|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
[населено място], 19.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 239/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Делта мебел груп“ ЕООД срещу определение №25/03.01.2024 г. по ч.гр.д.№1991/23 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение №31/23.10.2023 г., издадено от съдия по вписванията в Районен съд- [населено място], с което е постановен отказ да се заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта мебел груп“ ООД, ЕИК:[ЕИК] /с предишно наименование „Делта – Ф“ ООД/, вписан в Служба по вписванията- [населено място] под акт № 1, том 1, вх. рег.№ 3162/16.09.2008 г.
В частната жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно Бургаски окръжен съд не е разгледал всички представени по делото документи, а се е позовал на липсата на удостоверение за заличаване на особения залог от Търговския регистър. Поради това не е установил, че в представения и вписан договор за особен залог не е отбелязано, че търговското предприятие на залогодателя касае и недвижими имоти на дружеството; не се е произнесъл по направеното в този смисъл оплакване от частния жалбоподател и неправилно е интерпретирал спорните факти и доказателства, достигайки до извода, че в предприятието на търговеца- залогодател няма недвижими имоти, при реално наличие на такива, но без те да са предмет на залога. Същият счита, че са налице основания за заличаване на вписването, включително когато обстоятелствата, въз основа на които е извършено първоначалното вписване, не съществуват и не е пречка да се заличи особеният залог в Имотния регистър, без да е необходимо да се заличава договорът за особен залог на търговско предприятие на залогодателя /респ. на останалата част от него, с изключение на недвижимите имоти/, който е вписан в ЦРОЗ или в ТР, като тази възможност произтича от същността на търговското предприятие, както и от правилата за учредяване на залог върху него, когато в търговското предприятие са включени и недвижими имоти. С оглед това, според частния жалбоподател, с оттеглянето на декларацията, въз основа на която е извършено вписване на договора за особен залог, същият следва да бъде заличен от имотния регистър и да остане вписан в другите регистри по отношение на търговското предприятие на залогодателя. В тази връзка, според него, е неправилно да се приема, че за заличаване на договора за особен залог по отношение на недвижимите имоти в ИР следва да се представи удостоверение от ТР, от което да е видно, че особеният залог на търговското предприятие е заличен. Според изложеното, в случая не е заложено търговското предприятие с недвижимите имоти, поради което договорът за особен залог продължава да съществува за търговското предприятие на залогодателя без недвижимите имоти и съществуването му или заличаването му е неотносимо към вписванията в имотния регистър.
Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирани да обжалват лица срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, Бургаски окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 22а ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията, съгласно които вписването на актове относно залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл. 33 б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в ТР, съответно на удостоверенията за последващи вписвания; когато удостоверението за вписване на залога в ТР не съдържа описание на заложеното имущество, към него се прилага и вписаният в ТР договор за залог; вписването на залога в ТР се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и по партидите за имотите. Анализирайки горепосочените правни норми, въззивният съд е достигнал до извода, че залогът на търговско предприятие /относно имотите, включени в активите му/ се вписва в ИР след вписването на залога в ТР, като е обобщил, че аналогично е правното положение относно последващите изменения и заличаването на залога в ТР и актът, въз основа на който се извършва вписването или отбелязването на залога върху търговското предприятие в ИР е единствено удостоверението за вписване или заличаване на залога в ТР. Разглеждайки представените по делото доказателства, Бургаски окръжен съд е установил, че към заявлението за заличаване на особения залог не е представено удостоверение от ТР за заличаването му, поради което е потвърдил отказа на съдията по вписванията да извърши заличаването.
За да приеме за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че заличаването следва да бъде вписано, тъй като предприятието на търговеца няма недвижими имоти, съставът е взел предвид указанията в т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК, съгласно които проверката, която съдията по вписвания извършва по чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника съдържание, т.е. съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Поради това е намерил, че обстоятелството, на което се позовава жалбоподателя- а именно, че предприятието на търговеца няма недвижими имоти, не е сред тези, които съдията по вписванията проверява. В допълнение е посочил, че приложените от заявителя съдебни актове, постановени във връзка с искане на заложния кредитор за издаване на заповед за изпълнение за предаване на недвижими имоти, не могат да обосноват друг извод, доколкото не отговарят на въпроса, дали и респективно кои имоти са включени в търговското предприятие, предмет на договора за залог.
По тези съображения Бургаски окръжен съд е потвърдил изцяло обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията при Районен съд- [населено място] да заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта мебел груп“ ООД.
За да обоснове наличието на предпоставки за допускането на частната му касационна жалба до контрол по същество на обжалвания съдебен акт, частният касатор е поставил следния процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за изхода на делото: Възможно ли е, когато в производството не е представено удостоверение от Агенция по вписванията, включително и такова, в което липсва описание на недвижимите имоти, това да се преодолее от данните в самия договор и другите документи към него? Твърди,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч.т.д.№ 87/2010 г. на ВКС, II т.о. , поради което е налице допълнителната предпоставка за извършване на селекцията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Позовава се и на самостоятелното основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, поддържайки теза за очевидна неправилност на атакуваното определение, която обосновава със съображения за допуснато от съда нарушение на основополагащия принцип на съдопроизводството, задължаващ съда да се произнесе по оплакванията в жалбата, а не да ги интерпретира по начин, противоположен на техния смисъл.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда.
Формулираният от частния касатор единствен въпрос не отговаря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК да е обуславящ крайния изход на спора. Обобщен, решаващият мотив на въззивния съд, довел до отхвърлянето на искането за заличаване на вписания в Служба по вписванията [населено място] залог върху търговското предприятие на “Делта мебел груп“ООД е, че, доколкото вписването в Имотния регистър е вторично, липсва доказателство да е вписано заличаването на особения залог в Търговския регистър, наличието на което доказателство /обективирано в съответната форма на удостоверяване на тези обстоятелства от Търговския регистър/ е единствената предпоставка, обвързваща съдията по вписванията при произнасянето му по заявлението за заличаване на вторичното вписване по партидата в Имотния регистър. Поставеният въпрос е свързан с оплакването на частния жалбоподател, че въззивният съд е игнорирал доводите му, че липсата на удостоверение от Търговския регистър може да бъде компенсирана от данните в самия договор за особен залог и другите документи към него, но относим към това оплакване процесуалноправен въпрос не е формулиран. Освен това твърдението му за допуснато такова процесуално нарушение и не кореспондира с мотивите на обжалвания съдебен акт, от които е видно,че всички доводи на частния жалбоподател са обсъдени, но са приети за неоснователни. Преценката на съда, че представените от жалбоподателя доказателства не подкрепят твърденията му, че следва да бъде извършено заличаване на договор за особен залог на търговско предприятие, не е равнозначна на неизпълнение на процесуалното задължение на съда за обсъждане на доказателствата.
Независимо, че, съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, необосноваването на общата предпоставка за допустимост е достатъчно основание за отказ за допускане до касационен контрол, следва да се посочи,че допълнителният критерий, сочен от частния жалбоподател в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не може да бъде приложен. Отговор на така поставения въпрос се съдържа в цитираното от него определение на ВКС, но, доколкото той касае хипотеза на първоначално вписване в Имотния регистър на особен залог върху търговско предприятие, не може да бъде отнесен към настоящата такава , касаеща заличаване на вече извършено такова вписване.
Поради изложеното достъпът до касация следва да бъде отказан при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и самостоятелното основание по чл. 280 ал.2 предл. 3 ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Както безпротиворечиво се поддържа във вече установената по това основание практика на ВКС, очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, атакуваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от частния жалбоподател съображения не обосновават нито една от посочените хипотези или друга, аналогична на тях.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че следва да постанови определение, с което да откаже допускането на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1991/2023 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
