О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49 17.01.2017 година град Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ………трети………... въззивен граждански състав
на …………седемнадесети януари….… …. две хиляди и седемнадесета годинав закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова……………………..
въззивно частно гражданско дело № 790..… по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Юробанк България“ АД - София.
Обжалва се определение № 16/13.10.2016 година на съдията по вписванията при Служба за вписванията – Димитровград при Районен съд - Димитровград, с което е оставена без уважение молбата от Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“ с рег. Номер от ЕАР 3600006610, действащо в качеството на пълномощник на „Юробанк България“ АД и е отказано вписване на промяна на кредитора по реда на чл. 15 и чл. 16 ал. 2 ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016 година, сключен между „Алфа банк“А.Е и „Юробанк България“ АД.
Жалбоподателят твърди, че със сключения от него договор от 29.02.2016 година му е прехвърлено цялото търговско предприятие на „Алфабанк-Клон България“, включително и притежаваните от последното дружество ипотечни права по ипотечни актове, описани в молбата, депозирана пред СВп-Димитровград. От там счита, че настъпилата в резултат на прехвърлянето промяна на кредитора подлежи на вписване в Имотния регистър в Служба по вписванията по местонахождението на имотите. Настоява, че в случая по аналогия са относими разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 7/25.04.2013 година на ОСГТК на ВКС и следвало да се приеме, че за Удостоверението за вписване на преобразуването в ТР е относим предвиденият в чл. 263и ал. 6 ТЗ и чл. 4 б. „л“ от Правилника за вписванията ред за вписване на актове в имотен регистър. Намира постановения от съдията по вписванията отказ за незаконосъобразен и прави искане същият да бъде отменен.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Пред служба по вписванията - Димитровград е подадена молба от Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“, действащо в качеството на пълномощник на „Юробанк България“ АД - София с искане за вписване на „промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл. 16 ал. 2 от ТЗ“, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016 година, сключен между „Алфа Банк“ А.Е. и „Юробанк България“ АД, вписан в ТР към АВ по партидите на двете дружества (удостоверение с изх. № 20160630101343/30.06.2016 година и удостоверение с изх.№ 20160630101441/30.06.2016 година). Видно от съдържанието на молбата, към него са приложени – удостоверенията изх. № 20160630101343/30.06.2016 година и изх. № 20160630101441/30.06.2016 година, договор за прехвърляне на търговското предприятие, извлечение от Баланса на „Алфа Банк – клон България“ за ДМА на търговското предприятие към датата на прехвърляне на търговското предприятие и копия от ипотечните актове, поради които молителят претендира вписването на удостоверенията по партидата на имота и партидата на длъжника в Имотния регистър към АВп. При начина, по който е формулирано искането към съдията по вписванията, се налага да се приеме, че се иска вписване на двете удостоверения, издадени от ТР и цитирани по-горе, а не на самия договор за прехвърляне на търговското предприятие или конкретните ипотечни актове, описани в молбата.
На 13.10.2016 година съдията по вписванията е постановил отказ с няколко съображения, които могат да се обобщят както следва: 1) договорът за продажба на търговско предприятие не отговаря на изискванията на чл. 3, чл. 6 ал. 1 б. „в“ и чл. 6 ал. 3 от Правилника за вписванията, доколкото в него не са описани имотите, обезпечаващи вземането на кредитори, а освен това такъв вид договор подлежи на вписване в имотния регистър когато в предприятието – предмет на продажбата, е включен и недвижим имот; 2) представените за вписване удостоверения от Агенцията по вписването не попадат в кръга на лимитативно изброените в чл. 171 ЗЗД и чл. 17 ПВп промени в ипотеката; 3) внесената при подаването на молбата държавна такса в размер на 19565,32 лева е несъответна, а съдията по вписванията няма процесуалната възможност да дава указания за отстраняване на нередовности по молбата и за приложение процедурата по чл. 129 ГПК в производството по вписване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат и следните правни изводи:
Подадената частна жалба е допустима. Подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която разполага с право на жалба по чл. 577 ГПК и е депозирата в канцеларията на съда в срок. Видно от представените допълнително копия от разписки на куриерската служба „Спиди“, жалбата е подадена чрез куриер на 16.11.2016 година, т.е. в последния ден от законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Отказът на съдията по вписванията би бил незаконосъобразен тогава, когато представеният акт подлежи на вписване, извършен е в надлежна форма и има необходимото съдържание, респ. са представени всички задължителни приложения и е внесена дължима държавна такса. Още тук е необходимо да се отбележи, че дори и да констатира нередовности на молбата, съдията по вписванията няма възможността да приложи процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК, а е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията. Поради това, дори и само констатацията за неправилно внесена държавна такса е основание за отказ да се извърши вписването, както правилно приема съдията по вписванията към СВп-Димитровград.
Съгласно чл. 2 от ПВп вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите, като в чл. 4 и чл. 5 от ПВп неизчерпателно са изброени подлежащите на вписване актове и изрично са посочени някои актове, които не подлежат на вписване.
Съгласно чл. 15 ал.1 ТЗ предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка. При прехвърляне на търговско предприятие, договорът се вписва в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача, съгласно чл. 16, ал. 1 ТЗ. Разпоредбите на чл. 16 ал. 4 ТЗ и чл. 4, б."л" ПВ установяват правилото, че когато с договора се прехвърля собствеността върху недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания. В случая, с договора за продажба на търговското предприятие не се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот. Ето защо нормата на чл. 16 ал. 4 от ТЗ не може да послужи като основание за вписването.
Вземанията са права на прехвърлителя, включени в търговското му предприятие, като в резултат на прехвърлянето на последното, приобретателят става кредитор по вземанията. По отношение вземането, включено в търговското предприятие, възниква правна промяна, аналогична по своите последици на цесията (чл. 99 ЗЗД). Съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите като условие за валидност на сделката, а за да бъде завършен сложният й фактически състав, прехвърлянето следва да бъде вписано (отбелязано към вписаната ипотека) в имотния регистър. От съдържанието на посочената норма не следва, че тази законодателна уредба е относима само към договора за цесия. Следователно, независимо че в чл. 17, ал.1, б."а" ПВ е посочен единствено чл. 99 ЗЗД, промяната на кредитора, настъпила в това число в резултат на прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечени с ипотека вземания, подлежи на вписване в Имотния регистър. Тук следва да се има предвид, че Правилникът за вписванията е нормативен акт от по-ниска степен в сравнение със Закона за задълженията и договорите и съгласно чл. 15 ал. 3 ЗНА при противоречие между тях, предимство има законът.
Както вече бе казано по-горе, прехвърляне на търговско предприятие, в състава на което се включват и вземания, обезпечени с ипотеки, представлява частен случай на прехвърляне на вземания по смисъла на чл. 171 ЗЗД. Разписаните в последната законова разпоредба правила предписват задължителна писмена форма с нотариална заверка на подписите като условие за действителност на сделката, чийто фактически състав завършва именно с вписване в имотния регистър на акта, с който е оформено прехвърлянето на обезпечените с ипотека вземания. Доколкото за прехвърляне на търговско предприятие в Търговския закон е предвидена същата форма, и тъй като именно актът за прехвърляне на търговско предприятие поражда подлежащата на отбелязване правна промяна (замяна на кредитора с нов), то именно договорът за продажба на търговско предприятие, с който се прехвърлят вземания, обезпечени с ипотеки, се явява актът, който подлежи на вписване в имотния регистър на основание чл. 171 ЗЗД. От начина, по който молителят е формулирал отправеното към съдията по вписванията искане, следва, че се претендира вписване не на самия договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 година, а на двете удостоверения, издадени в потвърждение, че прехвърлянето е вписано в Търговския регистър. Вписването на прехвърлянето на търговско предприятие по чл. 16 ТЗ в Търговския регистър е елемент от фактическия състав на сделката, поради което е предпоставка за вписването й в Имотния регистър, от там - надлежното му извършване следва да бъде установено в производството пред съдията по вписванията. В този смисъл, представените удостоверения, издадени от ТР и потвърждаващи вписванията, удостоверяват наличието на една от необходимите предпоставки за уважаване на молбата, но за вписване на договора, а не самите удостоверения. Дори и само на това основание молбата за вписване на удостоверенията е неоснователна и като е постановил отказа си, съдията по вписванията се е произнесъл законосъобразно.
Но дори и да се изтълкува искането на молителя като такова за вписване на договора, това не води до промяна на крайния извод за неоснователност на молбата. Редът за вписване на актовете по чл. 171 ЗЗД е регламентиран в чл. 17 ПВ и разпоредбите, към които препраща нормата, както и от общото правило на чл. 3 ПВ. Съгласно посочените норми, наред с другите изисквания, към молбата следва да бъдат приложени два екземпляра от документа, въз основа на който се иска отбелязването. В частност, ако това е договор за прехвърляне на търговско предприятие, той следва да бъде сключен в уредената в чл. 15, ал.1 ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите на страните, като съгласно чл. 3 ПВ е допустимо да бъдат представени копия от договора, но само ако са заверени нотариално. Видно от приложенията към молбата, тя е придружена от фотокопие на договора, заверено от адвокат, с оглед правомощията му по ЗАдв. Следователно, не е спазено изискването на чл. 3 ПВ документът да бъде в нотариално заверен препис, в случаите когато не е представен в оригинал и исканото вписване отново следва да бъде отказано. Споделят се и доводите на съдията по вписванията относно неправилно внасяне на държавната такса, която нередовност не би могла да бъде отстранена по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК.
ХОС в настоящия си състав не споделя доводите на частния жалбоподател за прилагане по аналогия на разяснението, дадено в т. 3 от ТР № 7/25.04.2013 година на ОСГТК на ВКС. На първо място, в ТР са третирани въпросите, засягащи вписването на правни сделки (преобразуване на търговски дружества по реда на чл. 263в ал. 1 и чл. 263а ал. 1 ТЗ), различни от прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ал. 1 ТЗ. На второ място, разгледани са хипотезите, отнасящи се за преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ. Както вече бе посочено по-горе, съдържанието на представения с молбата договор за прехвърляне на търговско предприятие не дава основание да се приеме, че с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв. Впрочем, липсват и твърдения в тази насока, като частният жалбоподател цели оповестителен ефект за извършеното с договора прехвърляне на вземанията му, обезпечени с ипотеки, за да породи (прехвърлянето) своето правно действие спрямо третите лица. Правните последици, които настъпват в резултат на прехвърляне на търговско предприятие, в състава на което има вземания, обезпечени с ипотека, са аналогични на тези по договора за цесия. Договорът за цесия е чисто облигационен по своята природа и не поражда вещно действие. Следователно, в частта за прехвърлянето на обезпечени с ипотека вземания, посредством сключване на договор по чл. 15 ал. 1 ТЗ, възниква облигационно правоотношение. Не се прехвърлят нито вещи, нито вещни права, поради което сделката дори не наподобява хипотезите, уредени в чл. 263и ал.6 ТЗ вр. чл. 263в ал. 1 и чл. 263 г ал. 1 ТЗ, за които именно се е произнесъл ВКС с Тълкувателното си решение. Съдът приема, че, не са налице предпоставките на чл. 46 ал. 2 ЗНА и за прехвърляне на търговско предприятие няма основание за прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 263и ал.6 ТЗ.
Поради гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Като е отказал да извърши вписването, съдията по вписванията е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 577 от ГПК, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/13.10.2016 година на съдията по вписванията при Служба за вписванията – Димитровград при Районен съд - Димитровград, с което оставена без уважение молбата от Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“ с рег. Номер от ЕАР 3600006610, действащо в качеството на пълномощник на „Юробанк България“ АД и е отказано вписване на промяна на кредитора по реда на чл. 15 и чл. 16 ал. 2 ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016 година, сключен между „Алфа банк“А.Е и „Юробанк България“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.