КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 04:25

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Отказът на съдията по вписванията в практиката на ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 19 Юни 2012, 07:55 
Offline

Регистриран на: 04 Апр 2012, 11:35
Мнения: 12
Местоположение: София
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Отказът на съдията по вписванията в практиката на ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 20 Юни 2012, 13:41 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Другата седмица вече ще е излязла от печат. Цена около 20 лв. обем около 540 стр. тираж 700.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Отказът на съдията по вписванията в практиката на ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 28 Юни 2012, 09:39 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Доставката се извъшва с куриер на адрес или с Български пощи, за повече информация щракнете тук

"Значимостта на поставените въпроси в книгата обусловена от изключителното значение на поредността на вписването на акта с оглед правилото, че по-рано вписаният акт има предимство пред по-късно вписания, от което следва и голямото значение на производствата по вписванията, отбелязванията и заличаванията. За това и познаването на най-често срещаните проблеми в него, представени в настоящата книга чрез анализиране на конкретни примери от съдебната практика, представлява удачен начин за постигането на тази цел. Нещо повече - предложено е на читателите и мнението на автора с неговата позиция по разрешаване на констатираните противоречия в практиката, при което е представено и развитието на самата съдебна практика в рамките на разгледания период. Този подход при излагането на проблемите по отделните въпроси от значение за вписванията, отбелязванията и заличаванията, обхванати в книгата, намирам за удачен в търсенето на най-удачните решения".

Снежанка Николова,
съдия във Върховен касационен съд

Страници от тази книга


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Отказът на съдията по вписванията в практиката на ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 29 Юни 2012, 10:47 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
предговорът към книгата с автор проф. д-р Екатерина Матеева

проф. д-р Екатерина Матеева написа:
Имах възможността да съм първият читател на сборника, озаглавен „Отказът на съдията по вписванията в практиката на Върховния касационен съд (2008-2011)” и след като се убедих в неговата голяма полезност за нашата доктрина и съдебна практика, приех с готовност поканата на издателство „Фенея” да напиша предговора към това издание.

І. При съвременната динамика на оборота с права върху недвижими имоти едва ли е необходима специална обосновка на теоретичната и практическа значимост, която имат за нашата правна действителност въпросите, свързани юридическите причини и последици от отказа на съдията по вписванията да разпореди вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър. Същото се отнася и за основанията и реда за обжалване на този отказ пред съответния окръжен съд по реда на чл. 538 ГПК, както и за касационното обжалване по чл. 280 ГПК на решението, с което последният потвърждава отказа на съдията по вписванията. Определението по чл. 83 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР)[1], респ. чл. 32а-32б от Правилника за вписванията (ПВ), с което съдията по вписванията отказва вписване, е властнически акт на компетентен съдебен орган[2], който може да осуети даването на така необходимата за сигурността на оборота гласност на един подлежащ на вписване акт или друго правно-значимо обстоятелство относно недвижим имот[3]. Освен това отказът препятства възможността подлежащият на вписване акт да бъде противопоставен на трети лица, които са придобили вещни права върху имота от същия собственик и са вписали придобивния си акт по-рано[4]. Най-сетне, в предвидените от закона случаи отказът от вписване може да е правна пречка за възникване, запазване или целено от молителя прекратяване на негови права върху недвижим имот[5].

Отказът на съдията по вписванията, обективиран в определение по чл. 83 ЗКИР, е по същество отказ от даване на правно съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК, което в предвидените от закона случаи има значение за законосъобразното възникване, упражняване, запазване или прекратяване на субективни права върху недвижими имоти (арг. от чл. 83 във връзка с чл. 87 ЗКИР и чл. 538 ГПК). Така е, защото определението на съдията по вписванията, с което той разпорежда да се извърши вписване, е охранителен акт, който създава изгодни за страната правни последици, без този ефект да е свързан по необходимост със засягане на чужда правна сфера. Спецификата в характера на процесуалните действия, възложени по закон на съдията по вписванията, се състои в това, че за разлика от нотариуса по чл. 2 ЗННД той извършва официално удостоверяване на записването и подреждането в имотния регистър (респ. във водените книги за вписвания) на предвидените в закона актове и други правно релевантни обстоятелства относно права върху недвижими имоти не въз основа на своите непосредствени възприятия за осъществяването на тези юридически факти и обстоятелства, а само на базата на писмените доказателства за това. Тази особеност на удостоверителните действия на съдията по вписванията се извлича от тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗКИР, според която вписването в имотния регистър се удостоверява с подписа на съдията по вписванията. Липсата на определение, с което съдията по вписванията разпорежда извършване на вписването, е основание за недействителност на вписването, ако все пак то бъде извършено (арг. от чл. 85 ЗКИР). Същите последици настъпват и ако вписването не е удостоверено с подписа на съдията по вписванията (арг. от чл. 84, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 85 ЗКИР).

Предвид правното значение на акта на съдията по вписванията за сигурността на оборота с недвижими имоти законодателят овластява този орган да откаже вписване само когато намери, че предвидените в закона изисквания не са налице (арг. от чл. 83 ЗКИР). На свой ред съдията по вписванията може да разпореди извършване на вписването, само след като извърши проверка за спазването на законовите изисквания, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, прехвърля, изменя или прекратява вещното право върху недвижим имот (арг. от чл. 82, ал. 1 ЗКИР). По характера си тази проверка е формална, тъй като се извършва само по документи, въз основа на представените от молителя в производството писмени доказателствени средства. С аргумент от чл. 87 ЗКИР във връзка с чл. 533 ГПК съдията по вписванията е длъжен служебно да следи дали са налице условията за издаване на определение, с което се разпорежда извършване на вписването. На обжалване по съдебен ред подлежат само определенията на съдията по вписванията за отказ от извършване на исканите процесуални действия по вписването (арг. от чл. 538 ГПК във вр. с чл. 87 ЗКИР), както и решенията на окръжните съдилища, с които този отказ е потвърден (арг. от чл. 280 ГПК).

В условията на засилен оборот с права върху недвижими имоти през последните години лаконичната редакция на чл. 83 ЗКИР относно основанията за отказ от вписване, както и разпръснатата (несистематизирана) уредба на законовите изисквания за извършване на вписванията[6] водят неизбежно до увеличаване на броя на делата, образувани по жалба срещу отказ от вписване. Забелязва се тенденция към известно разнообразяване на основанията за отказ от вписване, което при наличие на императивното правило за спазване на местна компетентност от съдиите по вписванията по чл. 280, ал. 2 ЗСВ е от естество да генерира противоречия не само в практиката на съдиите по вписванията от различните съдебни райони, но и на съответните окръжни съдилища в производството по обжалване на техните откази по реда чл. 538 ГПК. Тези процеси намират неизбежно отражение и в практиката на ВКС и допринасят за нейното разнообразие, а понякога и за противоречивия й характер. Набъбването на тази практика през последните години прави все по-труден процесът на нейното проследяване и проучване. Все по-трудоемко поради нарастващия обем на материала става издирването на съответните решения, в които материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на делото в производството по вписванията в имотния регистър е решаван противоречиво от съдилищата. Това създава немалко практически затруднения предвид изчерпателно установените от новия ГПК специални основания за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество (вж. чл. 280, ал. 1 ГПК). В този ред на мисли тематичният сборник, подготвен от д-р Стоян Ставру, е ценен ориентир за всеки практикуващ правник или теоретик в областта на правните науки, който се нуждае от удобна, бърза и надеждна справка относно развитието на съдебната практика относно отказите за вписване в имотния регистър.

ІІ. Настоящият сборник съдържа оригинално структурирана тематична систематизация на практиката на ВКС по дела, постановени през последните три години по повод обжалване на отказ на съдията по вписванията. Сборникът се състои от две части:

Теоретичен анализ (коментар) на практиката на ВКС през погледа на автора на сборника и
Тематично систематизирана практика на ВКС, обективирана в два вида съдебни актове: (а) такива, с които ВКС дава нормативно тълкуване на закона и осъществява конституционната си функция по върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища по смисъла на чл. 124 КРБ (тълкувателни решения, които имат задължителен характер) и (б) такива, постановени от отделни състави на ВКС по конкретни дела, при разрешаването на които ВКС дава казуално тълкуване на законовите разпоредби, независимо дали то се отнася само до конкретното дело или съдържа трайна (константна) практика по тълкуването на дадена разпоредба.
Коментарната част от сборника представя в синтезиран вид авторовото виждане относно разнообразните теоретични и практически въпроси, които възникват в производството по вписванията. В полезрението на автора стои не само релевантната практика на ВКС, но и съответните решения на окръжните съдилища, против които е била подадена касационна жалба, по която се е произнесъл ВКС с посоченото решение. Освен разгледаните в практиката на ВКС въпроси, отнасящи се до правомощията и актовете на съдиите по вписванията, са разгледани още редица спорни в практиката и дискусионни в теорията въпроси, свързани с вписванията в имотния регистър и отказите за извършването им. Сред тези въпроси могат да бъдат посочени по-специално предпоставките за вписване на акта за прехвърляне на отделен обект от ликвидационното имущество. Обсъдена е разпоредбата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, съгласно която ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори). Разсикват се също въпроси на заличаването на вписана ипотека в хипотезите на чл. 172 ЗЗД (изтичане на 10 годишния срок на вписването) и чл. 175 ЗЗД (погасяване на ипотеките по силата на закона в резултат от извършването на публичната продан). Направен е и обстоен коментар на проблема за съдбата на ипотеката върху идеална част след делбата и нейното отразяване в имотния регистър. Представени са различните възможни разрешения в зависимост от това коя от теориите за правното действие на делбата (декларативно или транслативно) бъде възприета. Ползата от това изследване за доктрината и практиката се дължи на неговия ясно изразен аналитичен характер, който излиза извън традиционните за този „жанр” на правната книжнина дескриптивен и нерядко реферативен подход. Изложението се отличава ясна и стройна система, пълнота, богатство на идеи и разнообразие на зрителния ъгъл, от който са осмислени възникващите проблеми. Точка първа от коментара представя основни теоретични положения на института на вписванията според уредбата му по ЗС и ПВ, а точка втора разисква уредбата по ЗКИР. Особено полезно от практическа страна е изложението в точка трета, в която авторът систематизира юридическите причини за постановяване на отказ за вписване и отграничава същността на този акт от отказа на длъжностното лице да запише акт във входящия регистър.

Ценното в подхода на автора във втората част на сборника е, че за всяко от включените в него съдебни решения е изведен правният въпрос, който е бил основание за допускане на касационното обжалване. Съдебните решения, постановени по един и същ правен въпрос, са представени по хронологичен ред, за да се даде възможност за проследяване на развитието в казуалното тълкуване, възприето от различните състави на ВКС. Всяко от включените в сборника съдебни решения се предшества от подготвено от автора типово структурирано резюме, в което последователно се посочват:

(1) тълкуваните от ВКС разпоредби на закона,

(2) фактите по конкретното дело,

(3) произнасянето (определението) на съдията по вписванията,

(4) решението на въззивния съд, поставения пред ВКС правен въпрос и

(5) крайният извод на ВКС, обективиран в произнасянето му по касационната жалба.

При наличие на особено мнение на член на решаващия съдебен състав в производството по касационно обжалване, то е поместено непосредствено след текста на решението.

Приложеният от автора подход за вътрешно структуриране на материала прави практиката на ВКС по-обозрима и от тук – по-достъпна за проучване чрез нейната систематизация по типови правни проблеми, от които зависи изходът на делото. При това авторът се е ръководел от установената в правната доктрина последователност при разглеждането на въпросите относно правния статус и правомощия на съдиите по вписванията в производствата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ЗСВ.

В Раздел І от втората част на сборника са поместени решения на ВКС, които очертават обхвата на допустима преценка, възложена по закон на съдиите по вписванията при осъществяването на техните правомощия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Интерес представляват решенията относно възможността на съдията по вписванията да откаже вписване въз основа на извършена от него преценка за недействителност на договора или за липса на достатъчно доказателства за установяване на собствеността в полза на праводателя по сделката, съответно – в полза на молителя при на нотариалните актове по обстоятелствена проверка. И в двата случая ВКС изключва подобна възможност от правомощията на съдията по вписванията. Впечатление прави стремежът на ВКС да разграничи правомощията на съдията по вписванията при вписването на вече изповядваната сделка от правомощията на нотариуса при самото удостоверяване на правоучредителната или правопрехвърлителна сделка (вж. чл. 574, чл. 586 и др. ГПК)[7], независимо, че вписванията, отбелязванията и заличаванията са уредени от чл. 569, т. 5 ГПК като един от видовете нотариални производства по нашата правна система. Посочени са няколко решения на ВКС относно властта на съдията по вписванията да тълкува волята на страните и ако намери, че между нея и наименованието на акта съществува разминаване, да откаже вписването му. Основният случай, създаващ противоречива практика в производството по вписванията, е вписването на нотариален акт за поправка на вече вписан нотариален акт, който обаче не съдържа поправка, а изменя съществено съдържанието на сключената сделка.

Следващият Раздел ІІ от част втора на сборника обхваща решенията на ВКС, постановени по повод обжалването на откази за вписване на неподлежащи на вписване актове. Тук са систематизирани конкретни случаи на жалби срещу отказ за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт; на договор за отмяна на договор за покупко-продажба; на акт, съдържащ волеизявление за извършване на непарична вноска; на актовете за държавна и общинска собственост; на установителните искове за собственост и др. Представена е и практиката на ВКС относно вписването на договора за учредяване на жилищен комплекс от затворен тип. Съществуващите колебания в практиката станаха един от поводите за внасяне на изменение[8] в чл. 2, ал. 2 ЗУЕС, която даде основание да се приеме, че този вид договори подлежат на вписване в имотния регистър по партидата на всеки един от самостоятелните обекти в сградата под режим на етажна собственост. Интерес представлява и практиката на ВКС относно вписването на договори за учредяване на сервитути по ЗУТ, ЗЕ, ЗЕС и ЗВ. В Определение № 53 от 5.02.2010 г. по ч. гр. д. № 589/2009 г., I г. о., ГК на ВКС, е направено разграничение между сервитутите (право за прокарване на водопровод), предвидени в полза на ВиК оператор, и тези по ЗЕ и ЗЕС, изразяващо се при липсата на господстващ имот при последните и наличието на обслужваща дейност. В Определение № 11987 от 10.08.2011 г., II-В въззивен състав, ГО на Софийски градски съд (СГС), потвърдено с Определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч. гр. д. № 449/2011 г., II г. о., ГК на ВКС, за сервитутите по ЗЕ се възприема терминът „квазилични сервитути“ – термин, използван за пръв път в българската правна доктрина в статията на Ставру, Ст. „Сервитутни права според българското законодателство”, публикувана като приложение към сп. „Собственост и право”, 2005 г., № 4, стр. І-ХХІІ. В посоченото определение ВКС приема, че когато се учредява сервитут в полза на „енергийното предприятие“ по смисъла на ЗЕ, нормите на чл. 192 и чл. 193 ЗУТ са неприложими, тъй като регламентират правоотношения, различни от тези по чл. 64 ЗЕ. С това се възприема тезата за специфичния характер на „сервитутите” по ЗЕ, аналогична уредба с които имат сервитутите по ЗЕС. Въпросът относно естеството на прехвърляните права е от значение с оглед проверка от съдията по вписванията дали е спазена изискващата се от закона форма за извършената сделка. При възприемане на тезата, според която сервитутите по ЗЕ и ЗЕС възникват по силата на закона, оказва се, че ще липсват подлежащи на вписване актове по ЗЕ и ЗЕС (вж. чл. 5, б. „а“ ПВ). Евентуалното сключване на договор между собственика на обременения с правото имот и енергийното предприятие, съответно – предприятието, осъществяващо електронни съобщения, би бил насочено единствено към уреждане на облигационните отношения между тях, в това число – уговаряне на размера на дължимото обезщетение. Към настоящия момент практиката на ВКС относно правната същност и необходимостта от учредяване и вписване на сервитутите по ЗЕ и ЗЕС остава противоречива и това налага приемането на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС.

Спор в съдебната практика предизвиква и въпросът доколко съдията по вписванията разполага с правомощия да провери дали при договор, сключен под отлагателно условие, това условие се е осъществило и в случай, че не е – да откаже вписването на акта, чието правно действие все още не е настъпило. В Определение № 348 от 12.06.2009 г. по ч. т. д. № 231/2009 г., І т. о., ТК на ВКС приема, че за да бъде вписан, договорът за наем, той трябва да е породил желаните от страните правни последици. Ако липсва договор, който да е произвел действие за страните, включително поради обстоятелството, че не е настъпило отлагателното условие, под което е сключен, той не подлежи на вписване. Предвид наличието на практика в обратния смисъл на ниво окръжни съдилища в коментара към сборника са изложени аргументи в полза и на двете становища, като крайният извод на автора е, че отричането на възможността за вписване на прехвърлителни сделки, сключени под отлагателно условие, не отговаря на волята на страните и на предвиденото от закона значение на вписването. Уговарянето на модалитет, отлагащ настъпването на правните последици от договора, не означава, че този договор не съществува (че не е сключен) и че не поражда никакво правно действие. Възниква правно очакване за страните, тъй като състоянието на сделката е “in pendente conditione”. Отлагането във времето на свързаните с нея правни последици е част от волята на страните и като такава тя следва да бъде зачетена като всяка друга уговорка, която подлежи на вписване съгласно изрично съществуващо предвиждане на закона. Правният акт следва да бъде вписан, независимо от това дали поражда правното си действие незабавно или след осъществяването на посочено от страните условие или отлагателен срок. Заинтересуваните трети лица могат да се запознаят с вписания акт и от съдържанието му да разберат конкретните условия, договорени между страните. Правният интерес на страните изисква незабавното вписване на акта и с оглед на обстоятелството, че сбъдването на уговореното отлагателно условие ще доведе до настъпване на правните последици на сделката считано от момента на нейното сключване (чл. 25, ал. 2 ЗЗД). Към тази аргументация бих добавила, че самият законодател предвижда изрично вписване на обстоятелството, че нотариалният акт или друг подлежащ на вписване акт по чл. 112 ЗС е под условие или срок. Този извод произтича недвусмислено от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, точка 13 във вр. с точка 11 ЗКИР. Според тях обстоятелството, че подлежащият на вписване акт е под условие или срок следва да се впише в част „Б” на партидата.

Раздел ІІІ от втората част на сборника представя решенията на ВКС, постановени по повод откази за вписване поради липса на надлежна (достатъчна) индивидуализация на имота[9]. Сред разгледаните от ВКС въпроси могат да бъдат откроени няколко основни акцента:

- Необходимо ли е недвижимият имот да бъде индивидуализиран чрез посочване на всички негови граници?

- Трябва ли имотът да бъде индивидуализиран чрез посочване на идентификатор по кадастрална карта, за да се извърши вписване на искова молба, която се отнася до спор по отношение на този имот?

- Как се индивидуализира самостоятелен обект в сграда, находяща се в район с одобрена кадастрална карта?

- Следва ли при наличие на данни за одобрена, но непълна кадастрална карта, водеща до невъзможност имотът да бъде описан съгласно чл. 60 ЗКИР, отсъствието на някой от индивидуализиращите имота белези да бъде основание за отказ за вписване?

Най-многобройни са решенията на ВКС по въпроса кога е налице достатъчна индивидуализация на имота, за да се пристъпи към вписване на съответния акт. Интерес представляват решенията на ВКС относно начина на индивидуализиране на реална част от имот (Определение № 638 от 16.11.2009 г. по ч. гр. д. № 516/2009 г., I г. о., ГК на ВКС). Приема се, че тя следва да бъде индивидуализирана чрез посочване на имота, част от който е тя, местонахождението на този имот, номера му, площта на целия имот, площта на реалната част и границите на реалната част. Когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието (индивидуализацията) би следвало да се извърши съобразно белезите, изброени в разпоредбата на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. В тези случаи към представения за вписване акт се прилага и скица-копие от кадастралната карта (арг. от чл. 6, ал. 3 ПВ).

Проблеми в практиката предизвиква и прилагането на изискването за индивидуализацията на имотите при продажба на наследство по чл. 212-213 ЗЗД (Определение № 414 от 25.10.2010 г. по ч. гр. д. № 346/2010 г., ІІ г. о., ГК на ВКС). В този случай ВКС приема, че молителят е длъжен да декларира обстоятелството, че в наследството е включен недвижим имот. Аргументите за това са, че разпоредбата на чл. 112, б. „б“ ЗС и чл. 4, б. „б“ ПВ предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство, в което има вещни права върху недвижими имоти. Установяването на това обстоятелство е в тежест на молителя. Това разрешение на ВКС следва да бъде подкрепено, макар че на пръв поглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВ дава аргументи за противното. Договорът за продажба на наследство остава действителен и без да съдържа описание (поединично посочване) на конкретните имоти, включени в наследствената маса, тъй като сделката е алеаторна по своя характер, но за да се осигури противопоставимостта й за всеки един от тези конкретни имоти, те следва да бъдат индивидуализирани по начина, посочен в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. Във всеки случай, когато имотът от наследствената маса се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието (индивидуализацията) би следвало да се извърши при спазване на чл. 60 ЗКИР. В тези случаи към представения за вписване акт се прилага и скица-копие от кадастралната карта (арг. от чл. 6, ал. 3 ПВ).

В Раздел ІV от втората част на сборника са групирани решенията на ВКС, постановени по повод атакуване на откази за вписване на други основания: неплащане на дължимата такса за вписване, нередовност на представените документи, непълна индивидуализация на правните субекти – титуляри на правата и др.

В следващият Раздел V са обсъдени въпросите относно действителността на отказа за вписване, постановен при липса на мотиви или на други елементи от съдържанието на определението, обективиращо отказа. ВКС приема, че законодателят не е предвидил задължително съдържание на актовете на съдията по вписванията, включително изискване за тяхното мотивиране. Поради това липсата на мотиви per se не води до нищожност на постановеният отказ от съдията по вписванията (Определение № 680 от 9.11.2009 г. по ч. т. д. № 632/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, както и Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 95/2010 г., ІІ г. о., ГК на ВКС). Неизписването на името на постановилия го съдия по вписванията също се приема, че не е основание за нищожност на отказа, защото нито ЗКИР, нито ПВ съдържат подобно изискване (Определение № 126 от 08.03.2010 г. по ч. гр. д. № 94/2010 г., Г. К., І г. о., ГК на ВКС). Определението, с което се постановява отказ, обаче трябва да съдържа достатъчно данни, позволяващи индивидуализацията на акта, за който то се отнася. В противен случай е невъзможно свързването на определението с конкретния акт, чието вписване е отказано, а това прави невъзможно извършването на преценка за законосъобразността на отказа. Липсата на токова означение се отразява върху действителността на определението на съдията по вписванията и то следва да бъде прогласено за нищожно.

Раздели VІ и VІІ обхващат решения, които са от значение за допустимостта и условията за обжалване на отказите на съдията по вписванията, както и относно това, кому принадлежи правото да обжалва отказ на съдията по вписванията. Посочени са решения, обективиращи константната практика на ВКС относно липсата на процесуална легитимация на нотариусите и съдебните изпълнители да обжалват отказ за вписване на представени от тях в служебно качество актове. Нотариусът не може да обжалва отказа на съдията по вписванията за вписване на нотариален акт, който той е изповядал. Съображението е, че нотариусът не е страна в производството по вписване. Предвиждането на публичноправното задължение на нотариуса за представяне за вписване на подлежащите на вписване актове в деня на тяхното извършване (вж. чл. 25, ал. 5 ЗННД във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗКИР) не съдържа в себе си признаване в негова полза на процесуално право да обжалва отказа за извършване на исканото вписване. Като орган с удостоверителна компетентност нотариусът има точно определени от закона юридически функции (вж. чл. 2 ЗННД във вр. с чл. 569 ГПК и др.), една от които е да представя в службата по вписванията подлежащи на вписване актове, които е изповядал (арг. от чл. 25, ал. 5 ЗННД). Освен действията, за които е оправомощен по закон, нотариусът не е легитимиран в това си качество да извършва други процесуални действия, каквото е и обжалването на отказа на съдията по вписванията (така Определение № 357 от 23.10.2008 г. по гр. д. № 1421/2008 г., ІV г. о., ГК на ВКС; Определение № 149 от 27.03.2009 г. по ч. гр. д. № 157/2009 г., I г. о., ГК на ВКС; Определение № 173 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 112/2009 г., ІІ г. о., ГК на ВКС; Определение № 268 от 09.06.2010 г., по гр. д. № 662/2009г., І г. о., ГК на ВКС; Определение № 129 от 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г., І г. о., ГК на ВКС ). Същите изводи се правят от ВКС и по отношение на съдебния изпълнител, който е поискал вписване или заличаване на възбрана.

Ако отмени обжалваното определение на съдията по вписванията, с което вписването е било отказано, окръжният съд сам решава въпроса по жалбата по чл. 538, ал. 2 ГПК, като може да разпореди извършване на вписването. Този извод произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 278, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 538, ал. 2, изр. трето ГПК. Окръжният съд може да събира и доказателства, ако намери това за необходимо (арг. от чл. 278, ал. 2, изр. второ ГПК). Тази процесуална възможност се съгласува логически с нормата на чл. 538, ал. 2, изр. второ ГПК, която като общо правило, приложимо към всички производства по обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, допуска жалбата срещу отказа да бъде основана и на нови факти и доказателства (вж. чл. 87 ЗКИР, който препраща за съответно приложение към общите правила за охранителните производства по ГПК). Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, според което пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, не намира приложение в производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията пред окръжния съд (арг. от чл. 87 ЗКИР във вр. с чл. 540 ГПК).

В заключение си позволявам да поздравя автора д-р Ст. Ставру и издателство „Фенея” за полезното начинание, свързано с подготовката и издаването на настоящия сборник, и им желая успех!

Бележки под линия:

[1] Обн., ДВ, бр. 34 от 25. април 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., посл. изм. ДВ , бр. 38 от 18. май 2012 г.

[2] Правното положение и компетентността на съдията по вписванията като едноличен съдебен орган, на който по закон е възложено да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър, да се произнася относно издаването на справки и удостоверения и да извършва нотариални и други действия, предвидени със закон, беше уредено за първи път с разпоредбите на § 11 от Заключителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ бр. 104 от 6. декември 1996 г.., в сила от 7. януари 1997 г.), с които се внесоха изменения и допълнения в отм. Закон за съдебната власт (ЗСВ). De lege lata статусът и правомощията на съдията по вписванията се уреждат от разпоредбите на чл. 279-293 от действащия ЗСВ (обн., ДВ бр. 64 от 7. август 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 9. март 2012 г.), чл. 48 и 82 ЗННД, чл. чл. 8, 9, 32а и сл., чл. 51 и др. ПВ и др.

[3] Арг. от чл. 1 ПВ.

[4] Арг. от чл. 113 във вр. с чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС).

[5] Вж., напр. чл. 166, ал. 1 ЗЗД, според който ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Ипотеката има ред от вписването (чл. 169, ал. 2 ЗЗД). Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено само ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл (арг. от чл. 172, ал. 1 ЗЗД). Вж. и чл. 400, ал. 2 ГПК, според който налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съдията в нотариалните книги (респ. в имотния регистър там, където такъв е създаден). Във връзка с правното значение на вписването за изгубването на вещни права върху недвижим имот поради отказ на титуляра от правото му вж. чл. 100 ЗС, според който отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално удостоверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. За значението на вписването вж. също чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) във вр. с чл. 112, б. „д” ЗС относно отделянето на недвижимите имоти на наследодателя, когато кредитор на наследодателя или заветник е поискал това.

[6] Лаконизма на уредбата се отбелязва и от Стоянов, В., Имотен регистър, БАН, Институт за правни науки, С., 2006 г., стр. 111. В опит да преодолее липсата на систематизация авторът групира правните основания за отказа от вписване в имотния регистър в три основни групи: първо, ако актът не подлежи на вписване според ЗКИР и Наредба № 2 от 21. април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър (изд. от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 39 от 10. май 2005 г.) и няма друго законово основание; второ, ако актът не е съставен в предвидената от закона форма и трето, ако са нарушени императивните изисквания на чл. 77 ЗКИР или на ГПК относно общите правила за охранителните производства (вж. чл. 530-541 ГПК). Би могло да се добави и изискването по чл. 80 ЗКИР праводателят по транслативни или правоучредителни сделки да е вписан в имотния регистър като носител на правото. Нормата е императивна и за спазването й трябва да се следи служебно. Освен това, от разпоредбата на чл. 79, изр. първо ЗКИР може да се изведе и изискването молбата за вписване да не е подадена под условие, срок или друга уговорка (модалитет). Но няма пречка молителят да е подал повече от една молба и да поиска да не се извършва едното вписване без другото (арг. от чл. 79, изр. второ ЗКИР).

[7] Още при действието на отм. ГПК теорията се произнесе, че при проверката на подлежащия на вписване акт съдията по вписванията няма компетентността на нотариуса по чл. 474 и сл. отм. ГПК, освен в хипотезата на вписване на непарична вноска в търговско дружество по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Вж. така Стоянов, В., Имотен регистър, цит. съч., стр. 111.

[8] Вж. Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), обн., ДВ, бр. 57 от 26. юли.2011 г.

[9] За юридическите белези, чрез които се индивидуализира имота, до който вписването се отнася, вж. чл. 60 ЗКИР и чл. 19 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър; чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Отказът на съдията по вписванията в практиката на ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 02 Юли 2012, 12:05 
Offline

Регистриран на: 04 Апр 2012, 11:35
Мнения: 12
Местоположение: София
Вече я има и в lex.bg :

http://buy.lex.bg/catalog/product_info. ... ts_id=2830


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов