КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1314
гр. Пловдив, 15.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно
гражданско дело № 20265300500723 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.577, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С., ЕГН: **********, чрез
адвокат Б., против Определение № 112/12.03.2026 г. на съдията по
вписванията към Службата по вписванията при Районен съд – Пловдив, с
което е постановен отказ да разпореди вписване на искова молба с вх.№
132682 от 29.12.2025 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното определение, постановяването му при
частичен и непълен анализ на представените доказателства, както и за
допуснати процесуални нарушения на закона. Намират се за правилни
констатациите на съдията по вписванията, че не е внесена държавната такса за
иска, което се обосновава с липсата на дадени указания от районния съд за
внасянето на държавна такса. Поддържа се, че са отстранени указаните
нередовности на исковата молба. Счита се, че не е налице пречка за вписване
на исковата молба поради възможността за заплащането на държавната такса
преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Посочва се, че за
целта ще се представи данъчна оценка за имот за определянето на
материалния интерес. На следващо място се поддържа, че е отстранена
неревността на исковата молба по отношение на ответника с допълнителна
молба по делото. Възразява се, че съдията по вписванията е допуснал
процесуално нарушение като не е разгледал и не е ценил представените и
приети писмени доказателства в тяхната цялост, а е разгледал същите
поотделно и абстрактно, с което се обосновават оплакванията за частичен и
неправилен анализ на събраните доказателства. Искането към съда е отмени
обжалваното определение и да постанови друго, с което да бъде определен
срок за внасянето на държавната такса и посочване на размер на материалния
интерес, при изпълнението на които да се постанови вписване на исковата
молба. Прилага молби от 15.01.2026 г. и 29.01.2026 г., копие от удостоверение
за данъчна оценка.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред съдията по вписванията е образувано по заявление
с вх.рег.№ 7399/12.03.2026 г. на жалбоподателя за вписване на искова молба с
вх.№ 132682/29.12.2025г. на ПдРС, с която Н. С. С., ЕГН: **********, чрез
адвокат Б., е предявила положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗС.
Представени са два преписа от исковата молба, ведно със съдебно
удостоверение изх.№ 8872/06.03.2026 г. на ПдРС. Съдебното удостоверение е
издадено на Н. С. С. като ищец по гр.д.№ 17369/2025 г., ПдРС, XXIII гр.с. за
удостоверяване на обстоятелството, че гр.дело е образувано въз основа на
исковата молба с вх.№ 132682/29.12.2025г. на ПдРС.
За да откаже исканото вписване, съдията по вписванията е приел, че
молителят не е представил документ за заплащането на дължимата държавна
такса за образуване на гр.дело, поради което не е изпълнено изискването на
чл.12, ал.1 ПВ. На следващо място съдията по вписванията е констатирал, че
представената за вписване искова молба не съдържа имената на ответника,
поради което не отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК във връзка с
чл.4, б.“а“ от ПВ.
Настоящият съдебен състав на ПдОС намира отказа за вписване на
исковата молба за правилен.
Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а,
ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ) и задължителните разяснения в т. 6 от
Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., по описа на
ОСГТК на ВКС, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване според
нормативната уредба, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание.
По отношение вписването на исковите молби е разяснено в т.6 от
посоченото ТР, че съдията по вписванията може да откаже вписване на искови
молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не отговарят
на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 ПВ
вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за
отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в
съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за
извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен
да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1
изр. 2ПВ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил
вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията
по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
От приложените писмени доказателства се установява, че представената
искова молба подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл. 11, б. "в" във
връзка с чл. 4, б. „з“ ПВ. За да се извърши вписването, съгласно предвидено в
чл. 12 ПВ, се изисква представянето на исковата молба, отправена до съда, по
която е събрана държавната такса за образуваното производство, препис или
препис извлечение на молбата. Исковата молба трябва да отговаря на
изискванията на чл. 6 ПВ, като проверката за това е в правомощията на
съдията по вписванията.
В разглеждания случай съдията по вписванията е констатирал липсата на
събрана държавна такса за образуване на исковото производство , както и на
посочен ответник в исковата молба, с което е обосновал отказа си за вписване.
По делото е безспорна липсата на внесена държавна такса за исковото
производство, което не се оспорва от жалбоподателя. Следователно е налице
неизпълнение на изискването в чл.12 ПВ за представяне на искова молба, по
която е събрана държавната такса, поради което правилно е било отказано
вписването.
Изложените от жалбоподателя доводи за липсата на указания от съда за
внасянето на държавната такса, не обосновават различен извод. По делото не
се установява исковата молба да е била приета за редовна от съда,
респективно и като такава да е било разпоредено вписването й. Наличието на
това разпореждане предполага, че съдът е извършил проверка за редовност на
исковата молба, включително и на изискването за внасяне на държавна такса
по нея – в случая доказателства за това не са представени по делото.
Неоснователно се настоява, че липсата на събрана държавна такса не е
пречка за извършване на вписването. Съдията по вписванията може да
разпореди вписване на искова молба само ако пред него са представени
доказателства, че е внесена държавната такса за исковото производство –
съгласно чл. 12, ал. 1 ПВ.
С частната жалба се представя удостоверение за данъчна оценка за
имота, въз основа на което се настоява да бъде определен материалния
интерес и държавната такса, след внасянето на която да се постанови
вписването. Искането е неоснователно, доколкото е извън правомощията на
съда по настоящото дело. Следват да се имат предвид задължителните
разяснения в т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/12 г. на ОСГТК на
ВКС, според които ако съдията по вписванията констатира, че не са изпълнени
изискванията за вписване на представения за вписване акт, вписването следва
да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в
рамките на производството по вписване чрез даване на указания.
Следователно молбата за вписване следва да е редовна към момента на
заявеното вписването, доколкото съдията по вписванията е длъжен, съгл. чл. 9
ПВ, да извърши незабавно вписване и същият не може да дава указания за
отстраняване нередовностите на молбата за вписване, а следва да постанови
отказ. Това разрешение важи и в настоящото производство, тъй като в случая
съдът извършва същата проверка, дължима и от съдията по вписванията,
поради което в това производство не може да се отстраняват нередовностите
на молбата за вписване.
На следващо място, по делото безспорно се установява, че в
представените екземпляри за вписване на исковата молба липсва посочен
ответник по иска. Налице е и неизпълнение на изискването в разпоредбата на
4
чл. 6, ал. 1, буква „а“ ПВ, според която подлежащите на вписване актове
трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно
отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния
граждански номер на страните, в частност на ищеца и на ответника.
Изискването е императивно и ако същото не е спазено, следва да се приеме, че
не са налице предпоставките за вписване.
В разглеждания случай безспорно изискването на чл. 6, ал. 1, буква „а“
ПВ не е било спазено, поради което съдията по вписванията правилно е
отказал вписването на исковата молба. Обстоятелството, че нередовността на
исковата молба е била отстранена впоследствие, за което се представят
молбите от 15.01.2026 г. и 29.01.2026 г ., е ирелевантно. След като съдията по
вписванията е сезиран с нередовна искова молба, както е в случая,
неотговаряща на нормативните изисквания, последният не би могъл да
приложи правилата, предвидени в ГПК за отстраняване на нередовностите,
отнасящи се до исковото производство. За съдията по вписванията важат
разпоредбите в Правилника за вписванията, а в ч л . 9 ПВ е предвидено
незабавно вписване на акта, в рамките на работния ден. Посоченото изискване
з а незабавно вписване на акта, не предполага никаква възможност за
прилагане на предвиденото в исковото производство в хипотезата на чл. 129 от
ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/12
г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, доколкото пред съдията по
вписванията е била представена за вписване искова молба, която не е
отговаряла на изискванията на чл. 6, ал. 1, буква „а“ ПВ, правилно е отказано
нейното вписване.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 112/12.03.2026 г. на съдията по
вписванията към Службата по вписванията при Районен съд – Пловдив, с
което е постановен отказ да разпореди вписване на искова молба с вх.№
132682 от 29.12.2025 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, подадена от Н.
С. С., ЕГН: **********, чрез адвокат Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл.274, ал.3 от ГПК в 1- седмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.