КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 26 Юли 2021, 02:38

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чл. 49 и 45 ЗЗД-незаличена ипотека след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 15 Юни 2011, 21:55 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е № 80
Гр. София, 16.02.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

САС, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 1 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.П.
ЧЛЕНОВЕ : В. П.
Б.Й.

при секретаря Д. А.и с участието на прокурора ......................... разгледа докладваното от съдия Й. гр. дело № 949 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.2 от ПЗР на ГПК /ДВ бр.59/2007 г./.

С решение от 15.02.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на ВдОС е отхвърлен предявеният от „Е.” ООД против „Б. п. б.” АД иск за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от бездействието на ответника за изпълнение на задълженията по заличаване на ипотеки върху недвижим имот – апартамент с площ от 109 кв. м., разположен на трети надпартерен етаж в масивна пететажна жилищна сграда, находяща се в гр. В., построена в поземлен имот № 2..., кв.371 по кадастралния план на гр. В., като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Е.” ООД като неправилно по съображения, изложени в жалбата. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноските по делото. Подробни съображения за основателността на иска и на въззивната жалба са развити и в представени пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ищеца – жалбоподател – адв. В., писмени бележки.
Въззиваемата страна „Б. п. б.” АД, преобразувана в хода на процеса в „Ю. и Е. Д. Б” АД, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.197, ал.1 от ГПК /отм./ от легитимирана страна в процеса срещу подлежащо на обжалване, валидно и допустимо съдебно решение, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

САС, 1 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, приема следното :
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата 50 000 лв. от „Е.” ООД против „Б. п. б.” АД, преобразувано в хода на процеса в „Ю. и Е. Д. Б” АД.
Ищецът „Е.” ООД със седалище в гр. В. твърди в исковата молба, уточнена по реда на чл.100 от ГПК /отм./ във въззивното производство, че с влязло в сила на 04.05.2005 г. постановление на съдебен изпълнител на дружеството било възложено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 109 кв. м., разположен на трети надпартерен етаж в жилищна сграда, построена в поземлен имот № 2... в кв.371 по плана на гр. В., находящ се в гр. В.. На 23.03.2006 г. ищецът извършил справка в Службата по вписванията – гр. В., при която узнал, че върху имота има вписани 3 договорни ипотеки в полза на „Б. п. б.” АД. Ищецът отправил няколко покани до ответника да предприеме действия за заличаване на вписаните ипотеки, предвид влязлото в сила постановление за възлагане собствеността върху имота, но ответникът бездействал и без основание отказал да даде съгласието си за заличаване на ипотеките. На 04.09.2006 г. „Е.” ООД сключило с трето лице – „С. И.” ООД, предварителен договор за продажба на закупения при публичната продан недвижим имот, но след като дружеството – купувач узнало за вписаните в полза на „Б. п. б.” АД ипотеки върху имота, се отказало от договора и отправило към ищеца – продавач претенция за връщане в двоен размер на платения по договора задатък, съгл. клаузите на чл.5 и чл.9 от предварителния договор. Ищецът твърди, че вследствие бездействието на ответника „Б. п. б.” АД, сега „Ю. и Е. Д. Б” АД, изразяващо се в неоснователен отказ да даде съгласието си за заличаване на вписаните в негова полза ипотеки върху имота – апартамент на третия надпартерен етаж в сградата на ул. ...... в гр. В., е в невъзможност да се разпорежда с правото на собственост върху имота си и е претърпял имуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв., представляваща върнатият в двоен размер задатък по предварителния договор за продажба от 04.09.2006 г., сключен със „С. И.” ООД. Предвид изложените твърдения, ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът „Б. П. Б.” АД, сега „Ю. и Е. Д. Б” АД, оспорва иска и изразява становище, че същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От фактическа страна по делото не е съществувал спор и от писмените доказателства се установява, че с влязло в сила на 04.05.2005 г. постановление на съдия – изпълнител от СИС при ВдОС по изп. дело № 2202/02 г., на основание чл.384 от ГПК /отм./ - извършена публична продан, е възложено на „Е.” ООД със седалище в гр. В. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 109 кв. м., разположен на трети надпартерен етаж в масивна пететажна жилищна сграда, находяща се в гр. В., построена в поземлен имот № 2..., кв.371 по кадастралния план на гр. В., за сумата 50 000 лв. Публичната продажба е реализирана по искане на „Б. п. б.” АД като взискател по посоченото изпълнително дело, в чиято полза е съществувала учредена договорна ипотека върху имота за неизпълнено парично задължение на собственика - длъжник.
На 23.03.2006 г. управителят на „Е.” ООД – Е. Ст., е получил удостоверение от Служба по вписванията – гр. В., с което е удостоверено, че върху апартамента на третия надпартерен етаж в сградата на ул. ...... в гр. В., собственост на „Е.” ООД по силата на възлагателното постановление по изп. д. № 2202/03 г., съществуват вписани ипотеки в полза на „Б. п. б.” АД, учредени с договори от 21.12.2000 г., 22.05.2001 г. и 30.10.2001 г. С молба от 23.03.2006 г. управителят на „Е.” ООД е отправил искане до „Б. п. б.” АД да предприеме действия за заличаване на ипотеките, предвид влязлото в сила на 04.05.2005 г. постановление, с което имотът е възложен на дружеството. Впоследствие са отправяни още няколко искания със същото съдържание, вкл. нотариална покана от 14.12.2006 г., които са получени от ответника, но между страните в процеса е безспорно, че „Б. п. б.” АД и впоследствие правоприемникът „Ю. и Е. Д. Б” АД не са предприемали действия за заличаване на договорните ипотеки. Не се твърди и няма доказателства, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция ипотеките са заличени, с оглед на което съдът приема, че заличаване не е извършвано.
На 04.09.2006 г. е сключен предварителен договор за покупко – продажба между „Е.” ООД като продавач и „С. И.” ООД като купувач, с който продавачът е поел задължение да прехвърли на купувача правото на собственост върху апартамента, възложен му с постановлението на съдия – изпълнител по изп. дело № 2202/03 г., срещу заплащане на цена 100 000 лв. В чл.5 на договора е уговорено, че при сключване на предварителния договор купувачът ще заплати на продавача част от цената на имота, а именно – сумата 25 000 лв., която ще изпълнява и ролята на задатък, като при неизпълнение на задълженията на страните по договора изправната страна ще има правата по чл.93, ал.2 от ЗЗД. Уговорена е и клауза – чл.9, предвиждаща право за всяка от страните да се откаже от договора, ако е изправна и другата страна не изпълни поетите задължения, в който случай изправната страна може да се възползва от задатъка по чл.5 и да търси отделно обезщетение за претърпените вреди. С уведомление от 02.10.2006 г. „С. И.” ООД е отправило волеизявление до „Е.” ООД, че се отказва от предварителния договор за продажба, тъй като при извършена справка е установено, че върху имота, обект на продажба, има вписани ипотеки за задължения в общ размер 952 000 лв. в полза на „Б. п. б.” АД. Със същото писмо е отправено и искане за връщане в двоен размер на уговорения в чл.5 на предварителния договор задатък.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че при сключване на предварителния договор или в по-късен момент е получил от купувача „С. И.” ООД сумата 25 000 лв., уговорена в чл.5 на договора, както и че впоследствие е заплатил на същото дружество сумата 50 000 лв. /двойният размер на задатъка/. Преценявайки правилата на доказателствената тежест съдът приема, че сумата 25 000 лв. не е получавана от ищеца, респ. че сумата 50 000 лв. не е платена от „Е.” ООД на „С. И.” ООД.

При така установените обстоятелства по делото съдът приема следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили като последица от виновно бездействие на длъжностни лица на ответника „Ю. и Е. Д. Б” АД /правоприемник на „Б. п. б.” АД/, изразяващо се в отказ да бъдат предприети действия за заличаване на вписани договорни ипотеки върху недвижим имот, собственост на ищеца „Е.” ООД.

В разпоредбата на чл.49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно – обезпечителна и безвиновна, тя има за цел да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно – виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка между поведението и вредата. Вината на извършителя на работата, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл.49 от ЗЗД.
В процесния случай, преценявайки в съвкупност събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за носене на деликтна отговорност при предпоставките на чл.49 от ЗЗД от ответника „Ю. и Е. Д. Б” АД /преди „Б. п. б.” АД/ за вредите, чието обезщетяване претендира ищецът „Е.” ООД чрез предявения осъдителен иск. Безспорно е по делото, че „Е.” ООД е придобило по реда и на основание чл.384 от ГПК /отм./ - влязло в сила постановление на съдия – изпълнител за извършена публична продан, право на собственост върху недвижим имот – апартамент в гр. В., на третия надпартерен етаж в жилищната сграда на ул. ...... . Установено е обстоятелството, че към момента на извършване на публичната продан и съотв. на възлагането върху имота са съществували три договорни ипотеки, учредени в полза на „Б. п. б.” АД, сега „Ю. и Е. Д. Б” АД, които са били вписани по установения за това ред и не са били заличени. Заличаване на договорните ипотеки не е извършено и след публичната продан, при която имотът е възложен на „Е.” ООД по реда на чл.384 от ГПК /отм./, въпреки отправените от ищеца – купувач покани до ответника да предприеме действия по заличаването. Настоящият съдебен състав обаче намира, че бездействието на ответника и конкретно на негови длъжностни лица не може да обоснове извод за противоправност по см. на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, която да води до възникване на деликтна отговорност за вреди по чл.49 от ЗЗД. За ответника в качеството на ипотекарен кредитор не съществува задължение, установено в законов или подзаконов нормативен акт, да поиска заличаване на вписаните в негова полза договорни ипотеки в случай, че обремененият с ипотеките имот бъде продаден по реда на чл.384 от ГПК /отм./ - чрез извършване на публична продан. В хода на процеса ответникът е релевирал възражение, че не е поискал заличаване на ипотеките, тъй като първата по ред ипотека е учредена за парично задължение на обявено в несъстоятелност търговско дружество /„С.” ООД/ и Банката – кредитор не е имала възможност да даде съгласието си пред съдията по вписванията за заличаване на последващите ипотеки. Доказателства в подкрепа на така заявеното възражение няма по делото, но според настоящия състав причините, поради които ипотекарният кредитор не е поискал заличаване на вписаните ипотеки след извършване на публичната продан, са ирелевантни за разглеждания спор именно с оглед липсата на законово задължение за същия да предприеме действия по заличаването. Липсата на противоправност като кумулативен елемент от фактическия състав на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД изключва деликтната отговорност на ответника и води до извод, че предявеният спрямо него осъдителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на иска произтича и от факта, че ищецът „Е.” ООД не е доказал настъпването на вреди в своя патримониум като задължителен елемент от фактическия състав на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД. Вредата, чието обезщетяване претендира ищецът като последица от твърдяното противоправно бездействие на ответника, се съизмерява със сумата 50 000 лв., представляваща върнат в двоен размер задатък по предварителния договор за покупко – продажба на имота на ул. ..... в гр. В., сключен на 04.09.2006 г. между ищеца и „С. И.” ООД. По делото не са представени доказателства нито за плащане на сумата 25 000 лв. от „С. И.” ООД на „Е.” ООД при сключване на предварителния договор, нито за връщане на тази сума, уговорена в чл.5 на предварителния договор като задатък, в двоен размер от „Е.” ООД на „С. И.” ООД вследствие узнаване на обстоятелството, че имотът е обременен с ипотеки, и отказа на купувача от договора. Доказателствената тежест за получаването на задатъка и за връщането му в двоен размер на купувача по предварителния договор е изцяло в тежест на ищеца и доколкото последният не е доказал посочените факти, той следва да понесе неблагоприятните последици на доказателствената тежест, а именно – изводът, че задатъкът не е даден и върнат в двоен размер, респ. че не е настъпила вреда в патримониума му в твърдения размер - 50 000 лв.
За да приеме, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, настоящият съдебен състав съобразява и следното : В разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Изключение от това правило е уредено в чл.175, ал.2 от ЗЗД, според който ипотеките, учредени след първата ипотека, могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл.175, ал.2, изр.2 от ЗЗД. В случая обаче страните не твърдят и не са представили доказателства за постигнато съгласие при предпоставките на чл.175, ал.2 от ЗЗД за запазване на трите ипотеки в полза на „Б. п. б.” АД, учредени след ипотеката, с която е било обезпечено задължението, за принудителното реализиране на което е извършена публичната продажба с купувач „Е.” ООД. В процесния случай с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което апартаментът на третия надпартерен етаж в сградата на ул. .... в гр. В. е възложен на „Е.” ООД, учредените в полза на „Б. п. б.” АД ипотеки върху имота са погасени ex lege, на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД. Вписването на ипотеките в регистъра, воден в службата по вписванията по местонахождение на имота, не е заличено по право, но този факт е ирелевантнен за отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. Самото вписване не създава права в полза на ипотекарния кредитор „Б. п. б.” АД, след като вписаните обстоятелства – учредените в периода 2000 г. – 2001 г. три ипотеки за дълг към Банката, са престанали да съществуват след извършване на публичната продан по изп. дело № 2202/03 г., в резултат на която са погасени ипотечните права на ответника върху имота, на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД. С погасяването на ипотеките на 04.05.2005 г./датата на влизане в сила на възлагателното постановление/ са възникнали предпоставките на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията за заличаване на тяхното вписване от съдията по вписванията. Съгласно чл.19, ал.3 от ПВп., заличаване на ипотека може да иска всеки заинтересуван. Несъмнено ищецът „Е.” ООД като купувач на ипотекирания имот е заинтересуван по см. на чл.19, ал.3 от ПВп. да бъдат заличени ипотеките върху собствения му имот, поради което същият е бил активно легитимиран да сезира съдията по вписванията с искане за заличаването по реда и при условията на чл.19, ал.2 от ПВп. Ищецът не твърди и не е доказал, че е предприел подобни действия, а след като той разполага с правната възможност да инициира заличаване на ипотеките, ирелевантно е бездействието на ответника по отношение на това заличаване и поведението на последния не може да породи основание за деликтна отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на предявения от „Е.” ООД против „Б. п. б.” АД, понастоящем „Ю. и Е. Д. Б” АД, иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., поради което обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила.

Разноски за въззивното производство не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от въззиваемата страна, която има право на разноски с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.


Предвид изложените съображения, САС, 1 състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.02.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на ВдОС, с което е отхвърлен предявеният от „Е.” ООД против „Б. п. б.” АД, преобразувана в хода на делото на „Ю. и Е. Д. Б” АД, иск за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от бездействието на ответника за изпълнение на задълженията по заличаване на ипотеки върху недвижим имот – апартамент, разположен на трети надпартерен етаж в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. В..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280 от ГПК /ДВ бр.59/2007 г./ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов