КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60161

София, 17.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.дело № 3678/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 48 от 08.07.2021 г. на съдия по вписванията при Несебърския районен съд за отказ от заличаването на вписана възбрана на недвижим имот с идентификатор 51500.502.318.1.40.
Касаторът счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно определение е констатирано, че производството пред Служба по вписванията при Несебърския районен съд е образувано по молба на частния жалбоподател с искане да бъде заличена възбрана, която е вписана по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с акт № 164, том 2/2012 г. С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2014 г. по изп.д.№ 201280104000514 на ЧСИ Т. Д. „Инвестмънтс Пропъртис“ ООД е обявено за купувач по публична продан на недвижим имот с идентификатор 51500.502.318.1.40, представляващ жилище с площ от 44 кв. м. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 147/01.06.2016 г., недвижимият имот е придобит от жалбоподателя.
При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. С оглед задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези чл. 402 ГПК, 433 ГПК и чл. 31 ПВ, които в случая не са налице. Изложени са съображения, че след като възбраната е наложена от публичен изпълнител, без наличие на данни публичното изпълнение да е приключило, и доколкото наложилият възбраната публичен изпълнител не е поискал нейното заличаване по реда на чл. 31, ал. 1 ПВ, същата брани правата на взискателя – в случая държавата, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство, както и че за заличаването ѝ следва да се отправи (или поне представи) волеизявление на органа, по чието искане е вписана, а не от последващ приобретател на купувача от публична продан.
Преди да разгледа частната касационна жалба по същество, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какво е отношението на тълкуването по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС към последвалата законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК; 2. Защитени ли са правата на взискателя при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство с промяна на процесуалния закон, а именно новата ал. 4 на чл. 433 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред; 3. При условие, че съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, легитимиран ли е купувачът на недвижим имот от публична продан, респ. последващ приобретател на такъв имот да искат заличаване на наложените върху придобития при проданта недвижим имот възбрани след влизане в законна сила на постановлението за възлагане. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.
В случая, с оглед последвалата след приемането на т.3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК, касаторът основателно сочи, че поставените от него правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС - определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г., I г.о., определение № 161 от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1507/2020 г., II г.о., определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г., II г.о. и др., поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С посоченото тълкувателно решение бе прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл. 433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме горното ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие - след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана и поради това ѝ действие заинтересованите няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК.
След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба - чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
С оглед настъпилата законодателна промяна, след постановяване на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е формирана съдебна практика на ВКС по нейното приложение, обективирана в определение № 65 от 10.04.2020 г. по ч.гр.д. № 596/2020 г., І г.о., определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр.д. № 532/2020 г., І г.о., определение № 81 от 12.05.2020 г., по ч.гр.д. № 632/2020 г., I г.о., определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3222/2020г. на ВКС, II г.о. и др., според която новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната, едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/. В определение № 211 от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 3222/2020 г. на ВКС, II г.о. изрично е посочено, че купувачът на публичната продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху придобития от него имот, което съгласно цитираната разпоредба ще има действие за в бъдеще, независимо от това дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на длъжника и независимо дали възбраните, чието заличаване се иска, са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл.225, ал.1, т.1 ДОПК предвижда заличаването им и в други (освен изрично уредените) случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани. Посочено е също, че непредприемането на действия от страна на Министерство на правосъдието да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните.
Настоящият състав на ВКС споделя посоченото тълкуване, което е приложимо и в настоящия случай. Въззивният съд е формирал изводи, които противоречат на практиката на ВКС по поставените от частния жалбоподател въпроси, посочени по-горе. Предвид изложеното, следва да се приеме, че частният жалбоподател е легитимиран да иска заличаване на наложените възбрани върху придобития от него недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен между него и купувача на публичната продан имот с нот.акт № 147/2016 г., независимо от обстоятелството, че те са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а проданта е осъществена в друго изпълнително производство.
Обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено като се разпореди заличаване на възбраната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
О т м е н я определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение № 48 от 08.07.2021 г. г. на съдия по вписванията при Несебърския районен съд.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с постановление изх. № РД-11-638/26.04.2012г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.318.1.40 по КККР на гр. Несебър, вписана в Служба по вписванията – Несебър, под вх. рег. № 6301 от 01.08.2012 г., том 2, акт № 164.
Р а з п о р е ж д а на съдията по вписванията при Несебърския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

София, 13.02.2023 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4099 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение №2328, постановено на 07.10.2022г. от Окръжен съд - Пловдив, Х състав по в.ч.гр.д.№2369/2022г. е оставена без уважение частната жалба на „Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД срещу определение №459 от 26.08.2022г. на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд-Пловдив по заявление с вх.№29695/26.08.2022г. по описа на СВ - [населено място], имотен регистър, с което е отказано частично заличаване на възбрана с №..., том ... от 2015г. по описа на СВ - [населено място], като по делото е приложен официален препис-копие от електронен образ, заверен от съдебния деловодител.
Въз основа на служебно извършена справка в ЕИСС се установи, че актът е подписан с електронен подпис от съдиите, посочени в него като членове на съдебния състав, на 07.10.2022г.
Позовавайки се на практиката на указанията, дадени в ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК, въззивният съд е изложил съображения, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Посочено е, че в мотивите на тълкувателното решение са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези, като е прието и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Изложени са също така съображения, че дори да се приеме, че купувачът на недвижим имот въз основа на проведена публична продан, е легитимиран да предяви искане за заличаване на възбрана, то той би следвало да представи пред съдията по вписванията освен постановлението за възлагане на придобития след публична продан имот и доказателства за това, че е отпаднал и интересът на всички трети лица, имащи права, произтичащи от тази възбрана.
Взето е предвид, че в случая възбраната е наложена по изп. дело №496/2015г. на ЧСИ Л. М. с №819 КЧСИ и брани правата на взискателите по това изпълнително дело до пълното им удовлетворяване. Позовавайки се на практика на ВКС въззивният съд е приел, че възбраната може да бъде заличена само по искане на съдебния изпълнител, пред когото е образувано посоченото изпълнително дело, при неговото приключване. Прието е, че съдията по вписванията правилно е отказал частично заличаване на възбраната по подадено искане от „Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД, което е придобило правото на собственост върху ПИ ............и ПИ ...........с постановление за възлагане на недвижими имоти от 26.06.2019г., влезли в сила на 08.07.2019г., издадени по изп.д.№530/2017г. на ЧСИ А.А., образувани след разделянето на ПИ ............., който със заповед № К-14-16-278 от 16.06.2008г. на С.-П. е разделен на ПИ ........., ............и ПИ ............., и е бил образуван чрез обединяване на имоти №........., №............, №............., №.............., №..........и №..............
Определението е обжалвано от “Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД чрез процесуалния му представител адв. В. Б. Е. от АК-П., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и бъде разпоредено частично заличаване на възбраната.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси:
1.Дали при действието на чл. 433, ал. 4 ГПК вписаните възбрани в хода на изпълнението могат да се заличават по искане на купувача на публичната продан без представяне на доказателства, че възбраната му е непротивопоставима и не брани права?
Според жалбоподателя по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена след влизане в сила на чл. 433, ал. 4 ГПК – определение №65 от 10.04.2020г. по ч.гр.д.№596/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №72 от 28.04.2020г. по ч.гр.д.№532/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №81 от 12.05.2020г. по ч.гр.д.№632/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №161 от 05.10.2020г. по ч.гр.д.№1507/2020г. на II г.о. на ВКС и определение №211 от 17.12.2020г. по ч.гр.д.№3222/2020г. на II г.о. на ВКС.
2.Следва ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред, да се представят доказателства, че възбраната е непротивопоставима и не брани права, заедно с молбата за заличаване на възбраната на купувача от публичната продан, при положение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, има извършено разпределение на продажната цена между взискатели и възбраната е постигнала своята цел?
Според жалбоподателя така поставеният въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поддържа също така, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въззивният съд е постановил съдебен акт без да отчете разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.) въпреки очевидната приложимост на правната норма.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд - Пловдив определение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред, да се представят доказателства, че възбраната е непротивопоставима и не брани права, заедно с молбата за заличаване на възбраната на купувача от публичната продан, при положение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, има извършено разпределение на продажната цена между взискатели и възбраната е постигнала своята цел в хипотеза, при която се иска заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело, което е различно от изпълнителното дело, по което е същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.
Съображенията за това са следните:
Трайно, последователно и непротиворечиво след влизане в сила на чл. 433, ал. 4 ГПК (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.) ВКС приема, че купувачът на публичната продан може да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публична продан недвижим имот, когато същата е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена и публичната продан. Въз основа на това искане възбраната следва да бъде заличена, вкл. по съображения, че съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.), съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тази разпоредба отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие, като се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им, което означава, че се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Както приема ВКС в своята практика, наложената в изпълнителното производство възбрана има за цел да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, за да стане възможно изнасянето му на публична продан и удовлетворяването на паричните вземания на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот без при това извършените след налагането на възбраната и до влизане в сила на постановлението за възлагане разпоредителни сделки да могат да бъдат противопоставени на взискателите и купувача от публичната продан. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451, ал. 1, чл. 452, чл. 463 и чл. 496, ал. 2, изречение 2 ГПК и се постига с приключването на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на постановлението за възлагане, заплащането на цената от купувача и извършеното между взискателите разпределение на така получената цена. По тези съображения следва да бъде направен извод, че в подобна хипотеза запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила защитните си функции.
В хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.
Права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т.е. ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.
По така изложените съображения изводите на въззивния съд, че възбраната в настоящия случай не може да бъде заличена по искане на купувача на имота от публичната продан, не могат да бъдат споделени.
В случая по делото е безспорно установено, че в изпълнително производство по изпълнително дело №496/2015г. по описа на служебния архив на ЧСИ Л. М. по изпълнителен лист от 30.06.2014г., издаден по ч.гр.д.№9941/2014г. на РС-Пловдив, е била наложена възбрана върху недвижим имот, от разделянето на който са образувани ПИ с идентификатор ..........и ПИ с идентификатор ............, вписана под №......., том ... от 2015г. по описа на СВ-П., като след надлежно проведена публична продан по изпълнително дело №20178260400530 по описа на ЧСИ А. А. с влязло в сила постановление за възлагане от 26.06.2019г. за купувач на тези два имота е обявено дружеството-жалбоподател. Установено е също така от представеното с настоящата частна жалба постановление за предявяване на разпределение на основание чл. 460 ГПК на ЧСИ А.А. по изп.д.№20178260400530 от 18.07.2019г., че с оглед вписани предходни възбрани върху ПИ с идентификатор ..........и ПИ с идентификатор ..........., по делото са присъединени като кредитори по право „Р. Б.“ АД по вписана възбрана от 02.06.2015г., „Б. С.“ Е. по вписана възбрана от 25.11.2015г. (чието заличаване се иска), „Р. Б.“ АД по вписана възбрана от 11.05.2016г., „А. 22“ ООД по вписана възбрана от 13.09.2016г., М. Й. А. по вписана възбрана от 16.11.2016г. и З. Н. З. по вписана възбрана от 21.12.2016г., както и публични държавни вземания и вземания на държавата за данъци, дължими за гореописаните имоти. Отбелязано е също така, че постановлението е влязло в сила на 23.07.2019г., както и че след разпределение на сумата, постъпила от публичната продан на имотите и спазване на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД за вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, не остава сума, с която да бъдат погасени вземанията на първоначалния взискател и присъединените взискатели по право с вписани възбрани.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че искането на дружеството за заличаване на наложената възбрана върху тези имоти е основателно. Обжалваното определение и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени и да се разпореди заличаването на възбраната.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2338 от 07.10.2022г., постановено от Окръжен съд - Пловдив, Х състав по в.ч.гр.д.№2369/2022г.
ОТМЕНЯ определение №2338 от 07.10.2022г., постановено от Окръжен съд - Пловдив, Х състав по в.ч.гр.д.№2369/2022г. и определение №459 от 26.08.2022г. на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд - Пловдив по заявление с вх.№29695/26.08.2022г. по описа на СВ - [населено място], Имотен регистър, с което е отказано частично заличаване на възбрана с №163, том 8 от 2015г. по описа на СВ-гр.П..
ДА СЕ ИЗВЪРШИ частично заличаване на възбрана с №..., том .. от 2015г. по описа на СВ-П., наложена от ЧСИ Л. М. по изп.д.№496/2015г. върху имот кад.№106016, имот кад.№106015, за образуваните от тях два недвижими имота, както следва:
- поземлен имот с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], [община], обл. П., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-78/05.12.2007г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР със заповед № КД-14-16-278/16.06.2008г. на началника на С. - П., с адрес на поземления имот: [населено място], п.к.4204, местност „К. пара“, с площ от 241 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, категория на земята при неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: .........., парцел III-транспорт, при съседи на ПИ: .............., ..........., ............ ....................и
- поземлен имот с идентификатор ............, находящ се в [населено място], [община], обл. П., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-7805.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР със заповед № КД-14-16/16.06.2008г. на началника на С. - П., с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 4204, местност „К. пара“, с площ от 15 473 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: за производство на строителни материали, конструкции и изделия, категория на земята при неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 106022, парцел II-адм. сгр. и стр., при съседи на ПИ: ............, ..............., ................, ................, ..............., .............., .............., ............., .................., ......................
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Районен съд - Пловдив да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 275

гр. София, 23.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр.дело № 4278/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Н., чрез пълномощник адв. Д. Б. - САК, против определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател против определение от 19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, в частта, с която е постановен отказ за заличаване на възбрана, вписана в СВ – София с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23, наложена от ЧСИ с рег. № *.
С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за извършване на исканото вписване. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК .
Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС –основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1/ Допустимо ли е купувачът на публична продан да иска заличаване на възбраната, наложена върху имота, предмет на постановлението за възлагане, когато към искането му не е приложен акт на учреждение или длъжностното лице постановило налагането на същата възбрана? – противоречие с ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 117/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на ВКС, I г. о., определение № 141/17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974/2-15 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, I г. о., и 2/ За формата и съдържанието на съдебния акт и правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на спора – противоречие с ППВС № 1/1953 г. и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди се и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 3/ В случай че купувачът по публична продан не желае да се възползва от защитата, осигурена му от вписването на възбраната, или разпоредбата на чл. 433, ал.4 ГПК му осигурява достатъчна защита, то след приключване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната по негово искане?; и 3/ Защитени ли са правата на взискателите, при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство, с промяна на процесуалния закон – чл. 433, ал.4 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата продадени в хода на изпълнителното производство, има действие напред, респективно следва ли купувачът на публичната продан да доказва, че тези възбрани не бранят права, при искането си за заличаване на наложените възбрани, при положение, че действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване се запазва? - обосновано с доводи за необходимост от отговор на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото, обусловени от липса на мотиви към законопроекта на ЗИДГПК по отношение на чл.433, ал.4 ГПК и противоречива съдебна практика по въпроса между определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г. о. и определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, IІ г. о.
Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:
Производството е образувано пред АВп- Служба по вписване София, по заявление с вх. № 62166/19.08.2022 г., подадено от Н. В. Н., с искане да бъдат заличени частично – само по отношение на процесния имот с идентификатор ***, посочени в заявлението 4 бр. възбрани, вписани в СВ – гр. София, включително и тази по т.2 от заявлението- вписана възбрана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, наложена от ЧСИ с рег. № *. Искането си Н. обосновава с факта, че същият, въз основа на постановление за възлагане по изп.д.№ 2410/2018 г. на ЧСИ Р. Ч. с рег.№ * на КЧСИ, в сила от 31.12.2020 г., е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** с адрес в [населено място],р-н Б., с площ от 900 кв.м., земеделско предназначение, стар идентификатор *** с посочени съседи по КК. Към заявлението на Н. Н. е приложено и копие от искане за вписване на възбрана, наложена от ЧСИ И. Ч., с рег.№ * на КЧСИ, по изп.д.№ 20167830400004, от дата 11.02.2016 г., наложена за обезпечаване вземането на взискателя по това изп.дело върху имот на длъжника по изп. дело Б. С. С., а именно върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *- нива в землището на [населено място], СО р-н Б., м.Б., целия с площ от 5802 кв.м., при посочени съседи.
По подаденото заявление е постановен от съдия по вписване при РС-София определение № 1317/19.08.2022 г. с което е отказано да бъдат заличени посочените в заявлението 4 бр. възбрани. В обжалвания отказ е прието, че в случая липсва акт, който съдията по вписванията да подреди в книга, “заличавания”, защото няма представено постановление за вдигане на възбрана от съответния ЧСИ, който акт се подрежда от съдията по вписванията в книгата съгласно ПВ, в която насока е цитирал и нормата на чл.31, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията /ПВ/ В мотивите на определението на съдията по вписване е посочено, че са представени от заявителя освен заявлението, също и копие от вписано постановление за възлагане на недв. имот, копие от вписана възбрана, копие от определение на ВКС и кв. за внесена държавна такса 10 лв. по сметка на Ав. Същите приложения към заявлението са в преписката, изпратена в СГС по повод частната жалба на заявителя срещу отказа.
С частна жалба до СГС като окръжен съд, заявителят Н. Н. е обжалвал отказа на съдията по вписване, но само относно отказа да се заличи възбраната по т.2 от заявлението му- а именно възбраната, вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, по горепосоченото искане от дата 11.02.2016 г. на ЧСИ Ив.Ч. с рег. № * по изп.д.№ 20167830400004, наложена върху върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № * с площ целия 5802 кв.м. В производството пред СГС е направена служебна справка (приложена по делото) за вписванията по персоналната партида на Б. С. С.-длъжника по изпълнението по посоченото дело на ЧСИ Ив.Ч.. С обжалваното определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС, частната жалба на Н. Н. е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че в случая не се установява да е налице предвидена от закона хипотеза за заличаване на процесната възбрана след проведена публична продан по смисъла на т.3 от ТР от 10.07.2018 г. по т.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е довод, че макар купувачът на имот при публична продан да може да иска заличаване на възбраната, то съгласно изричната разпоредба на чл.31 ПВ трябва да бъде приложено към заявлението му акт на съдебния изпълнител, наложил възбраната, или на съдебния изпълнител, приел изпълнителните дела от последния по реда на чл.34 ЗЧСИ, за вдигане на процесната възбрана, който именно акт да бъде подреден от съдия по вписванията в книга “Отбелязвания” съгласно чл. 31 и чл.33 ПВ, за който извод се е позовал на посочена практика на съдилища, вкл. и на ВКС. А доколкото в случая заявителят Н. не е представил такъв акт на съдебния изпълнител за вдигане на възбраната, нито се установява да са налице някоя от хипотезите на чл.402 и чл.433 ГПК, то не са били налице законови предпоставки за заличаване на възбраната и отказът на съдията по вписване следва да се потвърди в обжалваната от заявителя част.
Така изложените мотиви с обжалваното определение сочат, че първият поставен от касатора въпрос е обуславящ и е разрешен от СГС в противоречие с посочените определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС, което е основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не се обсъждат другите сочени основания за допустимост на касационното обжалване.
Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна.
В случая касаторът извежда правото си да иска заличаване на конкретна вписана възбрана по т.2 от със заявлението му до АВп имот от факта, че е придобил правото на собственост върху имот, за който се отнася тази възбрана, по влязло в сила постановления за възлагане в изпълнителното производство, в което имотът е изнесен на публична продан и касаторът е негов купувач. Както е посочено в т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а и с посочената от касатора с изложението по чл.284 ГПК съдебна практика на ВКС, след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота, може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, т.е. купувачът при публична продан може да иска заличаване на вписаните възбрани спрямо имота, който е придобил при публичната продан, но не и на възбрани, вписани спрямо друг имот. Съгласно чл.32 от ПВ заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено, като за извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване. Искането за заличаването на вписан акт спрямо недвижим имот следователно трябва да касае същия имот, за който е направено вписването, защото само така може да се изпълни основната функция на вписването- да се оповестят актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, също и други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Преценката за това съответствие е формална и се прави от съдържанието на вписания акт и от съдържанието на акта, въз основа на който се иска заличаването.
Съдебното производство по ГПК по обжалване отказа на съдията по вписванията, се провежда по реда на чл.278, вр. чл.577, ал.1 ГПК, при условията на т. нар. „пълен въззив“, като няма изискване в жалбата да се посочват пороците на обжалвания акт, няма ограничение за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства и няма ограничения на правомощията на въззивния съд откъм дължимата проверка по надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване (в този смисъл определение № 314/16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС, ГК, І г.о). Съдът има задължението следователно да провери /както и съдията по вписване/ дали са налице законовите предпоставки за извършване на вписването, респ. на искането за заличаване на вписването. Проверката, която се извършва чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б."а" от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б."в" от Правилника за вписванията/.
В случая касаторът обжалва пред съда отказът да се заличи само една конкретно посочена от него възбрана- тази вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София (по т.2 от заявлението), с твърдението, че тя е наложена и върху имота, който е закупил при публичната продан. Данните по делото обаче сочат, че касаторът е закупил при публичната продан 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по КК с адрес в [населено място],р-н Б., с площ от 900 кв.м., земеделско предназначение, стар идентификатор ***, а конкретната възбрана, чието заличаване само е предмет на жалбата му до СГС и на искането му до АВп по т.2, е тази, вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, по горепосоченото искане от дата 11.02.2016 г. на ЧСИ Ив.Ч. с рег. № * по изп.д.№ 20167830400004, и тя наложена върху върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № * с площ целия 5802 кв.м. От съдържанието на двата горепосочени документа не може да се установи идентичност /дори и частична/ между имот с идентификатор *** по КТ с адрес в [населено място], р-н Б., с площ от 900 кв.м. и имот № * с площ целия 5802 кв.м. Такава не може да се установи и от служебната справка, направена от СГС. С частната си жалба до СГС Н. Н. обжалва отказ на съдебния изпълнител да се заличи конкретно вписана възбрана и то по отношение на закупения от него при публична продан имот, с което е определил предмета на съдебното производство по чл.278 ГПК. В случая не се установява възбраната, чието заличаване е искано от касатора, да е наложена върху този имот, който касаторът е придобил като купувач при публична продан- не се установява идентичност между двата от данните по делото, нито се установява, че вписаната възбрана, чието заличаване се иска, засяга този имот – не се установява закупеният от касатора при публичната продан имот да е част от този, върху който е била наложена процесната възбрана. Това несъответствие е и видно от формалната проверка на съдържанието на вписания акт и на акта, въз основа на който се иска заличаването, поради което отказът за заличаването в обжалваната част се явява правилен, макар и по различни съображения. С оглед изложеното като краен резултат обжалваното определение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС.
Определението е окончателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 381




София, 10.03.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4378/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. В. Н. чрез адв. Д. Боева, срещу определение № 10517/21.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 9889/2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ рег. № 1315/19.08.2022 г. по преписка вх. № 62154/19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд да бъде заличена възбрана, вписана с акт № .........../24.06.2015 г., том ....., акт .............

По делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2020 г. по изп. д. № 20189250402410 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч., влязло в сила на 31.12.2020 г., Н. В. Н. е придобил на публична продан 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .............по КККР на [населено място], район Б..

Със заявление вх. № 62154/19.08.2022 г. Н. е поискал частично заличаване на възбрана върху придобития от него имот, вписана при АВ с вх. № ........./24.06.2015 г., том ..........., акт ........., наложена от ЧСИ с рег. № 851. Към заявлението е приложено и искането за вписване на възбраната изх. № 85361/23.06.2015 г. по изп. д. № 20158510401617 на ЧСИ М. П. с рег. № 851, по което е вписана възбрана с рег. № ........./24.06.2015 г., том ......., акт ........

С определение № 1315/19.08.2022 г. съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановил отказ за заличаване на възбраната по съображения, свързани с приложението на чл. 31, ал. 1 П., съгласно който заличаването на възбрана се извършва въз основа на писмено нареждане на учреждението или длъжностно лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Посочил е, че в конкретния случай не е представено изрично нареждане на компетентния орган относно отмяната на вписаната възбрана.

Въззивният съд е приел, че обжалваният отказ е правилен, макар и по различни от изложените в него съображения. Посочил е, че с приемането на ал. 4 на чл. 433 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, т. е. запазва се поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена. Посочил е също така, че след приемането на това законодателно разрешение е формирана практика на ВКС, според която вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на купувача по публичната продан /определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. и определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., всичките на І-во г. о./. Съдът е приел, че тази практика е неприложима към настоящия случай, тъй като молителят е поискал заличаване на възбрана, наложена по друго изпълнително дело, а не по изпълнителното дело, по което той е придобил имота на публична продан. Причината за това е, че наличието на друго изпълнително дело, по което по искане на взискател има вписана възбрана и липсват данни за приключването на това дело, респ. за удовлетворяване правата на обезпечените с възбраната взискатели, означава наличието на други права, обезпечени с възбраната върху продадения на публична продан имот. Целта на възбраната е да запази възбраненият имот както от последващи изменения, повреждане и унищожаване, така и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. А по настоящото дело липсват доказателства другото изпълнително дело, по което е наложена възбраната, да е прекратено или приключило. Липсват доказателства процесният имот да е освободен от изпълнение или взискателят по другото изпълнително дело да е участвал в разпределението, извършено след процесната публична продан, от което да може да се обоснове извод, че неговото вземане е удовлетворено, или други доказателства, че изпълнителното производство по другото дело е приключило, без да е останал неудовлетворен взискател, ползващ се от вписаната възбрана. За такива случаи е приложимо разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, а след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя му е непротивопоставима и не брани права. Въззивният съд е посочил, че по сходни казуси, по които купувачът на недвижим имот на публична продан по изпълнително дело е поискал заличаване на възбрана по друго изпълнително дело, без да са представени доказателства, че другото изпълнително дело е приключило и са удовлетворени правата, обезпечени с възбраната, е сформирана съдебна практика на ВКС, която е споделил: определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ІІ-ро г. о.; определение № 60139/08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2867/2021 г. на I-во г. о. По тези съображения съдът е приел, че възбраната, която е наложена по друго изпълнително дело, не може да бъде заличена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Допустимо ли е купувачът на публичната продан да иска заличаване на възбрана, наложена върху имота, предмет на постановлението за възлагане, която не е наложена по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, в случай, че купувачът не е представил доказателства, че тази възбрана не брани права на взискателя, в чиято полза е наложена, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК - по този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I-во г. о.

2. Защитени ли са правата на взискателите при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство с промяна на процесуалния закон - ал. 4 на чл. 433 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, респективно следва ли купувачът на публичната продан да доказва, че тези възбрани не бранят права при искането си за заличаване на наложените възбрани, при положение, че действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване се запазва - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че поради пълната липса на мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК по отношение на ал. 4 на чл. 433 ГПК и противоречивата съдебна практика по този въпрос, включително такава на ВКС /определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I-во г. о., противоречи на определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, отговорът на въпроса би допринесъл за точното прилагане на посочената разпоредба и за развитието на правото.

Частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /приложимо и в производствата по частни касационни жалби/, така: може ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, по искане на купувача от публична продан да бъде заличена и при какви предпоставки, възбрана, наложена в друго изпълнително производство, различно от изпълнителното дело, по което същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

Касационното обжалване се допуска предвид формираната с определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г. на ВКС, І-во г. о., съдебна практика, с която е преодоляно различието в разрешенията, дадени в съдебните актове на състави на ВКС, посочени в обжалваното определение и в изложението за допускане на касационно обжалване.

С това определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, е прието, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.

В определението е разяснено, че в хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същия имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.

Посочено е и това, че права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т. е., ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.

Предвид така формираната с определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г. на ВКС, І-во г. о., актуална съдебна практика, според която и след приключването на публичната продан продължава да брани права на трети лица обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, изводът на въззивния съд, че в настоящия случай възбраната не може да бъде заличена по искане на купувача на имота от публичната продан, не може да бъде споделен,

Според данните по настоящото дело жалбоподателят Н. В. Н. е придобил на основание влязло в сила постановление за възлагане 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], район Б., след проведена публична продан по изп. д. № 20189250402410 по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., вписана под рег. № 925 на К. на ЧСИ. В., чието частично заличаване купувачът от публичната продан е поискал, е вписана с вх. № ..../24.06.2015 г., том ...., акт ....., и е наложена от ЧСИ М. П. с рег. № 851 по изп. д. № 20158510401617, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.05.2015 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 15462/2015 г. на Софийския районен съд, 70-ти състав. След като права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, а в случая възбраната, чието заличаване се иска, не е обезпечителна, тя е непротивопоставима на взискателя по изпълнителното дело, по което е наложена, имащ права, произтичащи от тази възбрана, а това прави искането на жалбоподателя основателно. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени и да се разпореди заличаването на възбраната.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:





ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10517 от 24 /21/.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 9889/2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение.



ОТМЕНЯ определение № 10517 от 24 /21/.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 9889/2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, и определение № 1315/19.08.2022 г. съдия по вписванията от Службата по вписванията при Софийския районен съд по заявление вх. № 62154/19.08.2022 г., с което е отказано частично заличаване на възбрана, вписана с № ..../24.06.2015 г., том ....., акт ........



ДА СЕ ИЗВЪРШИ частично заличаване на възбрана, вписана с № ........../24.06.2015 г., том ...., акт .......по описа на Службата по вписванията при Софийския районен съд, наложена от ЧСИ М. П. с рег. № 851 по изп. д. № 20158510401617, върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..............по КККР, одобрени със заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: [населено място], район Б., с площ от 900 кв. м., с предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор ..........., номер по предходен план: ..., квартал: ......; парцел .........; при съседи по кадастрална карта: ............, ........., ............, .........., ............., ................



РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Софийския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4234

София, 21.12 .2023 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3519/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. З. Ю. чрез адв. Р. Р., срещу определение № 1130/21.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 508/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 15/07.07.2023 г. по молба вх. № 7034/07.07.2023 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Плевен да бъдат заличени възбрани, вписани при АВ с вх. № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158, наложена от ЧСИ с рег. № 872, и с вх. № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65, наложена от ЧСИ с рег. № 755.
По делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2023 г. по изп. д. № 20228140400067 по описа на ЧСИ Надежда В. с рег. № 814, влязло в сила на 09.05.2023 г., Д. З. Ю. е придобил на публична продан недвижим имот, а имено апартамент № 27, находящ се в [населено място], общ. П.,[жк], [улица], на петия етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] , в сграда с идентификатор [№], построена в поземлен имот с идентификатор [№], състоящ се от две стаи, кухня-бокс, баня с тоалетна, със застроена площ от 36.11 кв. м., при съседи съгласно кадастрална схема: на същия етаж [№], под обекта [№], над обекта [№], при съседи съгласно нотариален акт: изток - двор, запад - коридор, север - двор, юг - апартамент № 28, отгоре - апартамент № 35, отдолу - апартамент № 19, заедно с 0.7683% идеални части от общите части на сградата и общите помещения, 1 389 кв. м. от правото на строеж върху държавна земя кв. 24 по плана на [населено място].
С молба вх. № 7034/07.07.2023 г. Д. Ю. е поискал заличаване на възбрани върху придобития от него имот, вписани при АВ с вх. № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158, наложена от ЧСИ с рег. № 872, и с вх. № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65, наложена от ЧСИ с рег. № 755. Приложени са и молбите за вписване на възбраните с изх. № 17126/24.04.20135 г. по изп. д. № 20138720400181 на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872, по което е вписана възбрана с рег. № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158, и с изх. № 4886/13.10.2020 г. по изп. д. № 20127550400135 на ЧСИ П. Д. с рег. № 755, по което е вписана възбрана с рег. № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65.
С определение № 15/07.07.2023 г. съдия по вписванията при Районен съд - Плевен е постановил отказ за заличаване на възбраните по две съображения, едно от които е свързано с приложението на чл. 31, ал. 1 ПВп, съгласно която заличаването на възбрана се извършва по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Посочил е, че в конкретния случай не е представено нареждане на съдебния изпълнител за заличаване на вписаните възбрани, като дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 ПВп, към молбите би следвало да бъде приложено удостоверение от надлежното учреждение - в случая ЧСИ, че вписването може да се заличи.
Въззивният съд е приел, че обжалваният отказ е правилен. Посочил е, че законосъобразно съдията по вписванията се е позовал на чл. 31 ПВп и е приел, че жалбоподателят не е представил изискуемите се от чл. 31, ал. 2 ПВп удостоверения, което се установява от искането за заличаване, находящо се на л. 10 от делото.
Посочил е още, че съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 433 ГПК заличаването на възбраните има действие занапред, но актуалната съдебна практика на ВКС на РБ, обективирана в определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г. на I-во г. о. и определение № 381/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г. на I-во г. о., приема, че в хипотезата, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. Съдът е приел, че с искането за заличаване жалбоподателят не е представил такива удостоверения, а от възбраните /на л. 13 и л. 14 от делото/ се установява, че и двете са за обезпечаване на вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по изпълнителни дела на ЧСИ П. Д. и Д. Ц.. По тези съображения съдът е приел, че възбраната, която е наложена по друго изпълнително дело, не може да бъде заличена.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. Какъв вид възбрани подлежат на заличаване по молба на купувача от публична продан - по този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2020 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 381/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г. на ВКС, I-во г. о.
2. Допустимо и основателно ли е искане на купувача от публичната продан за заличаване на възбрана, обезпечаваща вземане, наложена от съдебен изпълнител в хода на изпълнителното производство, вписана от съдията по вписаванията по реда на чл. 26 ПВп върху имота, предмет на постановлението за възлагане, която не е наложена по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, в случай че купувачът не е представил доказателства, че тази възбрана не брани права на взискателя, в чиято полза е наложена, но в молбата си до съдията по вписванията е индивидуализирал и посочил подробно възбраната, чието заличаване цели, така че съдията по вписванията е установил, че възбраната не е наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че е налице неточно тълкуване на съдебната практика, обективирана в определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2020 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 381/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г. на ВКС, I-во г. о., от страна на въззивния съд.
3. Необходимо ли е купувачът от публичната продан при подаване на молба до съдията по вписванията с искане за заличаване на възбрана, наложена върху имота, предмет на постановлението за възлагане, която не е наложена по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, да приложи и удостоверение по чл. 31, ал. 2 ПВп, ако от депозираната молба до съдията по вписванията става ясно за последния, че възбраната не е наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК - и по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочените по-горе съображения.
На последно място се поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност.
Частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /приложимо и в производствата по частни касационни жалби/: може ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, по искане на купувача от публична продан да бъде заличена и при какви предпоставки, възбрана, наложена в друго изпълнително производство, различно от изпълнителното дело, по което същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Касационното обжалване се допуска предвид формираната с определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г. на ВКС, І-во г. о., и определение № 381/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г. на ВКС, I-во г. о., съдебна практика, посочена в изложението за допускане на касационно обжалване.
С цитираните по-горе определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, е прието, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.
Разяснено е също, че в хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същия имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.
Посочено е и това, че права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т. е., ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 ПВп, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.
Предвид така формираната актуална съдебна практика, според която и след приключването на публичната продан продължава да брани права на трети лица обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, отнесена към настоящия спор, изводът на въззивния съд, че в настоящия случай възбраната не може да бъде заличена по искане на купувача на имота от публичната продан, е неправилен.
Според данните по настоящото дело жалбоподателят Д. З. Ю. е придобил на основание влязло в сила постановление за възлагане недвижим имот апартамент № 27, находящ се в [населено място], общ. П.,[жк], [улица], след проведена публична продан по изп. д. № 20228140400067 по описа на ЧСИ Надежда В..
Възбраните, чието заличаване купувачът от публичната продан е поискал, са вписани с вх. № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158, наложена по молба на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 по изп. д. № 20138720400181, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 156/2012 г. на Районен съд - Казанлък, и с вх. № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65, наложена по молба на ЧСИ П. Д. с рег. № 755 по изп. д. № 20127550400135, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2011 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение /чл. 417 ГПК/ по ч. гр. д. № 418/2011 г. на Районен съд - Луковит. Оттук следва изводът, че възбраните са наложени в хода на изпълнителните производства на основание чл. 449, ал. 2 ГПК, т. е. те не са обезпечителни.
В обобщение - след като права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, а в случая възбраните, чието заличаване се иска, не са обезпечителни, те са непротивопоставими на взискателите по изпълнителните дела, по които са наложени, имащи права, произтичащи от тези възбрани, а това прави искането на жалбоподателя основателно.
Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени и да се разпореди заличаването на възбраните.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1130/21.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 508/2023 г. на Окръжен съд - Плевен.
ОТМЕНЯ определение № 1130/21.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 508/2023 г. на Окръжен съд - Плевен и определение № 15/07.07.2023 г. на съдия по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд - Плевен по молба вх. № 7034/07.07.2023 г., с което е отказано заличаване на възбрани, вписани с вх. № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158, и с вх. № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрани, вписани с № 6465/29.04.2013 г., том 2, акт 158 по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Плевен, наложена от ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 по изп. д. № 20138720400181, и с № 9933/15.10.2020 г., том 4, акт 65 по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Плевен, наложена от ЧСИ П. Д. с рег. № 755 по изп. д. № 20127550400135, върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 27, находящ се в [населено място], общ. П.,[жк], [улица], на петия етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], в сграда с идентификатор [№], построена в поземлен имот с идентификатор [№], състоящ се от две стаи, кухня-бокс, баня с тоалетна, със застроена площ от 36.11 кв. м., при съседи съгласно кадастрална схема: на същия етаж [№], под обекта [№], над обекта [№], при съседи съгласно нотариален акт: изток - двор, запад - коридор, север - двор, юг - апартамент № 28, отгоре апартамент № 35, отдолу апартамент № 19, заедно с 0.7683% идеални части от общите части на сградата и общите помещения, 1 389 кв. м. от правото на строеж върху държавна земя кв. 24 по плана на [населено място].
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд - Плевен да извърши необходимите действия по заличаване на възбраните.
Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 3917

гр. София, 20.08.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2078 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по процесуално допустима касационна частна жалба вх.№ 9590 от 12.04.2024 г., подадена от Г. И. Т. чрез адвокат В. Б. от АК-Варна срещу Определение № 1367 от 10.04.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 655/2024 г. на Окръжен съд - Варна, V гр.състав. Иска се отмяна на определението като неправилно; касаторът претендира разноски.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 274 и сл. ГПК, е потвърдено Определение № 55 от 26.03.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Варна за отказ да разпореди заличаване на вписването на възбрана, поискано със заявление вх.№ 8947 от 26.03.2024 г. Окръжният съд е приел, че след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, могат да бъдат заличавани, но само в хипотеза, че не са наложени в обезпечително производство. Тъй като процесната възбрана е именно обезпечителна, тя продължава да брани правата на третото лице „Антол“ ЕООД – гр. Бугас, поради което искането за заличаването й е неоснователно, а постановеният от съдия по вписванията при РС – Варна отказ е правилен, поради което е потвърден.
В представеното изложение на касационните основания касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК . При това положение и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационното обжалване не може да бъде допуснато – поради отсъствие на общо основание за допускане на обжалването и задължението на касационната инстанция да съблюдава спазването на диспозитивното начало, включително във фазата по селектиране на касационните жалби.
По своето съдържание изложението на касационните основания преповтаря съдържанието на самата касационна частна жалба, с която се поддържа оплакване, че въззивното определение е постановено, без да е съобразена нормата на чл. 433, ал. 4 ГПК и актуалната практика на ВКС, обективирана с Определение № 81 от 12.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 632/2020 г. на ВКС, I г.о. и Определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 3222/2020 г. на ВКС, II г.о.
Аргументите на касатора не дават основание за допускане на касационното обжалване и в резултат от преценката дали е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК . Причина за това са обстоятелствата по настоящото дело, по което е установено, че касаторът е купувач на недвижим имот от проведена публична продан по изп.д.№ 20137190400245 на ЧСИ с рег.№ 719 на КЧСИ, а възбраната, чието заличаване е поискано , е наложена на основание чл. 389 ГПК – като обезпечение на предявени искове по арб.д.№ 21/2012 г. по описа на пред АСТС – гр. Бургас. При тези факти цитираната от касатора практика на ВКС се явява неотносима, тъй като дава разрешения за случаи, които нямат сходство с настоящия.
В хипотези от вида на разглежданата – когато се претендира заличаване на възбрана, наложена не в изпълнително, а в обезпечително производство, в относимата практика на ВКС (Определение № 192 от 13.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 4099/2022 г., I г.о. и Определение № 381 от 10.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 4378/2022 г., I г.о.) се приема, че и след приключването на публичната продан обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, тъй като при нея възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. В такива хипотези, ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 ПВ, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. В настоящия случай категорично е установено, че възбраната е обезпечителна с произтичащия от това извод, че заличаването й може да бъде постановено едва след провеждане на производството по чл. 402 ГПК, каквото в случая нито се твърди, нито се установява да е осъществено.
С оглед изложеното и при липса на съмнения относно валидността и допустимостта на обжалваното определение, в настоящия случай касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Разноски на касатора в случая не се дължат не само поради изхода на настоящото производство, но и предвид едностранния характер на същото. В подобни случаи липсва ответник, в чиято тежест да се възложи отговорността за разноските на касатора, дори и при уважаване на жалбата му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1367 от 10.04.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 655/2024 г. на Окръжен съд - Варна, V гр.състав.
Определението е окончателно.