КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 18:23

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Дело срещу АВ по ЗОДОВ
Ново мнениеПубликувано на: 15 Окт 2014, 09:29 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр. София, 24.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 41 състав, в публично заседание на 16.01.2014 г. в следния състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Луиза Христова
при участието на секретаря М. Велева и при участието на прокурора Димитров, като разгледа дело номер 3415 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК във връзка със чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Д. М. И. от [населено място], чрез адвокат И. С. срещу Агенцията по вписванията и допълнителна молба от 16.04.2013г., за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 20.08.2012г. – 28.12.2012г., изразяващи се в притеснения и страх от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на професионалните задължения и отнемане от личното време, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия имот, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от завеждане на исковата молба - 01.04.2013 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата си молба ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностно лице, служител на агенцията по вписванията, което е издало справка, в която собствения на ищцата апартамент е вписан на друго лице – К. Ц.. Освен това върху апартамента е наложена възбрана от страна на трето лице, имащо имуществени претенции спрямо К. Ц.. Така вписаната възбрана е отменена с влязло в сила определение от 17.12.2012г. по гр.д. 12424/12г. на СГС, VІ-19 с-ав.
Поради горното ищцата е претърпяла посочените по-горе неимуществени вреди.
Същата иска ответника да бъде осъден да ги заплати в претендирания размер, както и направените разноски за съдебното производство по представен списък.
Ответникът по иска на основание чл. 205 от АПК – Агенцията по вписванията, в представен отговор на исковата молба изразява становище на първо място, че искът е недопустим, тъй като е насочен срещу ненадлежен ответник. Тъй като справката се издава след произнасяне на съдия по вписванията, следва да се счита, че същата е издадена от съдия по вписването, а съдиите по вписванията не са служители на Агенцията по вписванията, тъй като се назначават след конкурс със заповед на Министъра на правосъдието и изпълняват длъжността и функциите си под ръководството на Председателя на съответния районен съд. На второ място твърди, че искът е недопустим, тъй като не са изпълнени условията на чл. 203 от АПК, а именно вредите да са претърпени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган по повод осъществяването на административна дейност, като твърди, че това е така, тъй като вредоносният резултат е настъпил от действия, които по същността си нямат административен характер. Съобразно разпоредбата на чл. 569 ал. 1 т. 6 от ГПК издаването на посочената справка има характера на нотариално удостоверяване, които по силата на чл. 530 от ГПК имат съответно охранителен, а не административен характер. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
Участващият в съдебното производство прокурор от Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита, че не се доказва виновно противоправно поведение на служител и то в степен, която да влече отговорност по ЗОДОВ, която е специална отговорност извън предвидената дисциплинарна такава. В случая се касае за техническа грешка, която е била отстранена своевременно. С оглед на съдебните процедури, периодът за отстраняване на грешката би могъл да бъде счетен за много бърз. По отношение на претендираните неимуществени вреди, същите са недоказани. От разпита на свидетеля се установява разминаване в основни детайли относно заявеното в исковата молба, в писмените доказателства по делото и устното изложение на свидетеля. Не се доказва виновно противоправно поведение на държавните служители, което от своя страна определя несъставомерност на отговорността по ЗОДОВ и съответно предполага оставяне на иска без уважение.
Административен съд, С. град като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том І, рег. № 2905, дело № 103 от 23.04.2012г., ищцата е придобила собствеността на апартамент № 2 с площ от 74,12 кв.м., находящ се в [населено място], район „О.”, [улица], ет.1, заедно с мазе № 20 с площ от 6,13 кв.м. Апартаментът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.404.133.1.2. Продавачи по сделката са И. С. Г. и К. В. Г., които са действали чрез своя пълномощник К. В. Ц.. При направена на 20.08.2012г. справка в регистъра по партидата на имота, ищцата установила, че за собственик на същия е вписан К. В. Ц..
С определение от 20.09.2012г. по гр.д. № 12424 от 2012г. на СГС въз основа на справка от АВ от 10.09.2012г. е наложена възбрана на самостоятелен обект в сграда – мазе № 20 с площ от 74,12 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ет.1, ап.2.
По подадена от ищцата жалба до ответника, последният със свое писмо от
14.12.2012г. е посочил, че посоченото обезпечение е направено в несъответствие с данните в книгите за вписване в служба по вписванията на РД – С., тъй като правото на собственост върху цитираното мазе не принадлежи на К. В. Ц.. Обезпечението е наложено въз основа на справка по лице от електронната система „отдалечен достъп” на АВ и не е издадена от служител на агенцията. В случая съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията (ПВ), приоритет има вписването в книгите за вписвания.
По подадена от ищцата молбата от 10.12.2012г. е постановено определение от 17.12.2012г. на СГС по същото дело, с което е отменено определение от 20.09.2012г. в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху самостоятелен обект в сграда – мазе № 20. Определението е влязло в сила на 28.12.2012г.
По делото е представена заповед № ЛС-04-796 от 31.10.2005г. на министъра на правосъдието, която регламентира реда за извършване на справки чрез използване на отдалечен достъп за получаване на информацията. От тази заповед е видно, че в базите данни не се извършва търсене по име на лицето, приобретател на правото на собственост. Също така при търсене по имот, справката показва съдържанието на имотната партида, без актовете, които се отнасят за общите части или за отделните имоти, които са обединени в него. По делото не е приложена въпросната справка от АВ, въз основа на която е вписана забраната върху процесното мазе.
Видно от извлечение от регистъра на справките чрез отдалечен достъп по партида № 75156 в периода от началото на 2010г. до 23.04.2013г., такава справка не е изготвяна на 10.09.2012г.
В съдебното производство са изслушани свидетелските показания на И. И. – съпруг на ищцата, който сочи, че е разбрал за неправилното вписване в началото на месец декември - 2012 г., когато със съпругата му са решили да продават собствения им имот и са сключили предварителен договор с купувачите. При извършена проверка в Агенция по вписванията към този момент, купувачите са установили, че има възбрана върху имота. От Агенцията по вписванията, ищцата и съпруга й са разбрали, че не може да се отмени възбраната, защото е наложена от съда. Това им е създало разходи, ходили са при адвокат, купувачите им са се отказали; трябвало е да върнат капарото по предварителния договор в двоен размер. Процедурата пред съда е отнела два месеца. Съпругата му е била притеснена, не са спали близо два месеца. Притеснили са се от купувачите, че са ги мислели за измамници. Свидетелят не е плащал данък, такси и сметки за консумативи върху имота, това е бил ангажимент на съпругата му. Не е отварял пощенската кутия, не е живял на този адрес. Съпругата му също не е живяла там. Съпругата му е плащала сметките. Апартаментът е на шпакловка и замазка.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен от надлежна страна – собственик на имот, вписан в АВ, против юридическото лице, в чиято структура се намират длъжностните лица, извършващи справки за удостоверяване на извършените в агенцията вписвания за гореописания имот, поради което и на основание чл. 204, ал.1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим. В този смисъл е и определение № 12366 от 26.09.2013г. на ВАС по адм. дело № 12092 от 2013г.
Разгледан по съществото на спора, искът е неоснователен по следните съображения:
В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 на този член, първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Видно обаче от съдържанието на исковата молба в конкретния случай не се претендират вреди от незаконосъобразен акт, а от незаконосъобразно действие.
Чл. 203 от АПК предвижда за неуредените в тази глава случай да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност.
За да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на искане за обезщетяване по този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място – претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие (фактическо) или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки за допустимост на исково производство не са налице по следващите съображения.
Производството по издаването на справки и удостоверения от вписвания в имотния регистър е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК в частта им за охранителните нотариални производства, като съобразно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ЗСВ справки и удостоверения се издават след произнасяне на съдията по вписванията. Видно от посоченото съдът намира, че дейността по издаването на справки и удостоверения, доколкото се извършва с акт, издаден и след произнасянето на съдия по вписванията, не представлява административна дейност, а е дейност, която има охранителен характер. На следващо място съдията по вписванията няма качеството на административен орган, т.е. орган, който притежава властнически правомощия, по силата на които може да издава актове, от които да произтичат права и интереси и задължения. Съдията по вписванията видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ е длъжностно лице, част от органите на съдебната власт.
На второ място искът е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по вписванията в качеството им на длъжностни лица, не са служители на Агенцията по вписванията, а се назначават от министъра на правосъдието и извършват дейността си под ръководството на председателя на съответния районен съд. Доколкото с определение № 12366 от 26.09.2013г. на ВАС по адм. дело № 12092 от 2013г. е определено основанието на иска: незаконосъобразно действие на служители на агенцията, които погрешно и неправилно са вписали друг собственик по партидата на имота, то ответник е именно съдията по вписванията, тъй като същият разпорежда вписването, а не длъжностните лица в агенцията, които технически внасят данните в електронния регистър. Това техническо действие не представлява вписване по
смисъла на чл.9 от ПВ.
На трето място и за пълнота на изложеното, дори да се приеме, че е налице административна дейност и искът е заведен срещу надлежен ответник, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. В случая претенцията за неимуществени вреди се основава на притеснения и страх от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на професионалните задължения и отнемане от личното време, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия имот. Т.е. притесненията, страха и загубеното време са в резултат на две действия: вписване на друго лице като собственик на процесния имот и вписаната възбрана от СГС. Първото действие не е извършено от ответника, тъй като видно от писмото на л.9 в книгите за вписвания като собственик на имота не е вписан К. В. Ц.. В случая става въпрос за издаване на справка под формата на удостоверение за вписване, което не съответства на книгите за вписвания. Тази справка се издава в автоматизиран вид, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в това удостоверение (чл. 49 от ПВ). Ищцата обаче не претендира обезщетение от незаконосъобразно издаване на справка, а от незаконосъобразно вписване, каквото в случая не е налице. Второто действие не е извършено от ответника, нито има данни по делото същият да е издал справка на 10.09.2012г. за имота, въз основа на която е постановено определение от 20.09.2012г. по гр.д. № 12424 от 2012г. на СГС (такава не е представена по настоящото дело). Съдът не кредитира показанията на изслушания по делото свидетел, тъй като същият е съпруг на ищцата и заинтересован от изхода на спора. Освен това същият дава противоречиви обяснения относно момента на узнаване на твърдяното незаконосъобразно вписване – началото на декември, при условие, че ищцата в исковата молба твърди и на л.7 е представила справка от 20.08.2012г. Още повече, че като начало на претендирания период на обезвреда ищцата сочи именно тази дата. Следователно дори да се приеме, че причинените от първото действие неимуществени вреди подлежат на обезвреда от АВ, то следва да се отчете защо ищцата е живяла в продължаващ страх и притеснение до 28.12.2012г., след като още на 20.08.2012г. е научила за незаконосъобразното действие, и защо не е предприела нищо, за да ликвидира този дискомфорт. Освен това свидетелят сочи данни за претърпени имуществени, а не неимуществени вреди, доколкото изтъква притеснения, причинени от субективен страх, че евентуалните им купувачи ще помислят него и съпругата му за измамници. Тези притеснения обаче не са посочени в основанията на исковата молба и последващото й уточнение. Т.е. налице са основания за освобождаване от отговорност по чл.5 от ЗОДОВ. Причинените от второто действие вреди не са пряка последица от първото действие, защото: първо – са извършени един месец след като ищцата е разбрала за справката и не е предприела нищо; второ – са опосредени от преценката на друг орган извън ответника.
Във връзка с всичко гореизложено настоящият състав намира, че искът предявен за разглеждане в настоящото производство е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността на главния иск обоснова неоснователност и на иска за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за обезщетение от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане.
Предвид изхода на спора настоящият състав намира, че направеното от ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното и на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. М. И. от [населено място], чрез адвокат И. С., срещу Агенцията по вписванията, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 20.08.2012г. – 28.12.2012г., изразяващи се в притеснения и страх от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на професионалните задължения и отнемане от личното време, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия имот, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Д. М. И. от [населено място] да заплати на Агенцията по вписванията сумата от 150 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов