КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 10:14

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Ипотека на бъдеща вещ
Ново мнениеПубликувано на: 05 Яну 2011, 11:40 
„Ипотеките стават и отворени кредити„ е водещото заглавие на „Дневник"
27.03.2007, 05:09 (обновена 27.03.2007, 09:41)
news.bg


Ипотечните заеми могат да се превърнат в своеобразни отворени кредитни линии с подготвена промяна в Закона за задълженията и договорите. Целта е да се даде възможност на клиентите на банките с една ипотека да теглят повече от един заем. Условията са изтеглените кредити общо да не надвишават лимита, определен от оценката на имота, както и анализът на финансовата институция да показва, че кредитополучателят ще е в състояние да обслужва допълнителното финансиране.

Това означава, че ако граждани или фирми изтеглят заем с по-малка стойност от цената на недвижимата собственост, по-късно ще имат възможност да изтеглят още един или повече кредити, като таванът е оценката на имота. Например, ако се ипотекира имот от 100 хил. лв. срещу кредит за 25 хил. лв., банката впоследствие може да отпусне още заеми за оставащите 75 хил. лв., без да е нужно да се учредява второ обезпечение. Така на практика ще могат да се получат няколко самостоятелни заема в рамките на кредитния лимит. В момента за всяко отделно вземане, обезпечено с един и същ имот, се учредява нова ипотека. Освен загуба на време това означава и нови разходи на клиентите за нотариални и банкови такси.

Поправките, с които се увеличава и двойно срокът на вписването на ипотека и се узаконяват заемите на зелено, скоро ще бъдат внесени в правителството от Министерството на правосъдието. Промените в закона са съгласувани с Българската народна банка, Асоциацията на търговските банки и Висшия съдебен съвет. С тях се модернизира законодателството в България в областта на ипотеките, което не е изменяно съществено от 1950 г.

Основната промяна е в чл. 149 от Закона за задълженията и договорите, като тя ще засегне и всички други видове залози, включително върху транспортни средства. В действащия сега текст е записано: "за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот". В новата редакция думите "на едно вземане" се заменят с "на вземане". Това ще облекчи най-вече компаниите, които теглят заеми срещу залог на всякакви дълготрайни материални активи.

"Това е напълно разумна промяна. По този начин се намаляват административните разходи за самата банка, а така и разходите на кредитополучателя, които биха се похарчили по нотариални такси. Редакцията на текста обаче не означава, че всяка банка автоматично ще отпуска цялата сума по оценката. Все пак обезпечението се използва от банката само в краен случай - когато длъжникът изпадне в неплатежоспособност." Това коментира за "Дневник" председателят на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян. Според него за кредитните институции на първо място по значение е дали с доходите, които получава, длъжникът ще може без проблеми да плаща месечните вноски по заемите си, като му остават и достатъчно средства за живот. Тоест, дори оценката на едно жилище да е 100 хил. лв., ако доходите на кредитополучателя не стигат за изплащането на заем над 50 хил. лв., повечето банки не биха му отпуснали по-голяма от тази сума.

За пръв път в закона изрично се записва, че може да се ипотекира бъдеща сграда. Целта е да се улесни финансирането на строителната дейност, при която обичайно се търсят средства още преди конкретният обект да е започнат. И в сегашната си практика банките искат да се учреди ипотека в тяхна полза върху това, което ще бъде придобито или построено с парите от заема. В момента в Закона за задълженията и договорите обаче не е уредена изрично тази възможност, затова юристите бяха разделени във вижданията си дали ипотеката върху бъдеща сграда е действителна. Европейската практика е категорична и сега се възприема изцяло възможността да се ипотекира още непостроена сграда.

Заради масовите случаи на ипотеки със срок над 20 години се прави още една промяна, наложена от практиката. Сегашният 10-годишен срок за вписване на ипотеките, залегнал в Закона за задълженията и договорите, се увеличава двойно. С удължаването на срока ще се избегне нуждата от ново вписване на договора след изтичането на първите десет години от него. Това ще облекчи както банките, които правят административни разходи за повторната обработка на документи, така и клиентите, които ще спестят време и нотариални такси за повторно регистриране на ипотеките в службите по вписванията. В проектозакона обаче е посочено, че промяната няма да засегне вече вписаните ипотеки.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Ипотека на бъдеща вещ
Ново мнениеПубликувано на: 05 Яну 2011, 12:02 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 26 Окт 2009, 11:14
Мнения: 12
Стоян Ставру написа:
Недвижимите вещи могат да служат за обезпечение на определени вземания чрез учредяването на ипотека върху тях. Безспорно е, че може да се учреди ипотека за бъдещо вземане (аргумент от чл. 153 ЗЗД), но спор предизвиква въпросът дали може да се ипотекира бъдещ имот.
При отговора на въпроса възможно ли е да се ипотекира бъдещ недвижим имот следва да се отчете една основна характеристика на ипотеката — нейната специалност.
Според чл. 166, ал. 2 ЗЗД ипотека „може да се учреди само върху единично определени имоти и за определена сума". Ипотекираният имот трябва да бъде „точно индивидуализиран в нотариалния акт".
Предназначението на изискването за специалност на ипотеката е, от една страна, да предпази собственика на имота от прекомерно обременяване, и, от друга да, да информира всички трети лица кой е конкретно ипотекираният имот, като по този начин им противопостави вписаната ипотека върху него.
Това предназначение може да бъде изпълнено само при точното индивидуализиране на ипотекирания имот.
Тъй като изискването за специалност на ипотеката се отнася, както за обезпеченото вземане, така и за ипотекирания имот (виж чл. 166, ал. 2 ЗЗД), а по отношение на вземането се допуска възможността да е бъдещо, de lege ferenda следва да се допусне изрично възможността да се ипотекира бъдещ имот, стига този имот да е „поединично определен", т. е. достатъчно индивидуализиран.
Ипотеката на бъдеща вещ ще произвежда своето вещноправно действие едва след възникването на индивидуализирания в нея недвижим имот.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Ипотека на бъдеща вещ
Ново мнениеПубликувано на: 05 Яну 2011, 12:09 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Решение № 1029 от 14.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 337/99 г., V г. о., докладчик съдията Кръстьо Яначков
сп. Търговско право, бр. 6/99 г., стр. 98
чл. 26, ал. 1,

чл. 26, ал. 2,

чл. 44,

чл. 166,

чл. 170 ЗЗД,

чл. 3,

чл. 38 ЗБКД (отм.)
При създадена постройка не може да се прехвърли правото на строеж, въз основа на което тя е създадена, тъй като това право е вече реализирано. Ипотека, учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма, е недействителна.
------------------------

Настоящото надзорно производство се разглежда на основание § 153 от ПЗР на ЗИДГПК (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

То е образувано по молба на "Банка ДСК" ЕАД (бивша ДСК), с искане да се отмени по реда на надзора решението от 22.01.1998 г. по гр. д. № 253/97 г. на В. окръжен съд и оставеното в него в сила решение от 6.08.1997 г. по гр. д. № 1060/96 г. на В. районен съд.

В молбата за преглед се поддържа, че са допуснати нарушения по чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. Иска се отмяна на посочените решения като неправилни.

Според молителя, неправилен и несъстоятелен е изводът на районния съд, че вписването на законната ипотека е едностранна сделка, която поражда права и задължения за страните, поради което е допустим искът за обявяване на нищожност с основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. И по-нататък: Законната ипотека не е сделка. По своята същност представлява обезпечение за определена сума. Вписването й се извършва на основание нормативна разпоредба. То поражда единствено гаранционни последици - да не се продава имота преди погасяване на вземането на кредитора или извършване на продажба на същия с оглед удовлетворяване на вземането му.

Община В. моли съда да остави молбата за преглед по реда на надзора, като неоснователна, без уважение.

Съдът намира, че молбата за преглед по реда на надзора е допустима, защото: тя изхожда от легитимирано лице; насочена е срещу решения, които могат да се атакуват по реда на прегледа, подадена е в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл. 226, ал. 1 ГПК ; не страда от нередовности, налагащи да се остави без движение. Ето защо, надзорният съд я разглежда по същество, извършвайки проверка на валидността, процесуалната допустимост, а с оглед пороците по чл. 207, б. "а", "б", и "г" ГПК, и на правилността на атакуваните решения. Тъй като при тази проверка не се установи те да страдат от такъв дефект, който е основание да се обявят за нищожни, да се обезсилят като процесуално недопустими или да се отменят като неправилни, молбата за преглед по реда на надзора, като неоснователна, се оставя без уважение.

С решението си от 6.08.1997 г. по гр. д. № 1060/96 г., В. районен съд признал за установено по отношение на ДСК и община В, че ипотеката по молбата на ДСК от 27.08.1992 г., вписана на 3.09.1992 г. под № 2656, том I, № 161 - 144, стр. 13, не съществува, поради нищожността й, на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 44 ЗЗД.

Съдът осъдил ДСК да заплати на община В. сумата 10 000 лв. разноски по делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК.

Решението е било обжалвано от ДСК пред В. окръжен съд, който с решението си от 22.01.1998 г. по гр. д. № 253/97 г. го оставил в сила.

На 22.06.1995 г. пред В. районен съд община В. предявява срещу ДСК иск по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че по молба на ДСК, на основание чл. 38 от Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) във вр. с чл. 3 от същия закон и чл. 166 ЗЗД , в нотариалната служба на В. районен съд е вписана законна ипотека върху право на строеж върху държавна земя по плана на гр. В., квартал 249, за строеж и довършителни работи на ГУМ, в размер на 55 % дялово участие за едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", с обща разгъната застроена площ 16 350 кв. м по градоустройствения план на гр. В.

Според ищеца, така учредената ипотека е недействителна поради противоречието й на закона, невъзможен предмет и липса на основание - чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като:
1. ДСК не била банка, а на посочено основание - чл. 38 ЗБКД, право на законна ипотека имат само банките;
2. Законна ипотека по чл. 38 ЗБКД може да се учреди само върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, а не и върху право на строеж;
3. ДСК има правна възможност да впише законна ипотека по чл. 24 ЗДСК, а не по ЗБКД ;
4. ДСК може да кредитира за жилищно строителство, но не и за строителство на магазин, какъвто е ГУМ;
5. Едноличният търговец не е в кръга на лицата, които могат да получат кредит от ДСК. Този кредит е бил получен въз основа на банков кредит от 27.03.1992 г. за довършителни строителни работи на ГУМ и за заплащане право на строеж и извършено строителство. Тъй като правото на строеж е било реализирано в груб строеж на сградата към момента на сключване на договора, то не е могло да бъде обект на ипотекиране самостоятелно, тъй като е станало неотделяемо от вече осъществения обект, за който е било учредено. На това основание - продължава ищецът - учредената ипотека е нищожна поради невъзможен предмет. Освен това, с влязло в сила решение от 11.05.1994 г. по гр. д. № 393/94 г. на В. районен съд сключеният между община В., от една страна, и "Н." ООД и едноличен търговец Б. С. Я с фирма "Х. Б. Я." - от друга страна, договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 17.04.1992 г. е развален поради неизпълнение.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна посочената вписана ипотека.
В. районен съд подчертава в решението си, че атакуваната ипотека е учредена на 3.09.1992 г. и има за предмет право на строеж и довършителни работи на ГУМ - молба на ответника, вписана под № 2656. Към 1990 г. строежът на ГУМ е приключил в груб строеж. В тази връзка първоинстанционният съд се позовава на приложените към делото актове обр. 19 за строеж от 1988 и 1990 г.

Изложените факти, според съда, обосновават извод за основателност на иска на основание порока на сделката - невъзможен предмет, тъй като правото на строеж е реализирано.

Районният съд изтъква съображения, че режимът на недействителността е приложим към атакуваната ипотека. Според съда, тя е едностранна сделка и съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират приложение и при едностранните сделки. Според съда, неоснователен е доводът на ответника за дерогирането на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД от специалната норма на чл. 170 ЗЗД . Двата текста - счита съдът - регламентират различни пороци на сделките: разпоредбата на чл. 170 ЗЗД съдържа основания за недействителност, непознати за останалите договори и едностранни сделки. Останалите изтъкнати от ищцовата страна основания "не съществуват и не могат да бъдат съобразени" - заключва съдът.

Според второинстанционният съд, правилно първоинстанционният съд е приел, че учредената и вписана ипотека по молбата на ДСК от 27.08.1992 г. върху правото на строеж и довършителните работи на ГУМ е нищожна, като учредена върху невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изтъква се, че районният съд е установил, че към момента на учредяването на ипотеката правото на строеж не съществува самостоятелно от построената въз основа на него сграда. Изтъква се, че довършителните работи са за промяна на функциите на полезната площ. Второинстанционният съд също се позовава на актовете обр. 19 от 1988 г. и 1990 г. относно завършването на обекта в груб вид. Според съда, към момента на учредяване на ипотеката не са съществували и законни основания за обезпечаване на отпуснатия кредит със законна ипотека. Последната е вписана в нарушение на разпоредбите на чл. 168 ЗЗД и чл. 38 ЗБКД . В тези разпоредби, според съда, не е допусната възможност за вписване на законна ипотека върху право на строеж. Съгласно чл. 38 ЗБКД, банките имат право на законна ипотека само върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит. Кредитът е получен за заплащане правото на строеж, извършеното строителство и довършителните работи, а не за придобиване собствеността на сграда, която да е обект на ипотека - заключва второинстанционният съд.

С договора за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 17.04.1992 г. между община В., от една страна, а от друга - едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я." и "Н." ООД, общината отстъпила право на строеж върху държавна земя по плана на гр. В., квартал 249 за строеж и довършителни работи на ГУМ, с обща разгъната за строежа площ 16 350 кв. м, при съответствие на дяловото участие 55 % за едноличния търговец и 45 % за "Н." ООД. Правото на строеж е било отстъпено срещу заплащане на сумата 2 907 684 лв. при дялово участие за едноличния търговец 1 599 226 лв. и за "Н." ООД - 1 308 458 лв. Строителите се задължили да довършат строежа в срок от 1 година от сключване на договора.

На 27.03.1992 г. между ДСК и едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я." е бил сключен договор за средносрочен банков кредит, по който кредитоподателят е ДСК (наречена "банката"), а кредитополучател е едноличният търговец. Банковият кредит е бил предоставен за довършителни строителни работи на ГУМ и за заплащане право на строеж и извършено строителство. Банковият кредит е в размер на 37 000 000 лв., а срокът му за ползване е 12 месеца, с краен срок на издължаване 27.03.1995 г.

По искане на ДСК, на 3.09.1992 г. е била вписана за обезпечение на посочения кредит законна ипотека върху правото на строеж и довършителните работи на ГУМ в размер на 55 % дялово участие за едноличния търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", с обща разгъната застроена площ 16 350 кв. м.

С решение от 11.05.1994 г. по гр. д. № 393/94 г. по иск, предявен от община В. срещу "Н." ООД, гр. В и едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", гр. С., В. районен съд развалил сключения договор от 17.04.1992 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя.
Член 168 ЗЗД допуска да се учредява законна ипотека в два случая. ЗБКД също предвиждаше учредяване на законна ипотека. Така, съгласно чл. 38 ЗБКД, върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.

На въпроса - какво може да се ипотекира, следва да се отговори: само недвижими имоти могат да бъдат ипотекирани. Оттук следва, че може да се ипотекира постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда земя. Несъмнено постройката при учредена суперфиция е вещ, отделена от земята и имаща самостоятелно съществуване. Следва да се приеме, че може да се ипотекира и суперфициарно право, т. е. правото да се построи сграда върху чуждо място.

В случая, обаче, правото на строеж е било прехвърлено, след като сградата е завършена. Така че правото на строеж не може да се отдели от правото на собственост върху постройката и от правото да се държи тя върху чужд терен. Този, който е построил сграда въз основа на право на строеж, не може да прехвърли това право и да запази собствеността на постройката и обратното - да запази правото на строеж и да прехвърли постройката. Да се притежава постройка в отделна собственост върху чуждо място - това е един от елементите на правото на строеж. Застроителният режим в случая е изчерпан. Тъй наречените "довършителни работи" не са свързани с построяването на допълнителни самостоятелни обекти (като елементи от цялостното застрояване) и оттук с учредяване на право на строеж, а - както бе посочено - "за повишаване на полезната площ, т. е. за промяна на функциите на отделните площи". Така че при създадена постройка не може да се прехвърли правото на строеж, въз основа на което тя е създадена, тъй като това право вече е реализирано. То не е самостоятелен обект на прехвърляне. Другояче стоят нещата, ако правото на строеж бе ипотекирано преди изграждането на сградата - да речем в хода на строителството. Тогава несъмнено ипотеката се простира по право и върху постройката.

Оказва се, че ипотеката е била учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма. Конкретизираните довършителни работи не влизат в кръга на имотите, които могат да се ипотекират. Следователно ипотеката е недействителна, защото е учредена от несобственик (срв. чл. 170 ЗЗД). За липса на предмет бихме могли да говорим, ако този, който е построил сградата по силата на учреденото му право на строеж, бе ипотекирал само правото на строеж. Когато правото на строеж е реализирано, то се е трансформирало в право на собственост върху постройката и в право да се държи тази постройка върху парцела.

Така че крайният извод на съдилищата за недействителност на законната ипотека е правилен.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Ипотека на бъдеща вещ
Ново мнениеПубликувано на: 09 Апр 2011, 09:18 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Методи Марков написа:
При действието на ЗПИ е съществувала изрична забрана за учредяване на договорна ипотека върху бъдещи недвижими имоти вж. Чл. 32 ЗПИ (отм.) Така нашият законодател е заел по рестриктивна позиция в сравнения с френския Г К, където се е допускало по изключение ипотекирането на бъдещи имоти.
Забраната за ипотекиране на бъдещи имоти не е възпроизведе¬на в ЗЗД, поради което по въпроса може да се води дискусия.
Най-често на практика се задава въпросът относно допустимостта да бъде ипотекирана сграда, която още не е построена (в груб строеж). Аналогичен отговор трябва да бъде даден на въпро¬са за изграждането на други обекти и съоръжения със статут на недвижими имоти.
В литературата е преобладаващо разбирането, че не може да бъде предмет на ипотека сграда, която предстои да бъде построе¬на, но която не съществува към момента на сключването на дого¬вора за ипотеката. От друга страна, съществуват данни, че в нотариалната практика при обезпечаването на кредит за изграждането на жилищни сгради се учредяват ипотеки върху непостроените още сгради или обособени обекти в тях.
Счита се, че основният проблем произтича от невъзможността да бъде индивидуализиран напълно и точно имотът, върху който се учредява ипотеката, което води до несъвместимост с принципа за специалност на ипотеката и до опасността ипотеката да разпро¬стре действието си върху цялото имущество на длъжника. С това биха се застрашили не само правата на длъжника, но и на остана¬лите негови кредитори. Този аргумент лесно би могъл да бъде не¬глижиран, когато е налице инвестиционен (архитектурен) проект, по който е възможна индивидуализацията на имота. Но дори и в този случай трябва да се има предвид опасността при строителството проектът да бъде променен и посочените в акта индивидуали¬зиращи белези (граници) да не съвпаднат с тези, които реално ще са налице след завършване на строителството. Не би могла да се установи идентичността на имота в предварителното архитектур¬но обозначаване, което е съществувало преди окончателното за¬вършване на сградата и което може да бъде законосъобразно игно¬рирано при завършването на строежа. И все пак, когато между Вписания в ипотечния акт и построения впоследствие обект съществува пълна идентичност, ипотеката би следвало да е допустима. При преценката за действителността на ипотечното право е достатъчно да се установи наличието на две предпоставки: 1) в акта за учредяване на ипотеката да е налице пълна индивидуализация недвижимия имот, върху който тежи ипотеката; 2) след построяването на сградата да има пълно тъждество между посоче¬ли в ипотечния договор и реално възникналия и придобит от уч¬редителя недвижим имот.
Друг аргумент срещу допустимостта на ипотека върху бъдещ от е изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД имотът при сключването договора да принадлежи на лицето, което я учредява. Собствеността върху бъдещия имот още не е възникнала и по тази причина ипотеката би била нищожна, затова ще следва да се учреди наново Примерът с ипотека върху право на строеж може да се про¬тивопостави на тази теза. Когато ипотеката е учредена върху пра¬вото на строеж, с построяването на сградата в груб вид тя се раз¬простира по силата на приращението и спрямо правото на собст¬веност върху постройката.
За обосноваване допустимостта на ипотека върху непостроена сграда или обект в сграда може да се използва и фигурата на условието. В литературата се приема, че е ирелевантно договореното условие, че ипотечното право възниква, след като сградата бъде построена. Липсва изрична законова забрана за учредяване на ипотека с модалитети. Щом не е налице директно противоречие със закона, те би следвало да са допустими, освен ако чрез тях не се цели заобикалянето на императивни правни норми.
Казаното в подкрепа на разглежданата възможност може лесно да бъде отречено, при положение че се възприеме тезата за вещния характер на ипотеката. Вещните права не могат да съществуват върху бъдещи или унищожени вече вещи. Без вещ няма и вещно право, ero защо и би било немислимо да се обсъжда възможността да се учреди ипотека върху несъществуващ имот.
В заключение, трябва да се вземе предвид и друго възможно препятствие за вписването на ипотеката. С въвеждането на новата система за вписване в имотния регистър се предвижда, че всеки имот обект на кадастъра, получава идентификатор. Когато сградата не е завършена в груб вид, за нея все още не е създаден идентификатор в кадастъра и в имотния регистър и не би могло да се открие партида. Това би било техническа пречка за вписване на ипотеката, освен ако законодателят допусне изрично тона изключение.
Тези разсъждения показват нуждата от изрично уреждане на действието на ипотека върху бъдещ имот като изключение в хипо¬тезата на ипотека върху право на строеж.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов