Признавам, че досега не ми беше хрумвала подобна хипотеза и съм подписала многобройни удостоверения, в който не фигурират ипотеки с изтекъл 10г. срок, макар и да не са били заличени-приемала съм, че тя е загубила действието си автоматично с изтичане на срока и последващото служебно заличаване има само констатиращо действие.
Но проблемът, че една заличена ипотека не може да се впише наново, а такава с изтекъл 10г. срок, но незаличена, може да бъде отново вписана въз основа на старите договор или молба на кредитора и да придобие нов ред от вписването, наистина ме накара да се замисля, че има разлика в последиците, които настъпват с изтичането на срока и извършването на заличаването от съдията по вписванията. И ако приемем този извод за верен, следва да се приеме и следващия, че ипотекарният кредитор е загубил част от ипотечнато си право още с изтичането на 10г.,доколкото ипотечното право включва освен възможността да иска публична продан на имота , така и да се удовлетвори предпочитително от цената на имота, т.е. той губи втората част, привилегията си. В същото време обаче всеки хирографарен кредитор може да иска публична продан на този имот, т.е. ипотекарният кредитор се нарежда до другите кредитори-питам се дали това не означава, че кредиторът е загубил изцяло ипотечното си право още с отпадане на реда на ипотеката, а не със залчаването й.
Другуго за което се сечащам е, че с извършване на публична продан въз оснава на ипотека с отпаднал ред, но незаличена, следва да считаме, че придобитите междувременно вещни права и са непротивопоставими и не следва да се считат за погасени.Точно обратното-ако ипотекираният имот е бил продаден на трето лице, чийто документ за собственост е вписан, с отпадане реда на ипотеката тя става непротивопоставима на правото на собственост по вписаната покупко-продажба.
А какво става с права въз оснава на постановление за възлагане по ипотека без ред-правата по него ще са непротивопоставими на придобитите междувременно конкуриращи ги такива или пък изобщо няма да възникне право на собственост въз основа на постановление за възлагане, защото то черпи права от тези на длъжника, а той отчуждавайки имота, е изгубил това право.
Изобщо много въпроси, малко отговори..........поне за мен
това, което ме притеснява е, че евентуално по отношение на тези ипотеки може да важи Указ № 245 на Президиума на НС от 1953 г. Имали ли сте подобни казуси.
Благодаря предварително (иначе по за първия въпрос пост стигнах до отговора на чл. 22 ПВ)