КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 806
гр. гр. Добрич, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове: Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско
дело № 20243200500560 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.32б във
връзка с чл.32а от Правилника за вписванията във връзка с чл.569 ал.1 т.5 от
ГПК и чл.577 ал.1 от ГПК.Подадена е частна жалба вх.№41/19.09.2024 г. по
описа на Служба по вписванията-гр.Добрич от „Еврофиш 2020“ ЕООД,ЕИК
205419278,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Климент
Охридски“ №132 ап.28 срещу определение №41/17.09.2024 г. на съдия по
вписванията при Добричкия районен съд,в което е обективиран отказ на
последния частично да заличи в имотния регистър залог върху търговско
предприятие,вписан в СВ-Добрич под №2,т.І,вх.рег.№10653/17.12.2018
г.,дв.вх.рег.№10624.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение се настоява за отмяната му.
Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият
окръжен съд установи следното:
За атакуваното определение дружеството-частен жалбоподател е
уведомено чрез негов пълномощник А.А. /пълномощни към преписката на
СВ-Добрич/ на 19.09.2024 г. съгласно отбелязването върху самия
акт.Законоустановеният едноседмичен срок за атакуването му с частна жалба
е изтекъл на 26.09.2024 г.,като настоящата частна жалба с вх.№41/19.09.2024 г.
по описа на СВ-гр.Добрич е депозирана в рамките на горния срок.Същата
изхожда от активно легитимирано лице-молител в охранителното
производство,имащо правен интерес от обжалване на неизгодното за него
определение,и е насочена срещу акт от категорията по чл.577 ал.1 от ГПК,за
който е предвиден самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност.Предвид горното частната жалба е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Съдия по вписванията при ДРС е сезиран със заявление вх.
№7599/17.09.2024 г. от „Еврофиш 2020“ ЕООД,ЕИК 205419278,със седалище
и адрес на управление гр.София,ул.“Климент Охридски“ №132 ап.28,с което
се настоява за вписване на частично заличаване на „особен залог“,вписан в
СВ-Добрич като Акт №2,т.І,вх.рег.№10653/17.12.2018 г.,дв.вх.рег.
№10624,персонална партида 122128,книга-особени залози,тип на акта-залог
на търговско предприятие,както и по партидата на заявителя.Претендираното
заличаване на особения залог е частично и относимо към шест недвижими
имота /сгради/,описани в заявлението,представляващи част от заложеното
търговско предприятие на „Бул аква фиш“ ООД.Изложено е от заявителя,че
същият е собственик понастоящем на посочените сгради въз основа на влязло
в сила и вписано в СВ-гр.Добрич постановление за възлагане,изготвено след
публична продан,проведена от съдебен изпълнител за удовлетворяване
вземанията на заложния кредитор.Посочено е,че титулярът на права по
особения залог бил изконсумирал правото си по отношение на визираните
имоти,като предизвикал публична продан на същите и се удовлетворил от
продажбата им.Последното обуславяло невъзможността тези имоти да бъдат
повече предмет на особения залог,учреден върху търговското предприятие на
залогодателя,поради което само въз основа на влязлото в сила постановление
за възлагане спрямо тези имоти особеният залог следвало да бъде
заличен.Към заявлението е приложено цитираното постановление за
възлагане,изготвено от ЧСИ Д.И. с район на действие ДОС по изп.д.
№20209010400591,влязло в сила на 19.08.2024 г. и вписано в СВ-Добрич като
Акт №6,т.ХVІІ,вх.рег.№7131/27.08.2024 г.Депозирано е и удостоверение от
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията изх.
№20200817105432/17.08.2020 г.,според което в регистъра е отразено
вписването на особен залог на търговското предприятие на „Бул аква фиш“
ООД-с.Прилеп,общ.Добричка,обл.Добрич със заложен кредитор „Българска
банка за развитие“ АД-гр.София,както и насочване на изпълнението от страна
на заложния кредитор върху отделни активи от заложеното търговско
2
предприятие-недвижими имоти и движими вещи.Представено е и
потвърждение за вписване в ЦРОЗ,че към 18.08.2020 г. е вписано заявление на
заложния кредитор за пристъпване към изпълнение.Депозирано е и самото
заявление за вписване на пристъпване към изпълнение,към което в
приложение са описани активите-предмет на насоченото изпълнение.В
депозираното приложение обаче недвижимите имоти,спрямо които се
предприема принудително изпълнение,не са описани /фигурират само
движими вещи-машини и съоръжения/.
С атакуваното определение съдия по вписванията е отказал да впише в
имотния регистър частично заличаване на особения залог по съображения,че
заличаването на особен залог се извършва по правилата на чл.22а от ПВп чрез
подреждане в книгата по чл.33 б.“д“ на удостоверение за вписване/заличаване
на залога в търговския регистър,а такова удостоверение от търговския
регистър не е представено от заявителя.Според съдия по вписванията
разпоредбата на чл.19 ал.2 от ПВп,на която заявителят се позовава,е
неприложима по отношение реда за заличаване на особен залог,поради което
отказва частично заличаване на особения залог само въз основа на
представеното постановление за възлагане на недвижими имоти,изготвено от
ЧСИ.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.
№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката,която съдията по вписванията
извършва съгласно чл.32а ал.1 от ПВп относно това дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона,се ограничава до това дали
актът подлежи на вписване,съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли предвиденото в ПВп съдържание.Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта,освен ако това е изрично
предвидено в закон.
Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие е
регламентирано с разпоредбите на чл.22а ал.1-4 от Правилника за
вписванията.Съгласно чл.22а ал.1 от ПВп вписването на актовете относно
залог върху търговско предприятие (чл.21 ал.3 от ЗОЗ) се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията във всеки район,в който е поискано
вписване,чрез подреждане в книгата по чл.33 б.“д“ на удостоверението за
вписване на залога в търговския регистър,съответно на удостоверенията за
последващи вписвания-в случая на удостоверение за вписване в търговския
регистър на частично заличаване на договора за особен залог върху търговско
предприятие относно процесните недвижими имоти /сгради/.Когато
удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на
заложеното имущество,към удостоверението се прилага и вписаният в
търговския регистър договор за залог.Аналогично на вписването се извършва
заличаването изцяло или частично на особен залог върху търговско
предприятие,включващо в активите си недвижими имоти,поради отпаднал
интерес на заложния кредитор,в имотния регистър,вкл. по партидите на
съответните имоти.Съгласно разпоредбата на чл.22а ал.2 от ПВп вписването
на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на
залогодателя,а когато в залога са посочени като елементи на търговското
предприятие вещни права върху недвижими имоти,вписването се нанася и в
помощните партиди за имотите.
От горните разпоредби следва,че вписването по реда на ПВп в имотния
регистър на залог на търговско предприятие/заличаване на залог на търговско
предприятие относно включените в активите му недвижими имоти е
предпоставено от предшестващо вписване/заличаване на залога в търговския
регистър,респ. вписването на последващите изменения в имотния регистър се
предпоставя от извършените такива в търговския регистър.Вписванията в
търговския регистър имат първичен характер,а тези в имотния регистървторичен такъв,като са обусловени от вписванията в търговския
регистър.Редът за вписване на последващи изменения в учредения залог на
търговско предприятие е идентичен с този на първоначалното
вписване.Когато се вписва и когато се заличава залог върху търговско
предприятие,актът,въз основа на който се постановява вписване/отбелязване в
имотния регистър,е единствено удостоверението за вписване/заличаване в
търговския регистър.Вписването/отбелязването на заличаването в имотния
регистър е вторично по отношение на вписването в ТРРЮЛНЦ.То се
извършва чрез подреждане на удостоверението за вписване/заличаване в
търговския регистър в особената за това книга по чл.33 буква „д“ от
ПВп.Съгласно трайната практика на ВКС /напр. определение № 447 от
10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г., ІІ ТО, определение № 442 от 20.07.2009 г.
по ч. т. д. № 317/2009 г., І ТО, определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. №
135/2009 г., ІІ ТО, определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г.,
ІІ ТО, определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г.,ІІ
ТО,определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г.,II ТО и др./
актът,въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър,е
единствено удостоверението за вписване на залога,респ. за вписване на
допълнителните обстоятелства във връзка с него,в търговския регистър.Този
извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл.22а от
ПВп.Аналогично е и заличаването на вписания особен залог-актът,въз основа
на който се извършва заличаването,е удостоверение за вписване на
заличаването на залога в търговския регистър по партидата на дружествотозалогодател.В настоящата хипотеза такова удостоверение от търговския
регистър не е представено,поради което постановеният от съдия по
вписванията отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Молителят в охранителното производство „Еврофиш 2020“ ЕООД се е
позовал на прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.19 ал.2 от
ПВп,според която заличаването на ипотека върху недвижим имот,продаден на
публична продан,се извършва по молба на купувача на недвижимия имот.Към
молбата за заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила и
вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия
имот и удостоверение,издадено от съдебния изпълнител,че купувачът не е
поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175 ал.2 от
ЗЗД.Посочената разпоредба е неприложима към настоящата хипотеза,защото
регламентира ред за заличаване на ипотека.По отношение на отразяването на
особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред,който не може
да се дерогира чрез прилагане на норми по аналогия /така определение №207
от 21.03.2011 г. по ч.т.д.№176/2011 г.,І т.о.,ТК на ВКС/.Съществува и единична
практика на ВКС в обратния смисъл /така определение №38 от 22.03.2021 г. по
ч.гр.д.№536/2021 г.,І г.о.,ГК на ВКС;определение №58 от 05.04.2022 г. по
ч.гр.д.№4716/2021 г.,І г.о.,ГК на ВКС/,която настоящият състав на въззивния
съд не споделя,а се придържа към трайната практика в цитираните по-горе
множество определения на ВКС.В контекста на мотивите към двете последно
цитирани определения на ВКС следва да се посочи,че не е налице в случая
хипотеза на обективна невъзможност да се отрази в търговския регистър
частично заличаване на особения залог върху търговско предприятие само
относно продадените при публична продан недвижими имоти на залогодателя
поради изрична законова забрана на такова частично заличаване,при която
хипотеза би било неоправдано да се изисква от купувача по публичната
продан да представи удостоверение от търговския регистър за такова частично
заличаване.Не се касае и за хипотеза на обективна невъзможност за такова
отразяване по партидата на залогодателя в търговския регистър напр. поради
заличаването му като търговец.Има множество практически примери за
отразено в търговския регистър частично заличаване на особен залог върху
търговско предприятие само относно отделни активи от предприятието /така
казусите в определение №264235 от 12.11.2020 г. по ч.гр.д.№10339/2020 г. на
Софийски градски съд;определение №9603/03.10.2022 г. по в.ч.гр.д.
№20221100508081 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд/.Следователно
няма обективна пречка в настоящата хипотеза да се изисква от молителя в
охранителното производство да представи изискуемото съгласно чл.22а ал.1
от ПВп удостоверение от търговския регистър за частично заличаване по
партидата на залогодателя на особения залог върху търговско му предприятие
само досежно недвижимите имоти-предмет на осъществена публична продан
по реда на ГПК.
Изложеното по-горе обосновава неоснователност на частната жалба и
правилност на обжалваното определение,което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №41/17.09.2024 г. на съдия по вписванията
при Добричкия районен съд,в което е обективиран отказ на последния
частично да заличи в имотния регистър залог върху търговско
предприятие,вписан в СВ-Добрич под №2,т.І,вх.рег.№10653/17.12.2018
г.,дв.вх.рег.№10624.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС
на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.