КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. Варна, 27.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове: Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20263000500015 по описа за 2026 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус Н. А. А., рег. № 738, чрез адв.
Ч., против определение № 863/19.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. №
558/2025 г. на ОС – Силистра и с което съдът е прекратил като недопустимо
производството по подадената от жалбоподателката частна жалба срещу акт
на съдията по вписванията.
По изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение се иска неговата отмяна и произнасяне по
същество на спора, евентуално връщане на делото на окръжния съд за
разглеждане на жалбата й.
С оглед характера на производството по в. ч. гр. д. № 558/2025 г. на ОС–
Силистра, препис от настоящата частна жалба не е връчван на насрещна
страна.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2,
изр. първо, предл. две ГПК съдебен акт. Обстоятелството, че по указания на
въззивния съд дължимата държавна такса е погрешно внесена по сметка на
ВКС, не е пречка съдът да я приеме за процесуално допустима. С оглед
процесуална икономия следващата се държавна такса, дължима по сметка на
АпС– Варна, следва да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК, а погрешно и
недължимо платеното подлежи на връщане по реда на чл.4б ЗДТ.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съставът на
АпС–Варна взе предвид следното:

В. ч. гр. д. № 558/2025 г. на ОС – Силистра е образувано по частна жалба
на Н. А., действаща в качеството й на нотариус с рег. № 738, с която същата е
обжалвала отказ на съдия по вписванията при РС – Силистра, обективиран в
определение № 15/28.11.2025 г. В жалбата си е изложила фактически
твърдения, че поради грешно удостоверен материален интерес на изповядан
от нея нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ, е
налице разминаване между съдържанието на вписания акт и отразеното в
съответните партиди относно размера на обезпеченото с ипотеката вземане. За
така констатираното несъответствие е депозирала молба до съдията по
вписванията, вх. рег. № 5939/28.11.2025 г. , с която го е сезирала за това и е
поискала предприемането на действия по отстраняването му чрез отразяване в
партидните книги на действителния обезпечен интерес. В тази връзка се сочат
правни доводи и аргументи, че неправилно съдията по вписванията е
постановил обжалвания отказ, поради което и е поискана неговата отмяна,
ведно с постановяване на акт, с който същият да бъде задължен да извърши
следващите се действия по чл.33в ПВ или да се разпореди поправка по реда на
чл.89, ал.2 ЗКИР, евентуално по реда на чл.89, ал.1 ЗКИР.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Силистра
е приел, че така подадената жалба е недопустима, тъй като липсва постановен
акт, попадащ в приложното поле на чл.577 ГПК поради това, че молбата, по
която се е произнесъл съдията по вписванията не съставлява искане за
вписване, отбелязване или заличаване на акт.
Настоящият състав намира този извод за неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл.577 ГПК вр. чл. 32а ПВ отказът на съдията
по вписванията да извърши вписване/отбелязване на представен му акт,
съставлява нотариално удостоверяване по см. на чл. 569, т.5 ГПК. В
компетентността на съдията по вписванията е да прецени дали представеният
му акт отговаря на изискванията на закона и дали въобще подлежи на
вписване. Именно тази негова преценка подлежи на съдебен контрол, а не
представеният му акт. Изводът дали последният съставлява подлежащ на
вписване акт, съответно дали сезирането е в съответствие със закона, е въпрос
по правилността на постановения и обжалван отказ.
В настоящия случай безспорно в определение № 15/28.11.2025 г. на
съдията по вписванията е обективиран отказ за извършване на действия по
вписване, отбелязване или заличаване, който отказ е постановен по
сезиращата го молба на нотариус А., заведена в регистъра на СВ под №
5939/28.11.2025 г. Така постановеното попада в приложното поле на чл.577
ГПК и обуславя правен интерес от предприетото обжалване. Правната
квалификация на отправеното до съдията по вписванията искане, неговата
компетентност и редът за отстраняване на сочената в молбата грешка, са все
въпроси, които касаят законосъобразността на обжалвания отказ.
Ето защо, като е приел, че предметът на частната жалба се определя от
сезиращата съдията по вписванията молба с вх. № 5939/28.11.2025 г., а не от постановения с определението му от 28.11.2025 г. отказ поради липса на
подлежащ на вписване/отбелязване/заличаване акт, ОС – Силистра
неправилно е отнесъл въпроса за законосъобразността на отказа към
процесуалната допустимост на подадената частна жалба. С оглед на това
направеният извод, че същата е недопустима, е неправилен, поради което
обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде
отменено.
Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 863/19.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д.
№ 558/2025 г. на ОС – Силистра И ВРЪЩА делото на същия съд за
произнасяне по същество на жалбата.
ОСЪЖДА нотариус Н. А. А., рег. № 738 по регистъра на НК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 7.67 евро /седем
евро шестдесет и седем евроцента/, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл.77 ГПК

Определението не подлежи на обжалване.