ОПРЕДЕЛЕНИЕ No 1193 гр. Пловдив, 10.05.2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: Председател: Величка П. Белева Членове: Надежда Н. Дзивкова Рашкова Виделина Ст. Куршумова Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело No 20225300501256 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.577 от ГПК. Постъпила е жалба с вх.No 11941 /05.05.2022г. от нотариус С.И.Й. против Определение отказ No241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при РС, Пловдив, постановено по молба вх.No 13195/21.04.2022г. на жалбоподателя, с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имотNo 113, т.II, н.д.313 от 2022г.. Жалбоподателят излага съображения, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че сочената в мотивите на обжалвания акт декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК е нотариално заверена от чуждестранен нотариус и има апостил, което удостоверение по правилата на КМЧП и Хагската конвенция за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични документи от 1961г. е достатъчно за да се приеме за редовен документът от външна страна. Позовава се на чл.2 от Конвенцията, съгласно който наличието на апостил задължава всички органи в съответната държава да приемат, че съответната нотариална заверка е извършена надлежно и че тя удовлетворява изискванията за аналогична заверка и по българския процесуален ред. Претендира се отмяна на обжалваното определение и задължаване на съдията по вписвания да извърши исканото вписване. Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и е допустима. С Определение отказ No241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при РС, Пловдив, постановено по молба вх.No 13195/21.04.2022г. на жалбоподателя, с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имотNo 113, т.II, н.д.313 от 2022г.. Изложени са съображения, че една от представените декларации на продавачите по чл.264 от ДОПК, макар и да има щемпел на нотариус в щата Джорджия, САЩ, не съставлява заверка на подпис съобразно българското право, т.к. удостоверява единствено, че е представен екземпляр от декларацията на нотариуса за заверка. Липсвало и удостоверително изявление за извършените от нотариуса или пред него действия. Освен това представеното удостоверение апостил не е поставено върху самия документ, поради което и не може да се установи за кой документ се отнася. Съдът намира, че изложените доводи в обжалвания акт са неправилни. Към молбата за вписване е представено заверено от нотариуса копие на Декларация по чл.264 от ДОПК на една от продавачките – Л.Г.В., заверена от нотариус на щата Джорджия , САЩ, с апостил и превод на апостила от заклет преводач. Съгл. чл.2 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Хагската конвенция от 1961г./ всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. А съгл. чл.3 единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Това удостоверяване следва да е извършено върху самият документ. Предвид тази нормативна уредба, която е от по-висок ранг от вътрешното право, при наличие на нотариална заверка в друга държава – страна по Конвенцията, и заверка „ APOSTILLE“, следва да се приеме, че извършената заверка има същото действие , каквото има и заверката по българските процесуални закони. Не е необходимо да е налице съответствие в процедурите по нотариално удостоверяване в двете държави, за да се признае от едната страна действието на извършеното във втората от тях удостоверяване. В този смисъл не е необходимо изрично записване дали се заверява подпис, съдържание и т.н., от страна на нотариуса в чуждата държава, за да се приеме за надлежно извършена тази заверка според българските закони. По отношение доводът, че заверката „ APOSTILLE“ не е положена върху самия документ следва да се отбележи, че представените документи не са оригинали, а заверени от нотариуса копия, поради което и такъв извод не може да бъде направен въз основа на тези копия. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалвания отказ е неправилен и следва да бъде отменен и на съдията по вписванията указано да извърши исканото вписване. По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение отказ No241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при РС, Пловдив, постановено по молба вх.No 13195/21.04.2022г. на нотариус С.Й. с рег. No131, с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имотNo 113, т.II, н.д.313 от 2022г.. УКАЗВА на съдията по вписвания да извърши исканото вписване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________
_________________ Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.
|