Р Е Ш Е Н И Е № 22 Гр.Разград, 26.02.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
с участието на секретаря Н.Р. като разгледа докладваното от съдия Робева в.гр.дело № 318 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. С Решение № 222/11.07.2012г. по гр.дело № 112/2012г. Разградският районен съд е отхвърлил иска, предявен от Е.Р.К., ЕГН ********** и А.Б.К., ЕГН **********, двамата от гр.Разград, против С.О.М.,*** за обявяване на нищожност и заличаване /отмяна/ на вписването на договорна ипотека извършено с вх.№ 3223/30.05.2011г., т.1, № 121/2011г., н.д. № 1680/30.05.2011г. на Служба по вписванията - гр. Разград като неоснователен. Със същото решение РРС е осъдил Е.К. и А.К. да заплатят на С.М. за разноски по делото сумата 300 лв.
Против Решението е постъпила въззивна жалба от Е.Р.К. и А.Б.К., чрез техния процесуален представител адв.Ж.Ч. ***, в която се излагат съображения за неправилност на постановения акт и се иска отмяната му. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият С.О.М. не е подал отговор на жалбата. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител адв.А. М. Н. от АК-Разград ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.
Разградският окръжен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 96, т.2, per. № 3659, дело № 985/28.04.1999г. на нотариус Бойчо Костов с район на действие РС-Разград бил сключен договор за ипотека, по силата на който въззиваемият С.О.М. дал на И. Х. Р. от с.Дянково и на съпругата му Ф. И. Р. от с.с. заем от 10 000 германски марки със срок за връщане на 30.12.1999г. За обезпечение на дадената в заем сума И. и Ф. Р. учредили в полза на заемодателя С.М. ипотека върху собствения си недвижим имот в гр.Разград, ж.к. "Орел", бл.4, вх.Г, ет.6, ап.18. Нотариалният акт бил вписан в Службата по вписванията в РРС с вх.рег.№ 791/28.04.1999г., акт № 109, том І, дело № 1646/99г., Партидна книга том 153, стр.592.
На 07.09.2000г. имотът, върху който е била учредена ипотеката, е бил продаден от Ф. и И. Р. на З. Р. На 23.12.2003г. З. Р. и Е. Р. продали същия имота на Р. Б. На 02.07.2010г. с нотариален акт № 195, том 1, рег. № 2152, дело № 167/2010г. на нотариус Р.Кирилова, рег. № 380 на НК Р. Р. Б. продала имота на жалбоподателите Е. и А.К.. Междувременно в Службата по вписванията постъпила молба от С.М. с нотариална заверка на подписа му от 12.03.2003г. за заличаване на вписването на ипотеката и на 15.12.2003г. съдията по вписванията при РРС заличил вписването. С Решение № 458/08.12.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. по описа на РРС, влязло в сила на 03.01.2011г., е била прогласена недействителността на акта за съгласие на ипотекарния кредитор, обективиран в молбата от 12.03.2003г., вписан на 15.12.2003г с вх.рег.№ 272, т.2, № 66 партидна книга том 153, стр.592 при Службата по вписванията при РРС. На 30.05.2011г. по молба от въззиваемия С.М. ипотеката била вписана наново в Службата по вписванията с вх.№ 3223, т.1, № 121, нот. д. № 1680/30.05.2011г., дв.вх.№ 3168/30.05.2011г. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Законосъобразен и правилен е извода на РРС за неоснователност на предявения иск. С него се претендира обявяване на нищожност на новото вписване на договорната ипотека. Несъмнено вписването е правно действие в нотариалното производство и като такова основанията за неговата нищожност са визирани в чл.576 ГПК/вж. Р 426-2009, І г.о., Р 553-2011, ІV г.о./. Въззивният съд, както и първоинстанционният, не намира, че съдията по вписванията, разпоредил новото вписване, не е имал компетентност за това или че е нарушил правилата за законосъобразното му извършване, към които препраща чл.576 ГПК. Жалбоподателите твърдят липса на нотариална форма и противоречие със закона, изразяващо се в подновяване на ипотеката след изтичане на 10-годишния срок по чл.18, ал.4 ПВ и в липсата на съгласие от новите собственици на имота. Тези доводи са лишени от правна аргументация. Първо, няма учредяване на нова ипотека, за да се извърши то с нов нотариален акт. Става въпрос само за ново вписване на старата ипотека. Второ, първоначално вписаната ипотека не е била с изтекло действие, както твърдят жалбоподателите. Позовават се на Определение № 69/26.01.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 818/2011г., І т.о., съгласно което заличаването на договорната ипотека на основание чл.22 ПВ погасява ипотеката като в този случай ипотеката не възкръсва, а може да се впише наново, като ще има реда на новото си вписване. В настоящия случай ипотеката не е била заличавана поради изтичане на 10-годишния срок от вписването й, а в резултат от опорочена воля на кредитора и порокът е релевиран по съдебен ред. Нормата на чл.179, ал.3 ЗЗД е ясна: щом актът, въз основа на който е станало заличаването на ипотеката, се обяви за недействителен, тя може да се впише наново. Законът допуска ново вписване, но не изисква наново сключване на ипотечния договор. И трето, съгласието на новите собственици на ипотекирания имот е ирелевантно за новото вписване. Те не са страни по ипотечния договор и законът не изисква тяхната воля да бъде съобразена при подновяване на вписването. С прехвърлянето на имота ипотеката не се погасява. Правен принцип е, че промяната на собствеността не влияе върху съдържанието на ипотечното право и по силата на това си право ипотекарният кредитор може да се удовлетвори от ипотекирания имот, дори когато този имот не принадлежи на длъжника. Жалбоподателят сочи Решение № 2893/28.11.1956г. по гр.д. № 1352/56г. на ВС, ІV г.о., в което е прието, че законната ипотека е недействителна, ако при вписването й имотът не принадлежи на лицето, в тежест на което се учредява. Това следва от самия закон – чл.167, ал.3 ЗЗД, съгласно който ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на догтовора принадлежат на лицето, което я учредява. Но по настоящото дело става въпрос не за първоначално, а за подновено вписване, което е извършено на специално правно основание – чл.179, ал.3 ЗЗД. Законосъобразно в съответствие с тази норма е действието на съдията по вписванията, който след влизане в сила на Решение № 458/08.12.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. е разпоредил ново вписване на ипотеката. Това ново вписване не страда от пороци, поради което искът за обявяването му за нищожно е неоснователен. Пред РРС ответникът е поддържал претенция за разноски, която правилно е уважена с оглед отхвърлянето на иска. По изложените съображения Разградският окръжен съд
Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 222/11.07.2012г. по гр.дело № 112/2012г. по описа на Разградския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|