О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60093 София, 01.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1875/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Венигаз” ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала В. Н. Г., действащ адв. Е. Д.-Р., срещу определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4/04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно имот с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. В жалбата се поддържа оплакване за порочност на обжалвания акт заради неправилно приложение от страна на окръжния съд на чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 П. и се моли за отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК- очевидна неправилност на съдебния акт. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие на определението с ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касационен контрол по следните, обуславящи според касатора изхода на делото, въпроси: 1. Необходимо ли е заявителят да е собственик на недвижимия имот, за който желае извършването на справка за наличието или липсата на вписвания, отбелязвания и заличавания или с оглед публичността на имотния регистър тази услуга се предоставя на всяко трето лице; 2. В случай на заявена услуга за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на нарочен документ за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 П.; 3. Следва ли да се откаже издаване на удостоверение за наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижим имот, заснет в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор и явяващ се самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР, но представляващ постройка на допълващото застрояване. Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу акт на окръжен съд, с който се потвърждава отказ на съдия по вписванията, следователно подлежащ на касационно обжалване, така е допустима. Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол на обжалваното определение съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното: За да потвърди отказа на съдията по вписванията да издаде исканото от „Венигаз” ЕООД удостверение за тежести, от фактическа страна окръжният съд е приел за установено, че със заявление от 25.02.2021 г. дружеството е поискало удостоверение за периода от 01.01.2010 г. до 12.02.2021 г. относно едноетажна сграда с идентификатор ............ със застроена площ 24 кв. м. с предназначение „барбекю”, собственост на З. Р. Г. и К. К. Г., като са посочени единните граждански номера на лицата. Установено е още, че към заявлението са приложени договор от 28.11.2008 г. за покупко-продажба на парцел - частна общинска собственост - УПИ... от кв. ... по плана на [населено място], с обща площ 652 кв. м., с купувач З. Р. Г., както и удостоверение за факти и обстоятелства по Т. изх. № Д-967/1/ от 12.02.2021 г., съгласно което процесното барбекю попада в УПИ ....от кв. ... по плана [населено място] - О., с идентификатор .......... и представлява пристройка за допълващо застрояване, построена съгласно проект, одобрен на 24.04.2009 г. от гл. архитект на [община]. Установено е, че в отговор на указания на съдията по вписванията да се представи документ за собственост по партидата на В. Г. /като е прието, че вероятно се касае до техническа грешка при изписване личното име на заявителя/, дружеството е пояснило, че лицата З. и К. Г. не притежават документ за собственост, тъй като процесното барбекю е изградено в собствения им имот, придобит чрез покупко-продажба от общината, така е станало тяхна собственост по силата на чл. 92 ЗС. Установено е, че на „И. П. И. София” ЕАД с постановление за възлагане в рамките на проведено принудително изпълнение е възложена триетажна сграда с идентификатор ............. и застроена площ 214 кв. м. Прието е още, че за имота за процесния период, а и към момента, няма действащ имотен регистър. От правна страна окръжният съд е посочил, че до създаването на имотен регистър по партида на недвижимите имоти, проверката за вписвания, отбелязвания и заличавания следа да се извърши по персоналната партида на физическото или юридическо лице, като след 2000 г. се съобразяват и данните по създадената помощна имотна партида, ако такава е налична. Именно защото проверката се извършва по персонална партида, без документ за собственост или други надлежно ангажирани доказателства, установяващи принадлежност на правото на собственост, съдията по вписванията не би могъл да издаде удостоверението по чл. 47 П., тъй като е възможно актът за собственост да не е вписан или да не е подлежал на вписване. Направен е извод, че на база на представените от заявителя доказателства не би могло да се приеме, че процесната сграда до извършване на публичната продан е принадлежала на З. и К. Г.. В представената скица -копие от КККР липсвали данни за номера на акта за собственост и собствениците, а данните в кадастралните карти и регистри, макар и с декларативно действие, създавали презумпция за вярност на отразеното. Процесната сграда не била описана и в постановлението за възлагане на недвижим имот при публичната продан, поради което вещно право на собственост върху нея не би могло да бъде установено. Съдията по вписванията не разполагал с правомощията на нотариус да удостоверява право на собственост, а само с правомощието да анализира ангажираните със заявлението доказателства, поради което позоваването на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС за приложението на чл. 92 ЗС при публичната продан е неоснователно. И. на обект по ЗКИР сочел на самостоятелност на обекта само за нуждите на кадастъра, но не и във вещноправен смисъл, а в заявлението и доказателствата се съдържали твърдения и данни, че процесната сграда е несамостоятелен обект, така същата се идентифицирала чрез главната вещ към която принадлежи, поради което удостоверение за тежести по отношение на нея не може да се издаде. Посочено е, че кадастралната карта за територията, в която се намира процесният имот, е одобрена със заповед от 20.04.2010 г. и от този момент е възможно при извършване на вписвания да бъдат представени данните по чл. 60, т.т. 1-7 ЗКИР и проверка относно вписвания, отбелязвания и заличавания може да бъде извършена само за периода след одобряване на кадастралната карта, а за извършване на проверка за предходния период по категоричен начин следва да се установи идентичността на процесната сграда с идентификатор ............... по кадастралната карта с някой от имотите, описани в представените доказателства за периода преди 2010 г. В крайна сметка въззивният съд посочил, че удостоверението за тежести има характер на нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 7 ГПК, поради което съдържащата се в него информация следва да бъде точна и достоверна, както и че на основание чл. 49 П. Агенцията по вписванията носи отговорност за издаваните от нея неверни удостоверения, а в случая практически е невъзможно за поискания период от време да бъде включена информация, чиято достоверност може да бъде установена. При това положение съдът заключил, че удостоверение за тежести не може да бъде издадено поради невъзможността да се установят действително съществуващите вписвания по отношение на имота и да се гарантира достоверността на посочената в удостоверението информация. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория поставен в изложението въпрос, уточнен съобразно правомощията на ВКС по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: „в случай на искане за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижим имот, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на титул за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 П.“, предвид обуславящия характер на въпроса за решаващия извод на окръжния съд в обжалвания акт и липсата на практика на ВКС. По правния въпрос, по който се допуска касационното обжалване : В чл. 47 П. са посочени съдържанието на удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за конкретен недвижим имот, както и информацията, която трябва да съдържа заявлението за издаване на такова удостоверение. Съгласно чл. 47, ал. 1 П. в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма, а съгласно чл. 47, ал. 2, б.б. ”а” и ”б” П. в заявлението следва да се посочат, когато лицата, до които се отнася справката, са физически лица, техните собствено, бащино и фамилно име /име, съобразно отечественото право/, местожителството /постоянния адрес/ и единния граждански номер, същите данни на праводателите, както и недвижимия имот и индивидуализиращите му белези - вид, местонахождение /община, населено място, адрес, местност/, номер на имота, площ и/или застроена площ и граници. Доколкото регистърът към Агенцията по вписванията /АВ/ се води все още чрез отразяване на информацията за извършени сделки с недвижими имоти по персоналната партида /т. е. по партидата на лицата/, логично П. изисква заявителят на удостоверението за тежести да посочи лицата, за които се предполага, че са собственици на конкретния недвижим имот. Съдията по вписванията на свой ред следва да отрази в удостоверението онова, което фигурира в персоналната партида на посочените от заявителя лица или в имотната партида, когато такава бъде създадена /към настоящия момент е възможно да е налице за някои конкретни имоти помощна партида, създадена въз основа обмена на информация между АВ и АГКК по чл. 6 и чл. 7 ЗКИР/. Ако за конкретно посочени лица по партидата им отсъстват данни за права или тежести във връзка с посочения имот, съдията по вписванията съответно следва да удостовери липсата на такива. Съдията по вписванията не може да откаже издаване на удостоверение за тежести по причина, че за конкретните лица по отношение на конкретен имот липсват данни, че са собственици, или че въз основа на представените от заявителя документи не може да направи извод, че конкретните лица са собственици, а още по-малко под предлог, че заявителят не доказва, че е собственик на конкретния имот. И това е така, защото, както е прието в мотивите по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на самото вписване като охранително едностранно безспорно производство по администриране /оказване на съдействие/ на граждански правоотношения, съдията по вписвания нито може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Следователно на още по-силно основание съдията по вписванията не може да изисква от заявителя на удостоверение за тежести да доказва, че собствеността върху имота му принадлежи или че принадлежи на лицата, по чиито партиди се иска да се извърши справката за конкретен недвижим имот. Обстоятелството, че посоченото в заявлението лице е собственик или не е собственик на съответния имот няма как да повлияе на точността на удостоверяването. В случай, че лицето е собственик и в посочения от заявителя период се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите следва да бъдат отразени в удостоверението за тежести, съответно - ако не се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, в удостоверението за тежести няма да бъдат отразени такива. В случай, че лицето не се легитимира за собственик, но се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите, както и липсата на права, ще бъдат отразени в удостоверението за тежести и права, съответно - ако не се открие наличие на такива, в удостоверението следва да бъде отразено, че не е констатирано наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права. При този начин на процедиране достоверността на посочената в удостоверението информация ще бъде гарантирана. Тук следва да се отбележи, че книгите по вписванията са публични съгласно чл. 42, ал. 1 П. и достъп до съдържащата се в тях информация за вписвания, отбелязвания и заличавания има всяко трето лице, без да е необходимо то самото да е собственик на имота и да обосновава правен интерес от достъпа до информация. По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна . Предвид дадения отговор на въпроса, по който се допуска касационното обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията да издаде удостоверение за тежести, защото от представените от заявителя документи не може да бъде направен извод,че Г. са собственици на процесното барбекю. Както вече бе посочено, съдията по вписванията няма правомощие да изследва собствеността и да прави изводи кому тя принадлежи, и по-важното - няма право на основание тези изводи да издаде или да откаже да издаде удостоверение за тежести. В случая, ако Г. са придобили собствеността по силата на чл. 92 ЗС, това придобиване няма да е отразено в персоналните им партиди, защото в тези партиди се отразяват единствено разпоредителните сделки с недвижими имоти, но това не означава, че съдията по вписванията може да откаже да издаде удостоверение за тежести - означава единствено да издаде удостоверение, съответстващо на констатацията за наличие или липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права. Неправилен е и изводът, че доколкото процесният имот е обект на допълващото застрояване, то това е основание да се откаже исканото удостоверение за тежести. Съгласно приетото в мотивите по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС недопустимо е съдията по вписвания да откаже вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че имотът не отговаря за изискванията за самостоятелен обект. Следователно той не би могъл да откаже да издаде удостоверение за тежести по съображения, че се касае за постройка, която се индивидуализира посредством главната вещ, към която принадлежи. Що се отнася до въпроса за идентичността, следва да бъдат съобразени представените от заявителя писмени доказателства /договор за покупко-продажба на парцел - частна общинска собственост и удостоверение за факти и обстоятелства по Т./, според които процесната сграда с идентификатор .......... със застроена площ 24 кв. м., представляваща пристройка за допълващо застрояване - барбекю, се намира в УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място] - О., придобит от З. Г. с договор за покупко-продажба от 2008 г., който парцел представлява ПИ с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място] и в който се намира процесната сграда, изградена въз основа на одобрен от главния архитект на общината проект от 2009 г. В обобщение - обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване - „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4/04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване- „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване- „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м. Определението не подлежи на обжалване.
|