КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1437
гр. Пловдив, 01.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско
дело № 20265300501163 по описа за 2026 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 342/11.05.2026 г. по описа на СВп
– гр.Асентовград, от адв. Н. А., в качеството му на пълномощник на Е. Х. М. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Е. П. Я. с ЕГН: **********, с адрес: *** и А.
П. К. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу определение № 34/29.04. 2026 г.,
с което е постановен отказ на съдията по вписванията при РС - Асеновград за
вписване на исковата молба с вх. № 6812/29.04.2026 г. на Районен съд -
Асеновград, по преписка с вх.рег. № 1600/29.04.2026 г. Жалбоподателите са
оспорили обжалваното определение на съдията по вписванията при РС -
Асеновград като неправилно и молят за неговата отмяна и за постановяване
извършване на исканото вписване.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира , че
частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу
подлежащо на обжалване определение, съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК и изхожда
от легитимирано лице. Като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните
по делото доказателства, съдът намира, че разгледана по същество частната
жалбата е неоснователна.
Видно от приложената преписка и обжалваното определение, пред
съдията по вписванията при РС-Асеновград е постъпило з аявление за
вписване на искова молба с вх. № 6812/29.04.2026 г. на Районен съд
Асеновград, подадено от адв. Н. А. като пълномощник на Е. Х. М., Е. П. Я. и
А. П. К., с която същите са предявили отрицателен установителен иск за
собственост върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИД № 00702.520.166 по КККР на гр.
Асеновград, с площ на имота от 2629 кв.м., с адрес гр. ****, трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: неизползвана
ливада, при съседи /съгл. скицата изд. от СГКК: ПИ с ИД № 00702.520.168,
00702.520.161, 00702.520.167, 00702.520.165, 00702.520.160, 00702.520.169.
Към молбата са били представени 3 бр. заверени от съда преписи от исковата
молба, копие от скица на поземления имот от 25.11.2025 г. изд. от СГКК;
препис от удостоверение за данъчна оценка на имота; вносна бележка за
внесена държавна такса за вписването по сметка на АВп; преписи от
пълномощни.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че
представената искова молба не представлява акт, който подлежи на вписване,
тъй като съобразно разпоредби на Закона за собствеността и Правилника за
вписванията, исковите молби по отрицателни установителни искове не
подлежат на вписване, тъй като решенията по тези искове нито учредяват,
прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост
върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти. Приел е,
че липсва изрична разпоредба в закона относно вписването на искови молби с
предмет отрицателен установителен иск. На следващо място е приел, че
съгласно чл. 12, ал. 1 ПВ за вписването на исковата молба следва да бъде
събрана държавната такса за образуване на делото. Към молбата за вписване
обаче липсвали представени доказателства за събрана държавна такса за
образуване на делото, или за освобождаване на ищците на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна такса/ДТ/ по делото.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема
следното:
Представената искова молба подлежи на вписване съгласно
разпоредбата на чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" и "и" от ПВ. След
промяната на текста на чл. 112 от ЗС и на чл. 4 от Правилника за вписванията
б. "з" и б. "и" е разширен кръга на актовете подлежащи на вписване и
подлежат на вписване всички искови молби, съответно влезли в сила съдебни
решения, които имат за предмет правото на собственост или други вещни
права върху недвижими имоти, въпреки че няма изрична законова разпоредба.
В случая е поискано вписване на искова молба, с която се иска уважаването на
отрицателен установителен иск за собственост на описания в същата
недвижим имот. За да се впише искова молба по чл. 11 от ПВ в съответствие
с чл. 12, ал. 1 от ПВ следва да се представи подадената в съда искова молба, по
която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис от
молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ.
За да извърши вписването, съгласно предвидено в чл. 12 от
Правилника за вписванията, се изисква представянето пред съдията по
вписванията на исковата молба, подадена до съда, по която е събрана
държавната такса за образуваното производство, препис или препис
извлечение на молбата. Т.е. вписване на искова молба може да се извърши
само след като пред съдията по вписвания са представени доказателства, че е
внесена държавната такса за исковото производство. Вписването на исковите
молби има оповестително и оповестително-защитно действие, в зависимост от
вида на предявения иск. Чрез вписването третите лица узнават за правния
спор, а при определени искове вписването има и защитна функция за третите
лица, които придобиват спорния имот. Затова вписването има смисъл само
при редовна искова молба, по която ще се развие спорно исково производство,
но не и при нередовна искова молба, която може да бъде върната например
поради невнасяне на държавна такса. Установяването на внасянето на
държавната такса пред съдията по вписванията може да се извърши както с
представяне на вносната бележка за постъпилата сума по сметка на съда, така
и с разпореждане на съда върху самата искова молба, че следва да се извърши
вписването. Наличието на такова разпореждане предполага, че съдът е
извършил проверка за редовност на исковата молба, включително и на
изискването за внасяне на държавна такса по нея. Внасянето на държавната
такса не може да се установява с други несигурни доказателства, като
например с издаването на заверен препис от исковата молба, върху който
обаче няма отбелязване за внасяне на държавната такса, нито пък
разпореждане на съда за вписването и, какъвто е настоящият случай. /В този
смисъл е Определение № 25 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 544/2011 г.,
I г. о./.
Без правно значение е представената пред настоящата съдебна
инстанция вносна бележка, удостоверявана плащането на държавната такса за
исковото производство. Според нормата на чл. 12, ал. 2 от ПВп, вписването се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася
накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида.
Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът
се връща на съда, в който е образувано делото. Така въведеното изискване за
незабавно вписване на акта не предполага никаква възможност за прилагане
на предвиденото в исковото производство, в хипотезата на чл. 129 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, т.1, разпоредбата на чл.
129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове
относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за
вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.
32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за
отстраняване на нередовността. В мотивите към това тълкувателно решение
са развити аргументи, че допускането на съответно приложение на чл. 129, ал.
2 ГПК в производството по вписване би довело до невъзможност вписването
да осъществи присъщата си защитна функция. Съгласно чл. 9, ал. 1 ПВ,
вписването на актове относно недвижими имоти се извършва незабавно, в
деня на постъпване на акта, в съответния регистър. Това практически води до
невъзможност на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на
нередовности на молбата за вписване, още повече, че тази молба може да
постъпи в самия край на работния ден. А щом актът не бъде вписан в деня на
постъпване на молбата, а в някой от следващите дни, е възможно
междувременно да бъде вписан друг акт относно същия имот със същия
праводател. При съответно приложение на чл. 129 ГПК би следвало с
отстраняване на нередовностите на молбата за вписване тя да се счита редовна
от датата на подаването й, а не от датата на изправяне на недостатъците й. Ако
е така, представеният с нередовната молба акт ще бъде противопоставим на
трети лица, вписали своя акт след подаване на нередовната молба, макар и
преди отстраняване на нередовностите й. Подобно разрешение е неприемливо,
защото третите лица обективно не биха могли да проверят съществува ли
съответното право и кой е негов титуляр според поредността на вписванията,
тъй като до отстраняване нередовностите на предходната молба,
представеният с нея акт не е вписан в никой регистър.
Ето защо Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав
намира, че така постановеното от съдията по вписванията определението е
правилно и законосъобразно. Подадената против него частна жалба е
неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 342/11.05.2026 г.
по описа на СВп – гр.Асентовград на Е. Х. М. с ЕГН: **********, Е. П. Я. с
ЕГН: ********** и А. П. К. с ЕГН: ********** срещу определение №
34/29.04. 2026 г., с което е постановен отказ на съдията по вписванията при РС
- Асеновград за вписване на исковата молба с вх. № 6812/29.04.2026 г. на
Районен съд - Асеновград, по преписка с вх.рег. № 1600/29.04.2026 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.