Ние с Ася имахме едно запитване преди време. Някои от въпросите все още са дискусионни и има разнородна практика по тях.
Във връзка с констатирана разнородна практика в службите по вписванията, относно начина на събиране на таксите при изготвяне и издаване на удостоверения за тежести върху имот, при който се проследява историята за 10 години назад, следва да се уточни как да се събират таксите при следните хипотези :
- ако в този период са извършени няколко прехвърляния на имота, следва ли да се издават отделни удостоверения за всеки изминал период, като всяко едно от тях се таксува отделно ?
- необходимо ли е молителят да подава отделни молби за тежести – тоест, за всеки предходен нотариален акт на праводател да подава отделна молба с отделна такса ?
- следва ли само в едно удостоверение да се опишат всички предишни собственици на имота и всички действия извършени с него, за което молителят подава само една молба с приложени копия от актовете на предишните праводатели и със заплатена една такса ?
- следва ли, че при условие молителят не разполага с незаверени преписи от актовете на праводателите да откажем да извършим справката за 10 годишния период, а да извършим проверката само по неговата партида и по партидата на продавача, което ще се отрази и в удостоверението ? Или следва ние служебно да проследим историята на имота 10 години назад - този въпрос е провокиран от факта, че в много служби първоначалната компютърна програма е въведена доста по- късно и голяма част от проверката се извършва на ръка по книгите, което отнема изключително много време /.
Разнородната практика произтича от това, че реално все още проверката се извършва по персоналните партиди на лицата. Ако имотът е бил собственост на повече от едно лице в проверявания 10 – годишен период , то има ли логика да се таксува всяка една проверка по поименните партиди на всички предишни собственици ? Това ли всъщност е смисъла на чл. 7, ал 4 от тарифата ? Съгласно цитираната разпоредба .....”когато с едно заявление се иска удостоверение за повече от едно лице /освен при съсобственост /, / тоест, нас ни интересува хипотезата, при която молителят подава молба за проверка по партидите на предишните собственици, но за едни имот / -..... издават се отделни удостоверения, за всяко от които се събира съответната такса по ал.1 “......... – основание ли е тази разпоредба , ако се издава удостоверение за един имот, но за повече лица , да се издават отделни удостоверения за всяко лице и най- важното да се плащат такси според броя на лицата ? или по-правилната практика ще е да се събира само една такса, независимо колко прехвърляния е имало с имота, докато се стигне до настоящия собственик.
Неясни са и следните разпоредби от Тарифата за ДТ, събирани от АВ: - чл. 7, ал. 5 – „Когато се иска удостоверение за поземлен имот, върху който са изградени повече от един обект с отделни кадастрални идентификатори, за всеки отделен обект се издава удостоверение, за което се събира съответната такса по ал. 1” - означава ли това, че ако върху поземления имот е изграден само един обект, т.е. една сграда, то следва да се издава едно общо удостоверение за поземления имот, ведно със сградата и да се заплаща една такса? - чл. 7, ал. 6 – „Когато се иска удостоверение за поземлен имот, върху който са изградени повече от един обект без кадастрални идентификатори, но които принадлежат на различни собственици, за всеки отделен обект се издава удостоверение, за което се събира съответната такса по ал.1, независимо от броя на съсобствениците” – означава ли това, че ако върху поземления имот са изградени повече от един обект, но принадлежат на един и същ собственик, то следва да се издаде едно удостоверение и да се събере една такса, което ако е така, от своя страна води до други два въпроса: 1. Откъде съдия по вписванията да се информира, че въпросните обекти са без кадастрални идентификатори, защото в случая се има предвид „наличие на кадастрален идентификатор”, а не имот, находящ се в район с одобрена кадастрална карта”, като двете понятия не са тъждествени – наличие на кадастрален идентификатор имат и обекти, които не попадат в райони с одобрени кадастрални карти, това се случва при т. нар. „частни заснемания”, които се одобряват не със заповед на ИД на АГКК, а със заповед на съответния началник на СГКК и за които не се обявява официално никъде информация, т.е. ако съдия по вписванията издаде удостоверение, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.6 от Тарифата за ДТ, събирани от АВ, винаги рискува това да бъде в разрез с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от същата Тарифа? 2. Не се ли поставят в неравностойно положение собствениците на имоти с отделни кадастрални идентификатори в сравнение със собствениците на имоти без кадастрални идентификатори – например: собственик на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и две сгради, всички с кадастрални идентификатори трябва да плати три такси, а собственик на недвижим имот, състоящ се също от поземлен имот и две сгради, но без кадастрални идентификатори, ще плати една такса?
|
|