О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №151 10.07.2009 година град Хасково ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. И.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Я. А. Т. като разгледа докладваното от младши съдията А.Т. въззивно частно гражданско дело № 350 по описа на ХОС за 2009 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 577 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С определение от 27.03.2009 г. на съдията по вписванията към Районен съд- Хасково е отказано извършването на отбелязване на нови обстоятелства в Акт за частна държавна собственост № 5813 от 05.10.2007 г., вписан под № 146, том XIX от 16.10.2007 година, като самият отказ е вписан под № 13, том I, рег. № 25 от 27.03.2009 г.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от Р. Г. Й. в качеството й на Областен управител на област Хасково, с наведени от нея оплаквания за неправилност на постановения отказ за вписване. Счита, че неправилно била изтълкувана приложимата правна норма на чл. 84 т. 1 от ГПК, защото държавата била освободена от заплащане на държавни такси, освен по исковете за частни държавни вземания и правата върху вещи частна държавна собственост. В случая било недопустимо прилагането по аналогия на процесуалния закон по отношение на материята за охранителните производства, защото изключението за заплащане на държавна такса от държавата се отнасяло само за исковия процес. С подадената до съдията по вписванията молба се целяло именно вписване и отбелязване на обстоятелства относно недвижим имот, а не се предявявал иск за защита на права върху вземания или вещи. В този смисъл за охранителните производства, каквито несъмнено се явявали вписванията, отбелязванията и заличаванията, държавна такса от ведомството не следвало да се дължи, защото това не били искове с предмет вещи частна държавна собственост. Предвид изложеното, моли за отмяна на определението с произтичащите от това законни последици.
От службата по вписвания е постъпила окомплектованата преписка по случая.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 577 ал. 1 от ГПК, като частната жалба е постъпила в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което се явява и процесуално допустима.
В службата по вписванията при Районен съд- Хасково е постъпила молба от Областния управител на област Хасково с искане за вписване на нови обстоятелства към Акт за държавна собственост № 5813 от 05.10.2007 г. на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за държавната собственост. Към молбата са били представени надлежно заверени копия от акта и искане на собственика на имота за отписването му от актовите книги. Съдията по вписванията е отказал да извърши съответното отбелязване в акта, защото е приел, че към молбата не са приложени доказателства за внесена държавна такса по сметка на Агенция по вписванията според Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Изложени са съображения, че държавата не следвало да се освобождава в тези случаи от заплащане на такси предвид разпоредбата на чл. 84 т. 1 от ГПК, която по аналогия била приложима и за охранителните производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 буква „а” от Правилника за вписванията, актовете за държавна собственост подлежат на вписване, а според общите правила за охранителните производства разноските по тях са за сметка на молителя, като това е предвидено в чл. 541 от ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че в охранителните производства държавата следвало да бъде освободена от заплащане на такси, тъй като същите били дължими единствено по отношение на исковете за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост, но само ако те били предявени в исков процес по смисъла на чл. 84 т. 1 от ГПК. На първо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 540 от ГПК изрично препраща към общите правила на ГПК и тези на исковото производство, като приложимостта им не важи единствено по отношение на текстовете на чл. 207- 266 и чл. 303- 388. Безспорно е, че уредбата на освобождаването от държавна такса, визирано в чл. 84 т. 1 от ГПК, се намира в раздел II на глава VIII на ГПК от общите правила на кодекса и не попада в по- гореизброените изключения, за да се мотивира отклонение от предвиденото препращане. В този смисъл, независимо, че производството е с охранителен, а не с исков характер, за него са относими общите правилата за такси и разноски в процеса, според които държавата не е освободена от тях, когато предмет на разглеждане са вещи нейна частна собственост, какъвто е настоящият акт за държавна собственост, за който се иска съответното вписване. На второ място, предвиденото от законодателя освобождаване от заплащане на държавна такса се определя не от вида правен субект, а от характера на самото право, чиято защита се търси. Т.е. изключението от общото правило за това, че ищецът в исковия процес, респективно молителят в охранителния, дължи разноски в производството не е с цел да създаде привилегия, а да разграничи режима на публичната и частна собственост, за които действат различни правила. Приемането на логиката, че държавата следва да е освободена от такси, противоречи на принципа за равнопоставеност между отделните субекти в производството. Като допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното становище е и Тълкувателно решение № 1/ 21.05.2009 г. на ОСГК на ВКС, според което общините дължат внасяне на такса при вписване на актове за частна собственост. Аналогичен би бил и изводът по отношение на държавата, защото режимът на вписванията и приложението на общите правила за тях в ГПК за държавата и общините като субекти в охранителния процес е еднакъв. В тази връзка правилно съдията по вписванията е отказал да удовлетвори молбата за вписване предвид липсата на внесена такса за извършване на съответното действие според тарифата.
Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Г. Й.- Областен управител на област Хасково, против определение 27.03.2009 г., постановено от съдията по вписванията при Агенция по вписванията към Районен съд- Хасково, с което е отказано извършването на отбелязване на нови обстоятелства в Акт за частна държавна собственост № 5813 от 05.10.2007 г., вписан под № 147, том XIX от 16.10.2007 г., като отказът е вписан под № 13, том I, рег. № 25 от 27.03.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|