КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: юридически лица не могат да бъдат обект на измамливи действие
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юли 2010, 10:28 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
МОТИВИ към Присъда № 5 от 25.02.2010 г. по ВНОХД № 96/2010 г. по описа на ВрОС

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия В.Н.К. *** Б. против присъда № 229 от 23.11.2009 г., постановена по НОХД № 422/2009 г. по описа на Районен съд – гр.Мездра, с която същият е признат за виновен за това, че на 17.11.2008 г., в гр.Мездра, с цел да набави за себе си и за Д. К. Д. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у В. К. Х. – съдия по вписванията в Районен съд – гр.Мездра заблуждение – че има право да се разпорежда с имущества на ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. и с това е причинил имотна вреда на същата кооперация, в размер на 3 050 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4, във вр.чл.209, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК, е осъден на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда подсъдимият В.Н.К. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание – протокол от 12.11.2008 г. на УС на ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. – официален документ, съставен с цел да бъде използван, доколкото за самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр.чл.308, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, е осъден на „пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес” – за срок от десет месеца – пет пъти седмично, съгласно чл.42а, ал.2, т.1 НК;

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” – за срок от десет месеца, съгласно чл.42а, ал.2, т.2 НК.

На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимият К. е определено едно общо най-тежко наказание, а именно четири месеца лишаване от свобода.

Така определеното общо най-тежко наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата е уважен в пълен размер предявеният от ощетеното юридическо лице ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б., чрез председателя на управителния му съвет – Ц. Е. К., граждански иск в размер на 3 050 лева, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 17.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на подсъдимия.

Във въззивната жалба и допълнителната такава по реда на чл.320, ал.1 и чл.320, ал.3 НПК подсъдимият заявява, че не се признава за виновен, а присъдата е постановена, без да е установено по несъмнен начин, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 НК, в което е обвинен, като са изложени и подробни аргументи. Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания. По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят – подсъдим моли въззивния съд да отмени постановената от РС – гр.Мездра присъда като неправилна.

По реда на чл.322 НПК срещу въззивната жалба е подадено писмено възражение от зам.районен прокурор при Районна прокуратура – гр.Мездра. Във възражението се изразява становище, че изложените във въззивната жалбата съображения са необосновани и в пълно противоречие с материалите по делото, както и че същите не намират подкрепа в доказателствата по делото, а са единствено защитна позиция на подсъдимия. В тази връзка, моли въззивният съд да остави в сила постановената от РС – гр.Мездра присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована.

Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната срещу присъдата жалба и прави искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия от РС – гр.Мездра наказание.

В съдебно заседание гражданският ищец ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. се представлява от повереника си, който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Излага аргументи за доказаност на обвинението и моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционната присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Враца изразява становище, че депозираната от подсъдимия въззивна жалба е основателна, но не по съображенията, които са изложени в нея. Счита, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними от въззивния съд. Излага съображения, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е допуснал в първото по делото съдебно заседание изменение на обвинението, а след това разгледал делото при условията на съкратено съдебно следствие. Изтъкват се противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, внесен за разглеждане от първоинстанционния съд, касаещо извършеното престъпление по чл.209, ал.1 НК, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С оглед предходното счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора.

В последната си дума подсъдимият заявява, че не се признава за виновен.

Врачанският окръжен съд в настоящия си състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените в жалбата съображения, както и становищата на страните изложени в съдебно заседание във връзка с данните по делото, прецени целият доказателствен материал и след като служебно провери изцяло правилността на присъдата по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, основание за което се е явило направено за това искане от страна на подсъдимия, както и направеното по реда на чл.371, т.2 НПК цялостно признаване на фактите, така, както са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същият е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните в хода на досъдебното производство. Предвид заявеното от подсъдимия и с оглед разпоредбата на чл.372, ал.1 НПК първоинстанционният съд е разяснил правата на подсъдимия и след като е приел, че съответните действия по разследването на досъдебното производство са проведени по реда и при условията, предвидени в НПК по реда на чл.372, ал.4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва това самопризнание, без да се събират доказателства за фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение РС – Мездра в присъдата си е приел за установени и доказани всички фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия В.К., както и на останалите доказателства и доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите С. М. (л.69), М. Ц. (л.71), Ц. К. (л.73, 81), Н. Н. (л.76), С. Т. (л.78), В. Х. (л.80), Д.Д. (л.82) и И. И.(л.83); изготвените в хода на досъдебното производство заключения на: техническа експертиза (л.92), графологическа експертиза (л.93-101); писмените доказателствени материали: ксерокопие от нотариално дело № 157, том VІІІ, рег.№ 2456, н.д.№ 1707 от 17.11.2008 г.(л.103-125), протоколи за снемане на сравнителен материал от подпис (л.9, л.20, л.22, л.34, л.55, л.56, л.70, л.72, л.77 и л.79), решение № 300/26.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 261/2006 г. по описа на МРС (л.23-26), решение № 1094/19.06.2007 г. на ВрОС (л.27-29), решение № 99/19.02.2008 г. на ВКС (л.30-32), протокол за снемане на сравнителен материал от печат (л.46), покана (л.47), протокол № 6/11.10.2008 г. (л.48-52), присъда № 232/26.11.2007 г., постановена по НОХД № 282/2007 г. по описа на МРС (л.41-44), удостоверение на Агенцията по вписванията (л.57-58), образец от печат на ЗКПУ „Р. Б.” (л.74), разпореждане № 63/08.06.2009 г. по НЧД № 291/2009 г. на МРС (л.84), протокол за претърсване и изземване от 09.06.2009 г. (л.85-86), протоколи от 08.11.2008 г.(л.87-89), протоколи от 12.11.2008 г. (л.90-90а), справка за съдимост (л.129-131), характеристика (л.132), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.128).

С оглед цялостното признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, на базата на описаните по-горе доказателствени материали по делото, районният съд е приел за установено по несъмнен начин, че на 11.10.2008 г. в с.Р. Б. било проведено Общо събрание на местната кооперация ЗКПУ „Р. Б.”, което взело решение на мястото на стария председател – подсъдимия В.Н.К. ***, да бъде избрана свидетелката Ц. Е. К.. На събранието били избрани и нови Управителен и Контролен съвет. След тази дата подсъдимият К. решил да продаде от името на коооперацията недвижими имоти – селскостопански обекти, собственост на последната, на свидетеля Д.Д. ***, легитимирайки се като нейн председател. Подсъдимият обаче не разполагал с такова правомощие и представителна власт, тъй като с решение на Общото събрание на кооперацията от 11.10.2008 г. бил избран нов председател, а и решение за такава сделка не било вземано по предвидения в Закона за кооперациите ред. За да осъществи целта си, подсъдимият се снабдил с пет екземпляра от документ с невярно съдържание – протокол от заседание на предходния Управителен съвет на кооперацията, в състав от свидетелите М. В. Ц., С. Т.Т., Н. Д. Н., С. И. М. и Т. Д. *** Б.. Документът бил в два варианта, датирани съответно от 08.11.2008 г. и от 12.11.2008 г. и в него се посочвало, че Управителния съвет на ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. е взел решение за продажбата на два броя силажни ями, собственост на кооперацията. В протокола фигурирали имената на подсъдимия, в качеството му на председател, както и на останалите свидетели – като членове на УС. В единия от екземплярите, датиран от 12.11.2008 г., срещу всяко име бил положен подпис, други два – датирани от 08.11.2008 г., били подписани единствено от подсъдимия К., а останалите екземпляри не били подписани. В действителност, нито на 08.11.2008 г., нито на 12.11.2008 г. било провеждано събрание на УС, на което да е било взето решение за продажба на посочените силажни ями. Подсъдимият разполагал и със заверено копие от Протокол № 3/01.09.2005 г. на Общото събрание на кооперацията, на което било взето решение за даване под наем на старите сгради собственост на кооперацията – ферми и навеси, а в последствие, ако събранието вземе решение, да бъдат продадени. На 17.11.2008 г. подсъдимият К. заедно със свидетеля Д.Д. се явили в канцеларията на свидетеля В.Х. – съдия по вписванията при Районен съд – гр.Мездра. Подсъдимият представил на св.Х. копие от удостоверение от 06.08.2008 г., издадено от Агенцията по вписвания при Министерство на правосъдието, което го легитимирало като председател на ЗКПУ „Р. Б.”, заверено копие от Протокол № 3/01.09.2005 г. на ОС на същата кооперация, проект на нотариален акт за продажба на споменатия по горе недвижим имот, както и заверен и подпечатан с печат „ЗК Р. Б.” (който не бил оригинал) от него документ с невярно съдържание – протокол от заседание на УС на кооперацията от 12.11.2008 г., в който било отразено, че е взето решение за продажба на същия имот. В текста на представения от подсъдимия проект на нотариален акт се посочвало, че ЗКПУ „Р. Б.”, чрез своя председател – подсъдимия В.Н.К., продава на Д. К. Д., свой недвижим имот – селскостопански обекти – два броя силажни ями, общо с РЗП от 1793 кв.м., находящи се в имот 370006, в землището на с.Руска Бяла, за сумата от 2 020 лева, изплатени изцяло и в брой от купувача на продавача. След като не констатирал нарушения, съдията по вписванията съставил окончателния вариант на нотариалния акт за продажба, който бил подписан от него и страните по сделката. По този начин свидетелят Д. придобил описаните имоти, собственост на кооперацията, без обаче да е заплатил посочената в нотариалния акт цена.

Изготвената по делото съдебно икономическа (техническа) експертиза e установила, че стойността на процесните имоти – два броя силажни ями, възлиза на обща стойност 3 050 лева – невъзстановени.

От заключението на извършената графологична експертиза е видно, че подписът в графата „Председател” на протокола датиран от 12.11.2008 г. съответства на подписа на подсъдимия, а отметката „вярно с оригинала” на гърба на същия протокол, както и подписа до нея, са изпълнени от подсъдимия К..

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият В.К. е извършил престъпление против собствеността – измама, като на 17.11.2008 г., в гр.Мездра, с цел да набави за себе си и за Д. К. Д. имотна облага е възбудил и поддържал у В. К. Х. – съдия по вписванията в Районен съд гр.Мездра заблуждение, че има право да се разпорежда с имущество на ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. и с това е причинил на същата кооперация кооперация в размер на 3 050 лева.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че с действията си подсъдимия В.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр.чл.209, ал.1 НК, поради следните съображения:

В теорията и в практика е прието, че при измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество. Не е необходимо измаменият и собственикът на имуществото да са едно и също лице, но това имущество задължително следва да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения и той да може да се разпорежда с него. Имущественият предмет е именно това имущество, върху което извършителят въздейства. От обективна страна при измамата е характерно, че деецът, нито има фактическа власт върху този предмет, нито въздейства пряко върху него. Друга особеност от обективна страна е тази, че изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху имуществения предмет. Мотивирано от неправилните си представи за действителността, измаменото лице извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, като резултата е причиняването на имотна вреда на чуждо имущество. Имотната вреда е следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет и което е противозаконно мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици.

В разглежданият случай св.В. Х.– съдия по вписванията при Районен съд гр.Мездра не може да има качеството на измамено лице, тъй като не е извършил акт на имуществено разпореждане с процесния имот. Лицето, което извършва акт на разпореждане не е св.Х., а самият подсъдим, в качеството си на председател на ЗКПУ „Р. Б.” с прекратена представителна власт, поради избирането на нов председател на УС на кооперацията. Не е налице и другата особеност от обективната страна на престъплението, а именно процесното имущество не се е намирало и във фактическата власт на св.Х.

При изповядване на сделката за продажба на недвижим имот, нотариусът или съдията по вписванията, в случаите, когато извършва нотариална дейност, проверява собствеността на недвижимия имот, самоличността на страните, съответно представителната им власт. Нотариусът, респективно съдията по вписванията, няма правомощието да се разпорежда с чужда недвижима собственост, а единствено удостоверява изявлението на участващите в нотариалното производство страни.

Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Въз основа на молба, подадена от подсъдимия К., свидетелят Х. – съдия по вписванията при Районен съд – гр.Мездра (по силата на чл.82, ал.1 от ЗННД същият е изпълнявал нотариални функции)извършил проверка на самоличността на явилите се за изповядване на сделката лица, представителната им власт, както и на останалите документи, представени от подсъдимия К. и описани в приложеното по делото заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том VІІІ, рег.№ 2456, дело № 1707 от 17.11.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл.586, ал.1 ГПК самият нотариус проверява дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Нотариусът изпълняващ определени функции, възложени му от държавата, е този, който е длъжен да установи дали са били налице предпоставките за извършване на сделката. Изводите на нотариуса са правни изводи, които се обосновават не на твърденията на молителя, а въз основа на представените доказателства в нотариалното производство. Молителят не може да носи отговорност и най-вече наказателна отговорност за истинността на твърденията си. Неговите твърдения подлежат на доказване и въз основа на представените доказателства, съответният държавен орган или лицето, на което е възложено извършването на определени функции, решава дали те са истинни. Следва да се отбележи също, че съгласно константната съдебна практика държавни органи, учреждения, юридически лица, обществени организации и съд не могат да бъдат обект на измамливи действия.

Предвид гореизложеното безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи от състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК, тъй като е достатъчно само един от тях да не е налице или да не е доказан, за да бъде установено осъдителна присъда.

С оглед констатираната несъставомерност на деянието по чл. чл.210, ал.1, т.4, във вр.чл.209, ал.1 НК, настоящия въззивен състав не намира за необходимо да прави анализ на представените с въззивната жалба от подсъдимия К. писмени доказателства по отношение на това деяние, както и по направеното искане за допускане на ревизия на счетоводните книги на кооперацията.

Предвид изводите на въззивния съдебен състав за несъставомерност на престъплението по чл.210, ал.1, т.4, във вр.чл.209, ал.1 НК, напълно безпредметно се явява обсъждането на наведените от представителя на Врачанска окръжна прокуратура в хода на съдебните прения доводи относно наличието на противоречия в обстоятелствената част и диспозитива на внесеният за разглеждане в първоинстанционния съд обвинителен акт, в частта му касаеща обвинението по чл.209, ал.1 НК, както и факта, че още в хода на досъдебното производство на обвинението е била известна справката за съдимост на подсъдимия, в която е било отразено негово предходно осъждане за престъпление по чл.209, ал.1 НК и касаеща квалифицирания признак „повторност” на деянието, доколкото въззивния съд оправда подсъдимия в извършването на това престъпление. Тогава, когато са налице основания за пълното оправдаване на едно лице по повдигнатото му обвинение, допуснатите нарушения, дори и от категорията на абсолютните съществени, не могат да доведат до нарушаване на неговите права, тъй като те в най-пълна степен са гарантирани чрез постановяването на оправдателна присъда.

Въззивният съд в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, проверявайки правилността на присъдата, е задължен да извърши проверка и за законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 370 и следващите от НПК, в частта й касаеща обвинението за извършено от подсъдимия К. престъпление по чл.316, във вр.чл.308, ал.1 НПК. Това е така, тъй като законосъобразността на проведеното съкратено съдебно следствие рефлектира винаги върху правилното изясняване на делото и разкриването на обективната истина.

В конкретният случай, настоящият съдебен състав намира, че при проведеното на 23.11.2009 г. съдебно заседание от първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са от вида на абсолютните (опорочаващи изцяло съдебния акт) и са довели да нарушаване правото на защита на подсъдимия. В тази връзка изложените в хода на съдебните прения доводи от страна на представителя на ВрОП са основателни.

Видно от протокола изготвен в съдебно заседание от 23.11.2009 г. първоинстанционният съд е дал ход на делото по общия ред – приел е и е приложил писмени доказателства по делото и е допуснал изменение на обвинението от страна на представителя на РП – Мездра. До този извод настоящият съдебен състав стигна анализирайки систематичното място на института „изменение на обвинението” предвиден в разпоредбата на чл.287, ал.1 НПК. Такава процесуална възможност е предвидена само и единствено в рамките на глава ХХ, раздел ІІІ НПК, а именно – след даване ход на съдебното следствие. В съдебния протокол, след определението за даване ход на делото, е отразено направено искане от страна на подсъдимия и неговия защитник производството да продължи при условията на глава ХХVІІ НПК. С оглед предходното съдът с определение е пристъпил към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Съгласно ТР № 1/2009 г., ВКС,ОСНК, след започване на съдебното следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2, във вр.чл.372, ал.4 НПК. След започване на съдебното следствие по общите правила при първоначалното инстанционно производство, инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, във вр.чл.372, ал.4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и решението на съда по този въпрос. Да се приеме допустимост на очертаната процесуална ситуация би означавало да се позволи на отделна страна (в случая подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо органа, осъществяващ процесуално ръководство в тази фаза на наказателния процес.

По гореизложените съображения, настоящият въззивен състав отмени изцяло Присъда № 229/23.11.2009 г., постановена по НОХД № 422/2009 г. по описа на РС – гр.Мездра, като на основание чл.336, ал.1, т.3, във вр.чл.334, т.2 НПК постанови нова присъда, с която призна подсъдимия В.Н.К. за невиновен за това да е извършил престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във вр.чл.209, ал.1 НК.

Въззивният съд, след като констатира, че допуснатото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд нарушение е отстранимо, на основание чл.334, т.1 НПК връща делото на РС – гр.Мездра, в частта по обвинението по чл.316, във вр.чл.308, ал.1 НК за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При това положение и с оглед изхода на делото, предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 3 050 лева, предявен от ЗКПУ „Р. Б.” – с.Р. Б. срещу подсъдимия В.Н.К., е неоснователен. В случая липсват предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за възникване отговорността на подсъдимия за непозволено увреждане – липсва противоправно деяние и причинени имуществени вреди. С оглед на това, съдът намери, че следва да отхвърли предявения граждански иск.

По горните съображения, Врачански окръжен съд постанови присъдата си.

Председател:
Членове: 1/
2/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов