КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1405
гр. Варна, 12.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове: Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско
дело № 20243100500657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. сл.577, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 46/29.03.2024г., подадена от А. К.
П., ЕГН ********** срещу Определение № 46/22.03.2024г. на съдия по
вписванията при РС-Варна, постановено по заявление с вх. №
8400/22.03.2023г., с което е отказано отбелязване на протокол от 06.02.2024г.
по в.гр.д. № 2475/2018г. на ОС-Варна, с който в дял и изключителна
собственост на А. П. е възложен дял първи, включващ следния недвижим
имот: УПИ с площ 483 кв.м., находящ се в *****************,
представляващ УПИ Х*** в кв.26, заедно с построената в имота стопанска
постройка с площ от 25 кв.м. по вписана искова молба под том 1, вх.рег.
3156/2015г. на Служба по вписванията гр. Варна, по искане на А. П. чрез адв.
Б. Х..
В частната жалба са изложения оплаквания, че определението е
неправилно, незаконосъобразност и постановено в противоречие с т.6 от
Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът
изразява несъгласие със становището на съдията по вписванията, че
представеният съдебен акт не подлежи на отбелязване, а на вписване, както и
че при вписване на решението в делбеното производство се дължи такса
съобразно определената пазарна цена на имотите. Сочи, че по делото има
вписана искова молба, а искането за отбелязване е направено в срока по
чл.115, ал.2 от ЗС. Счита, че по отношение на дължимата такса намира
приложение чл.3, ал.1 от ТДТ на АВ, съобразно който се дължи половината
от събраната такса за вписване. Излага още, в Тарифата няма предвидени
изключения с оглед вида на съдебните производства, в частност съдебните
делби.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по
заявление с вх. № 8400/22.03.2023г., подадено от А. К. П., ЕГН ********** за
отбелязване отбелязване на протокол от 06.02.2024г. по в.гр.д. № 2475/2018г.
на ОС-Варна, с който след теглене на жребий в дял и изключителна
собственост на А. П. е възложен дял първи, включващ следния недвижим
имот: УПИ с площ 483 кв.м., находящ се в . ************, представляващ
УПИ Х*** в кв.26, заедно с построената в имота стопанска постройка с площ
от 25 кв.м. по вписана искова молба под № 290,том 1, вх.рег. № 3156/2015г.,
дело № 428/2015г. на Служба по вписванията гр. Варна.
Към заявлението са приложени преписи от съдебния акт, чието
вписване се иска, от вписаната искова молба, по която е образувано делото,
адв. Пълномощно и доказателство за внесена държавна такса в размер на 5
лева.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така
подаденото заявление, по мотиви че: 1/ влезлите в законна сила съдебни
решения, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими
имоти са вписват, а не се отбелязват; 2/ не е внесена изискуемата държавна
такса в пълен размер при съобразяване отразената в представения за
отбелязване протокол стойност на възложения дял.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на
ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1
от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В мотивите към
посочената точка се приема, че вписването е родово понятие, включващо
вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване. Така горепосоченият
обхват на проверката касае не само вписването в тесен смисъл, а и
отбелязването, какъвто е настоящият случай.
Действително съгласно чл.112 б. „з“ във. вр. с б. „а“ от ЗС се вписват
влезлите в законна сила съдебни решения, с които се прехвърля правото на
собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно
право върху недвижими имоти, както и с които се признават такива права.
От друга страна, съобразно чл.115, ал.1 от ЗС влезлите в законна сила
решения, постановени по исковите молби по чл.114 от ЗС, се отбелязват по
представен препис от решението. Целта на отбелязването, което следва да е
направено в законоустановения шестмесечен срок, е да се запази
оповестително-защитното действие на вписаната искова молба спрямо трети
лица по аргумент от чл.115, ал.2 от ЗС. Вписването на решението е възможно
и след изтичане на срока, но действието спрямо трети лица в този случай ще е
от деня на вписването. Предвид изложеното, съдът намира, че когато е налице
вписана искова молба по чл.114 от ЗС, влязъл в законна сила съдебен акт,
постановен по нея, и направено искане за отбелязване на този акт в
шестмесечния срок по чл.115, ал.2 от ЗС, съдията по вписванията следва да
извърши именно отбелязване.
В настоящия случай се касае за вписана искова молба по дело за делба
/от категорията на чл.114, б. „в“ от ЗС/, заверен препис от която е представен
по инициралото охранителното производство заявление, влязъл в законна
сила съдебен акт, постановен по делбата - протокол от теглене на жребий, с
който се възлага определен недвижим имот в дял и изключителна
собственост /също приложен като заверен препис/ и направено искане за
отбелязване в шестмесечния срок – в акта на съда не се съдържа
задължително указание за вписване, но същият е постановен на 06.02.2024г., а
искането за отбелязване е направено на 21.03.2024г. Предвид изложеното
съдът намира, че е налице подлежащ на вписване /в широкия смисъл/ акт и
при наличие на всички останали предпоставки, исканото отбелязване е
следвало да бъде извършено.
По въпроса за държавната такса:
Съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по
която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на
0,1%, но не по-малко от 10 лева, а когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на приложение №2 към ЗМДТ.
Действително в производството по делба при подаване на искова молба
държавна такса не се дължи, съответно не е задължително посочване цена на
иска и представяне на данъчна оценка. Съгласно чл.8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба
се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя
от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение
съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса.
При посочените особености на производството по делба при вписване
на исковата молба за делба се събира минималната цена от 10 лева по чл.2,
ал.1 от Тарифата, тъй като цената на иска към този момент не е определена.
Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса
ще се внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто
изречение на чл.2, ал.1 от Тарифата е неприложима за исковите молби за
делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван
актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено – в този смисъл
Определение № 266 от 08.10.2015г. по ч.гр.д. № 3726/2015г. по описа на ВКС,
II г.о.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че дължимата такса за
отбелязване/вписване на съдебния акт по приключване на делбата във втора
фаза, е в размер на 0,1 % от стойността на дела на страната, която иска
вписването. В конкретния казус заявителят е заплатил държавна такса в
размер на 5 лева, която се явява недостатъчна. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.129 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по
вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност
на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ
съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания
за отстраняване на нередовността. В този смисъл, доколкото невнасянето на
дължимата държавна такса в пълен размер се явява нередовност на молбата,
съдията по вписванията правилно е постановил отказ.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 46/22.03.2024г. на съдия по
вписванията при РС-Варна, постановено по заявление с вх. №
8400/22.03.2023г., с което е отказано отбелязване на протокол от 06.02.2024г.
по в.гр.д. № 2475/2018г. на ОС-Варна, с който в дял и изключителна
собственост на А. П. е възложен дял първи, включващ следния недвижим
имот: УПИ с площ 483 кв.м., находящ се в *****************,
представляващ УПИ Х*** в кв.26, заедно с построената в имота стопанска
постройка с площ от 25 кв.м. по вписана искова молба под том 1, вх.рег.
3156/2015г. на Служба по вписванията гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.