КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 14 Юни 2021, 16:50

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Решение № 1029 от 14.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 337/99 г.
Ново мнениеПубликувано на: 19 Яну 2011, 11:50 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Решение № 1029 от 14.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 337/99 г., V г. о., докладчик съдията Кръстьо Яначков
сп. Търговско право, бр. 6/99 г., стр. 98
чл. 26, ал. 1,

чл. 26, ал. 2,


чл. 44,


чл. 166,


чл. 170 ЗЗД,


чл. 3,


чл. 38 ЗБКД (отм.)

При създадена постройка не може да се прехвърли правото на строеж, въз основа на което тя е създадена, тъй като това право е вече реализирано. Ипотека, учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма, е недействителна.
------------------------

Настоящото надзорно производство се разглежда на основание § 153 от ПЗР на ЗИДГПК (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).


То е образувано по молба на "Банка ДСК" ЕАД (бивша ДСК), с искане да се отмени по реда на надзора решението от 22.01.1998 г. по гр. д. № 253/97 г. на В. окръжен съд и оставеното в него в сила решение от 6.08.1997 г. по гр. д. № 1060/96 г. на В. районен съд.


В молбата за преглед се поддържа, че са допуснати нарушения по чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. Иска се отмяна на посочените решения като неправилни.


Според молителя, неправилен и несъстоятелен е изводът на районния съд, че вписването на законната ипотека е едностранна сделка, която поражда права и задължения за страните, поради което е допустим искът за обявяване на нищожност с основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. И по-нататък: Законната ипотека не е сделка. По своята същност представлява обезпечение за определена сума. Вписването й се извършва на основание нормативна разпоредба. То поражда единствено гаранционни последици - да не се продава имота преди погасяване на вземането на кредитора или извършване на продажба на същия с оглед удовлетворяване на вземането му.


Община В. моли съда да остави молбата за преглед по реда на надзора, като неоснователна, без уважение.


Съдът намира, че молбата за преглед по реда на надзора е допустима, защото: тя изхожда от легитимирано лице; насочена е срещу решения, които могат да се атакуват по реда на прегледа, подадена е в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл. 226, ал. 1 ГПК ; не страда от нередовности, налагащи да се остави без движение. Ето защо, надзорният съд я разглежда по същество, извършвайки проверка на валидността, процесуалната допустимост, а с оглед пороците по чл. 207, б. "а", "б", и "г" ГПК, и на правилността на атакуваните решения. Тъй като при тази проверка не се установи те да страдат от такъв дефект, който е основание да се обявят за нищожни, да се обезсилят като процесуално недопустими или да се отменят като неправилни, молбата за преглед по реда на надзора, като неоснователна, се оставя без уважение.


С решението си от 6.08.1997 г. по гр. д. № 1060/96 г., В. районен съд признал за установено по отношение на ДСК и община В, че ипотеката по молбата на ДСК от 27.08.1992 г., вписана на 3.09.1992 г. под № 2656, том I, № 161 - 144, стр. 13, не съществува, поради нищожността й, на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 44 ЗЗД.


Съдът осъдил ДСК да заплати на община В. сумата 10 000 лв. разноски по делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК.


Решението е било обжалвано от ДСК пред В. окръжен съд, който с решението си от 22.01.1998 г. по гр. д. № 253/97 г. го оставил в сила.


На 22.06.1995 г. пред В. районен съд община В. предявява срещу ДСК иск по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.


Ищецът поддържа, че по молба на ДСК, на основание чл. 38 от Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) във вр. с чл. 3 от същия закон и чл. 166 ЗЗД , в нотариалната служба на В. районен съд е вписана законна ипотека върху право на строеж върху държавна земя по плана на гр. В., квартал 249, за строеж и довършителни работи на ГУМ, в размер на 55 % дялово участие за едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", с обща разгъната застроена площ 16 350 кв. м по градоустройствения план на гр. В.


Според ищеца, така учредената ипотека е недействителна поради противоречието й на закона, невъзможен предмет и липса на основание - чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като:

1. ДСК не била банка, а на посочено основание - чл. 38 ЗБКД, право на законна ипотека имат само банките;
2. Законна ипотека по чл. 38 ЗБКД може да се учреди само върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, а не и върху право на строеж;
3. ДСК има правна възможност да впише законна ипотека по чл. 24 ЗДСК, а не по ЗБКД ;
4. ДСК може да кредитира за жилищно строителство, но не и за строителство на магазин, какъвто е ГУМ;
5. Едноличният търговец не е в кръга на лицата, които могат да получат кредит от ДСК. Този кредит е бил получен въз основа на банков кредит от 27.03.1992 г. за довършителни строителни работи на ГУМ и за заплащане право на строеж и извършено строителство. Тъй като правото на строеж е било реализирано в груб строеж на сградата към момента на сключване на договора, то не е могло да бъде обект на ипотекиране самостоятелно, тъй като е станало неотделяемо от вече осъществения обект, за който е било учредено. На това основание - продължава ищецът - учредената ипотека е нищожна поради невъзможен предмет. Освен това, с влязло в сила решение от 11.05.1994 г. по гр. д. № 393/94 г. на В. районен съд сключеният между община В., от една страна, и "Н." ООД и едноличен търговец Б. С. Я с фирма "Х. Б. Я." - от друга страна, договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 17.04.1992 г. е развален поради неизпълнение.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна посочената вписана ипотека.

В. районен съд подчертава в решението си, че атакуваната ипотека е учредена на 3.09.1992 г. и има за предмет право на строеж и довършителни работи на ГУМ - молба на ответника, вписана под № 2656. Към 1990 г. строежът на ГУМ е приключил в груб строеж. В тази връзка първоинстанционният съд се позовава на приложените към делото актове обр. 19 за строеж от 1988 и 1990 г.

Изложените факти, според съда, обосновават извод за основателност на иска на основание порока на сделката - невъзможен предмет, тъй като правото на строеж е реализирано.


Районният съд изтъква съображения, че режимът на недействителността е приложим към атакуваната ипотека. Според съда, тя е едностранна сделка и съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират приложение и при едностранните сделки. Според съда, неоснователен е доводът на ответника за дерогирането на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД от специалната норма на чл. 170 ЗЗД . Двата текста - счита съдът - регламентират различни пороци на сделките: разпоредбата на чл. 170 ЗЗД съдържа основания за недействителност, непознати за останалите договори и едностранни сделки. Останалите изтъкнати от ищцовата страна основания "не съществуват и не могат да бъдат съобразени" - заключва съдът.


Според второинстанционният съд, правилно първоинстанционният съд е приел, че учредената и вписана ипотека по молбата на ДСК от 27.08.1992 г. върху правото на строеж и довършителните работи на ГУМ е нищожна, като учредена върху невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изтъква се, че районният съд е установил, че към момента на учредяването на ипотеката правото на строеж не съществува самостоятелно от построената въз основа на него сграда. Изтъква се, че довършителните работи са за промяна на функциите на полезната площ. Второинстанционният съд също се позовава на актовете обр. 19 от 1988 г. и 1990 г. относно завършването на обекта в груб вид. Според съда, към момента на учредяване на ипотеката не са съществували и законни основания за обезпечаване на отпуснатия кредит със законна ипотека. Последната е вписана в нарушение на разпоредбите на чл. 168 ЗЗД и чл. 38 ЗБКД . В тези разпоредби, според съда, не е допусната възможност за вписване на законна ипотека върху право на строеж. Съгласно чл. 38 ЗБКД, банките имат право на законна ипотека само върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит. Кредитът е получен за заплащане правото на строеж, извършеното строителство и довършителните работи, а не за придобиване собствеността на сграда, която да е обект на ипотека - заключва второинстанционният съд.


С договора за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 17.04.1992 г. между община В., от една страна, а от друга - едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я." и "Н." ООД, общината отстъпила право на строеж върху държавна земя по плана на гр. В., квартал 249 за строеж и довършителни работи на ГУМ, с обща разгъната за строежа площ 16 350 кв. м, при съответствие на дяловото участие 55 % за едноличния търговец и 45 % за "Н." ООД. Правото на строеж е било отстъпено срещу заплащане на сумата 2 907 684 лв. при дялово участие за едноличния търговец 1 599 226 лв. и за "Н." ООД - 1 308 458 лв. Строителите се задължили да довършат строежа в срок от 1 година от сключване на договора.


На 27.03.1992 г. между ДСК и едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я." е бил сключен договор за средносрочен банков кредит, по който кредитоподателят е ДСК (наречена "банката"), а кредитополучател е едноличният търговец. Банковият кредит е бил предоставен за довършителни строителни работи на ГУМ и за заплащане право на строеж и извършено строителство. Банковият кредит е в размер на 37 000 000 лв., а срокът му за ползване е 12 месеца, с краен срок на издължаване 27.03.1995 г.


По искане на ДСК, на 3.09.1992 г. е била вписана за обезпечение на посочения кредит законна ипотека върху правото на строеж и довършителните работи на ГУМ в размер на 55 % дялово участие за едноличния търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", с обща разгъната застроена площ 16 350 кв. м.


С решение от 11.05.1994 г. по гр. д. № 393/94 г. по иск, предявен от община В. срещу "Н." ООД, гр. В и едноличен търговец Б. С. Я. с фирма "Х. Б. Я.", гр. С., В. районен съд развалил сключения договор от 17.04.1992 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя.

Член 168 ЗЗД допуска да се учредява законна ипотека в два случая. ЗБКД също предвиждаше учредяване на законна ипотека. Така, съгласно чл. 38 ЗБКД, върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.

На въпроса - какво може да се ипотекира, следва да се отговори: само недвижими имоти могат да бъдат ипотекирани. Оттук следва, че може да се ипотекира постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда земя. Несъмнено постройката при учредена суперфиция е вещ, отделена от земята и имаща самостоятелно съществуване. Следва да се приеме, че може да се ипотекира и суперфициарно право, т. е. правото да се построи сграда върху чуждо място.


В случая, обаче, правото на строеж е било прехвърлено, след като сградата е завършена. Така че правото на строеж не може да се отдели от правото на собственост върху постройката и от правото да се държи тя върху чужд терен. Този, който е построил сграда въз основа на право на строеж, не може да прехвърли това право и да запази собствеността на постройката и обратното - да запази правото на строеж и да прехвърли постройката. Да се притежава постройка в отделна собственост върху чуждо място - това е един от елементите на правото на строеж. Застроителният режим в случая е изчерпан. Тъй наречените "довършителни работи" не са свързани с построяването на допълнителни самостоятелни обекти (като елементи от цялостното застрояване) и оттук с учредяване на право на строеж, а - както бе посочено - "за повишаване на полезната площ, т. е. за промяна на функциите на отделните площи". Така че при създадена постройка не може да се прехвърли правото на строеж, въз основа на което тя е създадена, тъй като това право вече е реализирано. То не е самостоятелен обект на прехвърляне. Другояче стоят нещата, ако правото на строеж бе ипотекирано преди изграждането на сградата - да речем в хода на строителството. Тогава несъмнено ипотеката се простира по право и върху постройката.


Оказва се, че ипотеката е била учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма. Конкретизираните довършителни работи не влизат в кръга на имотите, които могат да се ипотекират. Следователно ипотеката е недействителна, защото е учредена от несобственик (срв. чл. 170 ЗЗД). За липса на предмет бихме могли да говорим, ако този, който е построил сградата по силата на учреденото му право на строеж, бе ипотекирал само правото на строеж. Когато правото на строеж е реализирано, то се е трансформирало в право на собственост върху постройката и в право да се държи тази постройка върху парцела.


Така че крайният извод на съдилищата за недействителност на законната ипотека е правилен.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов