КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. Габрово, 11.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове: Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20254200500069 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. Ч. срещу Определение №8/23.12.2024г. на
съдия по вписванията при СВ Габрово, с което е отказано вписване на представен за
вписване акт.
В жалбата се излагат доводи приетото от съдията по вписванията, че представения
акт не подлежи на вписване поради липса на форма е неправилно. Приложимо е българското
право. Спрямо завещанието и неговата форма бил приложим чл.90, ал.2, т.1 от КМЧП, т.е.
приложимо е правото на страната на съставяне - Финландия. Неправилен бил и извода, че не
са били изпълнени изискванията на чл.6, ал.1, б."а" ПВ и отсъствала идентификация на
страните по акта, чието вписване се иска. Практиката приемала, че вписването има
оповестителен характер и следва да се даде гласност на извършените завещателни
разпореждания. На следващо място, следвало да бъде приложен по-благоприятния закон за
съставителя и бенефициерите по завещанието. От една страна, по отношение на
съдържанието и реквизитите на завещанието се давал приоритет на чл.25, ал.1 ЗН, като акт
от по-висш ранг пред чл.6, ал.1, б.„а" от ПВ, а на следващо място се приемало, че
завещанието следва да отговаря на изискванията за форма на законодателството на страната,
в която е съставено.
Претендира се да се отмени обжалваното определение.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид материалите,
съдържащи се по приложената преписката на СВ с район на действие РС-Севлиево, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирана за това страна.
С подаденото заявление до Съдия по вписванията при РС Габрово, вх.
№4768/23.12.2024г. е поискано вписване на препис от завещание със страни Д.К.Ч. -
завещател, починал на 11.09.2021г., преведено на български език.
С обжалваното определение от съдията по вписванията е постановен отказ да бъде
вписан представения препис от завещание. Съдията по вписванията приел, че така
представения акт не подлежи на вписване, поради липса на форма. Съгласно чл.5 от ПВ
завещанията относно недвижими имоти не подлежат на вписване в ИР. Законодателят визира
тези, извършени по нотариален ред, които се подреждат в специален регистър по чл.33а,
б."б" ПВ. Вписване за тях не е необходимо поради публичния им характер. Предвидено
обаче било вписване на друг тип актове, преписите от саморъчни завещания, съгласно чл.4,
б."к" от ПВ, тъй като едва с тяхното обявяване и вписване в ИР те придобиват публичност.
Очевидно, за да поиска вписване в ИР, заявителят приравнявал представения от него акт на
препис от саморъчно завещание. Същият не изпълнява изискванията за форма на чл.25, ал.1
от ЗН, а именно то да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него като подписът следва да
бъде положен след завещателните разпореждания.
Не били изпълнени и изискванията на чл.6, ал.1, б."а" ПВ. Липсвала идентификация
на страните по акта, чието вписване се иска.
Съдията по вписванията приел, че в случая приложимото право е българското.
Общата европейска нормативна уредба на въпросите във връзка с наследяването, съдържаща
се в Регламент №650/2012 на ЕП и на Съвета на Европейския съюз от 04.07.2012г. била
изключена от приложение по силата на чл.1, пар.2, б."л" от същия акт и не касае въпросите
относно вписването на права върху недвижима или движима собственост, изискванията за
такова вписване и последиците от него.
Съдът намира, че постановеният с обжалваното определение отказ е
незаконосъобразен.
Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.577, ал.1 и ал.2 от ГПК, а съгласно чл.32а от ПВ,
съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на
изискванията на закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване
са изброени в чл.4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл.
6 от ПВ.
Съгласно задължителните указания по т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г.,
по тълк. дело №7/2012г. на ВКС, ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ, относно това дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.
В чл.113, б."и" от ЗС и в чл.4, б."к" и чл.8, ал.2 от ПВ не е предвидена изрично
възможността за вписване на завещания, които български граждани са съставили в чужда
държава. Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от КМЧП, способността на лицето да се
разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от
правото, приложимо съгласно чл.89 от КМЧП, като ал.2 постановява, че завещанието е
действително по форма, ако отговаря на правото на държавата: 1) в която, то е съставено,
или 2) чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или
към момента на неговата смърт, или 3) в която завещателят е имал обичайно
местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата
смърт, или 4) в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
Разпоредбата на чл.69 от КМЧП регламентира, че вписването на правни сделки по
придобиване , прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата,
в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. Следователно КМЧП
свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира
имотът, съответно държавата, в която се води съответният регистър. Българските държавни
органи са длъжни да зачетат материалноправните последици на завещания с международен
елемент (каквото е заявеното с молба вх. № 47276/19.06.2024 г.), ако отговарят на
изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са
валидни. В този смисъл и съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването на
такива завещания, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален
закон.
Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако
такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото
на Република България - арг. от чл.46, ал.2 от ЗНА. Следователно нормите на чл.112, б."и" от
ЗС вр. чл.25 от ЗН и чл.8, ал.2 от ПВписв трябва да намерят съответно приложение и в
случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин,
обявено в чужда държава, съгласно законодателството на тази държава. Вписването на
такова завещание ще осигури спазване на целта на закона - да се даде гласност на
завещанието - че то съществува, както и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва
от него. Съгласно възприетото в Определение №50234/14.10.2022г., по ч.гр.д. №2678/2022г.,
I г.о. на ВКС, вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре
върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от
българския съд или от други държавни органи на територията на Република България, т. е.
трябва да се даде гласност и на завещанията, изготвени и обявени в друга държава-членка на
ЕС, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл.24 и чл.25
на българския ЗН. В този смисъл са определение №225/23.12.2019г., по ч.гр.д. №4414/2019г.
Iг.о.,определение №594/04.04.2023г. по к.ч.гр.д.№385/2023г. на ІІг.о., определение
№50234/14.10.2022г. по ч.гр.д.№2678/2022г. Іг.о.)
Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, при който е
поискано да се даде гласност на завещателно разпореждане, касаещо недвижим имот,
находящ се в ************, което разпореждане е част от завещание, съставено във
Финландия съгласно финландския Закон за наследството.
В рамките на дължимата проверка по чл.32а, ал.1 от ПВ, която се ограничава до това
дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание, в настоящия случай съдията по вписванията следва да
провери дали в съдържанието на представеното за обявяване завещание има безвъзмездно
разпореждане с имущество в случай на смърт; дали разпореждането касае недвижим имот,
който се намира в района на съответната служба по вписванията и дали завещанието
отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава, в която е
съставено, като има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответното лице,
което е определено за изпълнител на завещанието
Предвид изложеното следва да се приеме, че процесното завещание е акт, който
подлежи на вписване, тъй като има необходимото съдържание, с което завещателят
извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт; съставено и обявено е по
установения за това ред във Финландия (разпоредбите на финландския Закон за
наследството са установени от съда на официалния уебсайт на ЕС); разпореждането касае
недвижим имот, находящ се в *********, видно от заявлението за вписване.
Неправилно съдията по вписванията е приел, че липсва идентификация на страните
по акта, чието вписване се иска. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, б.А от ПВписв
актовете трябва да съдържат собствено бащино и фамилно име (име съобразно
отечественото право), ЕГН, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и
датата на раждане. Видно от представения препис от завещание, чието вписване се иска
бенефициентите са посочени с имената и датите си на раждане.
По изложените съображения обжалваното определение на съдията по вписванията
при СВ Габрово следва да бъде отменено и да бъде постановено да се впише препис от
процесното завещание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато едно завещание е изготвено
в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не е
необходимо да бъде обявено от български нотариус.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №8/23.12.2024г. на съдия по вписванията при СВ Габрово, с
което е отказано вписване на представено със заявление вх.№4768/23.12.2024г. препис от
завещание на Д.К.Ч., с ЕГН**********, съставено на 07.07.2011г. в Лахти, Финландия
преведено на български език от Р.Г.Ц., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Службата по вписванията при
РС-Габрово, за извършването на по-нататъшните действия по вписването по заявление вх.
№4768/23.12.2024г. на препис от завещание на Д.К.Ч., с ЕГН **********, съставено на
07.07.2011г. в Лахти, Финландия преведено на български език от Р.Г.Ц.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.