КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4414/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 84021/26.06.2019 г. на Н. Н. Н., чрез адвокатите Е. К. и М. К., срещу определение № 13089 от 30.05.2019 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 49/2019 г., с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да разпореди вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р. по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с довод за неправилно приложение на чл. 27 от Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. и на чл. 4 от Правилника за вписванията /П./ и за противоречие с т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се неправилно възприемане на фактите от градския съд, тъй като е поискано вписване на препис от обявено завещание и приложеният към заявлението за вписване акт представлява препис на саморъчното завещание, изготвен от нотариус в Л., който го е обявил съобразно изискванията на отечественото му право. Фактът, че не е представено фотокопие на завещанието, заверено от нотариус, каквато е българската практика, не води до липса на подлежащ на вписване акт, нито опорочава формата - редовността на представения за вписване акт от външна страна. Въззивният съд с обжалваното определение е повторил грешката на съдията по вписванията, несъобразявйки, че проверката върху представения за вписване акт се ограничава само до нередовността му от външна страна, в т. ч. форма.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят, с твърдение за обуславяши, два въпроса: 1. относно задължението на съда, сезиран с жалба срещу отказа на съдията по вписванията за вписване на завещание, препис от което е издаден от нотариус в държава - членка на Европейския съюз, при който е било съхранявано, и който е издал препис от него, да изложи мотиви при произнасянето си по подадената жалба, съобразявайки съображенията, изложени в нея; 2. относно задължението на съда при произнасянето си да съобрази приети правила по казуси с международен елемент и конкретно Регламент /ЕС/ № 650/04.07.2012 г.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационен инстанционен контрол въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
По заявление вх. № 77728 от 20.11.2018 г. на Н. Н. Н., чрез адв. Е. К.-И., за вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р., гражданка на Л., обявено от нотариус в Б., с определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановен отказ.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Софийският градски съд приел от фактическа страна, че пред службата по вписвания не е било представено самото саморъчно завещание. Позовавайки се на чл. 69 КМЧП, Правилника за вписванията и на разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7/2012 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приел, че отказът за вписване е законосъобразен, поради което отхвърлил жалбата.
Първият от поставените в изложението въпроси не може да обоснове допускането на касационно обжалване, защото е изцяло въпрос по правилността на акта на градския съд, тъй като изисква съобразяване на съдържанието на жалбата на страната, адресирана до него. А и видно от самия акт /съдържанието му при прочит/, същият не е лишен от мотиви, като проверката на правилността им е част от самата касационна проверка. Следователно първият въпрос не разкрива характеристиката на обуславящ правен въпрос по смисъла на приетото в мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така не може да изпълни функцията на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК може да обоснове достъп на обжалвания акт до касационна проверка.
Не се явява обуславящ, по същите съображения, изложени във връзка с първия въпрос, и вторият поставен в изложението въпрос. Въпросът за приложимия закон поначало имплицитно съдържа твърдение за нарушена от съда правна норма, така кореспондира с оплакването за неправилност на съдебния акт. Дали е приложим или не регламент, дали негова разпоредба не е приложена изобщо или е приложена, но при грешно тълкуване, е въпрос по същество, след като в обжалвания акт съдът не е обсъждал приложението й, така изводите му не са обусловени от нейното неправилно тълкуване или пълно несъобразяване.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че следва да се представи самото саморъчно завещание, когато се иска вписване на препис от обявено саморъчно завещание.
По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна.
Видно от приложеното по делото заявление до съдията по вписванията № 77728/20.11.2018 г., поискано е вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р., обявено от нотариус в Б.. Към заявлението е приложен заверен от МВнР на РБ превод на нотариално удостоверение № ............ от 24.10.2017 г., издадено от метр К. Д., нотариус в Б., В. Х. Л., с апостил по образец съгласно Х. конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, Обн., ДВ, бр. 47/2000 г.
Видно от самото нотариално удостоверение и от превода на съдържанието му, то е съставено от нотариус на 24.10.2017 г., с цел да удостовери верността и общоизвестността на фактите, че В. Р. е починала, че е оставила саморъчно написано завещание от 09.05.2015 г., че същото е депозирано в кантората на нотариус К. Д. на 28.04.2017 г. под № ............ от нейния регистър и, че се е разпоредила със своето имущество според завешанието, както следва от неговия текст, като в самото нотариално удостоверение е възпроизведен текстът на саморъчното завещание по начина, по който издалият удостоверението нотариус лично е възприел съдържанието му при обявяването и прочитането му.
От така установените обстоятелства следва, че със заявлението е поискано вписване не на самото саморъчно завещание, а на нотариално заверен препис на обявено саморъчно завещание, който препис подлежи на вписване съгласно чл. 112 б. „ и“ ЗС и чл. 4, б. „ к“ П..
Същественият и спорен в настоящия казус въпрос е не кой закон урежда в случая вписването на представения към заявлението акт, а дали по смисъла чл. 112, б. „и“ ЗС и чл. 4, б. „к“ П. представеното с легализиран превод и апостил нотариално удостоверение по начина на съставянето му и възпроизвеждане на съдържанието на завещанието в него представлява препис от обявеното саморъчно завещание, и най- вече дали има силата на официален свидетелстващ документ /”автентичен акт” по смисъла на Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство/ относно факта на съществуване на завещанието. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., то отговаря на изискванията за препис от обявено саморъчно завещание и се ползва с присъщата на официалните свидетелстващи документи доказателствена сила относно факта на самото завещание като документ, така и относно неговото съдържание, предвид, че и двата факта са възприети лично от издадалия го нотариус.
Целта на вписването на препис от обявени от нотариуса завещания е даде единствено гласност на факта, че завещание съществува и че бенефициентите са заявили намерение да се ползват от него, като валидността на самото завещание и евентуалните негови материалноправни последици остават извън обхвата на проверката, която съдията по вписванията може да извършва, както и на последиците на самото вписване.
Действително съгласно чл. 69 КМЧП, която е приложимата в случая разпоредба /предвид пар. 18 и пар. 19 от Преамбюла и чл. 1, т. 2, б. „л” на Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, които изключват изрично от обхвата му вписването в регистър и правните изисквания, при които то се извършва, както и последиците от вписването или невписването на актовете относно права върху недвижима или движима собственост, както и предвид факта, че според представената от молителката декларация два от завещаните недвижими имота се намират на територията на Република България/, вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката, следователно се урежда от Закона за собствеността, Правилника за вписванията и Закона за наследството като вътрешни законодателни актове. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че се иска вписване на саморъчно завещание. Неправилно съдията по вписванията е извършвал проверка за формата на самото саморъчно завещание според българския Закон за наследството, както и е проверявал законосъобразността на обявяване на завещанието съобразно чл. 27 ЗНсл, тъй като пред него е било представено за вписване не саморъчно завещание, а нотариален препис на завещание, още повече, че начинът на обявяване на завещанието, както и самото му вписване, не са елемент от фактическия състав на саморъчното завещание по българското право, нито изисквания към формата и действителността му.
В обобщение - обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ, следва да бъдат отменени като неправилни, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, а преписката следва да бъде изпратена на съдията по вписванията за вписване на представения препис от саморъчно завещание на В. Ц. Р..
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13089 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49/2019 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 13089 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49/2019 г. на Софийския градски съд и определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да разпореди вписване по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г.
ИЗПРАЩА на съдията по вписванията при Софийския районен съд преписката по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г. за вписване на препис от саморъчно завещание, съставено на 09.05.2015 г. от В. Ц. Р., и обявено от метр К. Д. - нотариус в Б., В. Х. Л..
Определението е окончателно.