О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово 26.05. 2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, колегия в закрито
заседание на двадесет и шести май
през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: В.Т.
1. В. Г.
Членове :
2. Г.К.
при секретаря и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Г. в.ч.гр.д. № 188 по описа за 2011 год. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1,т.2 във вр. с чл. 577, ал.1 от ГПК.
С Определение № 8/27.04.2011г. съдията по вписванията при РС- Г. е отказал вписване на договор за продажба на наследство от 26.04.2011г. с нотариално удостоверени подписи от помощник нотариус по заместване И.Х..
Постъпила е частна жалба от страните по сделката, чието вписване се иска.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение, с което съдията по вписванията е отказал да впише договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите е неправилно. Изложени са множество оплаквания и твърдения, които не са пряко свързани с обжалваното определение. От твърденията в жалбата може да се изведе факта, че в наследството предмет на договора е включен недвижим имот, в района на ГРС и поради това договора подлежи на вписване именно от съдията по вписванията при този съд.
Претендира се отмяна на обжалваното определение, като се разпореди на съдията по вписванията вписване на представеният договор за продажба на наследство.
По процесуалната допустимост на жалбата:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
Окръжният съд провери правилността на атакуваното определение с оглед указанията за неговата порочност и намери жалбата за неоснователна.
Производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на нотариус С.В., рег № *** на Нотариалната Камара и с район на действие ГОС. С молбата е поискано вписване на приложен към нея договор за продажба на наследство.
С обжалваното Определение № 8/ 27.04.2011г. , съдията по вписванията е отказал на осн. чл. 32а,ал.1 ПВ, във вр. с чл. 212 ЗЗД, вписването на договора за продажба на наследство с вх. № 787/27.04.2011г., тъй като към договора не бил приложен документ установяващ, че в наследството е включен недвижим имот, намиращ се в района на ГРС, обуславящ допустимостта на вписването, посочил е, че записаната в договора дата на нотариално удостоверяване – рег.№ 2387, акт № 155,том І от 01.07.2011г. е невярна, тъй като все още не е настъпила, а освен това в титулната част е вписана като купувач по договора К.И.И. , а в т. 4 на същия договор е посочено, че КУПУВАЧЪТ е П.Н.М., което сочело на неяснота относно лицето, страна по договора. Нямало и удостоверение за наследници, а съобразно разпоредбата на чл. 212 ЗЗД продавачът по договор за продажба на наследство, следва в охранителното производство да установи, че е наследник. Освен това от съдържанието на самия договор се установявало, че продавачът И.Й. е продал наследството си от права, задължения и фактически отношения, оставено от покойните М.Й. и И.Й. на своята съпруга -И.Й.. Тази продажба изключвала приложимостта на чл. 212 ЗЗД отново и разпореждането с недвижим имот, който е бил включен в продаденото наследство, следвало да се осъществи по правилата за форма визирани в чл. 18 ЗЗД.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изцяло направените от съдията по вписванията изводи.
Чл. 32а от Правилника за вписванията дава формулировка за компетентността на съдията по вписванията досежно дължимата проверка за съответствие на представения за вписване акт с изискванията на закона. Съгласно цитирания законов текст и съдебната практика застъпена в
Определение № 410/28.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1899/2008г. на ІІ г.о., съдията по вписванията може да откаже вписване при наличието на следните предпоставки: 1. – ако актът не подлежи на вписване, 2.- ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3.- ако актът няма необходимото съдържание – индивидуализация на страните и на имота, 4.- ако не е представена скица – копие от кадастралната карта, когато конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата такса за вписването/ когато такава се дължи/ и 6. – ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.
В случая е налице основанието описано по-горе под т.3 – в договора няма точна индивидуализация на страните, доколкото в него се съдържа вътрешно противоречие относно купувача. Правилно съдията по вписванията е забелязал, че в представеният за вписване договор за продажба на наследство от 26.04.2011г. в титулната част, както и в т. 2 и т. 3 като купувач е посочена К.И.И., а в т. 4 като купувач е посочено лицето П.Н.М.. Това противоречие в представеният за вписване договор е достатъчно да породи съмнение относно страните по сделката и да направи представеният за вписване договор за продажба на наследство нередовен от външна страна, което е основание за отказ от неговото вписване.
Наред с това правилно съдията по вписванията е посочил, че не е обосновано по никакъв начин искането за вписване на договора по чл. 212 ЗЗД, тъй като не са представени доказателства, че в продаденото наследство е включен недвижим имот. Освен това представянето на такова доказателство е необходимо с оглед определяне на местно компетентния съдия по вписванията, който да извърши вписването, пред вид разпоредбата на чл. 7 във вр. с чл. 10, ал.3 от Правилника за вписванията.
Останалите изложени от съдията по вписванията аргументи за отказ от вписване, са незаконосъобразни.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките установени от Правилника за вписванията, който нормативен акт определя рамките на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от правилника. Проверката дали посоченото в акта като притежател на определеното вещно право лице действително се явява собственик на това право не се извършва по реда на чл. 32а П Вп. Съдията по вписванията не е компетентен да осъществи контрол върху извършената от нотариуса при съставянето на нотариален акт проверка. Още по-малко може да извършва проверка върху съдържанието на предоставеният за вписване договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД и да излага доводи относно неговата действителност.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира за незаконосъобразни и извън компетентността му, доводите на съдията по вписванията изложени в обжалваното определение и засягащи съдържанието на представеният за вписване договор за продажба на наследство.
Тъй като тези съображения не се отразяват върху крайният извод, а именно наличие на предпоставки за отказ от вписване, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено, по своя краен резултат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписванията при Г. районен съд за вписване на Договор за продажба на наследство с вх. № 787/27.04.2011г. постановен на основание чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията и обективиран в определение № 8/ 27.04.2011 г.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ едноседмичен срок от е връчването му на жалбоподателите.
Председател :