КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1150
гр. Варна, 26.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове: Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20243100500385 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията
/ПВ/.
Образувано е по частна жалба вх. № 4703/21.02.2024г. от ТД на НАП-Велико
Търново, с адрес гр. Велико Търново, пл. „Център“, № 2, чрез гл.юк Дончо Донев, против
определение № 23/08.02.2024г., т. I, вх.рег. № 3453/08.02.2024г. на съдията по вписванията
при АВ-Варна, с което е отказано да се впише влязлото в сила на 24.01.2024г. решение №
259/24.01.2024г. по адм.д. № 593/2023г. на АдмС-Велико Търново, на осн. чл. 2, вр. чл. 4, вр.
чл. 14 от ПВ.
Смята за неправилен извода на съдията по вписванията ,че представеният за вписване
съдебен акт не подлежи на вписване по реда на ПВ. С решение № 259/24.01.2024г. по адм.д.
№ 593/2023г. на Адм.С-Велико Търново, съдът е отменил действията по проведения търг и
постановление за възлагане на недвижим имот. Това решение е единственото възможно
действие, което да послужи за предприемане на последващи действия от страна на
публичния изпълнител. Така ще бъдат отменени и породилите се с вписаното постановление
за възлагане вещни права върху имота, предмет на това постановление, респективно се
прекратява правото на собственост на купувача върху описания в постановлението
недвижим имот. В качеството му на акт, с който се прекратяват вещни права решението с
което се отменя постановлението за възлагане, подлежи на вписване съгласно нормата на чл.
112 от ЗС и чл. 4, б. „з“ от ПВ. Приеме ли се, че не следва да се вписва решение №
259/24.01.2024г. по адм.д. № 593/2023г., би означавало отказ да се приведе правното
положение в съответствие с действителното и създава привидност, че купувачът
продължава да е собственик на недвижимия имот, прехвърлен по силата на вече отмененото
постановление за възлагане.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение.
Частната жалба в която се обжалва отказа на съдията по вписванията от 08.02.2024г. е
депозирана в срок, след като макар и входирана с вх. № 4703/21.02.2024г., но е постъпила по
пощата и пликът носи пощенско клеймо от 15.02.2024г., изхожда от надлежно легитимирано лице,
насочена е срещу подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес. Заявител е
публичен изпълнител при НАП и следва да бъде прието, че той има право да обжалва отказа на
съдията по вписванията, постановен по неговото заявление. Налага се изводът, че постъпилата
частна жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Със заявление с вх.рег. № 3453/08.02.2024г. жалбоподателят ТД на НАП-Велико
Търново, чрез гр. публичен изпълнител Миглена Денчева е поискала от съдията по
вписванията при АВ да впише влязлото в сила на 24.01.2024г. решение № 259/24.01.2024г.
по адм.д. № 593/2023г. на АдмС-Велико Търново, с което е отменено по жалбата на
длъжника СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ ЕООД постановление за възлагане на недвижим имот
№ С230004-091-0000690/25.08.2023г., издадено по изп.д. № 4120001061/2012г. от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. Към заявлението е приложено решение №
259/24.01.2024г. по адм.д. № 593/2023г. на АдмС-Велико Търново, решение №
152/13.09.2023г. директора на ТД на НАП-Велико Търново и постановление за възлагане на
недвижим имот изх. № С230004-091-0000690/25.08.2023г. по изп.д. № 412000106/2012г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.
Съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ да впише посоченото
решение на АдмС-Велико Търново, позовавайки се на законовото положение, че на
вписване подлежат само актовете, предвидени в законова норма като подлежащи на
вписване, цитирайки разпоредбите на чл. 2, чл. 4 и чл. 14 от ПВ, намирайки очевидно, че не
са налице основанията за вписване.
Настоящият състав счита постановения отказ на съдията по вписванията да впише
представеното за вписване решение на АдмС-Велико Търново за законосъобразно
постановен.
Според текста на чл. 2 от ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само
за случаите, които са предвидени изрично в законите.
Кои са актовете, които подлежат на вписване е посочено в разпоредбите на чл. 4 от
ПВ. Така, според ал. 1, б. „а“ от тази правна норма подлежат на вписване всички актове, с
които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо
изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване,
собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се
признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на
констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска
собственост и други, изрично предвидени в закон), според ал. 1, б. „з“- влезлите в сила
съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се
констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви; а в ал.
1, б. „л“ и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. В
чл. 14 от ПВ е предвидено пък, че на вписване подлежат влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по
представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря и на
изискванията на чл. 6, като изискването на чл. 6, ал. 1, б. „в“ гласи, че подлежащите на
вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с
посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера
на имота, площта и/или застроената площ и границите.
Частният жалбоподател е изложил в жалбата си, че представеният за вписване от
него акт подлежи на вписване по силата на чл. 112, ал. 1, б. „з“, вр. б. „а“ от ЗС. Според чл.
112, ал. 1, б. „а“ от ЗС се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на
собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права, а според чл. 112, ал. 1,
б. з“ и всички влезли в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква
"а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване
актове по предходните букви.
Прилагайки принципа за еднаквия смисъл на правните термини в различните
нормативните актове в България се налага изводът, че законодателят в разпоредбата на чл.
112 от ЗС има предвид точно онова, което е вложил в разпоредбата на чл. 4 от ПВ, още
повече, че ПВ е по-нов нормативен акт и съотношението между двата акта е като специален
към общ, какъвто се явява ЗС. Няма разлика относно актовете които подлежат на вписване,
според ЗС и ПВ.
Действително, няма нарочно предвиждане в закон, който да налага вписването на
акт на съда като този, представен за вписване в Сл.по вписванията-Варна. Това решение на
АдмС-Велико Търново не е решение, постановено по исковите молби по чл. 11 от ПВ.
Решението, което е поискано да се впише не съдържа никакво описание на недвижимия
имот, за който се отнася, още по-малко, отговарящо на изискването на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от
ПВ, за което следи акуратно съдията по вписванията. Дори и да се приеме, че този
недостатък се компенсира с представеното към съдебното решение постановление за
възлагане от 25.08.2023г., то съдебният акт не е такъв, с който се прехвърля правото на
собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу
задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.)
върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни
нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за
държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в
закон, макар и да липсва изчерпателност. Видно, законодателят има предвид в единия
случай, на който се позовава жалбоподателя, прекратяване на друго вещно право. Има
предвид прекратяване на ограничено вещно право, което може да бъде прекратявано. Право
на собственост не се прекратява, а и с отмяната на постановлението за възлагане от
25.08.2023г. по реда на чл. 266, съответно 268 от ДОПК не се прекратява вещно право на
собственост. Вярно, че е допустима отмяна на акт за собственост и отказ от право на
собственост, но не такъв е настоящия казус.
От представения акт на публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново от
25.08.2023г., от акта на административния орган решение № 152/13.09.2023г. и изложеното
в решение № 259/24.01.2024г. по адм.д. № 593/2023г. на Адм.С-Велико Търново, става ясно,
че е подадена жалба от длъжника по изпълнението СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ ЕООД срещу
действията на публичния изпълнител по издаване на постановление за възлагане от
25.08.2023г., но и жалба от същия жалбоподател срещу всички действия по проведения търг
с тайно наддаване, обявен със съобщение за продажба № С230004-111-0001765/26.06.2023г.,
приключил с протокол за провеждане на търг с тайно наддаване № С230004-102-
0001902/14.08.2023г., във връзка с които е издадено и постановлението за възлагане от
25.08.2023г.
Видно с протокол № за провеждане на търг с тайно наддаване № С230004-102-
0001902/14.08.2023г. е обявен за купувач „МаКар Инвест“ ООД-Велико Търново и е
издадено постановление за възлагане № С230004-091-0000690/25.08.2023г., след заплащане
на предложената от купувача цена. Следвало е публичният изпълнител да изчака с
издаването на постановление за възлагане, до приключване на обжалването на търга по
смисъла на чл. 256, ал. 3 от ДОПК, щом жалбата е приета за допустима, като съобрази, че
съгласно чл. 246, ал. 8 от ДОПК, постановлението за възлагане е акт, прехвърлящ правото на
собственост. Не е следвало да се стигне до издаването на постановление за възлагане по
реда на чл. 253 от ДОПК и неговото вписване, понеже представлява акт, обективиращ
резултат от извършените от публичния изпълнител действия, законосъобразността на които
е била вече обжалвана от длъжника, но това е факт. Заинтересованата страна е изправена
пред възможността да защити правата си по реда, предвиден в Глава XI от ЗКИР
„Оспорване на вписване. Поправка и заличаване на извършено вписване“.
Отказът на съдията по вписванията следва да бъде потвърден.
Воден от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписване при Сл. по вписванията-гр.
Варна, постановен по заявление вх. № 3453/08.02.2024г. от ТД на НАП-Велико Търново, с
адрес гр. Велико Търново, пл. „Център“, № 2, да бъде вписано влязлото в сила на
24.01.2024г. решение № 259/24.01.2024г. по адм.д. № 593/2023г. на АдмС-Велико Търново,
обективиран в определение № 23/08.02.2024г., т. I, вх.рег. № 3453/08.02.2024г., на осн. чл.
577 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщението.