТ № 2 (две) на полуподземен етаж с площ от 91.55 (деветдесет и едно цяло и петдесет и пет стотни) кв.м. и площ с общите части 102.12 (сто и две цяло и дванадесет стотни) кв.м., състоящ се от: преддверие, баня-тоалет, спалня, дневна с кухненски бокс, спалия, баня-тоалет. при граници: общо преддверие, елеватор, апартамент №3. двор, двор. главен вход-предверие; ведно с избено помещение № 2 (две) с площ от 2.45 (две цяло четиридесет и пет стотни) кв.м., както и 0.0572% (нула цяло петстотин седемдесет и две десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и 3. АПАРТАМЕНТ № 20 (двадесет) на петия - мансарден етаж с площ от 120.30 (сто и двадесет цяло и тридесет стотни) кв.м. и площ с общите части 133.91 (сто тридесет и три цяло деветдесет и една стотни) кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, будоар, баня-тоалет и две тераси, при граници: стълбище, асансьорна шахта, апартамент №19. двор, двор. покрив, ведно с избено помещение № 15 (петнадесет) с площ от 2.43 (две цяло и четиридесет и три стотни) кв.м., при граници: апартамент №1, изба №14, коридор, коридор, както и 0.0736 % (нула цяло седемстотин тридесет и шест десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот И ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за предприемане на съответните действия по исканото заличаване.
Определението е окончателно.