КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
гр. Сливен, 08.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове: Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20242200500520 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 577 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Върджин Груп България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, *********
представлявано от управителя Ивайло Руменов Иванов, чрез представител по
пълномощие срещу Определение № 1/2024 г. от 11.10.2024 г. на съдия по
вписванията при Районен съд - гр. Нова Загора, с което е постановен отказ на
съдията по вписванията да се впише Решение №115/11.07.2024г., постановено
по гр.д. № 20242220100225 по описа за 2024 г. на Районен съд - Нова Загора.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че
нормата на чл. 264, алинея 1 от ДОПК е относима за общите случаи на
прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот. Производството по
сключване на окончателен договор, уредено в чл. 362 - чл. 364, от ГПК е
особено производство, което държи сметка за спецификата на иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 364, ал. 2 от ГПК гласи, че
съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за
имота. Тоест нормата на чл. 364, ал. 2 от ГПК се явява специална по
отношение на тази на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да бъде
приложена специалната норма. В процесния случай на съда са представени
доказателства, че са заплатени посочените в диспозитива на решението
нотариална такса и местен данък, като е представено и удостоверение по чл.
87, ал. 6 от ДОПК за ищеца (купувач по предварителния договор), от което е
видно, че същият няма публични задължения, в резултат на което съдът е
издал преписи от решението. Твърди се, че спецификата на иска по чл. 19, ал.
3 от ГПК прави невъзможно приложението на чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Това
изискване важи за обикновените продажби, извършвани с нотариален акт, но
не и при тези, които са резултат на предявяване на конститутивния иск за
обяваване на предварителен договор за окончателен. Тоест, в хипотезата на
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, разпоредбата на ДОПК не може да се прилага по
аналогия, доколкото същата е предвидена единствено за сделките, които се
осъществяват по нотариален ред. Разпоредбите на чл. 264 от ДОПК са
приложими само по отношение на сделки, които се осъществяват по
нотариален ред и са в нотариална форма, тоест когато подлежащия на
вписване акт обективира съвпадащи насрещни волеизявления. Последиците от
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, неточното, неправилно или
забавено изпълнение, касаят както заинтересованите лица, имащи интерес от
изпълнението, така и административните органите и длъжностни лица, които
са задължени да изпълнят съдебното решение. Тези негативни правни
последици са от различно естество - понасяне на отговорност за имуществени
и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението, налагане на глоби,
прогласяване за нищожни на последващи административни актове, които
противоречат на съдебно решение, отговорност за разноски, ангажиране на
дисциплинарна и наказателна отговорност за виновните длъжностни лица от
състава на съответната администрация, ангажиране отговорността на
държавата. Позовава се на практика на Европейския съд по правата на човека.
Ако се допусне чл. 264, ал.1 от ДОПК да се прилага и относно вписването на
съдебните решения по чл.19, ал.З от ЗЗД, то съществува реална опасност от
накърняване правото (и задължението) на молителя да оповести своето право
на собственост, постановено със съдебното решение, както и да го защити от
трети лица, предоставяйки възможността на данъчно задълженото лице
(продавач по предварителния договор и ответник по иска по чл.19, ал. 3)
умишлено да не плаща задълженията си. И това е така най-малкото защото
ако в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, даден от
съда в диспозитива на решението, ищецът не извърши отбелязване на същото
в Имотния регистър, то вписването на исковата молба губи своето действие. В
обобщение се иска да се отмени отказа и да се задължи съдията по вписването
да впише решението.
С обжалваното определение, съдията по вписванията приел, че решението, с
което се обявява предварителеният договор за окончателен има вещно
прехвърлително действие за недвижимият имот и за него следва да важи
разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК. Съгласно новата редакция, се възлага в
задължение на нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по
регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози да извършват справка по електронен път в Националната
агенция за приходите, в резултат на която да се установи, че прехвърлителят
или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Данъчни
задължения за недвижимият имот, които са предмет на споразумението няма,
видно от приложените данъчни оценки. Съгласно ал. 4, когато нотариус или
съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични
задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на
публичните задължения. Съгласно чл. 265, ал.1 от ДОПК, нотариус или съдия
по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при
неспазване на чл. 264, ал. 1, ал.2 и ал.4 от ДОПК, отговаря солидарно за
заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2 от ДОПК.
При изпълнение на задължението за служебна проверка по електронен път в
НАП се установи, че „ГН АГРО“ ЕООД ЕИК ********* в качеството му на
„продавач“ има задължения за плащане към НАП общо на стойност 55061.58
лв. към дата 11.10.2024г., видно от справките направени чрез служебния
достъп на съдията по вписванията. За да бъде извършено надлежно вписване
следвало задълженията да бъдат платени, тъй като вписването при неспазване
на чл.264, ал. 1 и ал.2 от ДОПК ангажира солидарната отговорност на съдията
по вписванията за заплащане на дължимите задължения.
Настоящият състав намира следното:
От 03.05.2024г. влязоха в сила изменения на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, според които всяко разпореждане (продажба, дарение,
залог, ипотека и др.) се извършва след надлежна проверка от страна на
нотариуса, съдия по вписвания и др.длъжностни лица за задължения към НАП
(подлежащи на принудително изпълнение – чийто падеж е настъпил, а
плащане няма), в това число и подлежащи на принудително изпълнение глоби
по Закона за движение по пътищата и др.закони. Досегашната декларация за
липса на задължения, която всички продавачи, дарители или прехвърлители
подписваха пред нотариус, се заменя с проверка за задължения в деня на
сделката. На такава на проверка не подлежат купувачите, приобретателите на
вещни права. Очевидно идеята на тази проверка – когато едно лице дължи и в
същото време се разпореди с наличното си имущество, е да не се ощетява
държавата и фиска, тъй като не остава имущество, което да гарантира
плащането на тези задължения. И тъй като интересът на държавата стои над
личния, държавата е създало механизъм за гаранция за плащане.
Съгласно Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. на ВКС съдията по
вписвания може да откаже вписване на нотариален акт, при наличието на една
от следните предпоставки: актът не подлежи на вписване; актът не е
съставен, съобразно изискванията за форма на закона; актът няма
необходимото задължително съдържание; не е представена скица на
недвижимия имот; не е внесена необходимата такса за вписване и не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 от
ДОПК. Следователно задължение на съдията по вписвания е преди да
разпореди вписване на съответния нотариален акт да извърши проверка,
относно това дали прехвърлителят има непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД има за цел да замести
окончателния договор /нотариален акт/ между страните. Съгласно същата
разпоредба при постановаване на съдебното решение съдията следва да
установи, че са изпълнени всички условия за прехвърляне на имота по
нотариален ред. Така възниква въпроса следва ли съдията да провери дали са
заплатени дължимите публични държавни и общински задължения и ако не са
заплатени следва ли да уважи иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.298 ал.3 от стария ГПК, съдът не следваше да издава препис от
решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД на страната, докато същата не докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите задължения на
праводателя към държавата и към банките по местожителството на
праводателя. От тук съдебната практика приемаше, че наличието на
неплатени данъци за имота или други публични задължения не са основание
за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД , тъй като интересът на държавата
е защитен. Ако ищецът не заплатеше дължимите от праводателя му
задължения, то той нямаше да получи препис от постановеното съдебно
решение. На практика разпоредбата на чл.298, ал.3 от ГПК кореспондира с
разпоредбата на чл.264, ал.4 от ДОПК, която намира приложение при
нотариалното изповядване на сделката. И в двата случая страната, която иска
да стане собственик на имота следва да заплати дължащите се данъци на
прехвърлителя. Така държавата събираше вземанията си без да ограничава
свободата на договаряне между страните.
В новия ГПК разпоредбата, която обвързва получаването на препис от
съдебното решение с плащането на данъчни задължения има по-различен
характер. Съгласно чл.364, ал.2 от ГПК , съдът не издава препис от
решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. Тексът на чл.364, ал.2
от сега действащия ГПК се различава от текста на чл.298, ал.3 от ГПК /
отменен от 01.03.2008 година/. В новата разпоредбата препис на решението не
се издава само при непогасени данъци и такси за имота. От действието на
новата разпоредба са изключени всички останали публични задължения,
извън тези които се отнасят към конкретния имот, предмет на иска по чл.19,
ал.3 от ЗЗД. На практика за съда не съществува възможност да откаже
издаването на препис от решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, ако са налице други
публични задължения.
Поради това и след като са били изпълнени изискванията на чл. 364 ал.2 от
ГПК, съдът е издал препис от решението. След като преписът е постъпил с
молба в службата по вписванията, за да извърши това, съдията по вписвания е
бил длъжен да извърши вменанато му с разпоредбата на чл.264 ал.1 от ДОПК
задължение за проверка, при което е констатирал, наличието на задължения за
плащане към НАП общо на стойност 55061.58 лв. към дата 11.10.2024г.
дължими от „ГН АГРО“ ЕООД ЕИК ********* в качеството му на „продавач“.
Не може да бъде споделено виждането, че нормата на чл. 364, ал. 2 от ГПК се
явява специална по отношение на тази на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, поради което
следва да бъде приложена специалната норма. Както беше посочено и по-горе
нормата на чл. 364, ал. 2 от ГПК, въвежда по-ограничени изисквания, но те
касаят единствено издаването на препис от решението и не касаят условията
за неговото вписване. Да се приеме обратното означава да се допусне
заобикаляне на закона по отношение на възможностите за придобиване на
недвижим имот като се избегнат въведените с разпоредбата на чл. 264 от
ДОПК изисквания.
Посочената в частната жалба практика на Европейския съд по правата на
човека касае други хипотези, които не са относими към настоящия случай.
В обобщение частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от "Върджин Груп
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
София, ********* представлявано от управителя Ивайло Руменов Иванов,
чрез представител по пълномощие срещу Определение № 1/2024 г. от
11.10.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - гр. Нова Загора, с
което е постановен отказ на съдията по вписванията да се впише Решение
№115/11.07.2024г., постановено по гр.д. № 20242220100225 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Нова Загора.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1/2024 г. от 11.10.2024 г. на съдия по
вписванията при Районен съд - гр. Нова Загора.
Определението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от
съобщаването при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.