КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 07:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Връчване на книжа в Русия
Ново мнениеПубликувано на: 13 Апр 2021, 13:19 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_________________

гр.Варна, …...02.2017г.



ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №74 по описа за 2017 г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „БЯЛА ХОУМ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, гр.Варна, чрез адв.С., срещу постановеното определение №310/11.01.2017г. по г.д.№16346/2016г. на ВРС, 24-ти състав, с което производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че прилагането на превод от исковата молба и приложенията към същата не е сред изискванията за редовност на исковата молба, посочени в чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което и неизпълнението на посоченото задължение не може да доведе до прекратяване на производството.

Излага се още, че указанията на съда за представяне на доказателства за превод на книжата са преждевременни, тъй като в исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответника на територията на Република България и съдът е следвало да извърши призоваването първо на него. Едва, след като установи, че лицето не пребивава на посочения адрес, съдът е следвало да предприеме действия по призоваване на известния в чужбина адрес на страната. Неправилни са и изводите на съда по отношение на приложимото право, а то е действащия двустранен договор за правна помощ между НРБ и СССР, в който не е предвидено задължение при връчване на книжата същите да са преведени на руски език.

На последно място, в условие на евентуалност, твърди, че искането на съда за превод на всички книжа е неправилно, тъй като преводът следва да се отнесе единствено до актовете на съда, които са достатъчни за запознаване на ответника с вида на предявените искове.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от гр. дело №16346/2016г. на ВРС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „БЯЛА ХОУМ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, гр.Варна, чрез адв.С., срещу Н.А.К., граждадин на Руска Федерация, искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

С определение №13945/23.12.2016г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, подробно указани, между които и задължението за представяне на доказателства за заплатена по сметка на съда сума в размер на 180 лв., необходима за превод на исковата молба и приложенията към същата на руски език, с оглед връчването им на ответника, с постоянен адрес в Руска Федерация.

Препис от определението е връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител, на посочения в исковата молба съдебен адрес, на 03.01.2017г.

С молба вх.№1300/10.01.2017г. ищецът, чрез адв.С., е отстранил част от констатираните нередовности на исковата молба, като е направил уточнение на предявените искове. В молбата изрично е посочено, че ищецът няма задължение за превод на приложените по делото книжа, тъй като такова не е установено в законова разпоредба. Отделно от това приложим в случая е Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между Република България и СССР, който също не предвижда превод на книжата подлежащи на връчване. В случай, че превод е необходим, следва да се приеме, че той следва да е единственно по отношение актовете на съда.

С определение от №310/11.01.2017г. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От титулната част на исковата молба се установява, че ответникът по предявените искове Н.А.К. е руски гражданин с постоянен адрес в Руска Федерация, подробно изписан, като е посочен и адрес в страната, съгласно регистрацията на ответника в Регистър Булстат.

Съобразно разпоредбата на чл.53 от ГПК връчването на книжа на страни по делата, които са пребиваващи в страната чужденци, се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

От своя страна, статутът лицата, които са временно пребиваващи в страната чужденци и лица получили право на продължително пребиваване в страната, както и водените за същите регистри са уредени в Закона за чужденците и правилника за прилагането му.

В чл.6 от ППЗЧ е предвидено, че временно пребиваващите в страната чужденци /до 90 дни/, при влизане на територията й, посочват писмено адреса, на който ще пребивават, а попълнените адресни карти се изпращат за съхранение в сектори «Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР). В чл.8 от същия е предвидено, че службите за административен контрол на чужденците отразяват обявения адрес на лицата получили статут за продължително пребиваване в специализиран информационен масив за административно обслужване на чужденците.

Именно вписаните в посочените регистри адреси са адресите за призоваване на пребиваващите в страната чужди граждани, по смисъла на чл.53 от ГПК и само тяхното посочване представлява надлежно сезиране на съда с адрес, на който следва да бъде извършено уведомяването на страната.

Съдът намира, че адресът вписан в регистър «Булстат» няма характер на адресна регистрация, по смисъла на ГПК, предвид функцията му, определена в Закона за регистър Булстат, а именно за създаване и поддържане на единен електронен централизиран регистър, съхраняващ информация и за чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, но притежават недвижимо имущество в страната /чл.3, ал.1, т.10/, като в същия се вписва адреса на придобития от лицето недвижим имот.

При липса на твърдения, че ответникът по предявените пред ВРС искове – Н.А.К. има статут на временно или продължително пребиваващ в страната чужд гражданин, както и, че адресът на придобития от същата недвижим имот е вписан в един от водените от Служба «Миграция» към ОД на МВР регистри за адресните регистрации на тези лица, не може да бъде направен извод, че същият е адрес за призоваване по смисъла на чл.53 от ГПК и да вмени задължение на съда да извърши призваването на него.

Предвид изложеното и с оглед наличието на известен адрес в чужбина, посочен в исковата молба, ответникът следва да бъде призован на него, съобразно правилата на чл.33 от КМЧП.

В съответствие с посочената разпоредба и предвид обстоятелството, че ответникът Н.К. е руски гражданин, следва да бъде направена преценка за приложимия за призоваването й ред - този предвиден в Договора между Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, /ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975г., ДВ, бр.33/1975г., в сила от 18.01.1976г., изм. в ДВ. бр.17/2802.2014г./ или по реда на Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела /в сила за страната ни от 26.08.1987г./, която е ратифицирана и от Русия.

Съдът намира, че от анализа на съдържанието на двата международни акта се установява пълно припокриване на сътрудничеството между държавите в областта на съдебните поръчки и връчването на съдебни книжа.

Извън приложното поле на Конвенцията, в договора са разписани подробно и правилата за достъп до правна помощ по граждански, търговски и наказателни дела на гражданите на държавите, страни по него.

Наличието на два международни акта уреждащи един и същи кръг от отношения, налага приложение на разпоредбата на чл.30, ал.3 от Виенска конвенция за правото на договорите от 1969г, според който «когато всички страни в предидущия договор са също страни в последващия договор, но предидущият договор не е прекратен и неговото действие не е спряно в съответствие с чл. 59, предидущият договор се прилага само дотолкова, доколкото неговите разпоредби са съвместими с разпоредбите на последващия договор».

Така даденото разрешение съответства изцяло на процесния случай, поради което приложимия за призоваване на ответницата по делото ред е този предвиден в Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела.

В чл.4 от същата е предвидено, че „съдебната поръчка трябва да бъде съставена на езика на замоления орган или да се придружава от превод на този език”, поради което и доколкото съдът няма задължение да поема разноските на страните за разглеждане на делото, което включва и разходите свързани с призоваването, указанията на първоинстанционния съд за представяне на доказателства за внесена сума за превод на книжата са законосъобразни. Съдът намира, че превод е необходим на всички подлежащи на връчване книжа /исковата молба, приложенията и актовете на съда/, като в противен случай поръчката няма да бъде изпълнена.

Само за пълнота, следва да бъде посочено, че редът за връчване на книжа по Договора за правна помощ между РБ и СССР не съдържа процедура различна от вече посочената. Чл.8, ал.1 от същия предвижда, че „замоленият орган на правосъдието извършва връчването в съответствие с установения ред за връчването на книжа в неговата държава, ако книжата са изготвени на неговия език или към тях е приложен заверен превод», само в този случай страната пребиваваща на територията на Руска Федерация ще бъде редовно уведомена за висащото производство. В противен случай е предвидено «предаване книжата на получателя, ако той е съгласен доброволно да ги приеме», но това уведомяване не може да бъде прието за редовно по смисъла на ГПК.

Извършването на действия от съда, които са в противоречие с процесуалния закон и не могат да доведат до надлежно уведомяване на страните за висящото производство и да поставят началото на срока за отговор по чл.131 от ГПК е недопустимо.

Предвид изложеното и с оглед отказа на ищеца да заплати разноските за превод на книжата по делото, подлежащи на връчване на насрещната страна, съдът е в невъзможност да извърши порцедурата по призоваване на ответника, поради което определението на ВРС, с което производството по делото е прекратено е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов