ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. Сливен, 11.02.2009г. В ИМЕТО НА НАРОДА СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГИНКА Д., Х.М. , М. ХИРСТОВА, като разгледа докладваното от М.Х. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното: Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК в сила от 1.03.2008 г. Областният управител на Сливенска област е обжалвал определение № 8\19.01.2009г. по искане с вх. № 34\19.01.2009г. по описа на СВ на съдия по вписванията, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 4113\30.12.2008г. Поддържа се, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развити са доводи, че неправилно съдията по вписванията е приложил изключението на чл. 84 ал.1 т.1 от ГПК. Изтъква се, че посоченото изключение от принципа за освобождаване на Държавата и държавните учреждения от заплащането на държавна такси, намира приложение само относно исковите производства, докато производството по вписване се отличава съществено от исковете за предявяване на вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Следва да намери приложение императивната норма на закона, която освобождава държавата от заплащането на държавна такса. Позовава се на конкретно посочени определения на ОС - Сливен и ОС - гр. Бургас. Иска се отмяна на определението с което е постановен отказ за вписване, Съдът като взе предвид приложените към частната жалба документи намира следното: Правилно в частната жалба се изтъква, че производството по вписване е самостоятелно и различно производство от исковото и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 84 ал.1 т.1 от ГПК. В този ред на мисли обаче не е правилен извода, че следва да намери установения в същата разпоредба общ принцип, че Държавата и държавните учреждения не дължат държавни такси. В процедурата по вписванията разпоредбата на чл. 84 от ГПК изобщо не намира приложение. Общият принцип за освобождаване на Държавата от заплащане на държавна такса е установен при накърняване на определени права, с оглед степента на накърняването им, техния вид и характер, както и техния носител. Охранителното производство е съдебно производство, в което с оглед интересите и правата на молителя е необходимо съдействието на съда по реда и правилата установени в част VI, глава 49 от ГПК. Процедурата по вписванията е уредена от ПВ, последно изменение с бр. 22\2008г., а не в ГПК. Актът, чието вписване е поискано е от вида актове, подлежащи на вписване съгласно чл. 4 б. „а" от ПВ, съдържа всички изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 6 от ПВ и е редовен от външна страна, за което не се спори. След като актът подлежи на вписване мотивът, че заявителят следва да заплати държавна такса по реда на чл. 84, т. 1 от ГПК по съществото си е неправилен. По реда на тази правна норма се заплащат държавните такси, които се събират от съдилищата в размери съгласно „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК", в сила от 1.03.2008 г. - ДВ, бр. 22/28.02.2008 г. Като краен резултат обаче при липсата на документ, удостоверяващ заплащането на дължимата такса за вписване определението е законосъобразно. Законовото основание за заплащане на таксата за вписване на акта, подлежащ на вписване съгласно ПВ не се извлича от ГПК, а се съдържа в ЗДТ. Съгласно чл. 4 б. „в" от ЗДТ службите по вписвания събират държавни такси за извършваните от тях услуги, поради което при представяне на подлежащ на вписване акт съдията по вписванията е длъжен да събере такса. Агенция по вписванията събира държавните такси, съгласно „Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията", в сила от 25.11.2005 г., ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., последната - издадена на основание Закон за държавните такси, последна промяна ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., която в чл. 2 определя такса за вписване в размер на 0,1 % от цената на имота и не по малко то 5 лв. Изключенията, при които определени субекти са освободени от заплащането на държавна такса също са уредени в ЗДС - чл. 5 от закона. Държавата и в частност Областния управител като неин представител съобразно правомощията му в процедурата по чл. 70 ал.1 от ЗДС е извън определения от тази разпоредба кръг от лица освободени от заплащането на такава такса, като в случая със заявлението за вписване на АЧДС № 4105\30.12.2008г. е следвало да се представи документ, удостоверяващ заплащане на държавна такса съгласно чл. 2 от „Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията" - в случая 5 лв. Преди събирането на тази такса съдията по вписванията не следва да извършва вписване, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ срещу определение № 8 от 19.01.2009г. на съдия по вписванията при СВ - гр. Сливен, с което по заявление с вх. № 34\19.01.2009г. по описа на службата е постановен отказ за вписване на АДЧС № 4113\30.12.2008г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Апелативен съд — гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!. 2.
|