Тълкувателно решение № 7/2012 от дата 25.04.2013 г. бе подробно разгледано и въпросът, на който всъщност е даден отговор, е:
Подлежи ли на вписване договор по чл. 193 ЗУТ в полза на лице, което не е собственик на поземлен имот?
Видно от въпроса, фактът дали енергийните сервитутни права се уреждат от чл. 193 не се разглежда. Въпросът, на който ВКС отговаря е, приложима ли е разпоредбата на 193 за лица, които не са собственици на поземлен имот? Отговорът е не и това не се оспорва от електроразпределителните предприятия.
Ние считаме, че формата на възникване на енергийните сервитутни права е уредена в ЗЕ, в чл. 64а.
В подкрепа на твърдението ни е и самото Тълкувателно решение, което в хода на привеждане на аргументи разграничава два вида сервитутни права – 1. договорни и 2. законови. И след това уточнява, че по правило договорните сервитутни права се учредяват във формата на нотариален акт, а по изключение, което е визирано именно в разглежданата разпоредба на 193, се учредяват във формата на писмен договор с нотариална заверка на подписите. Разсъжденията и мотивите на ВКС са в посока, че изключението, предвидено в 193 не се прилага за лица несобственици на поземлен имот /каквото е едно енергийно предприятие/, но това, че не попада в изключението не означава, че попада в обичайния случай на възникване на сервитутни права в нотариален акт, тъй като изначално не е договорен сервитут, за да ползва която и да е от формите за възникване.
За формата, в която възникват законовите сервитутни права Тълкувателното решение не взема становище.
|
|