КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 04:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: стар договор за прехвърляне на търговско предприятие...
Ново мнениеПубликувано на: 13 Окт 2015, 08:04 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело № 2699 по описа за 2015 год.,
взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила частна жалба от “Давирео” ООД, ЕИК 103600987, срещу определение за отказ на съдия по вписванията при СВ при ВРС по вх.№18774/12.08.2015г., с което е отказано вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие. В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като изложените от съдията по вписвания мотиви са неоснователни. Моли се за отмяна на отказа и постановяване на вписването.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е и допустима, а по същество- основателна, поради следното:

С молба от 12.08.2015г. “Давирео” ООД чрез представляващия А.Н.К., е поискало от съдията по вписванията да бъде вписан договор за покупко-продажба на търговско предприетие с нотариална заверка на подписите, сключен между молителя и М.Н.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ “М.К.-Стела”, касаещ и прехвърляне собствеността по отношение на недвижим имот, представляващ изоставена нива с площ от 12 065 дка в м-ст “Орта тепе”, с. Осеново, Община Аксаково, обл. Варна.
С атакуваното определение от 12.08.2015г. съдията по вписванията е отказал да извърши вписването с мотиви, че липсва описание на страните, липсва декларация по чл.264 ал.1 ДОПК, подадена от прехвърлителя към датата на прехвърлянето на имота- 2001г. /представената такава е без посочен БУЛСТАТ и без печат/, както и липсва представено удостоверение за данъчна оценка на имота към момента на прехвърлянето и баланс на дружеството.
Определението е неправилно.
При разглеждане на молбата за вписване на определен акт съдията по вписванията е компетентен да преценява дали акта подлежи на вписване, редовен ли е от външна страна, съдържа ли заличавания, зачертавания, искането съдържа ли всички необходими данни от акта, налице ли са задължителните приложения и внесена ли е определената такса.
Съгласно действащата правна уредба - чл.6 ал.1 от Правилника за вписванията подлежащите на вписване актове трябва да съдържат, когато една от страните e търговец или юридическо лице, фирмата (наименованието) и организационната форма; съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ. Видно от договора за покупко-продажба на предприятие, са посочени наименованията и на двамата търговци, организационната им форма, съдът по регистрация, номерът на фирменото дело и седалището на страните по сделката. БУЛСТАТ не е посочен. Горното обаче следва да бъде съобразено с факта, че законът за БУЛСТАТ влиза в сила на 11.08.2005г., а договорът датира от 12.11.2001г. Самият прехвърлител пък е заличен като търговец с решение от 13.12.2001г. Затова и доколкото соченият идентификатор БУЛСТАТ не е съществувал към момента на сключване на договора, няма как страните да са описани чрез него, ако и към момента на вписване да е налице такова изискване.
Същото касае и изложените мотиви от съдията по вписванията досежно декларацията по чл.264 ДОПК. На първо място, следва да се отбележи, че такива декларации към 11.08.2015г., са депозирани с молбата за вписване и от прехвърлителя, и от купувача на предприятието. Декларацията на М.К. не е подпечатана, но и такова законово изискване към физическите лица, каквото е К. към настоящия момент предвид прекратяването на ЕТ, няма. Декларация по чл.264 ДОПК към момента на договора няма как да е представена от прехвърлителя, каквото е изискването на цитираната норма, тъй като ДОПК е влязъл в сила едва на 01.01.2006г., т.е. пет години след сключване на договора. Представената декларация по чл.226 ал.1 ДПК /отм./ от прехвърлителя удовлетворява законовите изисквания. Печатът и посочването на БУЛСТАТ не могат да бъдат изискани поради изложените по-горе съображения.

Затова и мотивите на съдията по вписванията в обратния смисъл съдът намира за несъстоятелни.
Досежно държавната такса:
Съобразно чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Т.3 на ТР №7/2012г., която намира приложение по аналогия и в случая, по изрично предвижда, че при определяне на дължимата такса за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството-праводател, но не по-малко от данъчната оценка. В конкретния случай следва да се има предвид, че за едноличния търговец-прехвърлител не е било налице изискването да изготвя заключителен баланс, доколкото нормата на чл.263з ТЗ е действаща от 2003г. Следователно и при определяне на държавната такса водеща е данъчната оценка на имота. Удостоверение за данъчната оценка на имота е представено и определянето на държавната такса по реда на чл.2 ТДТСАВ върху посочената там цена на имота безспорно е в пъти по-ниска от заплатената държавна такса. Последната е по-висока и посочената такса, с която е таксуван договора за прехвърляне от нотариуса. Ето защо и доколкото е заплатена минималната определена в чл.2 от Тарифата държавна такса, съставът счита, че молителят е изпълнил задължението си.
Не са налице посочените от съдията по вписванията в атакуваното определение основания за отказ да бъде вписана договора за прехвърляне на търговско предприятие. Отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменено определението, в което е обективиран.
Съобразно нормата на чл.577 ал.3 ГПК вписването на нотариалния акт следва да се счита за извършено, считано от датата на подаване на молбата, за което съдията по вписванията трябва да извърши надлежно отбелязване.

Водим от горното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение за отказ на съдия по вписванията при СВ при ВРС по вх.№18774/12.08.2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в нотариалните книги, водени към СВп при Районен съд гр. Варна, договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 12.11.2001г. с нотариална заверка на подписите.
УКАЗВА на съдията по вписванията да отбележи, че договорът, е вписан, считано от 12.08.2015г.

Заверен препис от определението да се изпрати на Служба по вписванията при ВРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов