О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 04.01.2021 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3541 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д. № 1675/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав е оставена без уважение частната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против определение от 26.06.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Службата по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 264260/07.20.2020г., подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Я., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъде разпоредено вписване на нотариалния акт за учредяване на сервитутни права.
Поддържа, че липсва изрична законова забрана вещни права да бъдат учредявани по договорен път в случаите, когато законът предвижда възникването и уреждането им по друг начин, като счита, че в случай, че предвиденият законов източник на права е негоден, то следва отношенията да се уредят по договорен път.
Поддържа, че законът е изчерпателен по отношение на вида вещни права, но не и по отношение на начина на възникването им, като в компетенциите на съдията по вписванията не попада преценката на материално-правните предпоставки, след като представеният за вписване акт е нотариален.
Излага съображения, че при определяне на пакета с документи, необходими за вписване на енергийните сервитутни права съгласно чл.64а от Закона за енергетиката, законодателят е изхождал от разбирането, че при изготвянето на ПУП са изготвени и съответно влезли в сила и предвидените в ал.2 на чл.108 ЗУТ планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него и именно към тези план-схеми реферира разпоредбата на чл.64а ЗЕ, като предвижда, че влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по чл.64, ал.4, т.1 с приложена извадка от графичните и текстови материали относно засегнатия имот, титуляра на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписват в имотния регистър по молба на титуляра на сервитута.
В случая обаче липсата на план-схеми към ПУП е факт, което води до невъзможност да се осъществи фактическият състав на чл.64а ЗЕ, което според жалбоподателя обуславя негодност на законовия източник на права, а оттам прави допустимо отношенията да се уредят по договорен начин.
За неправилен счита извода на въззивния съд, че законът изчерпателно урежда начините на възникване на ограничените вещни права. Поддържа, че в случая приложение следва да намери разбирането, съдържащо се в ТР №7/2012 от 25.04.2013г., според което доколкото касае вещни права, договорът би трябвало да се сключи във формата на нотариален акт (чл.18 ЗЗД).
Позовава се и на становището, изразено в решение №40 от 10.07.2020г. по гр.д.№3064/2019г. на I г.о. на ВКС, според което сервитутите по чл.64 ЗЕ, като „квазилични сервитути“, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти“, възникват по силата на закона или се учредяват в полза на енергийните предприятия.
Излага съображения, че ако доброволното учредяване на сервитут при наличие на съгласие между собственика на служещия имот и енергийното предприятие, бъде прието за недопустимо, това би поставило енергийното предприятие в невъзможност да изпълни задълженията си по присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за допустимостта сервитутите по чл.64 ЗЕ да бъдат учредявани доброволно , поради противоречие на определението на Пловдивския окръжен съд с посочените ТР №7/2012 от 25.04.2013г., т.6 и решение №40/10.07.2020г. по гр.д.№3064/2019г. на I г.о. на ВКС, както и поради значението на този въпрос за точното прилагане на закона.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х състав, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд приема следното:
За да остави без уважение частната жалба срещу определение от 26.06.2020г. на съдията по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба с вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640, Пловдивският окръжен съд е изложил съображения, че квазиличният сервитут по чл.64 от Закона за енергетиката, учредяващ право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, се отличава от сервитута по чл.192 ЗУТ. Прието е, че горната норма касае договори, сключени между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, при което става дума за поземлен сервитут в класическата схема „господстващ и служещ имот“, докато в казуса жалбоподателят не е собственик на имот, а е именно лице по чл.64 от Закона за енергетиката. Според въззивния съд между двете норми има съществени различия, които не могат да се игнорират и доколкото се касае за вещно право, следва да се има предвид и принципа, изведен в чл.1 ЗС, че вещните права са ограничени по вид и начин на придобиване от закона и не са обект на свободно договаряне в оборота, което не следва да се бърка със свободата на договаряне, дадена по чл.8 и чл.9 ЗЗД.
Според въззивния съд нормата на чл.64 от Закона за енергетиката е специална по отношение на нормите на чл.192 и чл.193 ЗУТ.
Така изложените от въззивния съд съображения според настоящия състав обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, уточнен както следва: допустимо ли е правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява доброволно.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по така поставения въпрос не се установява да е налице трайно установена съдебна практика.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката предвижда възможност при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект да възникнат предвидените в ал.2 сервитути, които съгласно чл.64, ал.4 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. При така учредените сервитути, съгласно чл.64а ЗЕ влезлият в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл. 64, ал. 4, т. 1 с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатия имот, титуляра на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляря на сервитута.
Предвидените в чл.64, ал.2 ЗЕ сервитути, както е предвидено в тази разпоредба, се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, т.е. на обекти, които съгласно §1, т.31б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представляват подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти. Тези права, уредени под формата на сервитути, по същността си представляват, както е прието в решение №47 от 02.04.2013г. по гр.д.№2172012г. на IV г.о. на ВКС, ограничения на собствеността за благоустройствени цели, т.е в обществен интерес.
Отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката. Прокарването на такива отклонения се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно §5, т.31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т.е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поради това следва да се приеме, че когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т.е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота.
В настоящия случай в Службата по вписванията – гр. Пловдив е представен за вписване нотариален акт, съдържащ съгласие за учредяване на сервитутно право за изграждане на подземен електропровод с ниско напрежение, положен през имота на учредителите, с цел присъединяване на новострояща се сграда към енергопреносната мрежа, т.е. с цел извършване на присъединяване по смисъла на чл.193 ЗУТ. Законът не предвижда различен ред за учредяване в подобна хипотеза, нито установява забрана за учредяване на правото чрез договор, сключен в нотариална форма.Неправилно въззивният съд е приел, че в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.64а от Закона за енергетиката. Основанието за вписване на договора е изрично предвидено в чл.193, ал.9 ЗУТ.
Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на съставения на 26.06.2020г. нотариален акт.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д.№1675/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав.
ОТМЕНЯ
определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д. № 1675/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против определение от 26.06.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба с вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640 и извършения със същото отказ за вписване на нотариален акт и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи № ....г. на нотариус В. З., с който И. Т. Т., Ж. И. Т., чрез пълномощника си И. Т. Т., „ИКОС ДОМИ – 69“ ЕООД, чрез управителя С. Д. Д., Т. И. Т., чрез пълномощника си С. Д. Д., С. С. Г., чрез пълномощника си С. Д. Д., Р. С. Н., чрез пълномощника си С. Д. Д., Н. П. П., чрез пълномощника си С. Д. Д., З. Д. М., чрез пълномощника си С. Д. Д., М. Д. Б., чрез пълномощника си С. Д. Д., Т. Н. М., чрез пълномощника си С. Д. Д., В. Ю. Б., чрез пълномощника си С. Д. Д. и П. Ю. С., чрез пълномощника си С. Д. Д., всички като собственици на ПИ с идентификатор ...., находящ се в [населено място], [община], област П., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], район Ю., п.к.4000, [улица], с площ от 1983 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: ...., номер по предходен план: кв...., парцел ...., жилищно застрояване и обществена дейност, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: ...., ....., ...., ...., ...., учредяват на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сервитутни права, които включват: право на изграждане на подземен електропровод ниско напрежение (НН), положен през описания в договора поземлен имот на учредителите, по трасе с дължина от 35 метра, от западна и северна имотна граница на ПИ с кадастрален идентификатор .... по КККР но [населено място], до електромерни табла в същия имот, ведно със сервитутната зона в размер на 35 кв.м.; право на преминаване на хора и техника през описания поземлен имот за обслужване на енергийните обекти, които приобретателят ще изгради по силата на договора; ограничаване в ползването на поземления имот в частта, прилежаща към енергийните обекти.
Определението е окончателно.