КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 01.10.2009

Варненски окръжен съд, ГО, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

мл.с. ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 1871/09г., намира следното:

Производството е образувано по жалба на Ал. А. – нотариус с район на действие ВРС, вписан в НК под № 316, ЕГН **********,*** срещу определение на съдия по вписванията, постановено на 07.09.2009 г. за отказ за вписване на нотариален акт по нотариално дело № 61, т.ІІ per. № 5513, н.д. № 227/07.09.2009 г. на нотариус А.А., вписан в НК под №

316. Посочено е, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в преписката към молбата за вписване на акта е приложена декларацията от ИВАН ГЕНЧЕВ КРЕКМАНОВ, ЕГН ********** по чл. 264, ал.1 от ДОПК /а мотивът за отказа е, че „представената декларация на ИВАН КРЕКМАНОВ е за миналата 2008 г. Декларацията трябва да бъде към датата на изповядване на сделката”/. Декларацията е заверена от орган с особена нотариална компетентност - посолството на Република България в Атина, Гърция. Това е сторено на 20.02.2009 г., видно от щемпела, положен на втората страница на декларацията. В този смисъл изводите на съдията не съответствуват на действителното фактическо положение, т.е. определението е необосновано. Наред с това декларацията е със саморъчно изписана дата 12.12.2008 г., със заверка на гръцки нотариус със същата дата, както и заверка на втора страница от посолството на Република България в гр.Атина, Гърция с изх. № 554 и дата 20.02.2009 г. Независимо от това, че на първата страница на декларацията е отбелязана датата 12.12.2008 г., не може да има спор, че фактическият състав по заверката й е осъществен на 20.02.2009 г. от компетентният за това орган. Цитирано е становището на проф.Ж.Сталев - БГПП, стр.672, че „Специфична последица от нотариалното удостоверяване е неговата обвързваща /законна, формална/ доказателствена сила." и „Незачитането на доказателствената сила на нотариалното удостоверяване обосновава отмяна на решението". Излага се, че съдията по вписванията не е направил никакъв коментар върху съществуването, правната същност и сила на направеното от посолството на РБългария на 20.02.2009 г. удостоверяване. Той просто го е пренебрегнал, все едно, че то не съществува като доказателство. В този смисъл определението е и незаконосъобразно. Излага се още, че при нотариалните удостоверявания, независимо дали са извършени от нотариус или от друг компетентен орган, заедно с удостоверяване самоличността и подписа на декларатора, се удостоверява и ДАТАТА на заверката, като отново се цитира същия автор и труд - „Едновременно с подписа се удостоверява и фактът, че в деня на подписа частния документ е съществувал. Затова всяко нотариално удостоверяване на подпис е едновременно и нотариално удостоверяване на ДАТАТА на подписването на частния документ" /проф.Ж.Сталев - БГПП, стр.685/. С този фактически състав документът има заверка на подпис и единствено достоверната дата. Заверената дата /20.02.2009 г./ е меродавната дата на конкретното изявление, която обвързва всички лица и органи, вкл. и съда. Предвид на горното, отправеното искане е да се отмени обжалваното определение, както и да се постанови друго такова, с което да се задължи съдиите по вписването при Агенция по вписванията да впишат нотариален акт № 61, т.И, per. № 5513, н.д. № 227/07.09.2009 г. на нотариус А.А., вписан в НК под № 316.

Настоящото производство се развива по реда на гл. ХХІ на ГПК и по-специално чл. 278 вр. чл. 577 от ГПК.

Настоящия състав намира, че макар и да съществува противоречива съдебна практика /например Определение № 42/29.01.09г. на ВКС, по ч.гр.д. № 40/09г., І г.о., ГК и Определение № 173/16.04.09г. на ВКС, по гр.д. № 102/09г., ІІ, г.о., ГК /, жалбоподателят нотариус Ал. А. е надлежно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията по следните съображения: чл. 577 от ГПК не сочи кой е надлежно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията да извърши нотариално удостоверяване, вкл. и при отказ да се извърши вписване на акт, подлежащ на вписване. По общо правило в гражданския процес правото да извършват процесуални действия /вкл. и правото на жалба/ е дадено на страните в процеса, които имат интерес от резултата, предвиден за конкретното процесуално действие, а в някои случаи – и на заинтересовани правни субекти, които не винаги имат качеството на страна. Съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписването на определен акт се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Вярно е, че страните в нотариалното производство по смисъла на чл. 572 ГПК са различни от самия нотариус, изповядал сделката, но чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията предвижда, че вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" /това са и нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, какъвто е и процесния/ се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил. В този смисъл страна в производството по вписването и респективно заинтересована страна при отказ от вписването е именно нотариуса, изповядал сделката. За същия е налице правен интерес от обжалването, тъй като предмет на извършения от съдията по вписванията контрол са негови лични действия /за разлика от актовете по чл. 4, б. „б” – „и” от Правилника за вписванията/.

Частната жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване акт и е допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Безспорно част от проверката, извършвана от съдията по вписванията при молба за вписване на нотариален акт с изповядана от нотариуса сделка е наличието на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски – по арг. от чл. 265 от ДОПК. В случая такава декларация, изходяща от прехвърлителя Крекманов е представена, но същата е актуална към дата 12.12.2008г. Заверката на подписа на Крекманов, извършена от служител в посолството на РБ в Гърция обхваща официалното удостоверително изявление на длъжностното лице, че подписа е положен от посочения като издател на документа и то на дата 20.02.09г. Това обаче не означава, че Крекманов е декларирал липсата на непогасени подлежащи на принудително задължения с посочения в чл. 264, ал. 1 от ДОПК произход към дата 20.02.09г., а че се е явил и е подписал или е потвърдил полагането на подписа си на 20.02.09г. върху съставената на 12.12.08г. декларация, която сочи на липсата на такива задължения именно към посочената по-ранна дата /съставянето на декларацията/. Но дори и това да не бъде споделено, а да се приеме, че декларирането е актуално към 20.02.09г., то безспорно е, че към датата на изповядване на сделката пред нотариуса и датата на депозиране на молбата в СВ за вписването й – 07.09.09г., не е налице декларация от тази страна в нотариалното производство, която да е актуална към тази дата. Последното е нужно, тъй като възможността за възникване на задължения с посочения характер за прехвърлителя дори и за периода от 20.02.09г. до 07.09.09г. е значителна – например задължения по ЗМДТ – по арг. от чл. 28, ал. 1 и 3 от ЗМДТ.

С оглед на горното следва да се приеме, че отказа на съдията по вписванията да впише описания нотариален акт при липсата на актуална декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е законосъобразен – така и Определение № 410 от 28.11.08г. на ВКС по гр.д. № 1899/08г., ІІІ г.о., ГК относно хипотезите, в които съдиято по вписванията може да откаже исканото вписване. При това положение частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ал. А. – нотариус с район на действие ВРС, вписан в НК под № 316, ЕГН **********,*** срещу определение на съдия по вписванията, постановено на 07.09.2009 г. за отказ за вписване на нотариален акт по нотариално дело № 61, т.ІІ per. № 5513, н.д. № 227/07.09.2009 г. на нотариус А.А., вписан в НК под № 316.

Определението може да се обжалва с частна пред ВКС в 1-седмичен срок от получаването му от жалбоподателя при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: