За да улесним дискусията първо да изключим учредените в полза на държавата ипотеки. Те запазват действието си без подновяване по силата на
Указ № 245И аз съм на мнение, след изтичане на 10 годишния срок, ако ипотеката не е била подновена в срока следва да се впише същата ипотека, т.е. същият ипотечен акт, не да се съставя нов такъв, т.е. да се сключва нов ипотечен договор.
На първо място ипотечния акт удостоверява, че съществуват кредитор и длъжник и задължение по силата на договор или по силата на закона, и че за изпълнените на това задължение длъжникът гарантира с имота си. След вписването възниква и привилегията на кредитора да се удовлетвори предпочитателно от стойността на имотна до размера за който е извършено вписването
(чл. 174 ЗЗД) - т.е. ипотеката вече е учредена
(чл. 166 ЗЗД)Да споменем само, че ипотеката може да бъде заличена и преди изтичане на 10 годишния срок въз основа на съгласие на кредитора или по силата на съдебно решение.
Спора се зароди от последиците на изтичането на 10 годишния срок и последиците от неподновяването на ипотеката.
На първо място
заинтересования може да поиска заличаване на ипотеката само на това основание, без да сочи други доказателства.
Защо акцентирам на това - конкуренцията на вписванията се определя от реда им.
Аргумент защо след изтичането на 10 год., и ако ипотеката не е подновена, се вписва същият ипотечен акт черпя от граматическото тълкуване на нормата на чл. 172, ал. ЗЗД и на чл. 18, ал. 4 изр. второ ПВ - казано е "ипотека
та" може да се впише наново - т.е. има се предвид същата ипотека, не изготвянето на нов ипотечен акт. Ако законодателят е имал предвид изготвянето на нов ипотечен акт тогава нормата би имала следната редакция:
"В такъв случай ипотека може да се впише наново ...." Така че за мен е безспорно, че се вписва същата ипотека, обективирана в същия ипотечен акт от първоначалното вписване на който са изтекли 10 години.
Кой може да поиска вписването на ипотеката наново
другият дискусионен въпрос, по който се каза малко.
По начало се вписват само актове извършени по нотариален ред или с нотариална заверка на подписите . чл. 3, ал. 1 ПВ. Хипотезата на ал. 2 на същия чл. не ни интересува и поради наличието на Указ № 245.
Вписването на нотариалните актове става по молба на нотариуса, който ги е извършил, а на
всички други актове - от всеки който има интерес от вписването.
И тук възниква ролята на съдията по вписванията - при представена молба за вписване наново на ипотека от първоначалното вписване на която са изтекли повече от 10 години и не е била подновена, заедно с молбата за вписване
(естествено с нотариална заверка на подписите) трябва да се представят и доказателства доказващи интереса от вписването. Защото в противен случай би могло да има злоупотреба с право от страна на този, който иска вписването. Например - дългът е изплатен предсрочно.
Впрочем и при подновяване на вписването, кредитора следва да представи доказателства удостоверяващи интереса от подновяването - най малкото, че задължението все още не е изплатено изцяло.