КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 24 Юли 2021, 09:37

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: чл. 4б ЗДТ-Преобразуване на ТД, прехвърляне на ТгПр, Апорт
Ново мнениеПубликувано на: 24 Фев 2012, 13:24 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е №31/22.02.2011 г.
гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.01.2011 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. Д.
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
П. П.

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 671/2010 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Подадена е въззивна жалба от Агенция по вписванията, представлявана от и.д. А. Г. срещу Решение № 1025/16.07.2010 год. по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., ХІІ състав в осъдителната му част по иска на „М. М. В. У.” ЕАД за заплащане на сумата 107 007,72 лв – дадена на отпаднало основание като държавна такса за вписване на удостоверение за вливане на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД, както и сумите 4280,31 лв и 5000 евро – разноски по делото на осн. чл. 78 ал.1 ГПК. Въззивникът поддържа доводи за недопустимост на решението, а в условия на евентуалност – за неправилност и незаконосъобразност на същото и моли за неговото обезсилване и прекратяване на производството, респ. за отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор В. Н. е обжалвала и Определение № 3095/07.10.2010 год., с което е оставена без уважение молба Вх.№ 31176/19.08.2010 год. за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

В постъпилия отговор на жалбите ответникът е изложил доводи за тяхната неоснователност и искане за оставяне в сила на решението в обжалваните части.

Срещу Определение № 3095/07.10.2010 год. е подадена частна жалба и от „М.М. В. У.” ЕАД в частта, с която е оставена без уважение молба Вх.№ 31710/24.08.2010 год. за изменение на решението в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса по евентуално съединения иск. Поддържайки доводи за незаконосъобразност на определението, въззивникът моли за отмяна на решението в тази част.

В хода на производството са представени доказателства за вписана промяна в наименованието на дружеството от „М. М. В. У.” ЕАД на „М. В.” ЕАД.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че въззевната жалба и частните жалби са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане са предявените в условията на евентуалност искове от „М. В.” ЕАД срещу Агенцията по вписванията за връщане на недължимо събрана държавна такса в размер на 107 007,72 лв по заявление за вписване на удостоверение за вливане, като платена при начална липса на основание, респ. на отпаднало основание.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2009 год в търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписано преобразуването на ищеца чрез вливане на „М. В.” ЕАД в „М. М. В. У.” ЕАД, впоследствие с променено наименование – „М. В.” ЕАД.

Със Заявление № 37/01.04.2009 год. и на осн. чл. 263и, ал.6 във вр. с чл. 263в, ал.1 от Търговския закон, ищецът е представил за вписване в имотния регистър при Агенцията по вписванията удостоверението, издадено му от търговския регистър, че вливането е осъществено. По това заявление съдията по вписванията е постановил мотивиран отказ, обоснован с обстоятелството, че молителят не е внесъл определената му държавна такса за извършване на вписването в размер на 107 012,72 лв. Определение № 435/01.04.2009 год за отказа на съдията по вписванията е отменено с определение от 17.04.2009 год. по гр.д. № 758/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, с което съдът е указал да бъде извършено исканото действие, а именно – вписване на Удостоверение № 200903201104521 срещу държавна такса в размер на 5 лв. Въз основа на влязлото в сила определение на ВОС удостоверението за вливане било вписано, считано от датата на заявлението - 01.04.2009 год.

Междувременно, с молба № 106 от 02.04.2009 год. ищецът, въпреки несъгласието си с определената от съдията по вписванията държавна такса в размер на 107 012,72 лв, внесъл същата и удостоверението за извършеното вливане било вписано в имотния регистър при Агенцията по вписванията на дата 02.04.2009 год.

След отмяната на първоначалния отказ с изричните указания на Окръжен съд гр.Варна, че за вписването по чл. 263и, ал.6 ТЗ се дължи държавна такса от 5 лв, ищецът предприел действия за връщане на недължимо внесената държавна такса по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси, включително и чрез обжалване пред Административен съд гр. София. С влязло в сила решение по адм.д. № 7400/2009 год. на САдмС, потвърдено с определение № 4183/30.03.2010 год. на ВАдмС, жалбата му срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е оставена без разглеждане, като е прието, че същият не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК.

По този начин единственият процесуален ред на защита за ищеца е завеждането на иск с правно основание чл. 55 ЗЗД – за връщане на даденото без основание, респ. на отпаднало основание.

Предявеният иск се явява допустим, а разгледан по същество– основателен, поради следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 263и, ал.6 от Търговския закон постановява в случаите, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот, или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване в търговския регистър на обстоятелствата по чл. 263г, ал.1 от ТЗ следва да се представи за вписване в имотния регистър. Това вписване има оповестително значение за факта на извършеното преобразуване на търговското дружество- титуляр на вещното право, но не представлява вписване на актове по чл. 112 от ЗС и няма действието, установено в чл. 113 от ЗС.

Преобразуването на търговски дружества чрез вливане, сливане, или по друг от способите, предвидени в Търговския закон, макар и в имуществото на дружествата да се намират недвижими имоти, не представлява сделка с такива имоти. Договорът, който се сключва при преобразуването между приемащото и вливащото се дружество, има организационен, а не престационен характер. Самото преобразуване има смесен фактически състав, като освен договора или плана за преобразуване включва в себе си изготвяне на доклад на управителните органи, приемане на решения на участващите в преобразуването дружества, в резултат от които вливащото се дружество се прекратява, а приемащото става негов универсален правоприемник.

За разлика от преобразуването, договорът за продажба на предприятие има за последица частно правоприемство между прехвърлителя и приобретателя. Този договор поражда транслативен ефект по отношение на правата, които се прехвърлят, затова и чл. 16 ал.2 от Търговския закон предвижда, че в тези случаи на вписване в имотния регистър подлежи самият договор за продажба на предприятието. При прехвърлянето на предприятие основен елемент от фактическия състав е именно транслативната сделка и не се отразява върху правния статус на дружеството и на членствените му отношения със съдружниците или акционерите. В отличие от това, при преобразуването чрез вливане, дружеството престава да съществува, а всички негови активи и пасиви преминават върху приемащото дружество.

Веднага следва да се изтъкне обаче, че само по себе си прехвърлянето на активи също не е преобразуване. То е сделка между две дружества, а правоприемството отново е частно, не универсално както е при преобразуването. Същото е и при апортната вноска, имаща за предмет недвижим имот. Тя е сделка с непосредствен транслативен ефект, дори и когато се апортира цяло предприятие. Затова и чл. 73 ТЗ, макар да признава облекчена форма за апортиране на имущества, за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма, изисква представяне пред службата по вписванията на нотариално заверено извлечение от дружествения договор, съдържащ подробно описание на имота и оценката му, определена от 3 независими вещи лица, и отделно – нотариално заверено съгласие от вносителя. В тези случаи съдията по вписванията наред с останалите предпоставки проверява и правата на вносителя.

Цитираните разпоредби, свързани с установения ред за вписване на съответните обстоятелства, когато се касае за прехвърляне на предприятие, непарични вноски в капитала (апорт) или продажба на отделни активи недвусмислено сочат, че на тези действия законодателят е придал значение, приравнено с това на сделките, които се сключват в нотариална форма. В тези случаи на вписване подлежи самата прехвърлителна сделка, независимо от формата, в която е облечена.

Не е така обаче при преобразуването на търговско дружество. Съгласно чл. 263и, ал.6 ТЗ в тези случаи се вписва в имотния регистър само удостоверението, че вливането е осъществено, но не се изисква представянето на други документи, свързани с предмета на сделката, оценката на имота или съгласие от органите на преобразуващите се дружества. Тези обстоятелства не се проверяват от съдията по вписванията, а от длъжностните лица в търговския регистър, и щом преобразуването е надлежно регистрирано, на вписване подлежи само документът, установяващ това обстоятелство. Различният подход на законодателя в изброените хипотези отново подчертава, че на преобразуването не се гледа като на сделка с недвижим имот, и поради това вписването на удостоверението по чл. 263и, ал.6 ТЗ следва да се таксува по чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

В този смисъл е и постановеното определение по гр.д. № 758/2009 на ВОС, с което е отменен отказа да бъде извършено вписването. По силата на цитираното определение съдията по вписванията е вписал документа, заявен с първата молба от 01.04.2009 год.

Основанието за вписването, извършено по второто заявление от 02.04.2009 год, е отпаднало с влизането в сила на определението, с което е отменен отказът на съдията по вписванията. Разликата между първоначалната държавна такса в размер на 5 лв и внесената по второто заявление сума 107 012,72 лв е недължима и подлежи на връщане на осн. чл. 4-б от Закона за държавните такси. Процесуалният способ за възстановяването й от вносителя е искът с правно осн. чл. 55, ал.1 предл.3 от ЗЗД, след изчерпване на всички останали възможности.

Като е отхвърлил главния иск и е уважил евентуално предявения такъв на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, съдът е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Неправилно обаче е решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати допълнителна държавна такса по евентуалния иск, както и определението, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в посочената част.

Разпоредбата на чл. 72 ал.2 ГПК е достатъчно ясно формулирана и не оставя съмнение, че при евентуално съединени искове срещу едно и също лице се събира държавна такса само за един иск. Основание за приложението на чл. 77 ГПК би имало в случай, че държавната такса е била неправилно определена при подаването на исковата молба, или е останала несъбрана. В случая ищецът не дължи заплащане на отделна такса по евентуалния иск, защото законът не изисква това от него.

Поради изложените мотиви определението за изменение на разноските в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца за отмяна на решението в осъдителната му част за разноските по евентуалния иск следва да бъде отменено. В същата част трябва да бъде отменено и самото решение.

В частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника за намаляване на присъдените разноски поради тяхната прекомерност, определението следва да бъде потвърдено. Доказателствата за направените от ищеца разноски и искането за присъждането им е направено в съдебното заседание на 26.03.2010 год. Ответникът, който е бил редовно призован, не е възразил относно прекомерността на същите, включително и в следващото съдебно заседание на 11.06.2010 год. Съгласно чл. 78 ал.5 ГПК съдът не може служебно да се произнася по въпроса за прекомерността на разноските, а това става само при изрично искане от насрешната страна. Когато такова не е направено в сроковете по ГПК, липсва основание за изменение на решението в тази му част, както правилно е приел и съдът в определението си от 07.10.2010 год. Ето защо в тази му част то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на „М. В.” ЕАД следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 5891,89 лв, представляващи държавна такса и възнаграждението за един адвокат, подкрепено с писмени доказателства за внасянето им.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1025/16.07.2010 год. по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., ХІІ състав в осъдителната му част по евентуалния иск на „М. М. В. У.” ЕАД, с настоящо наименование „М. В.” ЕАД, за заплащане на сумата 107 007,72 лв – дадена на отпаднало основание като държавна такса за вписване на удостоверение за вливане на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД.

В отхвърлителната му част по главния иск решението като необжалвано, е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3095/07.10.2010 год., по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на Агенция по вписванията-гр.София, Вх.№ 31176/19.08.2010 год. за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ Решение № 1025/16.07.2010 год. по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., ХІІ състав в частта, с която е осъден „М. М. В. У.” ЕАД, с настоящо наименование „М. В.” ЕАД, да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС сумата 4280,31 лв – държавна такса по евентуалния иск

ОТМЕНЯ Определение № 3095/07.10.2010 год., по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна в частта, с която е оставено без уважение искането на „М. М. В. У.” ЕАД, с настоящо наименование „М. В.” ЕАД, по молба Вх.№ 31710/24.08.2010 год, за изменение на решение № 1025/16.07.2010 год. по гр.д. № 1458/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., ХІІ състав по отношение на разноските чрез отмяната му в частта, в която ищецът е осъден да заплати държавна такса по евентуално предявения иск.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София да заплати на „М. В.” ЕАД, ЕИК 200169041, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ц. О.” № 10, ет.3 разноски за тази инстанция в размер на 5891,89 лв

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов