КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 278 от 30.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова
чл. 129, във вр. с

чл. 540 ГПК,

чл. 87 ЗКИР
--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. за с. к. /АСК/, чрез юрисконсулт Б. Д., /сега АПСК, съгласно изм. и доп. ЗПСК с Д. в. бр. 18/5.03.2010 г./ против определението от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 1034/2009 г. на Добричкия окръжен съд. С него е оставено в сила разпореждането от 20.11.2009 г. на съдията по вписванията при РС - гр. Д., с което е върната молбата от 17.09.2009 г. на АСК, заедно с приложенията за подновяване вписването на законна ипотека по отношение на недвижими имоти в гр. Д., собственост на "К" ООД, гр. Д..

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.

Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производство по подновяване на вписване на ипотека, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В приложеното изложение на основанията за касационното обжалване, съгласно указанията за това, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и представя определение по ч. гр. д. № 451/2008 г. на Бургаския окръжен съд, в което релевантния процесуалноправен въпрос - дали следва да се прилага чл. 6, ал. 3 ПВп във вр. с чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР при подновяване на вписване на законна ипотека върху недвижим имот, намиращ се в населено място с одобрена кадастрална карта, е решен по противоречив начин от този в обжалваното определение.

Поддържа също, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона - чл. 18 ПВп, както и за развитието на правото, с оглед липсата на формирана трайноустановена съдебна практика по него.

Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Макар и по делото да не е представена молбата на АСК от 17.09.2009 г., не е спорно, че същата е за подновяване вписването на законна ипотека в полза на Министерство на търговията и туризма, извършено под № 58, т. I, вх. рег. № 5* от 23.09.1999 г., на основание чл. 172, ал. 3 ЗЗД.

Не е спорно и обстоятелството, че първоначалният отказ на съдията по вписванията е отменен с определение от 4.11.2009 г. по ч. гр. д. № 859/2009 г. на Добричкия окръжен съд и преписката е върната на съдията по вписванията за осъществяване на процедура по отстраняване на нередовностите в молбата, по реда на чл. 129, във вр. с чл. 540 ГПК и чл. 87 ЗКИР.

Съдията по вписванията е приел, че нередовностите в молбата не са отстранени с подадената допълнителна молба от 18.11.2009 г. - имотите не са индивидуализирани съгласно изискванията на чл. 6 ПВп и чл. 167, ал. 2 ЗЗД, не са представени валидни скици. Поради това върнал молбата за подновяване вписването на законната ипотека.

С обжалваното определение на окръжния съд разпореждането на съдията по вписванията е оставено в сила. Съображенията за този извод са неизпълнението на дадените на молителя указания за представяне доказателства за индивидуализацията на имота по чл. 77 ЗКИР и описанието му съгласно чл. 6 ПВп, вр. с чл. 60 ЗКИР, които норми са императивни.

Следователно, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос дали при подновяване на вписване на законна ипотека следва да се прилагат разпоредбите на чл. 6 ПВп, във вр. с чл. 77 ЗКИР, намиращи приложение при вписването, при положение, че подновяването на вписването е уредено в чл. 18 ПВп, е обусловил решаващия извод на въззивния съд за потвърждаване на разпореждането на съдията по вписванията.

Даденото разрешение по този въпрос е различно в представеното определение от 26.09.2008 г. по ч. гр. д. № 451/2008 г. на БОС, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е достатъчно да обоснове допускане на касационното обжалване.

По същество, настоящият състав намира следното:

Съдията по вписванията, макар и да е върнал молбата като нередовна, всъщност е постановил отказ да впише исканото подновяване на вписването на ипотеката, по реда на чл. 172, ал. 3 ЗЗД. С обжалваното определение този отказ е потвърден.

Настоящият състав счита, че практиката, намерила израз в приложеното определение на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 451/2008 г. е правилна, поради следните съображения:

За подновяването на вписването на договорна или законна ипотека /чл. 172 ЗЗД/ се прилага специалното правило на чл. 18 ПВп, уреждащо процедурата - по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписване на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка. Съгласно ал. 2, изр. 1 - молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване, като подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване /чл. 15 и 16/ - ал. 3. Това означава, че подновяването се отбелязва в същата партида - на първоначалния собственик, дори и имотът да е разпореден в полза на друго лице. Уредена е и хипотезата при изтекли 10 години от първоначалното вписване, съответно от последното подновяване - подновяване не се извършва, а се вписва отново с нов ред на вписването - ал. 4.

Други особени правила за подновяване вписването на ипотеката не се съдържат нито в ЗКИР, нито в Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър.

В случая е налице вписана законна ипотека с вх. № 58, т. I, вх. рег. № 5* от 23.09.1999 г., поради което и за подновяване на вписването преди изтичане на десетгодишния срок е достатъчно представянето на документите по чл. 18 ПВп. Одобрената кадастрална карта с идентификатор на имота от кадастъра не е основание да се откаже подновяване на вписването, тъй като същото се извършва чрез подреждането на молбата в същата партида, на първоначалния собственик.

Затова и обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането на съдията по вписванията следва да се отмени и делото се върне на последния за постановяване на подновяване вписването на ипотеката.

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 1034/2009 г. на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на съдията по вписванията при РС - гр. Д. за подновяване вписването на законната ипотека, по молбата на АСК, сега АПСК, гр. С..

Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94
гр.София, 24.01.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Н. З.
Членове: В. Р.
с. б.

като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 789 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.03.2012г. по гр.д.№121/2012г. на ОС П., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.576 ГПК.
Жалбоподателят К. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът А. за п и ск- София, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърил иска на К. Г. за прогласяване нищожността на вписаното под № г. на Службата по вписванията [населено място] подновяване на законната ипотека върху посочения в исковата му молба недвижим имот в [населено място], която ипотека е вписана под № г. в същата служба, по искане на кредитора- А. за п и с к София.
Установено е по делото, че е наложена законна ипотека за обезпечаване парично задължение на купувача/ третото лице Н. С./ по договор от 13.10.1999г. за приватизация на търговски обект – “М.”, в [населено място]. Установено е също така, че по гр.д.№ 1122/2005г. по описа на РС П. е издаден на несъдебно изпълнително основание - чл.237 ГПК /отм/- изпълнителен лист в полза на същата А. срещу за неплатена от последната покупна цена по процесната приватизационна продажба. /посочена по-горе/. Прието е, че купувачката по приватизационноя договр и продала процесния имот на родителите на жалбоподателя с нотариален акт № г., а те от своя страна са го продали на последния с нотариален акт № г. Установено е, че от страна на О. [населено място] е разрешено извършването на съответните строителни работи за промяната предназначението на процесния търговски обект в “магазин за хранителни стоки”. Прието е, че от приложеното удостоверение на Службата по вписванията - [населено място] се установява, че на 26.08.2009г. е съответно вписано подновяване на процесната ипотека, въз основа на съответна молба от 21.08.2009г. на кредитора- А. за п и с к- София.
При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че е налице идентичност между имота – предмет на учредената ипотека и този, предмет на горните нотариални актове и на подновената ипотеката, тъй като други сгради в процесния УПИ няма, а не е и имало, поради което съгласно закона процесната ипотека продължава да тежи върху тази сграда - търговски обект. Съдът е счел, че в случая са спазени съответните законови изисквания посочени в чл.172 ЗЗД относно подновяване на ипотека и не са налице условията на чл.576 ГПК за прогласяване вписването на това подновяване за нищожно.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за приложението разпоредбите на чл.167, 168 ЗЗД и чл.18,16 и 6 ПВ към подновяване на вече вписана ипотека, както и за необходимостта в молбата за подновяване на вписването на законната ипотека да се посочат настъпилите изменения относно имота, обременен със законна ипотека, както и евентуалната промяна в размера на задължението. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Не посочва съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че при така формулирани въпроси, основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК не са налице, тъй като приложимите материални норми на закона са ясни. В практиката е изяснен въпроса, за това, че изводът по отношение тъждеството на ипотекирания имот е фактически извод на решаващия съд, основан на обстоятелствата по делото, а не единствено на описанието на вещта в акта – т.е не само на правните, но и на фактическите индивидуализиращи признаци на ипотекирания имот и неговото притежание към момента на сделката, подлежат на преценка. В тази връзка и в съответствие с трайната практика въззивният съд е преценил доказателствата и е приел, че последваща промяна на индивидуализиращи имота признаци не води до извод за липса на тъждество, съответно да се приеме, че учредителят, сега ответник по жалбата и по иска, е вписал подновяване на ипотека върху друг имот. Доводите на жалбоподателя сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение обаче не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
При прилагането на института касаещ установяване нищожност на нотариалното действие няма противоречива практика във връзка с вида недействителност, нейните материални предпоставки и последици. В практиката, възприета и в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 10.08.2009г. по ч. т. дело № 311/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, се приема, че само когато се вписва законна ипотека на основание чл. 166 и чл. 168, ал. 1 ЗЗД във връзка с § 11д от ДР на ЗПСК и § 8 от ПР към ЗИДЗПСК е необходимо молбата и подлежащите на вписване актове да съдържат реквизитите, визирани в чл. 168, ал. 2, във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 6, ал.1 Правилника за вписванията, както и към следва да бъдат приложени и документите за собственост. Посочените реквизити са необходими с оглед характера и целта на вписването. Тези правила не намират приложение при продължаване действието на вписването. Следва да се има предвид обаче, че въпросите за приложението разпоредбите на чл.167, 168 ЗЗД и чл.6, 18, 16 ПВ не са обуславящи изхода на конкретния спор, защото в случая съдът е разгледал иск за нищожност на нотариалното действие с оглед разпоредбата на чл.576 ГПК, а не на ипотеката.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2012г. по гр.д.№121/2012г. на ОС Перник.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение № 69 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева
чл. 172, ал. 2,

чл. 179, ал. 3 ЗЗД





--------------------------------------------------------------------------------


Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от "Б. С. Т. Л." Лимасил, К., чрез адвокат В. С. С., с вх. № 103134 от 15.11.2011 г. на Софийския градски съд, срещу Определение № 13537 от 26.09.2011 г. по ч. гр. д. № 11963/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, IV състав, с което е потвърдено определение от 14.09.2010 г. на съдията по вписване при Софийския районен съд В. С., с което е отказала да извърши нотариалното действие вписване наново на основание чл. 172, ал. 2 ЗЗД на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 100 от 5.07.2000 г., том. I, рег. № 2009, нот. д. № 114/2000 г. и заличена на 12.08.2010 г. Софийският градски съд е споделил изводите на съдията по вписване, че по арг. от чл. 179, ал. 3, ЗЗД заличаването и в тази хипотеза има конститутивно действие, поради което не може да се впише наново ипотека, която е била заличена на основание чл. 22 ПВ във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД по искане на длъжника или на друго заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписването.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 1 ПВ, във вр. с чл. 166, ал. 1 и чл. 179, ал. 3 ЗЗД, въвеждащи декларативното действие на вписването, а конститутивното, само по изключение, в изрично предвидените от закона и посочени по-горе случаи. Подържа, че в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, уреждаща вписването наново на неподновена ипотека в 10 годишния срок на действието й, заличаването не е елемент от фактическия състав на погасяването на ипотеката, поради което заличаването не е пречка за вписването наново на ипотеката, която ще има реда на новото вписване. Формулира правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно: "Дали заличаването на договорната ипотека на основание чл. 22 ППв. погасява учредената договора ипотека", като подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл. 274, ал. 3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното определение на Софийския градски съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно Софийският градски съд е приел, че заличаването на ипотеката и в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД има конститутивно действие. Съгласно чл. 1 ПВ вписването има декларативно, оповестително действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване актове, визирани с разпоредбата на чл. 112 ЗС. Това означава, че само в предвидените от закона случаи, вписването става елемент от правопораждащия фактически състав на ипотеката и има конститутивно действие. Типичен пример на конститутивното действие на вписването са нормите на чл. 166, ал. 1 и чл. 179, ал. 3, ЗЗД. Съгласно чл. 166, ал. 1 ЗЗД вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването й. Това конститутивно действие на вписването при учредяването й с обратен знак е приложим и при вписване на заличаването й, защото при извършване на това действие ще настъпи липсата на елемент от фактическия състав на учредената вече ипотеката.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заличаването на ипотеката на основание чл. 22 П.. няма конститутивно действие. Освен по изложените по-горе съображения, конститутивното действие на заличаването на ипотеката, сe извежда и от сравнителното тълкуване на нормата на чл. 179, ал. 3, ЗЗД и чл. 172, ал. 2 ЗЗД. Безспорно е, че в чл. 179, ал. 3, ЗЗД е прокламирано конститутивното действие на заличаването на ипотеката, при заличаване въз основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение. В тази норма са уредени и правата на ипотекарния кредитор, когато основанието, въз основа на което е станало заличаването, се обяви за недействително. В този случай ипотеката не възкръсва- тя може да се впише наново, като ще има реда на новото си вписване. Същата правна възможност да впише ипотеката наново с реда на новото вписване законодателят е предвидил и за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, когато 10 годишният срок на действие на ипотеката е изтекъл, без да се извърши подновяване. След като за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД възникват същите права както за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД, свързани с отпадане на заличаването й, това означава, че в хипотезата на чл. 172 правото на ипотекарния кредитор да впише ипотеката наново с реда на новото вписване ще възникне, само ако тя не е била заличена на основание чл. 22 П., поради изтекъл срок на действие. Заличаването в този случай не може да бъде резултат от опорочената воля на кредитора, който порок да се релевира по съдебен ред, поради което заличаването на ипотеката и в тази хипотеза ще има конститутивно действие. Или на поставения от жалбоподателя въпрос следва да се отговори, че заличаването на договорната ипотека на основание чл. 22 ППв. погасява учредената "договорна ипотека".

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13537 от 26.09.2011 г. по ч. гр. д. № 11963/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, IV състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



--------------------------------------------------------------------------------
Данни за делото и връзка с други актове:
Допълнителна информация за Дело № 818/2011 г. (ч. пр.) по описа на I т. о. на ВКС - виж тук
Образувано във връзка с Дело № 11963/2010 г. на Софийски градски съд

Определение № 478 от 25.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4054/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска
чл. 172, ал. 2,

чл. 179, ал. 3 ЗЗД, във вр.

чл. 18 ПВ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] / Б./, [населено място] против определение № VI-1119/09.05.2013 г. по ч. гр. д. № 124/2013 г. на Бургаски окръжен съд, ГО, IV състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], гр. София против определение № 1/07.01.2013 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд [населено място], с което е постановен отказ да се извърши вписване наново на учредена в полза на банката законна ипотека, вписана първоначално на 20.12.2012 г., акт № 279, т. I на Агенцията по вписванията [населено място].

В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че разпоредбите на чл. 172, ал. 2 ЗЗД /чл. 18, ал. 4 ПВ/ предвиждат особена процедура в полза на ипотекарния кредитор да впише наново първоначалната ипотека, чийто 10 годишен срок на действие на вписването е изтекъл, без да е извършено подновяване на същата, при която процедура декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, не следва да се представя. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът - частен жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: "Изисква ли се представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от ипотекарните длъжници във всеки случай на вписване на ипотека, включително такова, свързано с подновяване на ипотеката / чл. 172, ал. 1 и 3 ЗЗД/ или извършване на ново вписване по реда на чл. 172, ал. 2 ЗЗД.

Касаторът счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В тази връзка се позовава на актове на различни по степен съдилища, копия от които представя. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се и на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като счита, че посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото е необходимо определяне на действителното съдържание и смисъл на разпоредбите на чл. 172 и чл. 179, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ по тълкувателен път.

Поставеният правен въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК изрично предвижда, че вписване на ипотека се допуска след представяне на писмена декларация от ипотекарния длъжник, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Прието е, че цитираната разпоредба не прави разграничение дали вписването на ипотеката е първоначално, или такова, свързано с подновяване на ипотеката или ново вписване по реда на чл. 172, ал. 2 или чл. 179, ал. 3, изр. 2 ЗЗД. В случая е поискано наново вписване на ипотеката след като десетгодишния срок на нейното действие по чл. 172, ал. 2 ГПК е изтекъл, без да е извършено подновяване.Независимо от това касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото не са изпълнение допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Представените съдебни актове не установяват различно решаване на поставения правен въпрос. Предмет на разглеждане в същите е въпроса следва ли при наново вписване на ипотеката след изтичане на срока по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, през който ипотеката не е подновена, да се сключва и представя нов договор за ипотека.

Същевременно касаторът е посочил, но не е обосновал критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 172 и чл. 179, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ са ясни н и не се налага тяхното изрично тълкуване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № VI-1119/09.05.2013 г. по ч. гр. д. № 124/2013 г. на Бургаски окръжен съд, ГО, IV състав.

Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 790
гр. София 28.10.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3669 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място] против определение № 4856/2014 г. по ч.гр.дело № 2214/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 15.01.2014 г. на съдия по вписванията към АП, с което е постановен отказ за вписване на молба за подновяване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент 04, находящ се в [населено място],[жк]бл.725.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите: 1. подновяването същинско вписване ли представлява, вторично или отбелязване, 2. чл.18, ал.3 от Правилника за вписванията облекчен ред ли установява за подновяванията, който изключва приложението на чл.6,ал.3 ПВ или е специален ред, който се прилага в допълнение на общия ред – чл.6 ПВ, без оглед на това дали действието ще бъде счетено за вписване/същинско или вторично/, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството пред Агенцията по вписванията/АП/ е по искане на [фирма] за подновяване на вписване на законна ипотека върху недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място],[жк], бл.725 и че към молбата са приложени нотариално удостоверен препис на законната ипотека, чието вписване се иска да бъде подновено. Възприети са мотивите на съдията по вписванията и съдът на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
Прието е, че актът, чието вписване се иска е молба за подновяване вписването на законна ипотека, че същият е в законно изискуемата форма – писмена с нотариално заверен подпис на молителя – чл.172, ал.3 ЗЗД. Според въззивния съд съдържанието на молбата за подновяване не отговаря на изискването на чл.6,ал.3 от ПВ, че имотите, находящи се в район с одобрена кадастрална карта следва да се описват с данните по чл.60,т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/. Прието е, че разглеждания акт касае самостоятелен обект на правото на собственост – апартамент, който се намира в [населено място][жк]. Съдът е приел, че за територията на СО район „Л.” има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри и след влизане в сила на одобрената кадастрална карта на същия район при вписване на актове, касаещи имоти, попадащи в тази територия описанието на имота следва да се съобрази с посочената разпоредба. Прието е, че непосочването в подлежащия на вписване акт на данните по чл.60,т.1-7 ЗКИР прави недопустимо неговото вписване в книгите за вписване.
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.6,ал.3 от ПВ е императивна и обща, че е приложима към всички подлежащи на вписване в книгите за вписване актове, освен ако с изрична норма е предвидено отклонение от това изискване. Прието е, че подновяването на вписването на ипотека предполага наличието на вписана такава ипотека, че съобразно разпоредбите на чл.18,ал.3 ПВ подновяването са извършва не чрез отбелязване по персоналната партида, а чрез подреждане в съответната ипотечна книга на молбата за подновяване на ипотеката, чието действие се цели. Направен е извода, че по правнотехническия способ, по който се извършва вписването на молбата за подновяване вписването представлява същинско вписване, поради което молбата за подновяване следва да отговаря на всички изисквания към подлежащите на вписване актове, въведени с раздели I и II ПВ. При тези съображения е потвърдено определението на съдията по вписванията, с което е постановен отказ за подновяване вписването на законна ипотека върху процесния недвижим имот.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя. С определение № 278/30.06.2010 г. по ч.гр.дело № 238/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.278,ал.3 ГПК, по което е допуснато касационно обжалване е прието, че за подновяването на вписването на договорна или законна ипотека се прилага специалното правило на чл. 18 ПВ, уреждащо процедурата – по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписване на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка. Прието е, че молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване, като подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване/чл.15 и чл.16/ - ал.3. Според съдебния състав това означава, че подновяването се отбелязва в същата партида на първоначалния собственик дори и имотът да е разпореден в полза на друго лице. Прието е, че е уредена и хипотеза при изтекли 10 години от първоначалното вписване, съответно от последното подновяване – подновяване не се извършва, а се вписва отново с нов ред на вписванията. Прието е също, че други особени правила за подновяване на вписването на ипотеката не се съдържат в ЗКИР, нито в Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър. Съдът е приел, че в конкретния казус е налице вписана законна ипотека и поради това и за подновяване на вписването преди изтичане на десетгодишния срок е достатъчно представянето на документите по чл.18 ПВ, че одобрената кадастрална карта с идентификатор на имота от кадастъра не е основание да се откаже подновяване на вписването, тъй като същото се извършва чрез подреждането на молбата в същата партида на първоначалния собственик.
Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че в настоящият случай с молба, вписана в АП [населено място] с вх. № 818/21.01.2004 г. акт 44, том I е вписана законна ипотека в полза на [фирма] за обезпечаване на вземането на кредитора О. АД по договор за кредит за закупуване на недвижим имот от 10.01.2004 г. в размер на 17 000 лв., отпуснат на кредитополучателя О. В. В. с краен срок за издължаване 05.02.2024 г. От кредитора са подадени документите по чл.18 ПВ за подновяване вписването на законната ипотека. В разпоредбите на чл.18 ПВ е предвиден специален ред за подновяване на вписването на договорна или законна ипотека – вписването се извършва по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно от молбата за учредяване на законната ипотека или от записката за вписване на ипотеката, ако вписването е извършено чрез записка. В текста чл.18,ал. 2,изр.1 са посочени изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на молбата. Според ал.3-та на чл.18 подновяването се извършва, чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата по реда, установен за първоначалното вписване. Подновяването се отбелязва в същата партида на първоначалния собственик. В случая са спазени правилата на чл.18 ПВ относно реда за подновяване на вписването, включително и относно съдържанието на молбата за подновяване на вписването и при липса на други особени правила за това подновяване в ЗКИР и в Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър следва да се поднови вписването на законната ипотека. Неправилни са и изводите на въззивния съд, че молбата за подновяване на вписването не отговаря на изискването на чл.6,ал.3 ПВ, според който за имотите, находящи се в район с одобрена кадастрална карта следва да се описват с данните по чл.60,т.1-7 ЗКИР и чрез посочване на идентификатора на имота. Одобрената кадастрална карта за района на [населено място], в който се намира процесния недвижим имот и наличието на идентификатор на имота не налага извода, че следва да се откаже подновяването на вписването. Както се посочи същото се извършва чрез подреждане на молбата в същата партида на първоначалния собственик.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, с което е потвърдено определението на съдията по вписванията следва да се отмени и делото да се върне на последния за постановяване на подновяване вписването на ипотеката.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на определение № 4856/26.02.2014 г. по ч.гр.дело № 2214/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 66126/29.05.2014 г., подадена от [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт К. А..
Отменя определение № 4856/26.02.2014 г. по ч.гр.дело № 2214/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 15.01.2014 г. на съдия по вписванията към АП, с което е постановен отказ за вписване на молба за подновяване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент 04, находящ се в [населено място],[жк], бл.725.
Връща делото на съдията по вписванията при Софийски районен съд – Служба по вписванията [населено място] при А. по вписванията за подновяване на вписването на законната ипотека по молба подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], С. о., района „В.”, [улица].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: