КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

15.10.2014 10:29
Начало Справки по дела на ВАС
Печат

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12366
София, 26.09.2013


Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА
КАЛИН КУМАНОВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията КАЛИН КУМАНОВ
по адм. дело № 12092/2013.


Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Десислава Миткова Илиева от гр.София, ул."Буная" №17, вх.А, ет.1, ап.1, подадена чрез пълномощника адв.Стоянов, срещу Определение № 4127 от 28.05.2013 г по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност определението и се претендира отмяната му.
Ответникът, Агенцията по вписванията, не взима становище по частната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Административният съд е бил сезиран с искова молба по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с която ищцата е предявила обективно съединени искове против Агенцията по вписванията за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., които твърди че са в причинна връзка с извършено незаконосъобразно действие от страна на служители на Агенцията – неправилно вписване на друго лице като собственик на имота й, апартамент №2, находящ се в гр. София, ул."Панайот Волов" №27.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, защото правото на искане за обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква при наличието на кумулативно дадени предпоставки, които са незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие при или по повод административна дейност, вреди и причинна връзка. В случая Съдът е намерил, че дейността по издаването на справки и удостоверения, доколкото се извършва с акт, издаден след произнасянето на съдия по вписванията, не представлява административна дейност, а съдиите по вписванията не извършват административна дейност и не са служители на агенцията.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съдът погрешно е заключил, че ищцата е претендирала неимуществени вреди от незаконосъобразни действия от длъжностно лице, служител на Агенцията по вписванията, което е издало справка, удостоверяваща, че собственият й апартамент е вписан на друго лице. В исковата молба и в последващата уточняваща молба ищцата ясно е посочила, че тя претендира обезщетение на основание действие на служители на агенцията, които погрешно и неправилно са вписали друг собственик по партидата на имота. Справката е следствие на това действие и обективира резултатите от него, а не е основание за иска. Неправилно Съдът е приел, че се претендират вреди вследствие действие на съдията по вписване, след като в исковата молба е уточнено, че се касае за действие на служителите на агенцията, които технически внасят данните в електронния регистър. Съгласно чл.2 от Правилника за вписванията се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, а в чл.18 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията е предвидено, че службите по вписванията извършват вписвания по разпореждане на съдията по вписванията. Като е развил съображения, че вредите не са настъпили при или по повод извършване на административна дейност от длъжностни лица, които не се намират в служебно правоотношение с ответника, Съдът е развил мотиви по несъществуването на спорното материално право, т.е. произнесъл се е по съществото на спора с определение вместо с решение.
Исковият процес започва с твърдението в исковата молба, че спорното право съществува. В случая ищцата твърди, че е претърпяла вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на длъжностно лице от Агенцията по вписванията и е насочила претенцията си към агенцията като юридическо лице. Така с исковата молба е очертан предметът на спора. От наведените спорни обстоятелства е определено правно основание на иска - чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а оттук и подсъдността на спора - на административния, а не на общия съд. Дали спорното право съществува или не, т.е. дали са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, е въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта, по която Съдът се произнася със съдебното решение. Съществуването на всички елементи на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е и не може да бъде предпоставка за допустимостта на иска. С исковата молба се навеждат спорните обстоятелства, сред които е основанието на исканото обезщетение, поради което правото на иск е обусловено не от основателността му, а от процесуални предпоставки за неговото възникване и упражняване. Развитите съдебни изводи са неотносими към правото на ищеца да възбуди исков процес за разрешаване на спор със сила на пресъдено нещо. Затова прекратителното определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от съда и произнасяне по съществото на повдигнатия пред него исков спор.
Така мотоворан и на основание чл.221, ал.2 във вр.с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ Определение № 4127 от 28.05.2013 г по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото и произнасяне по съществото на спора.
Определението е окончателно.


Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мирослав Мирчев
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Миткова
/п/ Калин Куманов

К.К.


Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фондПравата върху информацията в този уеб-сайт са на Върховния административен съд