КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 16:51

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: жалба на юробанк
Ново мнениеПубликувано на: 06 Апр 2017, 11:06 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 154

гр.Пловдив, 19. 01. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Весела Петрова

Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 3007/2016 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл. 577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България” АД, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Г.П.С., против Определение № 5 /03.11.2016г. на СВ – Карлово, постановено по пр. с вх.№ 4347/03.11.2016г., с което е отказано нотариално действие вписване на удостоверения – с № 20160630101343/30.06.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г. на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора от „Алфа Банк –Клон България” на „Юробанк България” АД, в качеството на правоприемник, съответно по партида на имота и по партида на длъжника към 14 бр. договорни/законни ипотеки, подробно индвидуализирани в Молбата за вписвания с вх.№ 4278/29.09.2016г. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови извършването на вписванията на удостоверенията.
ПОС прие за установено следното:
Пред СВ – Карлово е подадена Молба с вх.№ 4347/03.11.2016г. от „Юробанк България” АД, с която се посочва, че във връзка с Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен между „Алфа Банк –Клон България” и „Юробанк България” АД, се прави искане за вписване на удостоверения – с № 20160630101343/30.06.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г. на Агенцията по вписванията промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора от „Алфа Банк –Клон България” на „Юробанк България” АД, в качеството на правоприемник, съответно по партида на имота и по партида на длъжника към 14 бр. договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани от т.1 до т.14 /вкл./.
Към Молбата се прилагат цитираните 2 бр. удостоверения – с № 20160630101343/30.06.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г., Договор от 29.02.2016г. за прехвърляне на Търговско предприятие, Извлечение от Баланс на „Алфа Банк –Клон България” за ДМА на търговското предприятие от 29.02.2016г., копия от описаните процесни 29 бр. ипотеки.
За да откаже вписването, СВ при РС – Карлово излага основни съображения, че издадените удостоверения не са от кръга актове, подлежащи на вписване. Позовава се на нормите на чл.2 и на глава ІV - чл.17- 22 от Правилника за вписванията. В тази връзка, налага изводът, че промяната на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. Посочва, че единствено при прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, по чл.99 от ЗЗД може да бъде отбелязано по ипотеката, като актът, който се отбелязва отново е договорът за цесия, отговарящ на изискванията на чл.17 от ПВ. Изтъква също така, че всяко вписване и отбелязване представлява отделно производство, за което е необходимо да бъдат представени - молба, с която да бъде сезиран СВ, акт, който да бъде подреден в актовите книги, което съгл. чл.9 е част от фактическия състав на вписването. По преписката дружеството е поискало вписване само с една молба на два акта /двете процесни удостоверения/.
С частната жалба на „Юробанк България” АД, се възразява, че по силата на Договора за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен между „Алфа Банк –Клон България” и „Юробанк България” АД продавачът прехвърля целия Бизнес, който развива в България чрез своя български клон , чрез сделка, която включва освен другото, и продажбата на съвкупността от активи задължения и фактически отношения, свързани попадащи в неговото Търговско предприятие, както е дефинирано в член 15 от българския Търговски закон /буква „в” от Преамбюла” на Договора/, в което безспорно се включват и договори за кредит/вземания, обезпечени с учредена и вписана ипотека. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че липсва изрична законова процедура за промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърляното предприятие /за разлика от правата по особени залози, където това е уредено/. Позовава се на съдебна практика по ТР № 7/25.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 7/2012г., където в т.6 и т.3 се съдържат изводи, които при прилагане на правилата на тълкуване, по аналогия, следва да намерят приложение и в конкретния случай на сделка с търговско предприятие. По- специално дружеството има предвид обстоятелството, че в т.3, отнасяща се до правилата за преобразуване на търговски дружества, изрично се възприема, че Удостоверението за вписване на преобразуването в ТР следва да се впише по реда на чл.263и, ал.6 от ТЗ и в Имотен регистър, като се приложи чл. б ”и” /понастоящем б.”л”/ от Правилника за вписванията, таксата да бъде определена по реда на чл.2 от Тарифата за таксите, събирани от Агенцията по вписванията. Затова, намира, че по аналогия тези правила могат да се приложат и в случая на чл.16 от ТЗ, където в резултат на сделка е прехвърлено цялото търговско предприятие, включително и правоприемството в ипотечните права.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.2 от Правилника за вписванията предвижда, че се допуска вписване, отбелязване и заличаване само в случаите, които са предвидени изрично в законите, тоест обхватът на обстоятелствата за вписване е строго определен. Затова, в противоречие на тази императивна норма би било разпореждането на СВ за вписване на акт, който не подлежи на вписване по силата на закон. По отношение на сключените договори за прехвърляне на предприятия по чл.15 от ТЗ, то същите, няма спор - вписват се в службата по вписванията, когато с тях се прехвърля недвижим имот или вещно право. В конкретния случай, обаче искането на молителя касае друго- вписване на промяна на кредитора по партидите на имотите и на съответния длъжник чрез представени удостоверения с № 20160630101343/30.06.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г. Според въззивната инстанция, не може да се възприеме прилагането по аналогия на изразената съдебна практика в ТР № 7/25.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 7/2012г. в частта за т.3 - за допускане на вписване на удостоверение по чл.263в ал.1 и чл.263г. ал.1 от Търговски закон, защото тези хипотези се отнасят до различни правни действия по преобразуване на дружество чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне. От друга страна, разпоредбата на чл.171 от ЗЗД също регламентира вписване на последващи факти относно вземането, но ги изброява изчерпателно и сред тях не е исканото от молителя. Нормата на чл.171 от ЗЗД като съдържание на обстоятелствата е пренесена и въведена и в диспозицията на чл.17 от Правилника за вписванията. При тази данни, след като липсва изрична законова основа за вписвания на промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърляното предприятие, то тогава няма и как да се допуснат вписванията по партида на имота и по партида на длъжника само по аналогия с вписванията на удостоверенията по чл.262в и чл.263г от ТЗ, както счита жалбоподателят, че е възможно на практика да се осъществи.
Съдът намира също, че е основателен и довода за отказ, изразен от СВ, затова, че само с една молба са представени за вписване 2 бр. актове. Тази нередовност съставлява самостоятелна процесуална пречка за извършване на вписване на осн. чл.9 от ПВ.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В тази насока по аналогичен отказ за вписване на 2 бр. удостоверения вече е налице и произнасяне с Определение № 2717/30.11.2016г. по ч.гр.д.№ 2592/2016г. на ПОС – V възз.гр.с. – невлязло в сила поради подадена от „Юробанк България” АД частна касационна жалба с вх.№ 38200/23.12.2016г. /видно от приложената Служебна справка от деловодната система на Окръжен съд –Пловдив/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение № 5 /03.11.2016г. на СВ – Карлово, постановено по пр. с вх.№ 5 /03.11.2016г. на СВ – Карлово, с което е отказано действие по вписване на удостоверения – с № 20160630101343/30.06.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г., издадени от Агенцията по вписванията.


Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.


Председател :

Членове :


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов