КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1295
гр. Пловдив, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Стефка Михова
Членове: Н. Стоянов
Иван Йорданов
като разгледа докладваното от Н. Стоянов Въззивно частно гражданско дело
№ 20265300501030 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2 и сл. във връзка с чл.577 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Лайт комерс“ ООД, ЕИК 115107906,
със седалище и адрес на управление град Пловдив, район Северен, ул. Полет №1, чрез
адвокат Л., против Определение №12 от 15.04.2026 г. на съдия по вписванията при РС
Пловдив, с което е отказано да се извърши частично заличаване на възбрана, вписана
в СВ град Пловдив под акт №31, том 5 от 26.06.2019 г., вх. рег. № 18418/28.06.2019 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията
при РС Пловдив за извършване на необходимите действия по заличаване на
възбраната.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх. № 850/16.01.2026 г., подадено от „Лайт комерс“ ООД чрез
управителя *** е поискано заличаване на възбрана, вписана в СВ град Пловдив - акт
№31, том 5 от 28.06.2019 г., вх. рег. № 18418/28.06.2019 г., с кредитор „Медина Мед“
ООД, ЕИК 123737210. В молбата е посочено, че молителят е закупил от публична
продан по изпълнително дело №20188230400712 на ЧСИ М. К., рег. №823, с район на
действие – района на ОС Пловдив, поземлен имот с идентификатор 06505.43.27.
Постановлението за възлагане е вписано в Агенцията по вписванията, СВ Пловдив с
акт №17, том 62, вх.рег. №21930 от 02.09.2020 г. Иска на основание чл.31, ал.2 ПВ да
се заличи посочената възбрана. За да откаже исканото вписване (като общо понятие,
в частност заличаване), съдията по вписванията е посочил, че след като вписването на
възбраната е станало по искане на ЧСИ, то заличаването й, съответно – частичното й
заличаване също следва да се извърши след постъпило в СВ писмено нареждане на
ЧСИ. Позовал се е и на т.3 от ТР №1/10.07.2018 г. по тълк.д. №1/2015 г. на ВКС,
ОСГТК.
Съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, подадена от лице, което е инициирало
охранителното производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с
оглед разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на
които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени
вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона.
Проверката, която извършва съдията по вписванията, следва да е в предметния
обхват на т.6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д. №7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Изрично е
отбелязано, че същият проверява единствено дали представеният акт подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
Правилника за вписванията съдържание, без да проверява материално правните
предпоставки на акта, освен ако това изрично не е предвидено в закон. Действително,
според чл.31 от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е
представена гаранцията или обезпечението. Този текст обаче е в противоречие със
закона – чл.433, ал.4 от ГПК в сега действащата редакция, както и с константната
практиката на ВКС, постановена след изменение на тази норма. Според изложеното в
определение №60161/17.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. №3678/2021 г. на ВКС, II
г.о., новото законодателно решение на чл. 433, ал. 4 ГПК запазва действието на
възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се
запазва поредността на вписванията и съответно - противопоставимостта на правата,
произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в
съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451 ГПК, чл. 452
ГПК, чл. 453 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК, предл. 2, а именно да се запази възбраненият
имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до
изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е
постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената
или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на
тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК
запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е
изпълнила функциите си. В случай че настъпят нови факти /прогласяване на
недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо
придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи
защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова
възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр.
предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в
случай че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/. Купувачът на
публичната продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху
придобития от него имот, което съгласно цитираната разпоредба ще има действие за в
бъдеще, независимо от това, дали в изпълнителното производство са останали
неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение
върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на
длъжника и независимо дали възбраните, чието заличаване се иска, са наложени от
публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК предвижда
заличаването им и в други (освен изрично уредените) случаи, предвидени в закон, а
реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху
продадения имот възбрани. Непредприемането на действия от страна на Министерство
на правосъдието да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация не може да
обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните. В същата насока е и
цитираната в акта съдебна практика (определение №81/12.05.2020 г., постановено по
ч.гр.д. №632/2020 г. на ВКС, I г.о., определение №161/05.10.2020 г., постановено по
ч.гр.д. №1507/2020 г. на ВКС, II г.о.), както и цитираната в частната жалба от
жалбоподателя.
С постановление за възлагане от 09.07.2020 г., влязло в сила на 22.08.2020 г.,
издадено по изпълнително дело №20188230400712 на ЧСИ М. К., рег. №823, с район
на действие – района на ОС Пловдив , поземлен имот с идентификатор 06505.43.27 е
възложен на „Лайт комерс“ ООД, който има право да поиска заличаване на вписването
на наложената по това изпълнително дело възбрана досежно посочения недвижим
имот.
Ето защо обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се
отмени, като се разпореди заличаване на възбраната.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно
решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето определение не може да
бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №12 от 15.04.2026 г. на съдия по вписванията при
Службата по вписванията –Пловдив при Районен съд –Пловдив по заявление с вх.
№850/16.01.2026 г., подадено от „Лайт комерс“ ООД, ЕИК 115107906, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, район Северен, ул. Полет №1, с което е отказано
частично заличаване на възбрана, вписана в СВ град Пловдив под акт №31, том 5 от
28.06.2019 г., вх. рег. № 18418/28.06.2019 г. по описа на СВ град Пловдив.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото със
заявление вх. № 850/16.01.2026 г. действие по частично заличаване на възбрана
досежно посочения в заявлението недвижим имот.
Определението е окончателно.