Преминаваме към следващото питане от проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения. Заповядайте, проф. Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Проблемите при стопанисването на земята не са от вчера, но през последните години сякаш те се задълбочиха, като критичните точки в отношенията са в две посоки. Първата е между собственици на земеделски земи и тези, които стопанисват земята при сключването на договори за наем и аренда. А освен това, вече има и сериозно напрежение между малки и средни земеделски стопани, и големи, които успяват под някаква форма да ги изместят от съответните територии и да увеличават непрекъснато обработваемата си земя. Изобретателността е изключително голяма по отношение най вече на договорите, които се предоставят като правно основание за получаване на европейски субсидии. Тази изобретателност касае както едногодишните договори, за които в повечето случаи се установява, че са фалшиви, а вече и в последния месец темата с вписани фалшиви договори, които касаят около 43 хил. дка „бели петна“, които съответно бяха припознати от фирми като реално обработващи и вписани в съда. Причините са различни за това състояние на поземлените отношения. Може би причината е и в честата промяна на Закона за собствеността и ползването. Например в предходния парламент за една година промените бяха четири или пет пъти, а в същото време в Правилника за прилагане на Закона, който Министерството трябваше да подготви, съответно промяната беше само веднъж, което означава, че шест или седем месеца се подготвя промяната на Правилника за прилагане. През това време има достатъчно основание да се счита, че тези лоши практики могат да бъдат анализирани и съответно приведени в действие. Освен това според нас продължават и лошите практики в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите по места. Давам един пример: десет години след присъединяването към Европейския съюз застъпванията на земя продължават. Вярно е, че те намаляват всяка година с две-три хиляди, а сега последната информация от Министерството е, че 60 хил. дка са застъпени при подаването на заявления. Лично аз не мога да си обясня как това се случва, при условие, че софтуерът, с който Министерството разполага, отчита всички фатални грешки, тоест застъпванията са една фатална грешка. Как се преодолява тя, как се манипулира този софтуер? Просто няма обяснение от гледна точка на процедурите, които се прилагат в Министерството. Белите петна – също има проблем, защото императивно Законът казва, че белите петна със заповед трябва да са платени и едва тогава правното основание влиза в действие. Според писмен отговор, който Вие ми предоставихте през месец юли, се вижда, че част от белите петна все още не са заплатени и съответно средствата не са постъпили в областните служби. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има много примери, на които трябва да се обърне внимание, и в тази връзка нашето питане е свързано с политиката на Министерството на земеделието за създаване на ред и устойчивост в поземлените отношения. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова. Господин Министър, имате пет минути за отговор на питането. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин Гьоков! Органите по поземлена собственост в Министерството на земеделието и храните, областните дирекции по земеделие, общинските служби по земеделие администрират ползването на земите от Държавния поземлен фонд, както и комасираното ползване на земеделските земи чрез създаване на масиви за ползване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и Правилника за прилагането му. Основното предназначение на земите от държавния поземлен фонд е ползването им за земеделски нужди, като свободните от разпореждане се предоставят ежегодно за възмездно ползване под наем или аренда, чрез търг или конкурс. Всеки регистриран земеделски производител, който отговаря на визираните в Правилника на Закона изисквания към кандидатите за допускане до участие в търговете, може да подаде заявление за участие два пъти годишно – през май и през ноември обикновено, този път се забави по определени причини. Общинските служби по земеделие извършват проверки за състоянието на ползването на имотите от държавния поземлен фонд, като за онези ползватели, които ползват такива имоти без правно основание, се издават заповеди за неправомерно ползване, въз основа на които същите заплащат сума, представляваща трикратния размер на средногодишното рентно плащане на землищата на общината. За целта бе изготвена и утвърдена методика за извършване на проверки за състоянието и ползването на имотите от държавния поземлен фонд, която включва стриктни мерки и предоставяне на безвъзмездно ползване на земи от него, като при установени нарушения за ползването или отпаднала необходимост заповедите, с които земите са предоставени, се изменят, или отменят. С изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани през 2014 г. и 2015 г., се въведоха нови условия и ред относно даването за ползване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общински поземлен фонд. След промените тези имоти се отдават под наем или аренда, без търг или конкурс на собственици, или ползватели – на животновъди, животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система към Българската агенция по безопасност на храните и съобразно броя и вида на регистрираните животни по цена, определена по пазарен механизъм. С процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи – чрез сключване на доброволно споразумение или административно разпределение на масивите между правоимащите, се постига уреждане на поземлените отношения с цел осигуряване на ефективна механизирана обработка на земеделската земя в условията на силно разпокъсана собственост и многобройни имоти с трудно установим собственик. Сключените споразумения осигуряват ползване на масивите в рамките на стопанската година, като същевременно осигуряват съответното овъзмездяване на собствениците, които не са били установени към началото на стопанската година. С ползването на земеделските имоти, с начина на трайно ползване – пасища, мери и ливади, по предназначението им, както и с цел оказване на институционална подкрепа за развитие на животновъдния сектор, с изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2017 г., се въведе процедура за създаване на споразумение за масиви за ползване на пасища, мери и ливади от собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни. Правната уредба на договора за аренда на земеделска земя се съдържа в Закона за арендата в земеделието, който предоставя адекватна закрила както на собственика, който отдава своята земя – арендодател, така и на лицето, което ще ползва земята – арендатора. Договорът за аренда се предпочита, откогато страните желаят да се обвържат за по-дълъг срок, тъй като минималният е пет стопански години и няма ограничения за максимален срок. Сключването му е подходящо за собственици, които не възнамеряват да продават в скоро време земята си, познават арендатора си и са убедени в неговата коректност при едно по-продължително обвързване. Договорът е предпочитан от арендаторите, тъй като им дава сигурност, че могат да ползват земята за по-дълъг период и да извършват съответните инвестиции, с оглед подобряване ефективността на тяхното стопанство. Между страните по сключените договори за аренда възникват облигационни отношения, които имат частно-правен характер, поради което заявилите се проблеми и спорове по договорите, следва да се разрешават от страните съгласно договорените клаузи, Закона за арендата в земеделието и действащото законодателство. В тази връзка те са извън компетенциите на органите по поземлената собственост. Относно постъпилите информации за манипулиране на терените с белите петна ние комуникирахме непрекъснато, още при първите заявления за вписване. Знаете, че от страна на Министерството пуснахме указания още същия ден към нашите областни земеделски служби – да се изискват допълнителни документи от собствениците за това по какъв начин е предоставена земята и не е вписан нито един от тези договори. Ако не се лъжа, 79 бяха изпратените сигнали до прокуратурата. Разбира се, темата беше използвана, защото имаше отворени вратички в законодателството. В момента и ние подготвяме, и от друго място са подготвени допълнения и изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в Закона за арендата, които ще бъдат предложени, бих казал, за по-бърза процедура на вниманието на Комисията по земеделието и храните . Темата с белите петна е дълга и знаете, че застъпванията вече са намалели под 1%, а вписване на застъпени имаме, когато идват с различни договори за право на ползване на един определен парцел, а, разбира се, а в рамките на процедурата се изчиства правото или по-точно правото на единия от двамата в зависимост от характера на документите за ползване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. За два уточняващи въпроса – проф. Бъчварова, заповядайте. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, бяхте точен по отношение на процедурите в държавния поземлен фонд. Може би малко повече контрол трябва и по отношение на общинските земи, а също така и по спазването на изискванията на Закона, свързани с предоставянето на ливади и пасища за животновъдството, тъй като и там има сериозни проблеми по отношение на избора, по отношение на това какво се предоставя като ползване. Опитът, който имате с държавния поземлен фонд, когато е извън допустимия слой – да не се плаща наем за определено време, за една или повече години в общините, не се случва и на практика разходите, които трябва да направи всеки един в началото, са огромни. Нашите уточняващи въпроси са два. Първо, Вие говорите при отчет на Вашите 100 дни работа, че трябва един-единствен закон, уреждащ поземлените отношения. Факт е, че от публикации в медиите аз не можах много да се ориентирам за какво става въпрос и въобще каква е визията в тази насока, това е по-важният въпрос. Вторият уточняващ въпрос е свързан с кадастъра. В миналия парламент беше приет един абсурден закон, в който с карта за възстановена собственост земите преминаха в кадастъра. Той трябваше да бъде готов и една от причините, за да се появят тези фалшиви договори, е, че ние нямаме реален кадастър. Ако имаше кадастър, всеки един нотариус щеше да види собственика, а също така и скицата на имота. Но е факт, че кадастър няма. Това е работа не само на Министерството на регионалното развитие, но и на Министерството на земеделието, защото то е заинтересовано. Един от елементите на устойчивост на поземлените отношения – липсата на контрол по отношение на тези фалшиви договори, които се появяват, е именно липсата на кадастър. Той е в основата на много от въпросите, които следва да се решават в бъдеще. Има освен това и много други закони, като за семената и посадъчния материал, където изведнъж също се появяват изисквания към ползването на земята, пространствени ограничения, изолации и отново се заграбва земя. Просто законодателството при поземлените отношения наистина създава предпоставки за тълкувателни отношения, които впоследствие създават проблем и на собственици, а и на ползватели. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова. За отношение – господин Министър? МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Основният проблем при казуса с белите петна преди около месец, разбира се, кадастърът е тема, но в конкретния случай законодателството позволяваше нотариусите да заверяват в договорите само подписа, без да заверяват съдържанието. Именно това в момента отстраняваме като законодател, но и някои други неща. Да, отново ще бъде поредната кръпка в законите за ползването на земеделските земи. Този либерален подход в контекста на това – да не се спира възможността за ползване на земи, за да не остават неизползвани земи, в конкретния случай даде възможност за съмнения за измами, спекулации и т.н. Темата с единния законодателен документ, който да урежда поземлените отношения, не е нова, беше разглеждана и в предходното правителство на господин Борисов. Беше стартирана идея за създаване на Кодекс на поземлените отношения. За съжаление той е стигнал доникъде. Бих казал, че поръчката за изготвяне на законодателни промени е обект на определени проверки. Ние сме създали работна група, която не е много напреднала, имала е две-три заседания. Казахме и на пресконференцията в края на месец август, че нашата идея е до средата на следващата година да прегледаме законодателството, свързано с ползването на земеделските земи. Дали ще бъде кодекс или закон? Кодекс с 500 и над 500 члена е много тежък документ, който трудно се гледа. От друга страна, самият земеделски сектор, ползвателите на земи искат всичко да е уредено на едно място. Не мислете, че Министерството разполага с прекрасния административен капацитет да напише прекрасен кодекс. Темата е по-широкообхватна. Темата за обединяване на нормативната уредба в един документ е отворена и стои пред нас. По отношение на проблемите с белите петна Ви казах: ще предложим законодателни промени на вниманието на Комисията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Гьоков – за отношение. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, никой в България не може да отрече, че поземлените отношения са изключително сложни и проблемите не могат да се изчерпят с времетраенето на едно парламентарно питане. Факт са сериозни проблеми в отношенията между собствениците на земя и арендаторите. Плащането на рентата по договора се е превърнало в битка между собствениците на земята и арендаторите и е дискусионна тема от началото на прехода. Тези отношения са трудно управляеми, но трябва да се решат и регулират от държавата, защото българинът остава с усещането, че държавата е на страната на некоректните арендатори, които лъжат и мамят собствениците, въпреки че са им дали своите земи. Сегашната законодателна нормативна рамка, уреждаща поземлените отношения, създава предпоставки за злоупотреби, а собственикът на земята е в неизгодна ситуация и е по-малко важен от арендатора. Господин Министър, питането, което Ви отправихме, касае две трети от българите, които притежават земя: кого – повече, кого – по-малко, но единственият им шанс е земята да бъде отдавана под аренда, защото друга алтернатива няма. Не съм удовлетворен от отговора Ви. Той е твърде професионален, твърде експертен, твърде чиновнически, но няма отговор на простичкия въпрос – какво да правят собствениците на земи, когато системно се нарушават договорите им, когато не си получават рентата: да ходят в съда, да водят дела на собствени разноски, да харчат пари, които в повечето случаи нямат, за да получат нищо насреща, дори да осъдят арендатора?! Кога, господин Министър, държавата ще се намеси, за да създаде ред и устойчивост в поземлените отношения? Кога ще застане на страната на собствениците и ще пази техните интереси, а не само на арендаторите? Надявам се да разбирате, че идеята на нашето питане не е политическо заяждане, а начин като опозиция да разберем заедно с всички заинтересовани страни каква ще е политиката, която ще водите в земеделието и в поземлените отношения. В момента собствениците на земи са в пълна зависимост от арендаторите. Кога ще променим това? Кога арендаторите ще станат в зависимост от собствениците, както е редно? Предполагам вече се досещате, че вече сме събрали необходимите подписи на основание на Конституцията на Република България и на нашия Правилник, с което предлагаме провеждане на разисквания по темата на нашето питане. Очакванията ни са дискусията да се съсредоточи върху актуалното състояние на поземлените отношения в България в контекста на защита на собствеността, проблеми при сключване на договори за наем – аренда, контрол от страна на структурите на Министерството на земеделието, храните и горите, визии за законодателни промени както от Вашата, така и от всички парламентарни групи. Госпожо Председател, събрали сме повече от необходимите подписи – 61 са. Моля Ви да насрочите разисквания по темата на нашето питане. Надявам се да се получи конструктивен дебат, който да доведе до конкретни решения по проблемите на всички българи, които са собственици на земеделски земи. Благодаря Ви. (Предава документите на председателя госпожа Цвета Караянчева.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Прегледах записката, има 61 събрани подписа във връзка с предходното питане. С писмо № 754-00-96 от 8 септември 2017 г., внесено днес в 11,08 ч. е постъпило искане за провеждане на разискване по питане и Проект за решение по питане № 754-05-33/13 юли 2017 г. от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения. Предложението за разискване по питането и Проектът за решение са подписани от 61 народни представители, тоест изпълнено е изискването повече от една пета от народните представители да направят предложение по питането за провеждане на разискване по чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника насрочвам разисквания по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
|
|