КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
гр. Перник, 15.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20241700500170 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от Г. А. К., чрез адв. С. Х. срещу Определение №
12/16.02.2024 г. на Съдия по вписванията при PC Перник, с което е отказано отбелязване на
Решение № 1104/19.10.2018 г. по гр.д. № 07849/2017 г. по описа на ПРС, както и
приложените към него в цялост съдебни актове постановени в инстанционния контрол,
депозирани със заявление с вх. № 572/16.02.2024 г.
В жалбата се твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен, необоснован и в
противоречие с постоянната съдебна практика на съдилищата. Развиват се подробни
съображения в такава насока. Моли се за отмяна на отказа и вместо това да бъде
постановено да бъдат отбелязани съдебните актове.
Пернишкият окръжен съд при въззивния контрол за законосъобразността на
обжалвания отказ и след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Със заявление вх. № 572/16.02.2024 г. Г. А. К. е поискал от съдията по вписванията
отбелязване по вписана искова молба вх. peг. № 2323/30.06.2014г., акт № ***, том ***, дело
№ 1205/2014 г., имотна партида 17956, 17957, на влязло в сила на 06.06.2023 г. Решение №
1104/19.10.2018 г. по гр.д. № 07849/2017 г. по описа на ПРС и въззивно решение №
43/06.02.2023 г. по в.гр.д. № 452/2021 г. по описа на ПОС, ведно с останалите постановени
по делото актове – отменящи, обезсилващи,поправящи ОФГ или допълващи съответните
други актове.
Съобразно отбелязването в първоинстанционното Решение № 1104/19.10.2018 г. по
гр.д. № 07849/2017 г. по описа на ПРС, решението е изменено с решение № 43/06.02.2023 г.
по в.гр.д. № 452/2021 г. по описа на ОС Перник, и е влязло в сила на 06.06.2023 г., в частта
по отношение на ответниците: Община Перник, М.С.Г., Р. С. Г., С. В. Н. и К. К. Г., починала
на *** и на нейно място конституиран нейният наследник Д. Б. Д. С представеното решение
№ 43/06.02.2023 г. по в.гр.д. № 452/2021 г. по описа на ПОС, съдът е отменил
първоинстанционното решение, в частта, с която са индивидуализирани имотите, като е
направил нова индивидуализация. В останалата част първоинстанционното решение е
потвърдено. Към заявлението са приложени 2 бр. заверени от съда преписи от Решение №
1104/19.10.2018 г. по гр.д. № 07849/2017 г. по описа на ПРС, изменено с решение №
43/06.02.2023 г. по в.гр.д. № 452/2021 г. по описа на ПОС. Приложени са и платежен
документ за внесена държавна такса за отбелязване на съдебното решение в размер на 10 лв.
по сметка на Агенция по вписванията.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел на първо място, че
поради отпадналото оповестително - защитно действие на вписването на исковата молба,
след изтичане на установения в закона шестмесечен срок по чл.115 ЗС, влязлото в сила
решение, е което се уважава иска подлежи на вписване, а не на отбелязване. Освен това
приел, че представения заверен препис от Решение № 1104/19.10.2018 г. по гр.д. №
07849/2017 г. по описа на ПРС и въззивно решение № 43/06.02.2023 г. по в.гр.д. № 452/2021
г. по описа на ПОС, съдържа изрично отбелязване, че част от него не е влязло в сила. На
представения препис от решението на ОС Перник не се съдържа обозначение, че въззивното
решение е влязло в сила. В случай, че то не е обжалвано, на вписване, съответно
отбелязване подлежало влязлото в сила първоинстанционно решение. Правно недопустимо
било съдията по вписванията да извличал диспозитива на първоинстанционния съдебен акт
от мотивите на въззивното решение. Искането за вписване било подадено в нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗДТ - не е внесена дължимата държавна такса. Не е представено удостоверение
за данъчна оценка за изчисляване на дължимата държавна такса за вписване. Също така
молителят следвало да представи три официално заверени преписа, първият от който се
подреждал в съответната книга, вторият - в образуваното канцеларско дело, а третият - за
молителя, като в случая, са представени 2 броя преписа. на вписване подлежали актове
относно недвижими имоти, а не отделни имоти или отделни лица, по отношение на които е
влязло в сила и които са надлежно индивидуализирани в представения за вписване акт.
Недопустимо било частично вписване на решението само по отношение на конкретни имоти
или конкретни лица.
Настоящият въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен по следните
съображения:
Съгласно задължителните указания, дадени ст. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК
на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ
относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон,
както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от
съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното
решение изрично е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по
съображения, че те не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по
вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни
функции по отношение на него, а не обратно; че когато е представено за вписване
(отбелязване) съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде
вписано/отбелязано, съдията по вписванията е длъжен да го впише/отбележи, независимо от
неговото съдържание.
С изменението на чл. 112, б. "а" ЗС (ДВ бр. 34/2000 г.) се въведе изискване за
вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право
върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл. 114, б. "в" вр. чл. 112, б. "з" и
б. "а" ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и
по искове за собственост по чл. 124 ГПК. Тълкуването на нормите на чл. 114, б. "в" вр. чл.
112, б. " а" и б. "з" и чл. 115, ал. 1 ЗС обуславя извод, че влезлите в сила решения по спорове
за собственост подлежат на отбелязване в случаите, в които исковата молба е била вписана,
а на вписване подлежат само съдебни решения, постановени по невписана искова молба.
Съществено значение в случая има обстоятелството, че вписването на искова молба по
искове за собственост по чл. 124 ГПК няма оповестително-защитно, а само оповестително
действие. Поради това пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е без правно
значение – то касае само вписани искови молби с оповестително-защитно действие, каквото
в случая исковата молба по искове за собственост по чл. 124 ГПК няма.
По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че след като в случая с
процесните съдебни решения се уважава подлежаща на вписване искова молба по
установителни искове за собственост, което вписване няма оповестително-защитно, а само
оповестително действие, то не е необходимо да бъдат вписвани по смисъла на чл. 115, ал. 4
във връзка с ал. 2 ЗС. За тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното
решение съгласно чл. 14 ПВ. Предвид обстоятелството, че процесните съдебни решения
подлежат на отбелязване (за което в случая пропускането на шестмесечния срок по чл. 115,
ал. 2 ЗС е без правно значение), а не на първоначално вписване, а за отбелязване на влязлото
в сила съдебно решение не е необходимо да бъде приложена скица на имота по действащата
кадастрална карта и актуална оценка на имота, тъй като дължимият размер на държавната
такса при отбелязване е половината от събраната такса за вписване - чл. 3, ал. 1 от Тарифата
за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Доколкото е налице хипотезата на отбелязване на процесните съдебни решения, то и
дължимата държавна такса следва да бъде определена съобразно приложимата в тази
хипотеза разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция
по вписванията, съобразно която за извършване на отбелязване (включително на актовете по
чл. 17 от ПВ), за заличаване и за подновяване на вписване, се събира половината от
събраната такса за вписване. В случая, видно от представеното копие от искова молба, по
която се иска отбелязване е вписана, за което е платена държавна такса в размер на 10 лева,
поради което и таксата за отбелязване на решенията по делото, следва да е в размер на 10
лева, колкото са внесени от молителя, която такса е внесена изцяло съгласно приложения в
преписката платежен документ. Предвид това, представяне на данъчна оценка не е
необходимо и защото с подаденото заявление не се иска вписване, а отбелязване.
По молба за отбелязване на влязло в сила съдебно решение молителят представя
препис от решението съгласно чл. 14 ПВ. В случая по преписката са представени 2 броя
преписа, които са достатъчни за отбелязване на съдебните актове. Липсва законово
основание и съответно изискване за прилагане на оригинал или препис от отбелязания акт в
особено канцеларско дело и такива не следва да се изискват. Дори да се приеме, че са
необходими три екземпляра, то отказа на това основание е необоснован, тъй като за
изискваните от СВ Перник 2 служебни екземпляра, представените бройки са достатъчни.
Липсата на екземпляр за молителя не е основание за отказ. Няма пречка той да се снабди със
заверен препис от вече отбелязаните съдебни актове, ако желае да има препис от тях. Следва
да се приеме, че е спазено изискването за представяне на заверен препис от влязлото в сила
решение – представеното копие на решението на РС Перник с удостоверението, че е влязло
в сила. Представеният заверен препис от решението на РС Перник съдържа пълните
диспозитиви на съдебните актове на ПОС, като мотивите на въззивния съд нямат отношение
към оповестителното действие на вписването (отбелязването) на съдебно решение,
извършвано в охранителното производство от съдията по вписванията.
По въпроса за допустимостта на частично вписване (отбелязване) на съдебно
решение, практиката на ВКС /Определение № 1438 от 5.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
800/2023 г., II г. о., ГК и др./ е последователна и се разяснява, че е допустимо и частично
вписване на съдебно решение – само за част от недвижимите имоти, предмет на този акт,
независимо дали причината за това частично вписване е волята на молителя, или преценка
на съдията по вписване (когато е оправомощен от закона да я прави), ако такова искане за
частично вписване (отбелязване) е направено с молбата за вписване, в рамките и на
диспозитивното начало на гражданския процес по чл. 6 ГПК, приложимо и в
производството пред съдията по вписване, което е охранително производство по чл. 569 -
577 ГПК. Съотнесени тези разрешения на съдебната практика, към вписването на съдебно
решение, сочат на извод, че в случая видно от приложените съдебни актове се установява,
че същите са постановени по субективно и обективно съединени искове, за реални части от
множество имоти, срещу различни физически лица и община Перник. Тези ответници не са
необходими и/или задължителни другари и няма пречка решението да влезе в сила спрямо
всеки един от тях, а спрямо някой от тях да не е влязло в сила. Неправилно съдията по
вписвания е приел, че на вписване подлежат актове относно недвижими имоти, а не отделни
имоти или отделни лица. Вписванията по действащата нормативна уредба се извършват по
персонална партида на лицата, поради което няма пречка исканото отбелязване да се
отбележат съдебните актове по персоналните партиди на посочените лица, за които
решението е влязло в сила. По отделните искове за реални части от имоти на посочените
изрично ответници, решението е влязло в сила, което предпоставя отбелязване на
постановеното решение, с което иска е уважен със сила на присъдено нещо. Действително
спрямо четирима ответника, за една реална част от един имот, производството по същото е
висящо, но не и досежно останалите субективно и обективно съединени искове, по които е
налице влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на отбелязване по реда на чл. 14 ПВ.
По изложените съображения, изводите на съдията по вписванията и на настоящия
съдебен състав не съвпадат. Обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да бъде
отменен, и преписката върната на съдията по вписванията за извършване на исканото
отбелязване на представените съдебни актове в частта им, в която са влезли в сила.
Независимо от изхода на спора, в настоящето производство на жалбоподателя не се
дължат разноски, поради което искането на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
Налице е съдебна практика на ВКС /Опр. № 762 от 29.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
1130/2014 г., I т. о., ТК, Опр. № 590 от 13.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 383/2010 г., I т. о.,
ТК и други/ по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази
за вписвания, с която се приема, че доколкото се касае за охранително производство, то
разноските по аргумент на чл. 541 ГПК са за сметка на молителя. Обжалването на отказа на
съдията по вписванията не променя характера на производството и не води до приложимост
на общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК. Затова и за настоящото производство, не следва
да се присъждат съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя, имащ качеството
на молител в охранителното производство.
На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен акт не подлежи на
последващ инстанционен контрол.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12/16.02.2024 г. на Съдия по вписванията при Районен съд
Перник.
ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при Районен съд Перник с указания
за извършване на отбелязване на Решение № 1104/19.10.2018 г. по гр.д. № 07849/2017 г. по
описа на Пернишки районен съд и въззивно решение № 43/06.02.2023 г. по в.гр.д. №
452/2021 г. по описа на Пернишки окръжен съд - в частта им, в която са влезли в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.