КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 590 от 13.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 383/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл. 530 вр.

чл. 16, ал. 4 ТЗ



Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на "Ф" А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на Търговищкия окръжен съд с което ТОС, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдил постановения на 12.01.2009 г. отказ на съдията по вписванията при СлВп-Търговище да върне на акционерното дружество внесена държавна такса от 1203.32 лв.

Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на липсата на практика по чл. 4б от Закона за държавните такси.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.

Съдията по вписванията е бил сезиран с искането на "Ф"А. за вписване на договор за прехвърляне на предприятие - чл. 16, ал. 4 ТЗ. По това искане е била внесена ДТ-1203.32 лв. По това искане е постановен отказ с влязло в сила определение, поради преценката на съдията по вписванията, че не са били налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 ТЗ. Дружеството-молител е поискало връщане на внесената държавна такса. Именно отказът за връщането и е предмет на въззивно и касационно обжалване.

Крайният извод на Търговищкия окръжен съд е законосъобразен.

В случая не се касае до прилагането на чл. 4б ЗДТ, доколкото таксата е внесена в рамките на охранителното производство по чл. 530 вр. чл. 16, ал. 4 ТЗ и действията на съдията по вписванията са под режима на Част VI-та ГПК. По заявеното от молителя "Ф"А. искане е постановен отказ за издаване на охранителен акт, като този отказ е подлежал на въззивен контрол. Касае за охранително производство, както това е отбелязано в самата частна касационна жалба, което е проведено и по него е постановен отказ. От което следва, че макар и формулирано като такова за връщане на държавна такса, искането на "Ф"А. всъщност е за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо дали производството е приключило с извършване на охранителното действие (в случая - вписване на договора) или с мотивиран отказ то да бъде допуснато.

Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на "Ф" А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението е окончателно.