КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 14:53

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: липса на молба-осн. за прогл. нищожност за вписване
Ново мнениеПубликувано на: 21 Мар 2011, 16:43 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 23 Дек 2010, 06:55
Мнения: 39
Решение № 30 от 22.01.2010 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 687/2009 г., 1-ви гр. с-в, докладчик председателят Стефан Данчев
чл. 86 ЗЗД
чл. 92 ЗЗД
чл. 168, ал. 2 ЗЗД
чл. 169, ал. 1 ЗЗД
чл. 170 ЗЗД
§ 8, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК
чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./
чл. 472 ГПК /отм./
чл. 465, б. "в" ГПК /отм./
чл. 576 ГПК
чл. 16, ал. 1 ПВ
В § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК се визират съществуващи към влизането в сила на този закон договори, по които има неизпълнени в срок задължения. Две са характеристиките на визираните там договори - те да са сключени и действащи към момента на влизането на закона в сила, като индиция за второто е да има неизпълнени в срок задължения по тези договори. Необходимо е тези договори да не са развалени или прекратени и да е налице облигационната връзка между страните, което предполага да съществува поне едно задължение, което да не е погасено и да произтича от договора, на което да съответства неудовлетворено право на кредитора.

Въззивно обжалване по реда на чл. 208 от ГПК /отм./.

С решение № 1150/08.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1089/2008г., Плевенски районен съд е обявил за недействително на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, във вр. с чл. 170 от ЗЗД, извършеното вписване в полза на Агенция за следприватизационен контрол - С. на законна ипотека - т. I, акт **/2007 г. върху недвижим имот, собственост на "А.-2" АД - гр. П., представляващ УПИ ХIХ, находящ се в гр. П. кв. ***, с площ от 2000 кв. м. Осъдил Агенцията за следприватизационен контрол да заплати на "А.-2" АД разноски в размер на 20 лв.

В срока по чл. 197 от ГПК /отм./ срещу решението на ПлРС е постъпила въззивна жалба от Агенция за следприватизационен контрол, като решението се обжалва изцяло, в т. ч. и в частта за разноските.

Излагат се съображения за недопустимост на постановеното решение на ПлРС, поради това, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск, като обявил за недействително самото вписване на ипотеката, вместо да се произнесе по искането за прогласяване нищожността на самата законна ипотека, както е формулирана исковата претенция. Сочи се разликата между вписването като нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК /отм./, респ. чл. 576 от ГПК /нов/, и нищожност на самата ипотека, основанията за чиято нищожност са посочени в чл. 170 от ЗЗД. При условията на евентуалност в жалбата се развиват съображения и по съществото на правния спор, като се твърди, че решението на РС-П. е неправилно. Счита се, че е налице валидна и своевременно подадена молба за учредяване на законната ипотека, както и че не е необходимо индивидуализиране на имотите, върху които се иска вписване на такава ипотека, когото това става въз основа на решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, както е в настоящия случай.

Поради това, се прави искане обжалваното решение на ПлРС да бъде обезсилено като недопустимо, а ако въззивната инстанция приеме, че то е валидно и допустимо да го отмени като неправилно и вместо това да постанови друго по съществото на спора, като отхвърли предявения от "А.- 2" АД иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от пълномощника на "А.-2" АД - гр. П. адв. М. М. В него са изложени съображения в подкрепа на допустимостта на постановеното от РС-Плевен решение, което според въззиваемата страна е съобразено със заявения от ищеца правен спор и дадената от самия него правна квалификация, която изисквала съдът да се произнесе именно по законността на вписването на ипотеката, а не на самата ипотека. Възразява се срещу становището, изразно във въззивната жалба, че е налице валидна молба за учредяване на законната ипотека, както и че не било необходимо индивидуализирането на имотите, върху които такава се учредява.

С уточняваща молба от 30.11.2009 г. в изпълнение на указанията на ПлОС за отстраняване нередовности на исковата молба "А.-2" АД сочи, че искането е да се прогласи нищожността на вписването в полза на Агенцията за следприватизационен контрол на законната ипотека поради това, че тя е вписана при липса на основанията и след изтичане на срока по § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, както и поради липса на индивидуализация на недвижимите имоти на "А.-2" АД, върху които е вписана ипотеката и поради липса на молба за вписване на законната ипотека.

Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 208 от ГПК /отм./, приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото няма спор по обстоятелствата от фактическата обстановка, така като е възприета от ПлРС. Такъв спор по фактическата обстановка не се поражда и в резултат на въззивното обжалване, като съдът приема за установени и безспорни между страните следните обстоятелства:
1. че с договор за покупко-продажба на дялове от "А. - 2" ЕООД - П., сключен между Министъра на транспорта и "А." АД - П. на 18.12.1997 г. са били приватизирани 8986 дяла, съставляващи 80 % от капитала на дружеството, както и че впоследствие с друг приватизационен договор между същите страни от 27.10.1999 г. са били продадени другите 20% дружествени дялове от "А.-2" ООД.
2. не е спорно, че наименованието на дружеството - купувач /"А." АД/ по тези приватизационни сделки впоследствие е било променено на "Виктория 2001" АД - гр. П.
3. не е спорно и това, че "В. - 2001" АД - гр. П. е било осъдено по т. д. № 133/2004г. на ПлОС да заплати на Агенция за следприватизационен контрол - С., на осн. чл. 92 от ЗЗД, сумата 114 497,51 лв. - неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 2001г. по договора от 18.12.1997 г., а така също, на осн. чл. 86 от ЗЗД, и сумата 3 786,43 лв. - мораторна лихва върху посочената по-горе главница, както и деловодни разноски. Не е спорно и това, че с решение по гр. д. № 105/2004 г. на ВТАС "В. -2001" АД е било осъдено да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол и сумата 32 042 лв. - неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на определен средносписъчен брой заети лица в дружеството през 1998 г. на осн. приватизационен договор от 18.12.1997 г., както и сумата 42 248 лв. - неустойка за неизпълнение на същото задължение, но за 2000 г., както и сумата 3 396,07 лв. - мораторна лихва върху тази неустойка, както и не е спорно, че за сумите по тези две съдебни решения Агенцията за следприватизационен контрол се е снабдила с изпълнителни листове.
4. че за тези задължения към Агенцията за следприватизационен контрол е била вписана законна ипотека - том I, акт 39/2007 г. върху недвижим имот, находящ се в гр. П., представляващ УПИ № ХIХ, кв. *** с площ от 2000 кв. м.
5. не е спорно между страните и това, че въпросният недвижим имот е собственост на "А. - 2" АД, което е приватизираното по посочените по - горе два приватизационни договора дружество - този от 18.12.1997 г. и този от 27.10.1999 г. Това обстоятелство е прието за безспорно с оглед изявленията на двете страни по делото, въпреки че от събраните по делото писмени доказателства /актове за държавна собственост № 0184/20.07.1994 г.; акт за държавна собственост № 1563/27.06.1961 г. и акт за държавна собственост № 2626 от 02.02.1971 г., както и представените нотариален акт № 164 от 24.03.1997 г., нот. акт № *** от 24.03.1997 г. и нот. акт № *** от същата дата/ да не може да се направи извод, че недвижимият имот, по отношение на който е учредена законната ипотека, е идентичен с някой от посочените в тези актове за държавна собственост или нотариални актове недвижими имоти. Изрично в с. з. пред ПлОС представителят на "А.-2" АД заявява, че имотът е собственост на приватизираното дружество.

С обжалваното решение от 08.06.2009 г. ПлРС е обявил за недействително самото вписване на законната ипотека. Този диспозитив на обжалваното решение, като се има предвид направеното изрично пред въззивната инстанция уточнение на петитума на исковата молба, с което е петитумът е приведен в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, отговаря на търсената от ищеца защита. В т. см. постановеното от ПЛРС решение е по предявения пред съда иск и не е недопустимо и не следва да бъде обезсилено. В обстоятелствената част на исковата молба се сочат пороци на самото вписване на законната ипотека, като се твърди, че конкретното вписване на законна ипотека не попада в хипотезата на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПСПК, което е основание за нищожност на правното действие вписване като вид нотариално производство - по чл. 472, във вр. с чл. 465, б. "в" от ГПК /отм./. Също такъв аргумент е и твърдението, че вписването на законната ипотека е направено след изтичане на срока по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗПСПК, което отново е основание за нищожност на самото вписване. Преценката дали дадено обстоятелство подлежи на вписване и е предвидено в закон /както сочи чл. 465, б. "в" от ГПК/ е от компетентност на съдията по вписванията и затова, когато се твърди, че съдията по вписванията не е имал право да извърши съответното вписване то действително предявеният иск е за нищожност на самото вписване като вид нотариално действие, което е опорочено - чл. 472, във вр. с чл. 465 от ГПК /отм./. В т. см. постановеното от ПЛРС решение се явява адекватно на предявения пред съда иск и не е недопустимо и не следва да бъде обезсилено. Действително, в мотивите на решението са обсъждани и въпроси, касаещи нищожност на самата законна ипотека, а не на вписването и но постановеният от съда диспозитив дава отговор точно на търсената от ищеца защита.

По същество, Плевенски окръжен съд счита, че решението на РС - Плевен е правилно.
1. по въпроса налице ли е надлежна молба за вписване на законната ипотека, съдът намира, че такава не е налице.

В § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК е предвидено, че изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол е този орган, който може да предприеме необходимите действия за учредяване на законната ипотека върху имуществото на купувача, респ. върху имуществото на приватизираното дружество. Актовете на изпълнителния комитет на Агенцията за следприватизационен контрол са решения и такова е налице в случая - протоколно решение № 400 от 01.03.2007 г. от заседание на ИК на АСК на което е решено "да бъде поискано вписването на законна ипотека в полза на Агенцията за следприватизационен контрол върху имоти собственост на "А.-2" АД за обезпечаване вземания на Държавата произтичащи от неизпълнение на сключения на 18.12.1997 г. договор за приватизационна продажба на 8986 дяла от капитала на дружеството "А.-2" ЕООД - П. /понастоящем "А.-2" АД, гр. П./ като изрично и подробно са изброени вземанията заради които се иска вписване на ипотеката. В т. 2 на решението е посочено, че следва дирекция "Правна" да предприеме необходимите действия за вписване на законна ипотека в съответната служба по вписванията. ПлОС приема, че този акт на изпълнителният комитет на Агенцията за следприватизационен контрол не е достатъчен и не e надлежният акт, който да сезира Службата по вписванията при РС-Плевен да впише законната ипотека. Изрично в чл. 168, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че вписването на законната ипотека става по молба на кредитора, а чл. 169, ал. 1 от ЗЗД посочва, че вписването на молбите за учредяване на законна ипотека става чрез подреждането им в особена ипотечна книга. В същия смисъл следва да се разбира и чл. 16, ал. 1 от Правилника за вписванията, който сочи, че законната ипотека се вписва по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра. В случая, такава молба, изходяща от кредитора - Агенцията за следприватизационен контрол и адресирана до Службата по вписванията с изрично искане за вписване на ипотека не е налице и по тази причина съдията по вписванията не е бил надлежно сезиран да впише законна ипотека. Това е основание за нищожност на самото вписване като вид нотариално действие.
2. По въпроса за това дали молбата за вписване на законна ипотека е подадена в срока по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК.

След като съдът приема, че не е налице изрична молба за вписване на законната ипотека, то е безпредметно да се изследва въпросът дали тя е подадена в срок. Само за яснота, обаче следва да се отбележи, че документите, въз основа на които е извършено вписването на законната ипотека, са постъпили в законовия срок по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК. ПлРС е изискал от Служба по вписванията -Плевен документите въз основа на които е вписана процесната законна ипотека и те са вложени на л. 62 - 72 вкл. от делото на РС-Плевен, във вида на копия, заверени от самата Служба по вписванията. Както се вижда от пощенския плик, с който тези документи са били изпратени и получени в службата по вписванията, той е подаден по пощата на 02.III.2007г. Тази дата на пощенското клеймо логично се свързва с посочената в протоколното решение на Изпълнителния комитет на Агенцията за следприватизационен контрол дата - 01.03.2007 г., т. е. то е взето един ден преди изпращането му с посочения по-горе пощенски плик. Според § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК /в редакцията му, действаща към момента на изпращане на посочената пощенска пратка от Агенцията за следприватизационен контрол/ обезпечението по ал. I, т. е законната ипотека, се налага в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Обсъжданият закон е обнародван в бр. 72 от 01.09.2006г. на Държавен вестник и съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и чл. 41 от ЗНА влиза в сила три дни след обнародването му, т. е. в случая това е станало на 04.09.2006 г. Шестмесечният срок по § 8, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК в такъв случай изтича на 04.03.2007г, изчислен съобразно чл. 33, ал. 1 от ГПК /отм./. Следователно, документите, които са били изпратени от Агенцията за следприватизационен контрол по пощата на 02.03.2007 г., са подадени в този шестмесечен срок от влизане на закона в сила. Това обаче не отстранява основният порок на извършеното вписване - липсата на надлежна молба, която да постави началото на производството по вписване на ипотеката.
3. проблемът с индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е вписана законната ипотека, е част от по-общия въпрос за липсата на надлежна молба с необходимите реквизити. Както се вижда от решение № 400/01.03.2007 г. на ИК на АСК въз основа на което съдията по вписванията е вписал законната ипотека, в него не са посочени конкретно и с индивидуализиращи ги данни имотите на "А.-2" АД, върху които е взето решение да се поиска вписване на законна ипотека, а се сочи само, че следва да се поиска вписване на законна ипотека върху имоти, собственост на "А.- 2" АД. В нито един от приложените към това решение на ИК на АСК документи за собствеността на "А.-2" АД върху недвижими имоти не се установява имот с такива характеристики, като този, за който е вписана законната ипотека - УПИ № ХIХ кв. ***, с площ от 2000 кв. м., видно от удостоверението издадено от съдия по вписванията /на л. 15 от делото на РС- Плевен/. Дори да беше налице идентичност на имота върху който е вписана законната ипотека и някой от имотите, за които са били представени в Службата по вписванията документи за собствеността на "А.-2" АД върху тях, това не отстранява порока на молбата - липсата на изразена воля от кредитора за вписване незаконна ипотека върху точно определен недвижим имот.
Чл. 168, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД предвижда като задължителен реквизит на молбата за вписване на законната ипотека да бъде посочен имотът, върху който се учредява ипотеката. Това изискване на закона в случая не е било спазено, тъй като първо не е налице молба за вписване на законна ипотека върху определен недвижим имот, и второ, дори в решението на Изпълнителния комитет на Агенцията за следприватизационен контрол не е посочен конкретен имот, върху който ще се иска вписване на законна ипотека, а се говори общо за имоти, собственост на "А. - 2" АД. - П. За разлика от вписването на възбрана върху недвижими имоти, където може да се вписва обща възбрана върху имущество на даден длъжник /без индивидуализация на обектите/, то при ипотеката е необходимо винаги имотът да е конкретно посочен и определен. Неспазването на това условие според съда също така води до нищожност на вписването на законната ипотека-съдията по вписванията не е бил сезиран с конкретно искане за вписване на законна ипотека върху определен недвижим имот и не е следвало да извършва вписване върху произволно определен имот. Остава напълно неясно как съдията по вписванията е приел, че ипотеката следва да се впише именно върху имот, представляващ УПИ ХIХ, находящ се в гр. П., кв. ***, с площ от 2000 кв. м. Това опорочаване на вписването в случая води до опорочаване на самата законна ипотека, тъй като от него произтича неизвестност за тъждеството на имота - хипотезата на чл. 170 ЗЗД. Тъй като в решението на ИК на АСК не е посочен конкретният имот, а се говори общо за имоти собственост на "А.-2" АД, то поначало става невъзможно да се изследва въпроса за тъждеството на имота, върху който е вписана законната ипотека; не може да се установи дали е налице разлика между посочения в молбата за вписване на ипотека имот и този върху който е вписана такава ипотека, в какъвто смисъл следва да се разбира понятието "неизвестност за тъждеството на имота". Това е така, защото няма какво да се сравнява - липсва характеризиране на имота в молба за вписване на ипотеката, което да се сравни с характеристиката на имота в самата вписана законна ипотека. Последният въпрос обаче е свързан с основание за нищожност на самата ипотека по чл. 170 от ЗЗД. Съдът го засяга само доколкото той е свързан с порока на вписването, а не изследва наличието или липсата на тъждество на имота.
4. Най-същественото оплакване на ищеца за нищожност на вписването на законната ипотека е, че съдията по вписванията не е имал право да го извърши тъй като не са били налице условията на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК. Счита, се че приватизационният договор, на който се е позовала Агенцията за следприватизационен контрол, не е бил заварен към момента на влизане в сила на закона, тъй като всички задължения по този договор са били предвидени за изпълнение за срок от три години след сключването му - т. е. до 2000г. и че след 2000 г. споровете между страните по договора вече са съдебни и са приключили с влезли в сила решения.

В § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК се визират съществуващи към влизането в сила на този закон договори по които има неизпълнени в срок задължения. Две са следователно характеристиките на визираните там договори - те да са сключени и действащи към момента на влизането на закона в сила, като индиция за второто е да има неизпълнени в срок задължения по тези договори. При това според съда не се има предвид да не е изтекъл предвиденият в самия договор срок за изпълнение на тези договорни задължения, а и задължения, по отношение на които длъжникът е изпаднал в забава и продължава да не ги изпълнява към момента на влизане в сила на закона. Необходимо е следователно тези договори да не са развалени или прекратени и да е налице облигационната връзка между страните, което предполага да съществува поне едно задължение, което да не е погасено и да произтича от договора, на което да съответства неудовлетворено право на кредитора. В случая няма спор, че основното задължение на купувача по приватизационния договор - за плащане на цената на закупените дялове е било изпълнено към 15.01.2001 г. - това се вижда от Договора за изменение на договорите за приватизационна продажба на дялове от "А.-2" ООД - П. от 24.04.2001 г. в § 1 и § 4 от който е посочено изрично, че считано от 15.01.2001 г. купувачът няма задължения по цената на закупените дялове.

Съществуват обаче други задължения по приватизационния договор от 18.12.1997 г., които очевидно не са били изпълнени от купувача в срок, каквото е втората характеристика на заварените приватизационни договори по смисъла на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК и това се вижда от влезлите в сила съдебни решения и издадените въз основа на тях изпълнителни листове в полза на Агенцията за следприватизационен контрол и от обстоятелството, че и към момента на разглеждане на делото пред ПЛРС е налице изп. дело № 427-152/2006 г. на Държавен съдебен изпълнител, образувано за събиране задълженията на "В. - 2001" АД /в ликвидация/, както и изп. дело № 427-47 на държавен съдебен изпълнител за събиране също така на задължения на това дружество. Всички тези задължения, установени с влезли в сила решения произтичат именно от приватизационния договор от 18.12.1997 г., т. е. касае се за неизпълнени от длъжника облигационни задължения и този техен характер не се промяна от обстоятелството, че за тях има влезли в сила съдебни решения. Поради това, съдът счита, че приватизационният договор от 18.12.1997 г. попада в хипотезата на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК, тъй като по него има неизпълнени задължения на купувача за заплащане на неустойка, дължима поради неизпълнение в срок на други облигационни задължения - по инвестиционната програма и по програмата за поддържане на определена трудова заетост. Задължението за плащане на неустойка също така има договорен характер - то произтича именно от клаузите на действащия между страните приватизационен договор, а съдебното решение само го установява и снабдява с възможност за принудително събиране. Впрочем, в изменението на § 8, ал. 1 /бр. 65/2008 г./ вече не се говори за заварени приватизационни договори, а само за приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, като по този начин се отстранява двусмислието, внесено от понятието "заварени приватизационни договори ".

Наличието обаче на посочените по-горе пороци, касаещи самото вписване на законната ипотека - липсата на надлежна молба от кредитора, съдържаща описание на имота върху който се иска вписването на ипотеката, което съставлява и изначална пречка за изследване въпроса за тъждеството на имота са достатъчни основания за прогласяване нищожността на вписването на законната ипотека. Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира, че обжалваното решение на ПлРС следва да остане в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 208, ал. 1 от ГПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила обжалваното решение № 1150/08.06.2009 г. постановено по гр. д. № 1089/2008 г. на ПлРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.



Забележка: Решението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 748 от 10.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 425/2010 г.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов