КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2324
гр. Варна, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове: Ивелина Владова
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско
дело № 20263100500451 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4104/26.02.2026г. /докладвано на
08.05.2026г. поради деловодна грешка, за което е съставена докладна от
08.05.2026г. / от нотариус Б. В. peг. № 124 НК срещу определение за отказ №
40/18.02.2026 г. постановено по вх. р. № 4104/18.02.2026 г. на съдия по
вписванията при ВРС Ирина Калева, с което се ОТКАЗВА вписване на
нотариален акт № 51, том 1, peг. 899, д. 51 от 18.02.2026 г., за поправка на
нотариален акт за дарение N 179, peг. 26582 от 19.08.2025 г., на нотариус Б. В.,
по заявление с вх. peг. № 4104/2026 г., на Агенция по вписванията.
В мотивите към отказа се излага, че видно от представения нотариален
акт за поправка на нотариален акт за дарение 51, том 1, per. 899, д. 51 от
18.02.2026 г., страните извършват поправка със следното съдържание - след
„трайни насаждения в имота" да се чете и „Поземлен имот с идентификатор
10135,51,182, с площ 143 кв.м."
Съгласно теорията и трайната съдебна практика поправката на акт
представлява последващо изменение на написани думи или изречения,
прибавянето или съкращаването на думи или изречения, чрез които се
изяснява съдържанието на акта, но без да се изменя характерът на договора
или първоначалната воля на страните или съществени негови елементи.
Поправката на вписан акт може да обхване всички негови части, когато
грешките са от такова естество, че не се изменя вида на обективирания в него
договор. С актовете за поправка на вписани актове - нотариални актове,
договори, делби, и други се поправят допуснати технически грешки. Поради
тази причина акта за поправка няма самостоятелно значение и се възприема
като едно цяло с акта, който се поправя.
В случая с представения за вписване нотариален акт за поправка на
нотариален акт за дарение, се добавя „Поземлен имот с идентификатор
10135,51,182, с площ 143 кв.м." който не е бил предмет на нотариален акт за
дарение № 179, peг. 12174 от 19.08.2025 г., на нотариус Даниела Върлева,
вписана под № 480 в регистъра на НК.
В случая не може да се направи извод, че се касае за поправка на грешка
в първоначалния акт. Поради това е държавната такса да се определи
допълнително, а липсва удостоверяван материален интерес в представения за
вписване акт, който следва да кореспондира с актуална данъчна оценка, която
в случая не е представена. Съгласно чл. 6 ал. 3 от ПВ, когато недвижимият
имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се
извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и
имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица. Предвид
констатираните нередовности на молбата за вписване е постановен отказа.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че
по силата на разпоредбата на чл. 32а от ПВ не е дадено право на съдията по
вписванията да проверява по същество дейността на нотариуса от гледна
точка на нотариалното удостоверяване. В случая вписването е отказано по
съображение, че се променя волята на договарящите, формирана в първия
нотариален акт, което не е свързано с изискванията на чл. 6 от ПВ. В този
смисъл цитира практиката на ВКС- Определение № 569/20.12.2010 г. по ч. гр.
д. № 309/2010 г., ВКС, 1 г. о. Съгласно т. 6 на TP № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32 а от ПВ
относно това, дали представеният за вписване акт отговоря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание,
като не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако
това е изрично предвидено в закон. В този смисъл е практиката на ВКСОпределение № 523/03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., ВКС, 4 г. о. и
Определение № 91/22.02.2017 г. по ч. гр. д. № 5239/2016 г., ВКС, 4 г. о. В
случая с исканата поправка на нотариален акт не се изменя съществено и не се
допълва съдържанието на акта, не се променя предмета и не следва да се
посочва удостоверяван материален интерес, тъй като той е посочен в
първоначалния нотариален акт.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е,
изхожда от легитимирано лице, поради което подлежи на разглеждане по
съществото на спора.
С Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. И. – т. 9, е прието, че нотариусът има
право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова
молба, поради което нотариус Б. В. в настоящото производство е
процесуално-правно легитимирано лице да обжалва отказа на съдията по
вписванията.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, в случай че записаният
във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е
неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение
за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" с
посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. И. – Разпоредбата на чл.129
ал.2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по
вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност
на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ
съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания
за отстраняване на нередовността.
В мотивите е прието следното: Действащата нормативна уредба не
урежда реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване
акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други
изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на
охранителното производство, без да има самостоятелно значение – не молбата
подлежи на вписване в книгите по ПВ, а приложеният към нея акт. Указания за
отстраняване на нередовности в акта съдията по вписванията не може да дава.
Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на
изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия,
извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като
нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството
по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване,
като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК - Проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това,
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта,
освен ако това е изрично предвидено в закон.
В мотивите е прието следното: Вписването (като родово понятие,
включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно
охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават
правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на
съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения.
Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими
имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и
наличието на спорове относно права върху вещи. Съдията по вписванията не е
орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса.
Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по
съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект
(невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на
забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от
пар.6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по
съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по
съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен
нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт.
Изрично в мотивите е посочено, че: Ако недвижимият имот се намира в
район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже
вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7
ЗКИР. Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това
такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ,
ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.
264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В конкретния случай е поискано вписване на нотариален акт за поправка
на нотариален акт за дарение 51, том 1, peг. 899, д. 51 от 18.02.2026 г. Съгласно
същия страните извършват няколко поправки, сред които и поправка със
следното съдържание: след „трайни насаждения в имота" да се чете “и
Поземлен имот с идентификатор 10135.51.182, с площ 143 кв.м." Чрез
останалите поправки се изменя размера на идеалните части, обект на
прехвърлянето, в посока на намаляването им. Към акта за поправка не са били
представени скица на имота с идентификатор 10135.51.182, с площ 143 кв.м.,
удостоверение за данъчна оценка и доказателства за заплатена д.т.
Настоящата съдебна инстанция намира, че действително по силата на
разпоредбата на чл. 32а от ПВ не е дадено право на съдията по вписванията да
проверява по същество дейността на нотариуса от гледна точка на
нотариалното удостоверяване. В конкретния случай обаче не се касае за
проверка на дейността на нотариуса, тъй като съдията по вписванията не е
отказал вписването на основание, че чрез исканата поправка на нотариален
акт недопустимо се разширява обхвата на прехвърлените права чрез добавяне
на нов обект на правото на собственост. Такава преценка може да извърши
само съд в спор за собственост или в друго релевантно исково производство.
В случая обаче вписването е отказано по съображение, че не е била
заплатена дължимата за вписването държавна такса, съответно не е била
представена данъчна оценка и скица на обекта, който се добавя чрез
нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение 51, том 1, peг. 899, д.
51 от 18.02.2026 г., а именно Поземлен имот с идентификатор 10135.51.182, с
площ 143 кв.м. Частният жалбоподател не твърди и не представя
доказателства да е изпълнил задълженията си за представяне на данъчна
оценка и скица за имота и за заплащане на такса за вписването. В хипотезата
на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може
да дава указания за отстраняване на нередовността. Именно това е сторил и
съдията по вписванията в настоящия случай, като е изпълнил надлежно
вменените му правомощия.
Няма основание за съмнение, че в случаите, в които чрез акта, подлежащ
на вписване, се добавя нов обект на правото на собственост /“и Поземлен имот
с идентификатор 10135.51.182, с площ 143 кв.м."/, то е налице основание за
събиране на държавна такса върху размера на данъчната оценка на имота и
изискване на скица за същия. В противен случай би могло да се стигне до
значително ощетяване на държавния бюджет чрез добавяне на обекти чрез
актове за поправка на нотариален акт, както и до заобикаляне на изискванията
на закона и правилника по отношение надлежното вписване чрез представяне
на скица за всеки имот.
Изрично в мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК е посочено, че: Ако недвижимият
имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията
може да откаже вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните
по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Може да бъде отказано вписване ако не е внесена
дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С оглед горното съдът намира, че постановеният отказ се явява
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ЗА ВПИСВАНЕ на
нотариален акт № 51, том 1, peг. 899, д. 51 от 18.02.2026 г., за поправка на
нотариален акт за дарение N 179, peг. 26582 от 19.08.2025 г., на нотариус Б. В.,
по заявление с вх. peг.№ 4104/2026 г., на Агенция по вписванията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.